Надежда Нейнски: СДС и ДСБ никога не предадоха демократичните принципи, ценности и идеи на хората

Интервю с евродепутата Надежда Нейнски в сутрешния блок на БНТ "Денят започва"  11 юни 2012г.  Водеща - Аделина Радева

 

Кой спечели и кой загуби от турболенциите в дясно?

Беше загубено доверието и надеждата на хората, което е всъщност най-големият проблем, защото всяко разлюляване, противоречие, неяснота, липса на конкретна позиция се отразява върху доверието на хората. Нещо повече – независимо, че в последните години въпросът „какво се случва в дясното” съпътства почти всяко интервю, в което участвам, /което не е много приятна ситуация за мен/ ще кажа, че близо 300 000 на последните избори подкрепиха идеята за единство в традиционната десница, т.е. те очакват традиционната десница, бидейки единна, да се превърне отново в сериозен фактор в политическия живот на България. В този смисъл гласуването на НС на СДС на практика беше удар срещу очакването и доверието на 300 000 души. 49 гласа в НС на СДС се изправиха срещу очакванията и волята на 300 000 души.

 

Затова на предстоящия вот за председател на СДС, който ще е след по-малко от месец, пред активните хора в СДС стоят два пътя: единият път е пътят на развитието, на препотвърждаването и развитието на СК, което ще й даде възможност на следващите избори да играе много по-сериозна роля за развитието на България. И тук отварям една скоба да кажа: вероятно ще прозвучи като клише, но мисля, че в момента България се намира в много сериозна ситуация и се нуждае от гарант срещу това в страната да не бъде извършена подмяна на историята и на демократичния преход. Защото този процес започна с идването на Царя, после с идването на ГЕРБ, а вчера видяхме, че се случва и със създаването на новата партия на Меглена Кунева - опит за подмяна на историята и паметта за демократичния преход на България. Това за мен е много сериозно посегателство. Призовавам хората да бъдат бдителни за случващото се и вероятно мнозина лековерно го приемат. Основаването на партията на Кунева ми напомни желанието на ГЕРБ да подмени историята.

 

Вие знаете, че те говорят, че тези 20 години демократично развитие на България на практика не съществуват – нещо повече, те ги наричат криминален преход и с това подценяват и подменят истината за последните 20 години. В резултат на всичко онова, което се случи, България извървя сериозен демократичен път- независимо от грешките или недоволството на някои хора, ще кажа, че това, което е България днес като страна-членка на ЕС, като страна-членка на демократичната общност, е резултат на усилията на различни правителства. Тези различни правителства имат различно отношение и различни заслуги към това, което се случи в България.

 

Това означава ли, че Вие не припознавате партията на Меглена Кунева като десен политически субект?

Аз още от моите родители съм чувала следното: „пази се най-много от хора, които така и не могат да си намерят мястото”. Защото политическите номади в българския преход, хората, които променят постоянно своята политическа ориентация ту в ляво, ту в дясно, в крайна сметка не са нито леви, нито десни. Снощи аз влязох в интернет и изчетох много внимателно настроенията на хората, защото онова, което ни се представя, популяризира и налага като политически модел от Кунева е едно, а оценката на хората към него е съвсем друго нещо. Някой би казал, че изборите ще бъдат реалната оценка и това е така. Друг би казал: „на президентските избори тя е дала ясен знак какъв човек е и какъв политик иска да бъде”, но има много сериозна разлика между президентските и парламентарните избори, между това да се включиш в едно политическо състезание тогава, когато традиционната десница на практика абдикира от голямата национална политическа игра, ако мога да нарека президентските избори по този начин.

