Мартин Димитров: Няма условия за намаляване на ДДС

„Още през 2006 г. предложихме намаляване на ДДС. За да се случи това обаче трябва да има ръст на икономиката, а такъв ръст няма“, коментира пред Нова телевизия Мартин Димитров, лидер на СДС.

Водещ Евгений Генчев: Председателят на СДС Мартин Димитров, мой гост сега в студиото. Натрупаха се доста теми, финансови и икономически, през последните седмици, по които да поговорим, здравейте.

 

Мартин Димитров: Добро утро.

 

Водещ: Предлагам ви да започнем с ДДС и, как да кажем, знаците, подадени. . . сериозните знаци, подадени от финансовия министър  Симеон Дянков, че ще бъде намален този пряк данък, който плащаме ние, данък добавена стойност. От СДС искате намаляване на данъците, нали така?

 

М. Димитров: Даже 2006 г., когато внасяхме пакет от закони, тогава се прие плоският данък, 10-процентният корпоративен данък, които впоследствие имаха важен ефект за българската икономика, предложихме и намаление на ДДС от 20 на 18 процента. Но в момента, г-н Генчев, няма условия за това. За да намалиш ДДС, трябва икономиката ти да е в подем, а българската икономика е в тежка криза и в мандата на ГЕРБ тази криза се задълбочи. И ще ви дам доказателства, много ясни. Вижте растежа за 2011 г.

 

Водещ: Какъв беше?

 

М. Димитров: България има пет пъти по-нисък растеж от Естония, три пъти по-нисък от Литва и Латвия, два пъти по-нисък от Полша и Словакия, два пъти по-нисък от Германия. Ние на практика растеж нямаме.

 

Водещ: Вчера Емил Хърсев каза - поне 4 процента растеж трябва да има, за да се създадат условията за намаляване на данък добавена стойност.

 

М. Димитров: Ами, правилно е казал г-н Хърсев, така е. И не само да има растеж. . .

 

Водещ Колко, четири ли според вас?

 

М. Димитров: Ами да, поне, поне три бих казал аз, поне три, колкото и Германия, поне 3 процента, колкото Германия, трябва да имаш. Ти не може. . . България изостава в момента от средно европейските нива на доходи, има дефицит и някой казва да се намали ставката по ДДС. Хубаво, обаче трябва да имаш излишък, за да намалиш ставката по ДДС, или поне балансиран бюджет. Иначе в момента това е. . . все едно да имаш проблеми, да си болен и да си създадеш още един допълнителен проблем, който не можеш да преодолееш извън растежа.

А между другото какво означава да нямаш растеж, защото ГЕРБ само обяснява как били най-дясната партия, с дясната политика, снимат се с Меркел, постоянно едни снимки ни пускат и вие, медиите, ни ги представяте постоянно. Но ти като нямаш растеж, това е вече. . . нямаш успешна дясна политика. Така се мери успешната дясна политика. Успешна дясна политика има Естония. . .

 

Водещ: Значи, тройната коалиция е била. . .

 

М. Димитров: . . . със седем. . .

 

Водещ: . . . суперуспешна дясна коалиция.

 

М. Димитров: Не. Първо, тройната коалиция нямаше чак такива високи. . .

 

Водещ: Шест-седем процента. . .

 

М. Димитров: Да, но те наследиха добрата конюнктура от реформите след нашето правителство, това е истината, г-н Генчев. В такава добра конюнктура всеки може, с попътен вятър всеки може. Когато вятърът духа в платната, всеки може. Сега е трудно, сега, при неблагоприятна европейска конюнктура, Естония расте седем процента и половина. . .

 

Водещ: Защо го прави тогава. . .

 

М. Димитров: . . . и това са хората от местното СДС, това се реформаторите, които пак управляват в Естония и имат 7.5 процента растеж. Лти, да, лети. . .

 

Водещ: Сега, по време на кризата?

