Мартин Димитров: От години съм искал данъчните и митниците да имат обща база данни, за да не могат да ги лъжат за скрити данъци

От години съм искал данъчните и митниците да работят заедно, да имат обща база данни, за да не могат да ги лъжат за неплатени данъци, скрити данъци и т. н. За това съм съгласен да се бърза, даже то е много закъсняло. Това заяви пред репортер на Агенция „Фокус” в парламента съпредседателят на ПГ на Синята коалиция Мартин Димитров във връзка с приемането на първо четене на промени в Закона за акцизите и данъчните складове. В закона е важно свързването на данъчните с митниците, каза Мартин Димитров.

„Твърдяха преди нас, че тази свързаност вече я има от доста време. Но с този закон се признава, че всъщност я няма. И на моя директен въпрос – кога данъчните ще бъдат свръзани с митниците, беше отговорено – до края на 2013 г. – дори не в мандата на това правителство. За това да се бърза съм „за”, каза Мартин Димитров. Но за другото има второ четене, ще направим необходимите проверки и ако се види риск да се увеличат плащанията, които хората трябва да правят, аз съм категорично „против” това, заключи Мартин Димитров.
На въпрос – ще плащат ли българите още от тази година двойно по-голям данък наследство след като новите поправки в Закона за местните данъци и такси влязат в сила с приемането на текст от Закона за акцизите и данъчните складове с вносител Министерски съвет, Димитров посочи: „Когато има висок данък наследство – това е двойно облагане”. Депутатът даде пример – „човек е купил апартамент или парче земя, платил е данъци върху него, иска да остави този имот на своето дете и има отново висок данък и двойно облагане. Второ, правим проверка в момента, но нямам още информация каква е точно европейската практика, възложил съм я на човек, който добре познава европейското законодателство”. Притеснява ни сложното тълкуване и ако съществува такава опасност ще предложа този текст да бъде преразгледан, каза Мартин Димитров.

„Аз съм против висок данък върху наследството”, заяви депутатът. „След като има проблеми с тълкуването – по-добре да предложим текст, който да е ясен. Този въпрос ще го дискутираме отново като видим каква е европейската практика”, каза Мартин Димитров. На въпрос – дали ще се облага данък наследство върху пазарната стойност в България, Димитров посочи: „Такова тълкуване е възможно. Затова има второ четене и ще поискаме изчистването на този текст”.
В текста на мотивите към закона е записано: „Изменението в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) се налага поради констатирано несъответствие от службите на Европейската комисия по запитване № 2667/11/TAXU между чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство във връзка със свободното движение на капитали, от една страна, и разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от действащия ЗМДТ, от друга. Несъответствието касае различното облагане с данък върху наследството на недвижими имоти, които се намират в България, и тези в друга държава членка. Съгласно действащите разпоредби на ЗМДТ с данък върху наследството се облагат наследените или завещаните недвижими имоти в страната и в чужбина. Недвижимите имоти се оценяват в левове към момента на откриване на наследството върху данъчна оценка, която се определя от общинската администрация в зависимост от местонахождението на имота в съответствие с определените в ЗМДТ показатели. Режимът за определяне и оценка на имотите за целите на данъка върху наследството е приложим за недвижимите имоти на територията на страната. Наследените недвижими имоти в чужбина се облагат на базата на пазарната им стойност, т.е. цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. С това различно третиране на недвижимите имоти на територията на страната и тези на територията на друга държава при определяне на данъка върху наследството се нарушава свободното движение на капитали”.
Радостина ГЕОРГИЕВА

Източник: Агенция Фокус