 

Защото ако има нещо, в което аз сериозно упреквам ръководството на СДС през изминалите месеци, това е, че допусна СДС за първи път да не участва в най-сериозния национален политически дебат- дебата за президентските избори. Неубедителният кандидат на СДС отвори писта за създаването на проекта на Меглена Кунева, обезвери и отдръпна нашите избиратели от реалната битка и даде възможност да се стартира подмяната. Дали ние ще бъдем съучастници на тази подмяна предстои да видим от пътя, по който СДС ще поеме с провеждането на вътрешните избори, от политиката, която ще се предприеме за СДС. Защото едната политика е тази, която ни доведе до погрома на президентските избори, до разцеплението на традиционната десница, до подмяната и неясните договорки, която политика всъщност беше подкрепена от 49 души след това на Националния съвет в Пловдив, които гласуваха за развалянето на Синята коалиция. Другата възможност е търсенето на препотвърждаване на СК и развитието на този проект, който първо, ще отговори на очакванията на хората и второ, ще даде реална възможност обединената традиционна десница да стъпи на правилните релси. Това се очаква от хората вече много години.

 

Понеже повдинахте темата за президентските избори, от това, което казахте, разбирам, че Вие не подкрепяте кандидатурата на Румен Христов за председател на СДС?

Думата „не подкрепям” е много слаба. Смятам, че това, което се извършва в момента, е съучастничество в подмяната. Защото за мен е буквално необяснимо, не само от политическа, но и от човешка гледна точка, един човек, който е проверил своето доверие през такъв сериозен вот, какъвто са президентските избори и е получил е 60 хил. гласа в момента да иска да работи, както той казва, за възраждането на СДС. Какво очаква по-специално да се случи? Всъщност избирателите на СДС или на десницата, дадоха своята оценка за неговото усилие на президентските избори. И тя е 60 хил. гласа.

 

Ама някои от избирателите ще ви кажат: „И вие проверихте като Синя коалиция какво можете на изборите и то удовлетворява ли ви”?

Това, което СК получи, е представителство в националния парламент, двама евродепутати, редица кметове на големи и по-малко населени места и общински съветници. Това е армията на СК. Тя може да не е голяма и тук отварям една скоба да кажа, че аз винаги съм била за това проектът през тези години да се развие и наистина да се даде възможност хората да припознаят в него раелния фактор в политическото развитие на България. Но да се каже, че проектът СК е неубедителен проект, според мен е грубо подменяне на истината. 

 

Добре, ще Ви задам въпроса по друг начин: Помогна или попречи позицията на Иван Костов за разпада на СК?

Винаги съм гледала с изненада, или по-скоро „изненада” не е дума за човек, който 20 години участва в политическия живот на България, защото аз много добре си давам сметка какъв е подтекстът на фиксацията в една или друга личност - дали ще е Иван Костов, дали ще е Надежда Нейнски или който и да било.

 

Неслучайно говоря за подмяната. Това е опитът да се изтрие споменът за реформите и реформаторската десница в България. Защото кое е онова, което правителството на Обединените демократични сили, на СДС направи, греха, който допусна, който да е по-тежък и неприемлив като история за тези хора, които в момента громят отвътре политиката на СДС и правителството ни между 97-ма и 2001 година. По-непростимото, в сравнение с миналото примерно на ГЕРБ и на Бойко Борисов и на НДСВ и Меглена Кунева? Кое е онова от реформите, което за тях е неприемливо, а всъщност абсолютно безкритично приемат всичко от миналото на Меглена Кунева и Бойко Борисов?

 

Ами кажете Вие, защото става въпрос за...

 

Не мога да го намеря.

 

Те гласуват.

Това, което аз вчера чух от създаването на новата политическа формация, кадрите от митингите на СДС, с които те облякоха новата политическа формация, издава огромен политически комплекс. Огромен! Когато крадеш история, когато крадеш политически фигури от други формации, показва, че има някакъв страхотен проблем и аз го наричам комплекс. Търсене на морална легитимност. Препиране на биография. Това е нещо, което според мен хората ще накажат на следващите избори, защото дори и в политиката, която казват, че не е най-моралното място, дори и там има все пак някакви морални категории и морални граници.

 

Тези кадри ли всъщност ще са пречката да се появи едно ново обединение в дясно?