 

М. Димитров: . . . по време на кризата. Икономиката им лети. И знаете ли какво направиха естонците - премахнаха дефицита в началото, създадоха най-добрата бизнес среда, въведоха електронно правителство, облекчиха всички услуги, инвестициите скочиха 4 пъти в кризата. Това е успешната дясна политика.

 

Водещ: Обаче финансовият министър казва - можем да си го позволим. Дори изчислява - всеки един процент би струвал 700 млн. лв. Това 700 млн., нали така?

 

М. Димитров: Не, не, общо двата процента намаление. . .

 

Водещ: Двата процента ли са 700 млн.?

 

М. Димитров: . . . биха стрували около 650 млн. най-много.

 

Водещ: Това са вашите сметки?

 

М. Димитров: Да, това са нашите сметки.

 

Водещ: Защото аз чух от финансовия министър, че 1 процент е струвал. . .

 

М. Димитров: Възможно е. Не е вярно това, ако го е казал.

 

Водещ: Дано да не го цитирам грешно, но така или иначе можем да си го позволим, твърди той, което означава, че онова, което вие говорите - няма растеж, не е в главата на управляващите. Напротив, има амбицията да има растеж до края на тази година.

 

М. Димитров: А то има амбиция, ама то минаха. . . то мина мандатът. Те амбиции всякакви, ама това е като оня футболен отбор – то свършил мачът, те викат - абе, ние вярно много ни биха, ама ние едни големи амбиции искаме да ви разкажем. То мачът свършва, за какви амбиции си говорим? То мина мачът. То свършва. . .

 

Водещ: Мачът е свършил, ама чака. . .

 

М. Димитров: То вече наближава краят на мача. Няма. . . времето за амбиции мина. Ти, ако на третата година, сега не си показал растеж и развитие, няма за кога да го покажеш.

 

Водещ: Как си го обяснявате? Защо го прави в такъв случай правителството - за да облекчи хората, да плаща по-малко?

 

М. Димитров: Не, вижте, те търсят. . . В края на мандата ще има серия от популистки мерки, аз ще ви ги прогнозирам даже. Но преди това в рамките на 30 секунди да ви кажа, че извън липсата на растеж има още два много неблагоприятни фактора. Първият е, че за първи път индустриалното производство показа спад, т.е. индустрията върви надолу. И второ, износът показва спад. Така че това, което вие казвате, че сега тепърва ще се появи един растеж, това е

абсурдно, нали. Сега тепърва, че ще се появят едни данни на растежа при това положение, няма да стане.

 

Водещ: В това ни уверяват.

 

М. Димитров: Да, но какво очаквам, какви популистки действия очаквам от ГЕРБ? Очаквам няколко неща: като вземат да наближават изборите, да вдигнат пенсиите в последния момент, както направи тройната коалиция, с идеята какво, като ги вдигнем, някой друг, като дойде, ще ги плаща. И другото, в последния момент вероятно да намалят ставката по ДДС с идеята какво, като има пробойна в бюджета, някой друг трябва да дойде да се оправя. Така че подобни популистки действия в последния момент очаквам. Ако вдигаш пенсиите, ги вдигни сега, това го призовавам премиера. Ако ще ги вдига пенсиите, ей сега да ги вдигне. . .

 

Водещ: Те нали ще ги вдигнат от 1 юни, за вдовишките и най-ниските пенсии.

 

М. Димитров: Не, аз говоря за всички пенсии.

 

Водещ: Всички.

 

М. Димитров: За всички пенсии говорим. Тоест, ако ще ги вдигат - сега да ги вдигат, а не последните 2 дни от мандата, както аз очаквам да се случи.

 

Водещ: Вижте, не знам, от друга страна, всеки, който се явява на избори, се явява, за да ги спечели, особено, когато рейтингите сочат, че ти си фаворитът за въпросните избори. Така че едва ли биха си оставили лошо наследство, ако се надяват да са първата партия, която има два последователни управленски мандата?

