Питане на народния представител Лъчезар Тошев относно контрола на Министерството на културата при изграждане на паметници и мемориални комплекси в България

Питане на народния представител Лъчезар Тошев относно контрола на Министерството на културата при изграждане на паметници и мемориални комплекси в България.

Господин Тошев, заповядайте да развие питането.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми народни представители, господин министър, има редица примери за изграждане на паметници и мемориални комплекси в България, свързани с исторически събития, с личности, при които, за съжаление, текстове, гравирани върху тях, не отговарят на историческата истина.

В моето питане съм дал два примера. Единият пример е с Мемориала на Христо Ботев в Калофер. На него е гравиран текст на така нареченото „Символ верую на българската комуна”, което представлява един късен фалшификат от времето на Коминтерна, ползващ езика на Коминтерна, не езика на Ботев. Думи от този текст дори липсват в речника на Найден Геров. И той не е базиран нито на оригинални документи на Ботев, нито дори на оригинални текстове, удостоверяващи твърденията на Величко Попов десетки години след Ботевата смърт. Първата публикация на този текст е на комуниста Георги Бакалов едва през 1934 г.

Ботев, както и другите български възрожденци и борци за национално освобождение, е националист. Той е поетът на националната революция на България. Той не е и не би могъл да бъде комунист, какъвто се представя и беше представян по времето на комунизма. Ето защо и годините, които са отбелязани на този паметник като репери – 1876, 1923 и 1944 г., би трябвало да се заменят с по-подходящи такива, като 1876 – това е Априлското въстание, 1885 – Съединението, и 1908 г. – Независимостта на България, тъй като това съответства на борбата на Ботев за възстановяването на българската държавност.

Друг пример е паметникът, издигнат в Калиакра през 2006 г. на адмирал Ушаков, на който дори са поставени 18 камбани, на които има текст „Слава на Черноморския флот на Русия, сражавал се за православната вяра и свободата на България”. Става въпрос за една битка през 1791 г., когато е съвсем ясно, че адмирал Ушаков и Русия са имали съвсем различни планове и не са се борили за освобождението на България и българите. Дори няколко години по-късно адмирал Ушаков е като съюзник на султан Селим Трети, изгонва французите от остров Корфу и призовава православните гърци да се предадат на турците отново и да се възстанови турската власт на остров Корфу и още няколко малки островчета около него, което го поставя в съвсем различна светлина.

А що се отнася до руския флот през Първата световна война, точно руската флота е обстрелвала българските градове: Варна през 1915 г.; Балчик – три пъти, на 3 и 9 септември и 13 декември 1916 г., когато градът е напълно разрушен; и Каварна през 1916 г.; Шабла  през 1917 г. Така че когато говорим за Руския флот, трябва да имаме предвид и тези обстоятелства, и това, че в Балчик е издигнат вече мемориал на капитан Георги Радков, който със своята артилерия е отблъснал руската флота и там дори едно от нейните оръдия е поставено в центъра на града.

Моля да ми отговорите на въпроса: осъществява ли контрол Министерството на културата и как над издигането на паметници и мемориални комплекси в България, както и на вече издигнати такива. И има ли културна институция, която да следи надписите на паметниците да съответстват на историческата истина? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.

МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Поставянето на монументално-декоративни елементи върху недвижими имоти е регламентирано в Закона за устройство на територията. Съгласно този закон, върху недвижими имоти такива обекти се поставят по ред, установен с наредба на общинския съвет: за държавни общински имоти въз  основа на схема, одобрена от главния архитект на общината; за държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи – с областния управител.

Бих искал да разделя отговора си на две части. Със законодателни промени от началото на мандата на нашето правителство създадохме нормативна рамка, с която поставянето на такива обекти трябва да бъде съгласувано с Министерството на културата. В края на 2009 г. в Закона за устройство на територията влиза в сила нов член, който казва, че върху недвижими имоти, културни ценности и техните граници и охранителни зони разрешение за поставяне се издава след съгласуване с Министерството на културата.

С изменението и допълнението на Закона за културното наследство в средата на 2011 г. се регламентира, че министърът на културата съгласува инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници и на монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства и урбанизирани извънселищни територии, както и тяхното премахване, като съгласно закона това става след решение на Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден вече към Министерството на културата.

Това е една част от отговора, която касае поставянето на нови паметници. Обектите, които давате като пример обаче, са създадени в миналото.

След направената проверка в Националния документален архив на Националния институт за недвижимо културно наследство бе установено, че статут на недвижими културни ценности имат само Мемориален комплекс Христо Ботев в Калофер – историческо място. С категория „национално значение” комплексът включва Мемориална къща музей Христо Ботев, Мемориален паметник на Ботев, построен през 1930 г., и Ботевата градина.

Паметникът-мемориал на Христо Ботев, издигащ се над центъра на град Калофер и Паметникът на адмирал Ушаков в Калиакра нямат статут на недвижими културни ценности и не са били съгласувани в миналото с Министерството на културата.

