Въпрос от Лъчезар Тошев относно: направен ли е анализ от органите на Министерството на околната среда и водите на появата на нови биологични видове във водните екосистеми на територията на България и, ако да, какви според Министерството на околната среда

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпроси и отговори към Нона Караджова – министър на околната среда и водите.

Тя ще отговори на първия въпрос – от народния представител Лъчезар Тошев, относно действията, предприети от Министерството на околната среда и водите по повод пренасянето на нови за екосистемата биологични видове в басейна на река Дунав.

Господин Тошев, имате думата да развиете въпроса си в рамките на две минути.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.

Госпожо министър, и от нашите медии научихме, и много хора забелязаха, че в река Дунав се появяват едни големи миди в последно време. Ето тук няколко екземпляра, които съм събрал от района на Свищов. (Народният представител Лъчезар Тошев ги показва и оставя един на банката на министър Нона Караджова.)

Появиха се хипотези, че това може би са мутанти или миди, които са се хранили по-добре от другите, което не е вярно, разбира се. Има публикации в „Acta Zoologica Bulgarica” отпреди няколко години от доц. Здравко Хубенов. В друго научно списание има описание на нови видове миди, които са се появили в басейна на река Дунав. Те са нови за нашата екосистема.

Тази огромна мида, която се различава от традиционната речна мида, която е малка, е Китайска блатна мида. (Показва я.) Тя е пренесена по някакви неясни начини от Китай.

Един от вариантите е, че това е станало чрез зарибяване с Черен амур – китайски вид риба, пренесена в България да се бори с друга такава мида, пренесена също от Китай, която създава големи проблеми на водните съоръжения. Това е Бугската дрейсена или Черната странстваща зеброва мида – видове, които попадат в нашата екосистема не по регламентиран начин.

Не е ясно какво ще се случи утре. Тези миди в момента се размножават бурно и създават големи проблеми. Не е ясно утре какви други видове могат да бъдат пренесени в нашата екосистема и какви ще бъдат последиците. Още повече, че при такава трансгранична река, като река Дунав, това засяга не само България, но и другите страни, които са разположени по течението на тази река. В Румъния и Унгария също се появяват тези големи миди, пренесени по неизвестен начин в нашите екосистеми. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Затова моля да ми отговорите на въпроса: направен ли е анализ от органите на Министерството на околната среда и водите на появата на нови биологични видове във водните екосистеми на територията на България и, ако да, какви според Министерството на околната среда и водите биха били последиците от инвазията на тези нови видове?

Осъществен ли е контакт със съответните институции на съседните страни – Румъния, Унгария, Гърция, за обсъждане на този проблем? Какви са намеренията на Министерството на околната среда и водите по този въпрос?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, госпожо Караджова.

МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Тошев, Вие поставяте една тема, която не само за България, а за всички страни по света е изключително предизвикателство за биоразнообразието – това е темата с инвазивните видове. Неслучайно една от основните цели, която беше приета през 2010 г. на Конференцията на страните по Конвенцията за биоразнообразието, беше именно справяне с тази много тежка задача – инвазивните видове във всички страни.

Какво прави България по конкретната тема, в частност Министерството на околната среда и водите? Ще Ви дам следния отговор.

Целенасочено Министерството започва да работи по темата още от 2004 г., когато осъществява два проекта за оценка на чуждите за българската флора и фауна видове и тяхното въздействие върху естествените видове и местообитания, с което се поставя началото на тази дейност.

В резултат на направената оценка са подготвени списъци на инвазивните и потенциално инвазивни видове животни, растения и гъби, представена е информация за пътищата на проникването им на територията на страната, за тяхното въздействие върху природата на България, както и препоръки за намаляване и премахване, където е възможно, на тяхното въздействие.

През последните години са изпълнени или се работи по над 20 проекта в различни научни центрове в България – както университети, така и институти на БАН, и са направени десетки публикации.

Ние работим много тясно с учените, тъй като това е изцяло научноизследователска дейност.

Едно от изследванията, което се провежда и в момента, е свързано с оценка на инвазивните видове миди по река Дунав.