 

М. Димитров: Значи, вижте, това с двата последователни управленски мандата е много хубаво пожелание по принцип, но важното за мен е една партия какви резултати произвежда. Помните ли какво ни обещаваха ГЕРБ - за 2-3 години европейски доходи. Тези 2-3 години. . .

 

Водещ: Това ни го обещаваха постоянно всички.

 

М. Димитров: . . . минаха. Минаха 2-3 години и какъв е резултатът? За тези 3 години ние се отдалечихме, хората обедняха. Вместо да стигнем европейските доходи, разликата стана още по-голяма. Тоест в момента Германия расте с 3 процента, ние растем наполовина. Тоест отдалечаването и изоставането е още по-голямо. Така че при това положение да поискаш втори мандат очевидно е необходима изцяло нова дясна икономическа политика, която тези

хора не могат да предложат.

 

Водещ: Онова, което разбирам от думите ви, че обяснението за намаляването на ДДС, което вие давате, е едно - популизъм.

 

М. Димитров: Популизъм е в момента. Иначе знаете, аз съм бил най-големият поддръжник на ниските данъци в България. Защитавал съм, предлагал съм десетки законопроекти, в какво ли не са ме обвинявали. Като предлагах плоския данък, ми казаха, че това е таен план за фалит на България, от БСП ме обвиняваха. Видяхте страхотните резултати. Сега обаче, като няма условия за нещо, трябва да е честен човек.

 

Водещ: Между другото прав ли е вашият колега Георги Ангелов, който твърди, че данъчното бреме е около 60 процента, нещо, опровергано от финансовия министър Симеон Дянков ден по-късно?

 

М. Димитров: Прав е Георги Ангелов. Той просто измерва и преките данъци, които плаща човек. . .

 

Водещ: Всичко.

 

М. Димитров: . . . плюс ДДС, акцизи. Сега зависи един човек примерно дали е пушач или не е. Тъй като, ако е пушач, плаща и акцизи, и ДДС, и да. . .

 

Водещ: И ако е пушач, честен ли е да си купува цигарите с бандерол или. . .

 

М. Димитров: Честен ли е да си купува цигари с бандерол, акцизи и ДДС. Така, че да, така е. . .

 

Водещ: И така е, ако си честен, ако си плащаш съвестно данъците върху цялата заплата. . .

 

М. Димитров: Ако си пушач. . .

 

Водещ: . . . ако си плащат данъците към общината на всеки 100 лв. 60 процента ти ги прибират.

 

М. Димитров: Горе-долу, хайде, за да се застраховам, да кажа, от 50 до 60 процента.

 

Водещ: От 50 до 60 процента. . .

 

М. Димитров:Да. Сметката е точна.

 

Водещ: А според министър Дянков - 30. Как си обяснявате поредния скок на цените на горивата?

 

М. Димитров: Ами, вижте, в България няма държава, която да взима мерки, когато има господстващо пазарно положение. Затова сме направили две неща. Първо, икономическата комисия миналата година, знаете, аз съм й председател, организирахме дебат, поканихме Комисията за защита на конкуренцията и поискахме анализ на пазара на горива. Нейният председател тогава Петко Николов ни каза, че трябва една година за тази работа.

 

Водещ: Мина.

 

М. Димитров: Ама, то за една година, както се казва, има други фирми в крайна сметка.

 

Водещ: Годината мина.

 

М. Димитров: Годината мина. Сега сме ги поканили този четвъртък, така че въпросът ви е актуален, да дойдат да представят пред комисията, защото има вече и готов доклад, има ли картел или няма картел, тъй като има много простички няколко въпроса. Как е възможно, питам аз, как е възможно цените на различните бензиностанции да бъдат еднакви? Как е възможно? Нали пазарна икономика, пазарна конкуренция, част от горивата са произведени в "Лукойл", ама не всичките. Част са внос от Румъния. Част са внос от други.

 

Водещ: От Гърция.

 

М. Димитров: Как са еднакви тези цени? Как става това? И то са еднакво високи. Защото искаме на този пазар да видим конкуренция. Това става по принцип с непазарни практики.