Не кадрите. Подтекстът. Онова, което стои зад кадрите. Защото подмяната на историята е нещо, което никой в България до този момент не се е опитвал да направи. Може би е имало опити. Защото си спомняте девиза, с който дойде Симеон Сакскобургготски, че ще бъде новото дясно. Новият морал. Новите лица. Новата политика. Отварям една скоба да кажа, че те може би са нови лица, но нямат нито нов морал, нито нещо общо с дясното. След това дойде ГЕРБ, който каза, че сбъдна мечтите на десните избиратели. Всъщност десните избиратели през всичките тези години и в днешния момент винаги са имали мечти, но те са имали и изисквания към хората, които са на власт в България. И затова са били толкова критични. Те са били и са критични и към нас. Защото не сме успели да пресрещнем докрай техните очаквания. В този момент за мене е странно да видя хора, които са свързани с левицата, и с фамилиите от бившия режим, които в момента претендират за десница. За да бъдеш десен и да бъдеш дясно мислещ човек, най-важното не е какво ще кажеш, а какво правиш. За мен това е тестът и ако има нещо, към което призовавам в най-голяма степен хората, това е да съдят, както е казано, не по думите, а по делата. И тогава вече наистина ще се види кой кой е в България.

 

Да, но съдейки по делата на СДС и ДСБ стана ясно, че партийните интереси надделяват над тези на избирателите.

Това е клишето, което винаги поставят върху нас. Онова, което е безспорно, е, че ние през последните години наистина с конфликтите, с вътрешните сътресения в десницата, отблъснахме много хора. Не е от вчера този израз, че в семейство, в което се карат, никой не ходи на гости. Това е безспорно. И това е нещо, което е изцяло наша отговорност и аз, като един от лидерите на традиционната десница, ще кажа, че това наистина е и моя отговорност.

 

Същевременно това, което направиха СДС и ДСБ и като едно цяло, когато бяха в управлението на България, и в момента, защото независимо от това, което се случи през последните години, ако има нещо, в което нито СДС, нито ДСБ може да бъде упреквано, това е, че е предало именно демократичните принципи, ценности и идеи на хората. Това е нещо, което е безспорно.

 

Защото в политиката през последните години, независимо от вътрешните ни конфликти, ние последователно сме отстоявали демократичното развитие на България. Това ми напомня нещо, свързано с две много ключови теми за десницата. Едната тема е енергийната независимост на България, по която, примерно говорейки за новата десница на Кунева, аз бих казала без никаква изненада давам следването на една и съща линия. Т. е. Меглена Кунева - и като министър от правителството на НДСВ, след това и като министър от правителството на тройната коалиция, е на практика част от решенията, които тези правителства взеха. Вие си спомняте, че човекът, който рестартира проекта АЕЦ Белене, беше С. Сакскобургготски, в чието правителство Кунева беше министър. След това този проект продължи да се развива по време на правителството на тройната коалиция. За това нейното дистанциране от политиката и на Сакскобургготски, и на тройната коалиция, за мен е дори и политически непочтено. Защото тя е част от тези решения.

На практика тя винаги е била от другата страна. И едното, и другото правителство бяха срещу десницата в България.

 

Другият въпрос, той също е ключов, това е въпросът с отварянето на досиетата на Държавна сигурност. Разбрах, че това, което се взима като решение, е, както тя казва, „ние си вярваме”, т. е. „ние няма да проверяваме нашите членове дали са били свързани с бившата ДС”.

 

Вероятно за една либералстваща част от България това е правилното решение. Защото те казват, че най-важното между хората е да си имат доверие. Звучи изключително красиво. Но тя много добре си дава сметка /и хората около нея/, че това, което казва е просто алиби на онова, което действително правят. А то е, че ще дадат достъп и възможност България да се управлява и влияе от хора, които имат зависимости. Зависимости извън онези публичните. И това ще им попречи да направят неща, които са в посока на обществения интерес. Защото опасността от зависимостите е именно да те отклонят от обществения интерес.

