Емил Кабаиванов:Местните и европейски избори ще катализират обединителните процеси в десницата

Емил Кабаиванов, зам.-председател на СДС, кмет на община Карлово в интервю за предаването „Вече 30 години- времето е наше“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Кабаиванов, динамична е политическата обстановка през последните месеци. В такива моменти,намекващи за стабилност или нестабилност, накъде се насочва погледът на обществото, кое е това, което хората търсят и искат да видят?

Емил Кабаиванов: Наистина обстановката е динамична. Дори бих казал, че тя ще става още по-динамична, защото виждаме, че има сътресения и проблеми вътре в коалицията, която ни управлява. Има въпроси, които са в общественото внимание, но те не получават своя конкретен отговор от управляващото мнозинство, а пък и предстоят европейски и местни избори. И всичко това ще нагнетява обстановката. Но основното според мен, за да бъде тя динамична, не са тези избори, които ни очакват следващата година, защото имаме няколко месеца време, докато започнем и навлезем в спиралата на изборите. По-скоро проблемите в управлението, проблемите вътре в стабилността на коалицията, или по-скоро нейната нестабилност са тези, които провокират тази динамика. Почне ли да излиза мантрата в публичното пространство, че една коалиция е стабилна, „ние ще си изкараме до края на мандата“, значи нещо не е наред и обикновено мандатът не се довършва.

Водещ: Подобни времена, подобни ситуации традиционно, знаем, са изключително подходящи за опозицията, улавяйки общественото недоволство в някаква степен. Доколко удачни, доколко успешни са подобни ситуации за по-малките формации като СДС и най-вече гласът им  да бъде чут?

Емил Кабаиванов: Обществените нагласи в момента са такива, че при едни предсрочни избори до края на годината никой няма да състави управление, което да получи мнозинство. Така показват социологическите изследвания. Явно обществото търси алтернатива на сегашното управление. По-скоро даже бих казал, че българските граждани търсим нещо повече – не просто кой да смени сегашното управление. Искаме да видим управление с нов стил, искаме да видим управление, което да ни посочва хоризонти в средносрочен и дългосрочен план. Искаме лидери, обществени водачи, които да могат да ни покажат и да ни представят визията си, за да им повярваме и да тръгнем след тях. Удачно е да кажем, че България е била силна и ще бъде силна тогава, когато мнозинството от българските граждани сме обединени зад каузи, които каузи да ни донесат успех и да ни откроят на обществения хоризонт в европейски и в световен мащаб. Такива са били времената след Освобождението, времената преди Първата световна война, ако щете и 30-те години на миналия век. От такова визионерството и такова обединение зад кауза се нуждаем и сега и според мен българските граждани търсят точно този нов стил на управление. Да не говоря за това, че здравната система, пенсионната, социалната, административното управление на държавата се нуждае от промяна. Явно е, че сега управляващото ни мнозинство не може да ни даде тази визия – поне досега не го е показала – а е в средата на един мандат. Според мен е късно вече да покаже ново лице на управление. И затова всичко говори, че българските граждани се нуждаем от нов стил, нов маниер, нови водачи, нова визия на управление на България.

Водещ: Казвате нова визия, споменавате обединение. Цитирам вашите думи от предишно интервю пред „Фокус“ – „СДС има богата и трудна история“. В тази връзка, какво е бъдещето на партията?