 

Водещ: Между другото ДДС се плаща и когато си сипе човек в резервоара литър бензин, нали така?

 

М. Димитров: Да, да, да. . .

 

Водещ: Освен акциза.

 

М. Димитров: Да, да, точно така. Като си сипете. . .

 

Водещ: В този контекст как гледате на твърдението на вашият колега Иван Костов, според когото пък намаляването на ДДС сега обслужва монополите?

 

М. Димитров: Надявам се, че не е бил представен коректно, защото това не е точно така. Той е искал да каже според мен друго нещо. Искал е да каже, че липсата на конкуренция на много пазари и това, че монополистите в момента, това правителство много добре насърчава, в кавички, монополистите. Та липсата на конкуренция ще доведе до това, че дори и да може в даден момент да се намали ставката по ДДС, в някои сектори няма да свали цените. Това е казал той.

 

Водещ: Какво му пречи на производителя веднага да си вдигне с 2 процента стойността на продукта. . .

 

М. Димитров: Това е проблемът. Единственото, което би му попречило, е конкуренцията. Да има някой друг на този пазар или други на този пазар, които да го накарат да свали цените, защото те ще ги свалят. Това е конкуренцията.

 

Водещ: Според министъра на икономиката Трайчо Трайков цените на горивата в България биха могли да се вдигнат само ако имаше война в Близкия изток. Такава война обаче няма. Каква война се води тук?

 

М. Димитров: Война няма. Просто няма държава по всички тия въпроси. Няма държава, защото ето сега, преди да вляза в студиото, гледах сайта на Европейския съюз energy.eu. Има цели шест страни с по-ниски цени на дизела от България.

 

Водещ: Внимавайте сега кои страни ще изброите.

 

М. Димитров: Не мога да ги изброя наизуст, но гледах примерно, че Румъния е в такъв случай. Наскоро беше Португалия в подобно положение, наскоро беше Словения с по-ниска цена на дизела от България. Гледах сега, че и с бензина има редица страни с по-ниски цени от България. Това е ненормална ситуация. Тоест очевидно е, че конкуренцията в България не работи, затова сме внесли между другото изменения в Закона за защита на конкуренцията, за да въведем дефиниция какво е господстващо положение. И въпросната КЗК, защото няма друга институция в държавата, която да налага глоби, да следи, да взима мерки, трябва да си влезе в правомощията. Иначе, вижте, България в някакъв момент. . .

 

Водещ: Какво е господстващо положение?

 

М. Димитров: Господстващо положение означава някой да налага високи цени и да няма конкуренция.

 

Водещ: Кой налага, ето за горивата? "Лукойл" налага ли според вас високите цени?

 

М. Димитров: Според мен "Лукойл" има значителен принос за високите цени. И другото, което. . .

 

Водещ: А злоупотребява ли с господстващо положение?

 

М. Димитров: Това трябва да го каже КЗК. Аз тези съмнения ги имам. И ги казвам директно пред вас. Това съмнение аз го имам. То трябва да бъде обаче доказано.

 

Водещ: От Комисията за защита на конкуренцията, която . . .

 

М. Димитров: От комисията. Това съмнение аз го декларирам пред вас. То трябва да бъде доказано от КЗК. И другото нещо - в мандата на ГЕРБ беше усложнен вносът на горива. Сега е по-трудно да внесеш горива от алтернативен доставчик в България, което обслужва пак "Лукойл". Това стана в мандата на ГЕРБ. Сега, част от хората. ..

 

Водещ: Как беше усложнен вносът?

 

М. Димитров: Със специален лицензионен режим, със складовете, които трябва да се поддържат, митнически данъчни складове и така нататък, които се държат само от няколко фирми в България. Сега, това беше представено като борба с контрабандата. Да бъда докрай откровен с вас, някаква такава логика може да има. Обаче другият ефект. . . Окей, борят се с контрабандата - хубаво. Обаче другият ефект е, че така пазарният дял на "Лукойл" нарасна и фактически те имат повече възможности да определят цените в България на практика. Това се случи.

