Мартин Димитров: Безспорно е, че трябва да се приемат правилата за ограничаване на бюджетния дефицит и външния дълг

Позиция на председателя на СДС Мартин Димитров в дебатите организирани от КАПИТАЛ.БГ на тема: Трябва ли България да приеме по-строги фискални правила?

Идеята за стриктни фискални правила трябва да бъде реализирана. Не случайно СДС още септември 2010 г. предложи приемането на фискален борд, който за съжаление беше отхвърлен първоначално от депутатите от ГЕРБ. Тогава за пореден път сработи инстинктът, щом не се предлага от правителството се гласува против, без много да се мисли. Още преди година и половина СДС предвиди, че трябва да се приемат стриктни фискални правила като инструмент за стабилност и растеж. Най-добрият вариант беше вече да са гласувани и приети, но не стигна разум за това. Тези правила не означават намаляване на суверенитета на България. Те ще изпълняват същата роля като светофарите и мантинелите, ще пазят от неприятни инциденти.

Предложеното споразумение за 26-те страни е дори по-категорично от текстовете, които бяха гласувани в закона за устройството на държавния бюджет. Казва се, че държавите трябва да поддържат балансиран бюджет или излишък, като дефицит до 3% е допустим само при "извънредни икономически обстоятелства или в периоди на изключителен икономически спад". Ако политическите и икономическите поуки от Гърция са налице е по-добре да бъде възприет този подход. Тоест допуска се дефицит само при извънредни обстоятелства.

Ще бъде изключително йезуитско от страна на правителството, ако просто приеме таван от 40% от БВП за дълга. На практика това ще означава безпроблемно взимане на заеми в следващите няколко години, защото съотношението Дълг/БВП в момента е под 20%. Тоест ограничението ще важи за следващите правителства. Трябва да се помисли и за ограничаване на размера на държавните гаранции, като инструмент за трупане на нов дълг.

Остава сериозното подозрение, че с такива гаранции ГЕРБ и БСП смятат да реализират проекта "Белене". Правилата за фискална стабилност трябва да се запишат в конституцията, за да има гаранции, че популистки правителства няма да могат с обикновено парламентарно мнозинство на бързо да ги отменят.

Опасявам се, че покрай фискалните правила ще се направи пореден опит да се прокарат допълнителни идеи, които могат да имат негативни последствия за България. По тази причина парламентът трябва да одобри рамка, в която правителството може да маневрира. Тази позиция трябва да отчете поне следните въпроси:

1. В никакъв случай не трябва да се приемат идеите за уеднаквяване на данъците. За България това ще означава сигурно увеличение на данъчната тежест, което ще отнеме основно конкурентно предимство. Убедени сме, че много европейски страни ще имат подобни проблеми и ще се противопоставят.

2. България да предложи всяка държава в ЕС сама да определя акцизното си облагане. Това би свалило значително цените на горивата в Източна Европа, което ще е генератор на растеж. По-евтините горива ще подобрят конкурентоспособността на много страни в Общността.

3. България трябва категорично да се противопостави на предложението за данък върху финансовите транзакции. Комбинацията от проблемите на Гърция, опасенията за бъдещето за еврозоната и нов финансов данък трайно ще отклонят значителни финансови потоци към Азия и САЩ. Това само ще задълбочи кризата. Никой не трябва да забравя, че макар и ЕС да е най-големият пазар, алтернативите са много.

4. Не трябва да се допуска централизация на ЕС. Всички идеи за квалифицирано мнозинство означават големите страни да взимат решенията вместо малките и средните. Принципът на равнопоставеност (доколкото е възможно) трябва да бъде запазен.

5. България в никакъв случай не трябва да участва с вноска в новия гаранционен фонд, най-малкото защото не е редно най-бедните да плащат сметката на най-богатите.

За съжаление българското правителство има много пасивна позиция и просто чака развитието на дебата в ЕС, без да бъде активен участник. Бяха приети и предложени три последователни редакции на фискалните правила, като за нито една от тях нямаше дебат, организиран от правителството. Решенията, които се взимат сега ще имат отражение върху ЕС и България много години напред затова е важно всяка дума да бъде добре премерена.

За мен и СДС е безспорно, че трябва да се приемат правилата за ограничаване на бюджетния дефицит и външния дълг. Без ясни правила ще има нов случай "Гърция", защото някои страни ще продължават да следват неблагоразумна и дори рискова политика по разходите с очакването, че останалите държави няма да имат друг избор и в крайна сметка ще се принудят да спасяват поредната държава във финансова криза.

Частта от правилата, която засяга "конвергенция и координация на икономическата политика" представлява скрит опит за централизиране взимането на решения и загуба на суверенитет за страни като България. Европейския съюз трябва да се развива в посока на повече конкуренция, която да бъде стимул за всяка една от държавите да създава все по-конкурентна среда. Ако всяко важно решение и всяка важна реформа ще трябва да се съгласува с Брюксел, това ще увеличи бюрокрацията и ще спре
развитието.

Ако фискалните правила бъдат добре обмислени ще се превърнат във важен инструмент България да изглежда по-стабилна за инвеститорите, което е критично условие за растеж и развитие. Друг очакван положителен ефект може да бъде в посока на намаляване на лихвените проценти, както за бизнеса така и за гражданите в резултат на по-голямата стабилност, която следва от фискалните правила.

Гласуваните от българския парламент промени предвиждат дефицит до 2% от брутния вътрешен продукт, докато новите европейски фискални правила въвеждат принципа, че в години на растеж бюджетът трябва да има излишък или да е балансиран, като структурен дефицит се допуска само при икономически спад или криза. Въпросният структурен дефицит за страни като България може да бъде не повече от 1% от БВП, а за страни с по-голяма задлъжнялост до 0,5% от БВП. Тоест е необходима нова редакция, която е добре да бъде записана в българската конституция, която да предвиди тези още по-стриктни изисквания.

Проблемът е в това, че до момента нямаше ефективни механизми, с които да се санкционират държавите когато не спазват маастрихтските критерии за бюджетния дефицит и външния дълг. Това е все едно да има светофари, но много хора да минават на червено, защото няма кой да ги санкционира. Проблемът очевидно, не е в светофарите, а в липсата на категорични санкции. Страните от ЕС са в обща лодка, което означава, че трябва да има общи мерки за запушване на пробойните – дефицита и дълга. Но точно тук е границата където трябва да се спре, Общността няма нужда от координиране на икономическите политики, защото тогава големите ще доминират над малките.