По отношение на зебровата мида Дрейсена например, която е силно инвазивна и нанася големи щети на водни обекти и технически съоръжения, направената оценка на риска от разпространение показва, че в Северозападна България наистина водоемите са подходящи за нейното разпространение.

Отново искам да подчертая доброто сътрудничество, при това от години, на Министерството с екипите учени в България, работещи в областта на инвазивните видове. Наши учени и експерти участват в работни групи на европейско и на глобално ниво чрез предоставяне на информация към специализирани бази данни или по изпълнение на специфични задачи, в това число – оценка на риска, оценка на най-инвазивните видове, разработване на стратегии и законодателство на Европейския съюз, което се подготвя в момента, предприемане на мерки за ограничаване на преноса на тези видове, използвани включително като домашни любимци, аквариумни видове, жива стръв и така нататък.

По отношение на регионалното сътрудничество бих искала да Ви информирам, че срещи от различен характер, свързани с инвазивните видове, има почти всяка година. Последната значима среща се осъществи през 2011 г. с участието на осем страни от Югоизточна Европа и се взе решение тази мрежа, която се създава като регионално сътрудничество от БАН, съвместно с Министерството на околната среда и водите, да бъде в България. Така че имаме солидна основа.

Темата е тежка. В новия Национален план за биоразнообразие тя ще бъде една от основните. За краткото време това мога да Ви отговоря. Имам и по-подробна информация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Тошев, имате думата за реплика.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.

Госпожо министър, благодаря за този отговор.

Специалистите са на мнение, че един от начините да се появяват такива нови видове е зарибяването с други видове, например, както казах, с Черния амур, който е въведен в басейна на река Дунав и на други места, за да се бори с Черната странстваща зеброва мида Dreissena polymorpha или с Бугската дрейсена. Тук има и друга мида – Азиатската корбикула, която е дошла по някакъв начин.

Начинът на размножаване на мидите е такъв, че те могат да бъдат пренасяни от риби. Затова би трябвало да има по-строг контрол, когато се внасят риби за зарибяване от други страни. Известно време да има карантинен период, за да не може да се случи това, на което сме свидетели днес – мисля, че пет нови видове миди. Освен миди, може би и други неща.

Ние би трябвало да обърнем внимание на контрола при зарибяването. Това беше причината в Южна България, Пловдивско, край „Марица изток” да се появят Бугската дрейсена и Черната странстваща зеброва мида, които няма как да стигнат по друг начин в изолирани езера, освен чрез зарибяване.

Това означава, че контролът върху зарибяването с риби от други басейни не е достатъчно строг. Министерството на околната среда и водите има отговорността по отношение на биоразнообразието да осъществява този контрол.

Обръщам Ви внимание на този проблем, той е съществен – създаде тежки проблеми в района на „Марица изток” например, в язовирите около Монтана и на други места, където бурното размножаване на тези нови видове миди запуши тръби, водни съоръжения и така нататък. Не е безобидно това, което се случва.

Въздействието върху биоразнообразието в българската екосистема, изместването на нашите традиционни видове от новите, които идват – това е проблем, на който трябва да обърнем внимание. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо министър.

МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Прав сте, господин Тошев, че това  е един от начините за разпространение на инвазивните видове, в частност във водната среда. Действително водните екосистеми са най-застрашени от тези чужди за българската флора и фауна видове. Повтарям, че това важи и за другите страни.

Искам само да Ви информирам допълнително, че в момента се водят разговори на международно ниво за сключване на споразумение и за баластните води, тъй като чрез тях по същия начин могат да се внесат в България от другите страни инвазивни видове с оглед възможно най-далеч от съответните региони да бъдат изхвърлени този води.

Наистина на вниманието ни е този проблем. В момента сме в процес на програмиране по Оперативна програма „Околна среда”. Както министерството, така и неправителствените организации изцяло подкрепят в Приоритетна ос „Биоразнообразие” на тази тема да бъде отделен специален финансов ресурс. Наистина това е заплаха за много чувствителни екосистеми и в България, и по света.

Ще Ви информираме своевременно. Ако желаете, заповядайте и при нашите обсъждания.

 

Tags: Лъчезар Тошев