 

Водещ: Но пък, ако е намаляла контрабандата, нека си расте пазарният дял на фирмите.

 

М. Димитров: Ама, не е според мен. Ако вземем приходите. . . Знаете ли как може да премерите много точно дали в даден пазар контрабандата е намаляла, или се е увеличила? По приходите. Дайте да видим приходите от акцизи и от ДДС, да неутрализираме ефекта на по-високите цени и ако го направите по този начин, ще видите, че кой знае какъв ефект върху контрабандата не е имало.

 

Водещ: Питах ви преди малко дали сте сигурен в страните, които изброявате, че предлагат горивата на по-ниски цени, отколкото е в България.

 

М. Димитров: По-ниски цени.

 

Водещ: Попитах ви за монопола не случайно, защото вероятно сте запознат с едно писмо, което писаха от "Лукойл" срещу вашия колега Иван Костов. Първо, той беше казал, че във Франция е по-евтино.

 

М. Димитров: Не беше Франция добър пример. Това е така. Да.

 

Водещ: Да. Окей, оказа се, че явно не е прав, защото източникът му е бил БНТ, нещо. . .

 

М. Димитров: Източникът му е бил телевизия. Аз това му казах. Никога телевизия, цялото ми уважение към вас, не може да бъде такъв източникът.

 

Водещ: Разбира се, точно така. Има си статистически институти, които мерят.

 

М. Димитров: Но това, което аз ви казах, е напълно точно.

 

Водещ: Второто, по отношение на монопола. От "Лукойл" казаха в това писмо така: ние работим по правилата, които бяха зададени през 1999 година, когато беше приватизиран "Нефтохим", Бургас. Точно така.

 

М. Димитров: "Нефтохим" - Бургас, да.

 

Водещ: Тоест, ако има монопол, то този монопол е зададен по времето на ОДС. Та питам ви: има ли основание за това си твърдение ръководството на "Лукойл" и има ли допусната грешка от господин Иван Костов тогава, когато е бил премиер?

 

М. Димитров: Вижте, ще ви го кажа много просто. Ако в момента за всеки един пазар, вземете който и да било пазар, се въведе ограничение по внос и в България има една голяма компания, би се стигнало до господстващо положение. Във всеки един пазар важи това нещо. Тека че проблемът е в ограниченията по вноса, които бяха приети в мандата на ГЕРБ, пак ви казвам. Ако тези ограничения ги нямаше, във всеки даден момент, когато в Гърция, Румъния, в някоя съседна или друга, по-далечна страна има по-добри цени на пазара на горива, това води до внос и до автоматично регулиране на цените, тоест конкурентният модел работи. И за да се гарантира работата на този модел, трябва държавата да си е на мястото. И ако дадена компания почва да се възползва от това, че е най-големият производител, да вдига цените, да кара други компании също да вдигат цените, цените на бензиностанциите да бъдат еднакви, тука идва КЗК.

 

Водещ: Да де, ама да си беше останала държавна в такъв случай.

 

М. Димитров: Сега ще ви дам един пример, който. . .

 

Водещ: Да си беше останал "Бургас Нефтохим" тогава.

 

М. Димитров: Ще ви дам един пример, който ще ви впечатли. Европейският орган по защита на конкуренцията, това го научих вчера случайно, е нахлул в Българския енергиен холдинг, запечатал е сградата, взел е телефоните на. . . включително на политически лица, за да разследва защита на конкуренцията.

 

Водещ: Кога?

 

М. Димитров: Преди месец може би или два месеца. Влезнал е европейският орган в Българския енергиен холдинг, иззел е всичките телефони и е направил проверка. Ей така се прави, така трябва да действа и Комисията за защита на конкуренцията.

 

Водещ: Това някъде пишеше ли го във вестниците, беше ли казано. . .

