Въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно Проекта за закон за детето

Следва въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно Проекта за закон за детето.

Заповядайте, д-р Шарков.

ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! За първи път в пленарната зала мога поименно да се обърна към всеки един от присъстващите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Имало е и други случаи, недейте така.

ВАНЬО ШАРКОВ: Да, имало е и други случаи. На мен за първи път ми се случва, на Вас като водещ сигурно много пъти.

Уважаеми господин министър, след като в края на миналата година Вашето министерство представи пред обществеността готвения повече от година и половина нов Закон за детето, вече близо година този проект е подложен на унищожителна критика от страна на граждани, организации и политически партии. Неколкократно беше установено и категорично заявено на различни форуми, че Проектът за закон за детето е изготвен и представен в нарушение на Закона за нормативните актове – чл. 26. Макар да беше обявен на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика, в него липсваха мотивите на вносителя, нито изискуемия доклад с позицията на заинтересованите страни, нито Преходни и заключителни разпоредби.

На второ място, Проектът за закон за детето създава условия за допускане както на неволни грешки, така и на умишлена злоупотреба чрез множество неясни термини, оставени на свободна интерпретация от страна на социалните служители. Законът за детето може да се използва и за репресии, заплахи и контрол върху конкретни родители и от държавата или от отделни държавни служители в частност. Този Проект за закон за детето предлага силно опростена процедура на отнемане на деца от семействата им, както и осиновяване без съгласие на родителите на деца, отглеждани в семейна среда.

Този Проект за закон за детето предвижда 4-5-годишни деца да се образоват в семейно планиране и репродуктивно здраве, деца да бъдат консултирани по сексуални и всякакви въпроси конфиденциално от родителите, държавата да предоставя на децата обяснения относно възможността за прекъсване нежелана бременност, също така конфиденциално.

Този Проект за закон за детето дава право на 16-годишни деца да отказват животоспасяващо лечение, без да се взема предвид ролята на родителите.

Този законопроект дава възможност на децата да се саморазправят с родителите си, като ги осъдят, даже гарантира съдействие от страна на органите за закрила на детето за завеждане на подобно дело.

Във връзка с гореизложеното, след като всички си даваме ясна сметка, че за първи пъти Министерството на труда и социалната политика с такъв законопроект успя по тази тема да скандализира цялото българско общество, моля да отговорите на въпросите: колко работни часа и колко средства са похарчени от Министерството на труда и социалната политика за изготвянето на проекта за Закон на детето досега, колко служители са участвали в неговото изготвяне? Кои са авторите на този законопроект и какво заплащане са получили за работата по законопроекта до този момент? В крайна сметка работи ли се все още по този законопроект? И ако да – пак ли са същите участници в работните групи, които успяха да скандализират българското общество? Смятате ли, че предоставената от държавата грижа за децата в институции отговаря на критериите, заложени в Законопроекта за детето, според който трябва да бъдат оценявани родителите за осигуряване на най-добрия интерес за децата? Когато бъде установено, че дете е отглеждано и възпитавано по вреден за развитието му начин, а държавата и нейните институции не полагат същите грижи, ще му бъде ли предоставена закрила на това дете срещу държавата и как? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Младенов. Заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Шарков, уважаеми дами и господа народни представители! Водещ приоритет на Министерството на труда и социалната политика е осъществяването на комплексна подкрепа за деца и техните семейства. Част от тази подкрепа е наличието на работещо, модерно и синхронизирано законодателство, основано на принципите за защита на децата в нашата страна. Именно поради това беше разработена концепция за нова нормативна уредба и философия на Законопроекта за детето в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на децата.

Конкретно на Вашите въпроси. Законопроектът е разработен от Междуведомствена работна група, създадена с моя заповед от 2010 г. Участие взеха 34 представители на всички институции, ангажирани в политиките за деца и семейства, експерти от министерства, агенции, експерти от УНИЦЕФ и неправителствени организации, представители на Омбудсмана на Република България, съдебната власт, Националното сдружение на общините и други неправителствени организации.