Емил Кабаиванов: Ние се намираме в труден за България момент и труден за традиционните десни формации момент. Дясното е разединено и не може в момента да даде тази алтернатива, която да представи визията за нова България, за ново управление на България. Дали десницата ще съумее да се обедини, ще покаже бъдещето. Това не е лесен процес. СДС е традиционна партия в дясно, представител на истинската десница, която като формация, като партия успя да оцелее вече и оцелява вече близо три десетилетия. Сега сме в труден период и нашата задача като ръководство на СДС е да дадем надежда на седесарите, на десните избиратели или на тези, които не гласуват за ГЕРБ, защото по една или друга причина не я припознават като тяхната дясна партия или като десница изобщо. Те не са малко, но една част от тях гласуват за СДС или за другите по-малки десни партии, но като цяло по-голямата част не гласуват за никого, защото си казват „За какво да давам гласа си за СДС или друга дясна формация, след като те няма да са част от следващия български парламент?“. Трябва да ги убедим, че СДС се нуждае от тяхната подкрепа, за да имаме силата като парламентарно представена партия да работим за нова българска десница. Тази нова българска десница може да бъде създадена за година, за две, може би ще се наложи и по-дълъг период, но важно е десницата да бъде представена в българския парламент, за да стане част от новата визия за България, от която се нуждае България, не само десните избиратели, но и България и българските граждани като цяло. Изчерпването на досегашния модел на управление е факт. Как ще създадем новата десница, кои политически партии ще бъдем част от новата българска десница ще покаже близкото бъдеще, но СДС има претенцията да бъде част от да го кажем възстановяващата се българска десница, защото след 10-годишно управление на ГЕРБ десницата има нужда от възстановяване. ГЕРБ не можа да осъзнае, че сама по себе си, колкото и силна да беше и да се чувства в момента, без партньори в дясно тя не може да осъществява добро, истинско дясно управление. Никоя партия не трябва да си мисли, че е самодостатъчна, дори да има мнозинство в парламента. Между впрочем, историята на СДС си показва и това. Досега ГЕРБ като че ли не може да се поучи от историята на СДС и допуска същите грешки. Но ние сме, макар и в момента малка партия, партия, която се учи от грешките си. Имаме амбицията да започнем този възстановителен процес на десницата, оздравителен процес да го нарека.

Водещ: Успяхте ли вътре в редиците на самата партия да отговорите на важния въпрос как се постига това обединение на десницата и на какви принципи най-вече?

Емил Кабаиванов: Дали сме успели ще покаже времето. В момента това, което правим, е да стегнем редиците на СДС. Започнахме една поредица от срещи – регионални, общински, областни, на които говорим по тези важни въпроси. Оформихме една група, която я наричаме „Група за политически консултации“, и започваме разговори с извънпарламентарни и парламентарни формации, с представители на работодателски организации, с двете синдикални централи. Искаме заедно с работодатели, синдикати, неправителствени организации, извънпарламентарни и парламентарни партии да водим този разговор не само за десницата, а и за България, защото българските граждани искаме да видим нова България, нова стратегия, нова визия, концепция. Искаме България да се управлява по ново му. Т.е. това отдалечаване на управляващата класа от българските граждани, което се получи в последните 15-20 години, да го преодолеем, защото виждате, че и в икономическата област ние според мен приключихме с момента на количествените натрупвания, без да успеем да направим качествено нова българска икономика, която да ни даде необходимия растеж от поне над 6% годишно, да го задържим поне едно десетилетие, за да постигнем добър стандарт.

Водещ: В духа на срещите, които предстоят, в духа на предстоящите местни избори, имате ли идея, ясната визия как трябва да се случи политиката на местно ниво? Съответно има ли акценти, които според вас трябва да подлежат на реформа?

Емил Кабаиванов: Да, задължително. Една от нереформираните области в управлението на България това е администрацията. Говоря и за държавната администрация, и за администрацията в общините. А тя не е реформирана, защото последните 10 години така се получи, въпреки уверения, въпреки това, което се говори от управляващите правителства, че правим децентрализация, процесът на децентрализация забуксува, мога да кажа, че и спря. България в момента е една държава свръхцентрализирана, в която финансов и управленски ресурс е в ръцете изключително на държавната власт в София. Без децентрализация местното самоуправление няма как да бъде ефективно. Ще дам пример за държави, които са децентрализирани – например Германия, Франция, Швейцария, т.е. богатите държави на Европейския съюз, към които ние се стремим. Там управленията,  политическата класа са разбрали, че половината поне от финансите трябва да остават в местното самоуправление и в регионите, за да могат те бързо и евтино да решават своите проблеми. Да не се налага за всеки един въпрос, който налага управленско решение, да бъде вземано от централната власт. В България в момента сме на тази фаза, че за всяко нещо общината в лицето на кмета трябва да иска пари от централната власт. Това е тромава система, неефективна, скъпа и най-важно – че тя не решава проблемите бързо и ефикасно на българските граждани. Нуждаем се от бърза реформа на управлението в България. Местната власт-без това сме пред лицето на българските граждани, които ни избират-трябва да имаме възможността да управляваме финансите и те да остават при нас, една значителна част, другите да отиват в регионите. И разбира се, трябва да има около 30-40% от финансите да остават в държавата, която да решава национални въпроси. Местните избори са догодина. Ние от Сдружението на общините – това го казвам и като член на Управителния съвет на Сдружението на общините – искаме ясно, заявили сме го през годините, държавните институции, правителството да ускори процеса на децентрализация. Без децентрализация няма да имаме в следващите години ефективно управление на държавата.