 

М. Димитров: Не, това е. . . не го пише във вестниците, но казвам ви го като информация. Европейският регулаторен орган, г-н Генчев, действа така. Сега ми дайте пример кога КЗК са влезли примерно в "Лукойл". . .

 

Водещ: Не, чакайте, на кои политически лица са взели телефоните.

 

М. Димитров: Няма да ви кажа сега това, да бъда коректен, но са взели телефоните на всички хора и са направили проверка. Те си правят такива регулярни проверки.

 

Водещ: И какво е установила тая проверка?

 

М. Димитров: Не е ясно още, но така се прави проверка. Влизат, взимат всички телефони, взимат всички компютри и виждат какво става. Сега ми дайте пример кога българската Комисия за защита на конкуренцията е влязла в "Лукойл" или в някоя друга компания, не говорим само за "Лукойл". . .

 

Водещ: На мен ми е любопитно резултатът от тази проверка кога ще стане ясен.

 

М. Димитров: Като има резултат, ще го обсъдим. Кога КЗК е правила такава проверка в България? Кажете ми кога КЗК. . . Те пишат писма. Пишат писмо на "Лукойл": уважаеми еди-кои си, какво правите. . .

 

Водещ: Имайте предвид, идваме.

 

М. Димитров: . . . да, идваме и те не идват всъщност, какво правите на пазара на горива в България. И те отговарят в писмо: правим еди-какво си. Ама, европейският регулаторен орган нали виждате какво прави - отиват на място, изземват всички телефони, изземват всички компютри, разпитват всички лица. . .

 

Водещ: И какво ще стане. . .

 

М. Димитров: Ами, сега ще видим какво ще покаже.

 

Водещ: . . . ако тази проверка покаже, че има господстващо положение, какви са правомощията. . .

 

М. Димитров: Страхотни глоби, страхотни глоби, милионни глоби има, да. Поне по закон сме им предвидили милионни глоби.

 

Водещ: Да минем към друга тема, специално. . .

 

М. Димитров: А дали "Лукойл" е частно или държавно е съвсем отделна тема. Това е съвсем отделна тема - може да бъде частно, ако има правила, въпросът е, че като няма правила. . .

 

Водещ: Да де, виждате ли, много упреци има към. . . това е работата на опозицията естествено - да критикува, но примерно има упреци за това как се продава "Булгартабак". Ето сега се подготвя продажба на "Товарни превози". Винаги има упреци - би трябвало да се търси най-добрият инвеститор, този, който да инвестира така, че да развие отрасъла, да не злоупотребява с господстващо положение. Разбирам критиките ви, окей, обаче защо не е бил намерен такъв случай през 1999 година, такъв инвеститор? Или за вас "Лукойл" наистина си е готин инвеститор?

 

М. Димитров: Според вас новият купувач на. . . кой е новият купувач на "Булгартабак" сега, в мандата на ГЕРБ, кой е купил "Булгартабак"? Никой не знае още. Има една руска банка там, но

кой е истинският купувач на "Булгартабак"? Тоест ГЕРБ не са пример за прозрачна приватизация.

 

Водещ: Само че знаете ли, аз съм питал Иван Костов – защо продадохте през 1999 година "Лукойл" на руснаците, срещу които сте. Той каза - нямаше на кой друг.

 

М. Димитров: Не, между другото, никога не сме били срещу руснаците, а сме били против техните идеи да имат огромно влияние в България, да бъдем троянският кон на Русия в Европейския съюз.

 

Водещ: Не,  защото и "Булгартабак" беше купен от руснаците.

 

М. Димитров: Да, което е недопустимо. Така че имайте предвид, никога не сме срещу. . . не сме били просто срещу Русия, а срещу това те да ни. . . да бъдем техният троянски кон.

 

Водещ: Фискалния резерв, дайте да поговорим за него, защото май свършват парите. Така ли е според вас?

 

М. Димитров: Свършват парите, така е, да.

 

Водещ: Свършват, ама не свършват, според управляващите.