Като имам предвид законовата рамка, регулираща този тип казуси, и описаните обстоятелства, смятам, че за паметниците, поставени в миналото, отговорността за достоверността на информацията, отразена във въпросните надписи, се носи от техните възложители. А контролът относно тяхната достоверност трябва да се осъществява от компетентния орган по одобряване на проекта, именно от общините и общинските съвети. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Допълнителни уточняващи въпроси?

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми господин министър, Вие казахте как трябва, но имаме обстоятелства, които вече съществуват – този мемориал в Калофер например. Не може просто да си затваряте очите и да казвате: „Ние нищо не можем да направим, това трябвало да направят възложителите”.

Това е било някога във времето. В момента този мемориал стои. Ходят ученици, които всъщност се покланят на нещо, което не може да бъде свързано с Ботев.

Аз Ви изпратих част от книгата на Илия Тодоров „Различният Ботев”, както и статията му от списание „Летописи” от 1991 г., издание на Съюза на българските писатели. Във вестник „Култура” има статия на Филип Панайотов от 2008 г. И много други, които показват, че в България обществото знае за тези обстоятелства, но паметникът продължава да стои непроменен!

Това дори може да се разглежда от хората като един вид кощунство с Ботев, защото там се слагат неща, които нямат нищо общо с него. Както и в другия случай, за който говорих – имаше подписки на хората от района, които се чувстват засегнати от надписа.

Смятам, че Министерството на културата трябва да намери начин да се намесва в такива случаи – както за стари паметници, така и за построени сравнително скоро, за да може текстовете да съответстват на историческата истина. Това е смисълът на понятието „паметник” – той произтича от думата „памет”. Паметта трябва да се запазва такава, каквато е. Когато има неверни неща, трябва да може да се коригират.

Това е моят допълнителен въпрос: защо в момента във Вашия отговор липсва механизмът, по който Министерството на културата ще се намеси, за да коригира тези случаи?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на културата господин Рашидов.

МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо председател, колеги депутати! Уважаеми господин Тошев, за Ваше сведение искам да кажа, че по стечение на обстоятелствата аз съм човекът, който е увеличавал като студент точно паметника на Христо Ботев в Калофер, който е 22 м. Паметникът е на моя професор Димитър Даскалов.

Не по-малко от Вас няма да приема подмяната на текстове и подмяната на смисъла на това, което е градено, което е правено. Но искам да Ви кажа просто, ясно и точно: Министерството на културата не е тази институция, която да ходи всеки ден по паметниците и да чете текстовете. Или трябва да има специална комисия към парламента, не знам точно как да бъде, която да тръгне и да чете всички текстове на паметниците; или Министерството на образованието, което се занимава със словото, с буквите и текстовете.

Министерството на културата може да контролира изключително своя собственост със статут „паметници на културата”. Прочетох Ви, че стопани на тези обекти, за които Вие питате, с изключение на паметника на Христо Ботев... Аз съм съгласен с Вас, че текстологията не бива да бъде подменена, както и на другите паметници. Но не сме органът, който може да осъществява контрол, защото ние не ги стопанисваме, те не са наши – не са паметници на културата.

По-скоро този въпрос е: защо общините не вземат мерки да си оправят паметниците? Представяте ли си да вдигнем министерството? Инспекторатът може да сезира, може да даде сигнали, може да глобява. Както знаете, в момента Инспекторатът работи много сериозно по църквата в Пловдив, която е облепена с тапети – върху сериозни стенописи.

Министерството не може да подменя и да предлага текстове – не е оторизирано да го прави, няма правото. Да, може да се изказва по смисъла, качеството на обекта, качеството на паметника, да съгласуваме места чрез „Паметниците на културата”. Но не сме оторизирани, господин Тошев. Иначе няма разминаване с това, което Вие казвате.

Аз лично като министър съм против да се подменя смисълът на каквото и да е в България. Тук сте прав, но може би трябва да търсим точния адрес – може би заедно. Не се отказваме от нищо, но не е наша работа, простичко казано. Явно касае друг адрес. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.

Господин министре, ако твърдите, че нямате правомощия, нека в закона да Ви дадем правомощия, за да можете да извършвате такива проверки и където се налага, да има корекции. Това е в интерес на цялото общество. Това са национални паметници, които са посветени на наши национални герои.

Бих искал да завършим темата, като кажа, че последното нещо, което е написал Ботев в писмото си до капитана на кораба „Радецки”, е: „Да живее християнска Европа!”. Това очевидно не звучи като комунизъм. Нали така? Нито пък той има нещо общо с 1923 или 1944 г. Какво общо може да има Ботев с тези години, които са записани на неговия паметник?

Ако няма възможност в момента чрез Вашите правомощия, предложете Вие промени. Парламентът е мястото, където те могат да бъдат гласувани и приети, за да можем да излезем от тази ситуация. Ние имаме едно наследство на изкривяване на историята през комунистическия период – това трябва да бъде коригирано. Благодаря.