Водещ: Ръководството на СДС взехте решение за тези местни избори всеки регион по места сам да решава за себе си кой е най-добрият път за постигането съответно и на най-добър резултат, било то в коалиция или не. Кой според вас е правилният?

Емил Кабаиванов: Вероятно местните избори ще дадат според формата на местните коалиции, които ще се създадат за тези избори, и отговор на това коя е най-добрата формула за бъдещата обединена десница. Т.е. местните избори ще бъдат като един момент, който ще катализира, ще ускори процеса на обединение в десницата. Не е тайна, че СДС от другите десни формации има сравнително най-голям брой общински съветници и кметове – говоря за кметове на общини, кметове на кметства и над 200 общински съветници в цяла България. Това се дължи на факта, че ние имаме в по-голямата част от общините живи, работещи общински организации. Това, което правим в момента, е разговора, срещите ни с тези общински организации, които ще продължат в ускорено до следващите местни избори, за да можем да помогнем на местните организации да намерят най-добрата формула на взаимодействие с другите партии в дясно, в центъра и с патриотични формации, за да издигнем силни кандидати за кметове на местните избори и да създадем едни обединения, които ще издигнат силни кандидатури за общински съветници. В този момент вероятно СДС е подценяван от по-големите партии в България, подценяван е от някои от политическите анализатори. Но знаете ли, интересно, че доста желаещи има да разговарят с нас и има и такива – говоря за колеги от други парламентарни и извънпарламентарни партии, които даже казват „Ама защо първо не говорите с нас?“. Това значи, че има интерес. Не бих казал, че това се дължи точно на факта, че сме стара политическа формация, но явно фактът, че имаме позиции в местната власт говори, че в СДС има и мощ, и това е нашата роля – да се опитаме да я възобновим, да поизчистим там нещата, където през годините са стопирани. Имам предвид някои организации, където не се води нормален политически дебат, да го стимулираме, защото в дебата, в разговора се ражда истината. С тези регионални срещи, които сме започнали, се надяваме на това. И другото е политическите консултации, които започнахме, да отговорят на въпроса с кого и как. Ако кажа сега, че аз имам някаква формула, няма да бъде истина. Това си говорим с колегите – по-добре да оставим тези няколко месеца нещата да си добият своя конкретен вид, отколкото сега да кажем „С този сме“ или „Против този сме“. При провеждането на нашата конференция, се опитаха да ни вкарат в тоя дебат, ама вече това ръководство, което беше преди конференцията – било за дяснопатриотична коалиция, пък ние сме били за коалиция с „Демократична България“. Отговор на този въпрос е, че ние в момента тестваме с кого или дали изобщо с някого, защото има и вариант, в който СДС може да се яви, дори и да не влезем, ние можем да имаме примерно едно представяне, което да е в рамките на няколко процента, което може да ни даде възможност да продължим процеса на стабилизация и на обновяване. Това също е вариант. Тоя вариант ще го решим следващите месеци, така че при нас са интересни нещата. Имаме вътрешна консолидация, няма някакви големи драми вътре в партията. По-скоро има различни мнения, което е интересно и е важно, пък и е полезно в крайна сметка. Трябва да ускорим работата, темповете и да формулираме пред обществото нашите решения на важните теми в образованието, икономиката, здравеопазването, в управлението на България. Една от темите примерно е защо в България, малка България имаме 470 000 държавни чиновници и никой не смее през тези 20 години да направи реформа в управлението на държавата. А така аз съм убеден, че около 500 милиона лева всяка година отиват за издръжка на един държавен апарат – 500 милиона, които могат да отиват в икономиката или в инфраструктурата на държавата. А те отиват за това да се субсидира една заетост, която не ражда качествен продукт. Би трябвало от 1 ноември – и надявам се това да стане, съвсем скоро е – да имаме действащо електронно управление. Електронното управление не се прави с много хора. То се прави с по-малко, квалифицирани хора с по-високи заплати и продуктът, който те дават – именно качествено управление, добро отношение към гражданите и бърза реакция на проблемите, които възникват в един град, в едно село, това да бъде факт. Но ще видим.