 

М. Димитров: Във фискалния резерв в момента има основно парите по Сребърния фонд, който стана и с участието и на СДС, който трябва да подкрепя пенсионната система, и фонда "Козлодуй". Свободни пари има много малко.

 

Водещ: Колко са те общо?

 

М. Димитров: В момента са около 4 милиарда лева. Около 4 милиарда лева е Сребърният фонд, като беше паднал на 2.8 и 3.2 милиарда преди няколко седмици, което е критични нива.

 

Водещ: Може ли да обясним на хората така, че да го разберат. Фискалният резерв за какво е?

 

М. Димитров: Веднага ще обясня. Това са белите пари за черни дни на държавата. Това са свободните пари, които, ако има проблем с дадено плащане, може да бъде и пенсии, може да бъде от всякакъв характер, могат да бъдат ползвани. Може да бъде външен дълг. Това са белите пари, буферът, това ни е буферът. Ей така хората ще ме разберат.

 

Водещ: Сребърният фонд са едни пари, които трябва да бъдат пипнати след 2018 година, ако дадена кризисна ситуация го налага, така ли?

 

М. Димитров: Сребърният фонд е част от фискалния резерв.

 

Водещ: Част от фискалния резерв, точно така.

 

М. Димитров: Около 2 милиарда лева, част от фискалния резерв. Създадохме го със следната идея - той да се инвестира, да носи доходност и част от тези пари постепенно да почнат да влизат в пенсионната система, да я крепят, да я направят по-стабилна. Много страни имат подобни фондове, там отиват парите от приватизация, от концесии, така сме го направили и в България, и тези средства подкрепят пенсионната система. Това е Сребърният фонд.

 

Водещ: И ето сега какво предлага г-н Дянков - част от парите, от този фонд, да се инвестират в държавни ценни книжа, за да носят повече доходност. Това не отговаря ли на целта. . .

 

М. Димитров: Не.

 

Водещ:  . . . на създаването на Сребърния фонд.

 

М. Димитров: Не отговаря на целта, защото г-н Дянков иска да направи друго нещо - с тези пари да купи ДЦК, те да влязат в бюджета и с тях да плати външния дълг.

 

Водещ: ДЦК са държавни ценни книжа.

 

М. Димитров: Държавни ценни книжа, тоест да вземе част от тези пари в бюджета и с тях да плати външния дълг. Сега, има, благодарение на натиска, който ние оказахме, на нашите аргументи и позиции,  има известно вразумяване, те искаха 70 процента от Сребърния фонд да отиде в държавни ценни книжа. . .

 

Водещ: Което си е към милиард и колко, милиард и половина?

 

М. Димитров: . . . което е към милиард и 400 милиона.

 

Водещ: Четиристотин.

 

М. Димитров: Сега, говорят вече за 20 процента, което е по-разумно и е по-нискорисково, но искам да ви кажа директно какво ни заплашва.

 

Водещ: Да, рискът какъв е?

 

М. Димитров: Какво ни заплашва? Ситуацията в Гърция не се е оправила, рисковете в Гърция продължават. Има риск Гърция да изпадне във фалит. Това просто не го подценявайте. Ако това бъде комбинирано с победа на левия кандидат във Франция, който има много опасни идеи, значи, левият кандидат за президент на Франция . . .

 

Водещ: Франсоа Оланд.

 

М. Димитров: . . . да, обещава, че финансовия компакт и правилата за финансова стабилност Франция ще ги преразгледа, което е възможно най-тежкият удар по еврозоната, който може да бъде нанесен сега. Тоест, ако имаме комбинация от събития - левият кандидат да спечели във Франция, плюс фалит на Гърция, в един момент натискът пред България ще стане жесток, защото няма да може да се взима евтино кредитиране, особено при фалит на Гърция, и тогава този Сребърен фонд, или фискален резерв, ще бъдат всички свободни пари, с които разполага държавата. А важният въпрос, г-н Генчев е . . .