 

Тръгнахме оттам дали ще правите политическо обединение с партията на М. Кунева, а сега излиза, че това е един от най-сериозните ви политически опоненти на следващите избори.

Той не е политически. Той е мой морален приоритет. Политическото е нещо, което е част от моята политическа битност, от моето политическо битие. Аз, като политик, смятам, че политическата сила, или формацията, към която принадлежа, изисква от мен да следвам определена политичска линия, която не е тяхна политическа линия. Но аз имам морален проблем с това, което се случва. Имам морален проблем с подмяната. Изключително тежък морален проблем. Това е предизвикателство към човешката ми същност. Към историята – моята, на страната ми и на политическата сила, към която принадлежа. И това е нещо, което дори е по-силно, и не вярвах, че ще ми се случи.

 

Добре, как ще отговорите? Как ще се мобилизира СДС? С кого ще прави съюзи оттук-нататък?

Усмихвам се, защото в последните години темата беше „С кого ще се коалирате?”. Сега даже виждам, че думата „коалиция” добива отрицателна конотация и започваме да говорим за „съюзи”.

Моето мнение е, че Синята коалиция е проект, който трябва да се развие и да се надгражда. Защото ако СДС и ДСБ са знаците на разделението, независимо от причините, мотивите и т.н., но през годините, за хората те се превърнаха в знак на разделението. Синята коалиция беше първата бяла лястовица на надеждата. На това, че между две политически формации, които може да са имали конфликти по между си, може да се създаде достатъчно доверие, което, ако те имат куража, силата и амбицията да развият, да ги превърнат в единен политически субект, който наистина да даде силна тяга и да отговори на очакванията на хората.

 

Т.е.-  за Вас тази тема не е приключила – Вие очаквате СДС и ДСБ ще се съберат отново и това вероятно ще направи новият лидер на СДС, защото новият-стар лидер на ДСБ е известен?

Аз казах още в първото предаване, в което участвах след взимането на решението за развалянето на СК е, че аз ще се стремя и ще направя всичко възможно...

 

Това няма ли да демотивира отново избирателите, защото те гледат едно непостоянно поведение?

Не, напротив, в СДС има две тенденции. Тези две тенденции са, някои казват от последните президентски избори, но аз смятам, че са от много преди това - това са двете тенденции на разделението, което всъщност се символизира от сегашното управление на СДС; и другата тенденция – на търсенето на ключовото единство. Всички хора го казват: трябва единство на традиционната десница, на нас, които мислим по един и същ начин, хората, които действително сме готови да защитим онова, което направихме през последните 20 години, защото, пак казвам, демократичният път на България наистина е бил трънлив - с много проблеми, вероятно и с грешки, защото наистина всеки един е човек и вероятно всеки е допуснал грешки, но онова, което правителството ни направи  - първото  - на Филип Димитров, и второто – между 1997 и 2001 г., беше наистина да постави България на демократична основа. И защитата именно на тези принципи и на тази политика, може да бъде единствено и само направена от традиционната десница. Затова е толкова голяма атаката срещу традиционната десница и желанието тя да изчезне от политическия живот на България. Защото с нейното изчезване изчезват паметта и шансът България да гарантира своите демократични принципи и устои.

 

Имам чувството, че амбицията Ви да оглавите отново СДС се събужда?

Не, това няма нищо общо с оглавяването.

 

Кой ще бъде новият лидер на СДС  - с това трябва да приключим?

Казах много ясно, че няма да се кандидатирам за лидер на СДС, но аз ще дам цялата си сила и авторитет, за да подкрепя кандидата, който ще защити политиката на единство на традиционната десница.

 

Име можете ли да ни кажете?

Не, име не мога да кажа, защото има различни идеи, но не е важно кое ще бъде името. Важна е политиката, на която той или тя ще бъде носител.

 

Много Ви благодаря за този разговор!

Tags: Надежда Нейнски, СДС