Водещ: В тази връзка, говорейки си за местни и за европейски избори, няма как да не ви попитам какво се случи с кандидата при предишните европейски избори, излъчен от редиците на реформаторите?

Емил Кабаиванов: Да, г-н Светослав Малинов. Той беше наш кандидат, когато Реформаторският блок го издигна. Той спечели вътрешната битка с преференция с г-жа Кунева. Това явно беше тактиката на „Демократи за силна България“ (ДСБ) тогава. Той стана представлява на Европейския парламент на Реформаторския блок. Първите месеци имаше контакти, имаше желание за обща работа, след което г-н Малинов се идентифицира в публичното пространство и в Европейския парламент като депутат от ДСБ, напоследък като депутат в Европейския парламент, представител на „Демократична България“, което за мен най-малко не е коректно и честно към тези избиратели, които гласуваха тогава за листата на Реформаторския блок. На последните гласувания в Европейския парламент например на мен ми се щеше г-н Малинов да направи най-малкото едни политически консултации със СДС как да гласува, когато беше поставен въпросът за санкции към Унгария. Нямаше такива политически консултации. Той гласува – не знам дали според волята на ДСБ или на „Да, България“, или на „Демократична България“, но при всички случаи това не е коректно поведение към десния избирател, които работихме за него, гласувахме за него. И ако на европейските избори традиционната десница иска да бъде обединена, трябва да се промени начинът на комуникация, начинът на разговори между нас, на стила на работа. Представителят на обединената десница в Европейския парламент трябва да бъде представител наистина на цялата обединена десница. СДС води своите разговори. На 2-и октомври ние ще имаме в Пловдив Национален съвет. Там председателят ще направи един доклад до момента кои общини са посетени, какви теми са разисквани и ще говорим за предстоящите избори. Убеден съм, че СДС ще намери успешния вариант, за да участва в европейските избори. Засега не сме решили как да бъде това – дали самостоятелно, дали в коалиция, но задължителното ни изискване, ако сме в коалиция, ще бъде кандидатите за депутати в Европейския парламент в своята работа да бъдат в постоянен контакт и да се съобразяват с политическите решения на формациите, които ги издигат. Г-н Малинов престана да бъде представител на част от десницата и предпочете да бъде представител на другата част. И това не е добър пример, който трябва да бъде следван от следващите представители в Европейския парламент.

Водещ: Споменахте гласуването за наложената наказателна процедура срещу Унгария. Как ви се стори целият този процес? Безспорно любопитни бяха гласуванията на родните евродепутати там.

Емил Кабаиванов:  Да. Първото, което искам да кажа, е, че в България този дебат придоби според мен много опростен вид – за Орбан или против Орбан. Орбан е един от европейските лидери, който за мен води силна политика, но той не е безспорният пример, който трябва да се следва. По-скоро тук беше важно да се гласува за това какъв Европейски съюз искаме да имаме, в който да членуваме,  дали той да се управлява по този начин – чрез санкции, или да се намери някаква форма, в която държавите да бъдат по-съпричастни към управлението. Явно се получи това, което казах в началото на интервюто. Както в България, така и в Европейския съюз управляващият елит се откъсна доста от гражданите на Европа. Бих казал, че СДС е за един по-умерен вариант на отношение към Унгария и Полша, без обаче да сме от тези, които твърдят, че едва ли не Унгария или Полша могат да правят каквото си искат. В крайна сметка, ако те ползват облагите на Европейския съюз – имам предвид кохезионните фондове  всякакви други фондове, те ще трябва да се съобразяват с общоевропейските ценности, директиви. Ние сме за по-мека форма, но за това отговорността и тежестта си носят управляващите.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА