Надежда Нейнски: Традиционната десница сдаде всичко. Ред е на контролираната

С евродепутата от Синята коалиция Надежда Нейнски разговаря Марияна Литова, в. 24 часа

- Г-жо Нейнски, помълчахте доста напоследък за случващото се около СДС. Замълчахте дори когато кандидатурата на Румен Христов за президент надделя странно над вашата. Какво се случи със СДС?

- Ако съдим по резултатите от изборите, СДС е изправен пред сериозно изпитание. Кога да вярва на председателя на партията - дали днес, когато ни убеждава, че сме жертвали президентските избори заради местните, т.е. че това е бил един предварително обмислен план, или вчера, когато ни убеждаваше:

“Да бъдем реалисти: Румен Христов ще е президент”. Очевидно има тотално разминаване с реалността. С политиката си на тези избори волно или неволно ръководството превърна СДС в регионална партия.

След като преди 2 г. освободихме на ГЕРБ пространството вдясно и те бяха припознати от ЕНП, ето че днес имаме още един претендент за дясното - г-жа Кунева. В нощта на изборите тя заяви, че се позиционира в център-дясно, протегна ръка към една от знаковите ни фигури - кмета Найден Зеленогорски, и великодушно предложи на остатъците от СДС да се подредят в нейната армия.

- Сега всички обясняват, че ако вие бяхте кандидатът, гласовете щяха да са повече. Какво мислите, като го чувате от устата на същите хора, които не ви подкрепиха?

- За мен тяхното мнение вече няма никакво значение. Като в онази стара приказка - вторият акъл за нищо не служи. Аз продължавам да смятам, че изборът на политиката, която превърна Румен Христов в кандидат за президент, съвсем не е случаен. Това е поредният епизод от отдавна провеждан план за унищожаване на традиционната десница в България и за подмяната й с контролирана десница.

Авторите на този план не са от СДС, но умело се възползват от комплексите и интересите на определени хора в СДС, като ги превръщат в едно от оръдията си за отстрелване на традиционната десница. На тези хора от СДС искам да кажа следното: политическите търговци винаги участват в разрушаването на храмовете, но никога в тяхното изграждане. Тази истина те осъзнават едва когато новите господари им затръшнат вратите под носа. Такива хора имат стойност единствено като предатели.

- ГЕРБ е първата партия, която получи толкова сериозна подкрепа в средата на мандата си. Нямате ли лична изгода, че не участвахте във вота? Сега загубата щеше да е на вашата сметка.

- Да не забравяме, че живот все пак е имало и преди ГЕРБ. Избори също. Да се твърди, че са единствената партия, която е получавала висока подкрепа в средата на мандата си, е несериозно. Истина е, че те не загубиха толкова доверие, колкото се очакваше, но като брой на относителни гласове Росен Плевнелиев всъщност е избран с най-ниския резултат от всички досегашни президенти.

Все по-малко десни хора участват в избора и все повече се присъединяват към негласуващите. Колкото до “изгодата”, политическата ми биография е показала, че съм имала кураж да защитавам много неизгодни в личен план, но според мен политически правилни решения. Най-голямото изпитание за един политик е, когато се изправи точно пред този избор. Компромисите в името на личната изгода винаги се наказват от хората.

- При номинацията на Румен Христов за президент казахте, че мачът е продаден? Кой го купи? И какво ще осребри, като сте вече във В група?

- Да отговорят “продавачите”, но се страхувам, че резултатът надмина дори и техните очаквания. Сините хора дадоха отпор на опитите за подмяна. Организаторите подцениха тяхната интелигентност и емоционална свързаност като преки участници и потърпевши в прехода.

- Понеже само в СДС май не бяха наясно, че Румен Христов няма шансове, излиза, че целта е била не победа, а друга - каква?

- Предстои да видим. Едно изречение обаче се запечата в ума ми - въпросът на Цветан Цветанов в нощта на изборите “Кои десни?” Може би в това се съдържа и отговорът.

- Дали не трябва да признаете, че вече няма място за старите десни партии, и да преглътнете, че има ново дясно – ГЕРБ?

- Аз съм твърдо убедена, че България има нужда от реформаторска десница. Днес повече от всякога. Поуките от изборите сочат, че проблемът у нас идва именно от липсата на реформаторска десница, която да защити не просто десните принципи и ценности, а тези на демокрацията изобщо. ГЕРБ посегна точно на базовите демократични принципи и ценности. И по ирония на историята днес БСП иска да влезе в ролята на техен защитник.

Оказва се, че с течение на времето традиционната десница на практика е сдала всичко - историята си, успехите си, международната си подкрепа, любовта на хората. Дебатът за миналото на СДС се превърна в политика на дистанциране от миналото. Тезата за новите лица се оказа теза за подставените лица. Така нареченият “мирен преход” от управлението на БСП към управление на десницата бе всъщност умело прехвърляне на отговорността за непопулярните реформи върху десните лидери, които не от конюнктура, а по убеждение искаха европеизация на България.

Историческата отговорност на новото поколение лидери на десницата беше и продължава да бъде защита на политическия капитал от тези реформи. Колкото до “новото” дясно, това, което ГЕРБ си позволи да направи на тези избори, рискува да опорочи идеята за дясното.

Защото дясното не е нито байганьовщина, нито полицейщина, нито политика на сплашване. Дясното е интелект, толерантност, възпитание, принципи. Строежът на магистрали сам по себе си е хубаво нещо, но далеч недостатъчно, за да останеш с добро име в историята. В Европа магистрали са строени успешно и от недемократични лидери.

- Как се чувствахте вие с личния ви авторитет в ЕНП, когато цялото й ръководство се “изсипа” в София, за да удари рамо на ГЕРБ, а вие, Мартин Димитров, Костов и кандидатите ви “се вредихте” в кафе паузата за кратка среща?

- Нормално е ЕНП да подкрепи основно управляващата партия. Но срещата със Синята коалиция далеч не е за подценяване. Въпросът е не как се срещаме, а какво си казваме. Ние винаги имаме какво да си кажем. Не подценявайте ЕНП! Те имат усет за политическите процеси.

Това, че дават подкрепа на ГЕРБ, съвсем не означава, че не си дават сметка за много неща. С избора си на лидер от традиционната десница за президент на Съюза на малките и средните предприятия към ЕНП те дават точно този знак (Нейнски е лидер на съюза - б.а.).

- Преди дни шефът на предизборния щаб на СДС Борис Марков заяви пред “24 часа” – “СДС стана буфер на десни активни борци. Стига вече!” Припознавате ли се в тази роля?

- Борис Марков отдавна си играе на Бойко Борисов, но за негово съжаление тази роля вече е заета.

- Много хора ще си кажат - какво говори Нейнски сега, след като тя е една от тях. Каква е личната ви отговорност за краха на десницата?

- Да, аз съм една от тях. Част съм от традиционната реформаторска десница и винаги съм се гордяла с това. Това е част от моя живот, съзнателният ми избор. За разлика от мнозина други съм имала куража да поемам своята отговорност и съм си плащала сметките.

В политиката лоялност не е да се снишаваш и да премълчаваш истината. Лоялност е да посочиш слабостите и да участваш в тяхното отстраняване. Другото е конформизъм. Да гледаш как партия с традиции, каквато е СДС, си отива и вместо да се бориш да я защитиш, да я предлагаш на новите победители, които и да са те.

- От две седмици Костов и Димитров като сърдити деца си прехвърлят вината. Кой е главният виновник?

- Ако сме честни и отговорни политици, трябва да обясним на хората защо ги изправихме пред тази шизофренна ситуация. Без ясно дефинирана политическа цел за президентските избори, без последователна политика за нейното постигане, без единни листи по места, които да подкрепят кандидатпрезидентската ни двойка.

За да търсим виновните, трябва да видим кой кое политическо решение е взел и защо, както и каква отговорност носи. Защото днес всеки чете резултатите от изборите както дяволът евангелието. От СДС обявихме, че сме четвърта политическа сила, същото обявиха и ДСБ. Разбрах, че и НДСВ са казали, че са четвърта политическа сила. Иди ги разбери! А хората стоят отстрани и ни гледат акъла.

Очаквам предстоящите национални съвети на СДС и ДСБ да направят сериозен анализ на политиката, довела ни до резултатите. В този смисъл несериозно звучат думите на Мартин Димитров, че му е писнало да плаща стари сметки. Когато си лидер на партия с история, ти се налага да плащаш и стари сметки. Но най-важното е да не пропуснеш да платиш своите.

- Имате ли обяснение защо Мартин Димитров подписа споразумение със Софиянски, Бакърджиев, Праматарски, Дилов...

- Направи се опит за подмяна на Синята коалиция в национален план с цел хипотетично позициониране за предстоящите парламентарни избори. Tова обърка и демобилизира сините хора. Още повече че на повечето места ОДС игра срещу кандидатите на Синята коалиция. Сигурно това е била сделката и за кандидата за президент.

- Миналата година в писмо до НИС предупреждавате, че проблемът на Синята коалиция е в разнопосочните послания. Затова ли ви изгониха от сцената?

- Когато няма ясна политика на национално ниво, не можеш да се сърдиш на хората по места, че разчитат това послание като “всеки да си прави каквото иска”. Хората се чувстват предадени, изоставени и като опълченците на Шипка се хвърлят да бранят отделни крепости.

Добрите резултати на местните избори - там, където ги има, не са благодарение, а въпреки разнопосочните послания. Въпросът не е в това дали няколко души на национално ниво “се скъсват от работа”, както те самите казват. А защо се солидаризират с едно решение, за което предварително знаят, че е обречено. То обезсмисля и техните усилия.

- Според друг бивш лидер на СДС - Пламен Юруков, СДС изобщо не е трябвало да влиза в коалиция с Костов, а сега трябва да подкрепя ГЕРБ.

- Очевидно не всички уроци още са научени. Налага се тезата, че трябва да се следват победителите. В СДС преди имаше хора, които зовяха да се следва “царят”, днес зоват да се следва Борисов, утре ще потеглят след Кунева. И така, докато съвсем изчезнем. В десницата все по-малко остават гласовете, които призовават да почерпим сила от нас самите. Иска се кураж да се изправиш по време на бурята.

- Какво следва от двата варианта - Мартин Димитров остава лидер или партията не му дава доверие?

- Проблемът не е в съдбата на лидера, нито в съдбата на НИС. Аз разговарях след изборите с Мартин. Казах му, че в живота най-важното е да запазиш лицето си. Вот се иска за политика, не за личности. За коя политика ще иска той вот на доверие? За онази, която донесе на СДС подкрепа от 1,9%? За тази политика хората вече се произнесоха. И то категорично.

Днес Националният съвет не трябва да бъде притискан да препотвърди една очевидно погрешна политика, а да се даде шанс за нова перспектива. Националният съвет трябва да избере служебно ръководство на СДС и да насрочи дата за национална конференция, на която да се изработи политиката до парламентарните избори.

На тази конференция трябва да бъдат чути кметовете и общинските съветници, поне онези, които все още искат да се идентифицират със СДС. Тяхното мнение е най-важното в момента. Обратното сигурно ще осигури спокоен сън на малцина, но много други ще остави будни. Вот на доверие за досегашната политика ще разцепи СДС и ще обслужи онези, които искат смъртта на СДС. Това е голяма отговорност и всеки сам трябва да реши.