 

Водещ: Ама, могат да свършат ли?

 

М. Димитров: Да, да.

 

Водещ: И да няма бели пари за черни дни, за пенсии?

 

М. Димитров: Да, да, точно така, точно, те вече ги приемете, че са на критичния минимум.

 

Водещ: Това е абсурдно, каза г-н Дянков, все пак финансов министър. . .

 

М. Димитров: Приемете ги, приемете ги, че са на критичния минимум и чуйте следното нещо: два милиарда трябва да плати България по външния дълг в началото на следващата година. . .

 

Водещ: Почти.

 

М. Димитров: . . . един милиард трябва да плати, да покрие бюджетен дефицит, догодина около милиард трябва да покрие плащания по вътрешния дълг и догодина един милиард дефицит - това прави към 5 милиарда, ако ги смятаме така.

 

Водещ: Пет милиарда.

 

М. Димитров: Пет милиарда лева, те са, разбира се, времево не са към една и съща дата, те са разпръснати, приемете го, до края на следващата година. Но представете си при фалит на Гърция и победа на левия кандидат за президент във Франция, в новата ситуация аз тези 5 милиарда, това правителство не виждам как ще ги финансират. Има, разбира се, ходове, но. . . Сега, това го казах и на финансовия министър - всяко закъснение ще има жестока цена оттук нататък, а до момента план как тези 5 милиарда, това правителство покрива не съм видял.

 

Водещ: Аха, от друга страна, министър-председателят каза вчера, че парите от Сребърния фонд са отишли за пенсии вече.

 

М. Димитров: Това кой го е казал, извинявайте?

 

Водещ: Министър-председателят.

 

М. Димитров: Е, това показва, че той като министър- председател, който. . . основната му компетентност не е икономиката, не е разбрал, човекът, за какво става дума, не може да се. . .

 

Водещ: Освен това е ясно, че Сребърният фонд. . . не се плащат директно пенсиите, но. . . Нали така беше обяснено - заварен е голям резерв, но големи задължения, тези задължения трябва отнякъде да се покрият, покриват се част от тях от резерва. Това беше опростено, така да се каже, за. . .

 

М. Димитров: Сребърният фонд не е похарчен и не е отишъл никъде до момента, и не трябва да бъде похарчен. Тоест, ако е казал премиерът, че е похарчен, това просто не е вярно.

 

Водещ: Добре, преди около месец някъде започнахте една атака за бонусите, които се раздават в държавната администрация. Смятате ли към днешна дата, че постигнахте целта си?

 

М. Димитров: Смятам, че нашите аргументи бяха правилни, защото това трябва да става по прозрачен начин. Ние не сме против допълнителните възнаграждения, те трябва да бъдат регламентирани - за резултати и свършена работа. Там, където има постигнати резултати, тези

неща трябва да са прозрачни, публични, и да има допълнително стимулиране.

 

Водещ: Вие не сте против това висш държавен чиновник да му се връзват около 10 хиляди лева на месец например.

 

М. Димитров: А, това сме против. Значи, те трябва да са и в разумни граници, извинявайте.

 

Водещ: Е, кои са разумните граници?

 

М. Димитров: Разумните граници за процент от заплатата. Трябва да бъде някакъв, примерно 30 процента от заплатата, както е в новия, промените в закона за администрацията. . .

 

Водещ: То се оказа, че не е съвсем така. . .

 

М. Димитров: . . . но това е нещо разумно. Там, нали видяхте Агенцията по  вписванията, два бонуса - първо 24 хиляди, после 48 хиляди . . .

 

Водещ: четиридесет и осем.

 

М. Димитров: . . . което на фона на кризата е. . . това е безобразно кощунство, извинявайте, не може по този начин да се, да се процедира.

 

Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор, успешен ден ви желая.

 

М. Димитров: Успешен ден и на вас.

Цялото гостуване на Мартин Димитров в „Здравей, България" може да гледате във видеото.

 

Tags: Мартин Димитров