На практика участие взеха повече експерти, тъй като представителите на неправителствения сектор консултираха и каниха на срещата на групата и други експерти от неправителствени организации. Искам да отбележа, че само в националната мрежа за децата членуват над 100 организации, които взеха активно участие в този законопроект.

Искам да кажа също така, че от Министерството на труда и социалната политика не е раздаден нито един лев на нито един човек за каквото и да било.

Също така искам да кажа, че към настоящия момент законопроектът е все още на публично обсъждане. Както Вие, така и аз не съм съгласен с много неща от това, което пише там. С много други неща съм съгласен и смятам, че те трябва да бъдат направени. Затова ние сме качили нещо, което трябва да се обсъди от всички в цялата страна. Докато аз не се уверя, че всичко е изчистено, няма да пусна този законопроект към Министерския съвет или към парламента. Но в него има много ценни неща и затова искам да апелирам към Вас да бъдете по-активни и да дадете предложения, защото новият закон е за правата на всички деца, а не само за деца в риск. Това е коренно променена философия, което е много важно. Новият закон залага механизми за гарантиране правата на всяко дете, а не само намеса в случаи, когато правото е нарушено. Тоест има по-голяма превенция.

Новият закон в много по-голяма степен предвижда цялостна подкрепа на семейството. Въвеждат се възможности за подкрепа на родителите, независимо дали има риск за самото дете, чрез различни инструменти – семейни помощи, услуги или дори само чрез консултиране.

Новият закон създава правна основа за реална деинституционализация чрез забрана за настаняване на деца до 3-годишна възраст в институции в сегашния им вид. Освен това за първи път се въвежда краен срок за настаняване в институция – не повече от две години, а на всеки шест месеца – задължение за оценка за възможността за извеждането на това дете от тази институция. За първи път новият законопроект въвежда задължение на докторите във връзка с превенцията на изоставените деца, например да насърчават родителите да не изоставят роденото дете с увреждане в болница. Тоест има много ценни неща в този законопроект и не трябва заради няколко неща, които са спорни и ще бъдат отхвърлени, да се отнасяме негативно към целия този труд в разстояние на две години на много хора.

И на мен не ми харесват някои неща. Ще бъдат коригирани. Искам да Ви уверя, че това е изключително важно оттук нататък и като политика, която ще се прави от цялата държава. Но докато не се убедя, че има пълен консенсус, няма да пусна законопроекта. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За реплика – д-р Шарков.

ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин министър, поздравления за това, с което завършихте – че няма да пуснете закона, докато няма пълен консенсус. Всъщност това е най-важното, което се надявах да чуя по време на този парламентарен контрол. Вие също казахте, че има неща в този законопроект, с което и Вие не сте категорично съгласен. Махнете ги тогава. Оставете тези, по които има не толкова ожесточени спорове, та по тях да върви дебатът. Тези, по които има безспорно недоволство от страна на обществото, нека да отпаднат от проекта и да продължим да обсъждаме останалите неща, по които може да бъде постигнат консенсус.

Защото въпросът някой друг да решава религиозната принадлежност на моето дете, а не моето семейство да го определя, е въпрос, който не може да бъде разписан по този начин в закона. Защото въпросът някои деца на 16 години под влияние на различни психотропни вещества или под влияние на алкохола да имат право да отказват лечение, а родителите да не могат да вземат решение, е въпрос, по който не може да бъде постигнат обществен консенсус. Махнете от възможност за обсъждане изобщо на текстове, по които не може да бъде постигнат консенсус, а по другите нека да се работи. Ако продължаваме да дебатираме по въпроси, по които е невъзможно постигането на съгласие, губим време, за да постигнем съгласие по другите въпроси. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.

Заповядайте за дуплика, господин министър.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин Шарков.

Искам да Ви уверя, а и всички народни представители, че безспорните неща ще останат, спорните ще отпаднат. Ще има още малко въпрос за дискусии. Надявам се да приемем закон, който ще бъде в полза на всички деца от нашата страна, на всички родители и всички институции.