Мартин Димитров:Това, което трябва да гарантира финансовият министър и правителството е много нисък или нулев бюджетен дефицит

Ден преди бюджетът да влезе за обсъждане в пленарната зала на първо четене, един от съпредседателите на "Синята коалиция" - Мартин Димитров, засвидетелства подкрепа за вицепремиера Симеон Дянков, но категорично заяви, че няма да подкрепи написания от него бюджет, защото той отразява цялата правителствена политика. Пред "Дарик" Димитров беше категоричен, че се опасява от огромния дълг, който страната ни може да поеме, и заподозря, че това е скрито заложено плащане за проекта АЕЦ "Белене". Според лидера на СДС премиерът Бойко Борисов не си дава сметка, че някога може да бъде обвинен в несправянето с кризата, защото правителството оставя решаващите реформи за следващия мандат. 

"Синята коалиция" и по-специално СДС няма да подкрепи бюджет 2012, но това не е критика към министър Дянков. Защо?

Ще гласуваме "против", за да е ясно, защото бюджетът е събирателно понятие от действията на всички министри и най-вече на министър-председателя. Аз в Дянков виждам един човек, който се опитва да пази стабилността в една много тежка ситуация, в която бомби избухват навсякъде. Въобще разделям правителството на две основни групи - изявени милиционери и демократи. Той е в групата на демократите.

Като погледнем все пак параметрите на бюджет 2012, не смятате ли, че той наистина трябва да стане по-консервативен от това, което е предложено преди първо четене, с оглед на това, което се случва в Европа и с оглед дори на данните, които бяха получени днес, че икономиката ни е замръзнала второто тримесечие?

Тези данни не са учудващи за мен. Обикаляйки страната и гледайки магазините, много магазинчета не работят. Малкият и средният бизнес са притиснати до стената. Консервативните мерки те касаят сигурност на самия бюджет. Окей, да бъдат предприети, а какво се прави за реалната икономика, за реалния бизнес? Нищо. Истината е, че нищо не правят. Ние сега предложихме пакет от мерки, които не са скъпо струващи и които могат да бъдат приложени. Това е нулева ставка за неинвестираната печалба, намаляване на данъка върху едноличните търговци от 15 на 10 процента, премахване на данъка върху дивидентите. Сумарно тези неща, за да бъдат направени, струва толкова, колкото правителството да не се движи вече с хеликоптер една година. И тогава средата за малкия и средния бизнес би била малко по-добра. Ако на тези хора не им се помогне, това е кокошката, която поддържа цялата икономика, а те в момента загиват.

Т.е. вместо догодина данъчните да направят още една хеликоптерна акция, по-добре да се опростят част от данъците върху конкретни групи?

Точно така, най-вече върху активните хора, малкия и средния бизнес. Има една много проста логика, която се прилага в развитите демокрации - мисли първо за малкия. Защото ако се поставят условия, в които малката фирма може да се справи, да оцелее, голямата ще оцелее при тях. Виждате, че от кризата най-потърпевши са малките и средните фирми - там са най-тежките фалити. На улицата, на която живея, 90 процента от магазините затвориха. Нямам спомен за такова нещо, което е наистина уникално. И това, ако не се вижда и не бъдат взети драстични мерки. . . Не знам дали си дава сметка това правителство и специално премиерът Борисов, че той накрая ще бъде виновен за всичко това, защото кризата винаги има конкретни имена.

Освен Бойко Борисов кое ще бъде другото виновно име?

Нерешителността при взимането на антикризисни мерки. Няма, не виждам решителна политика на това правителство да направи реформи. Вижте какво стана с БДЖ. Те 3 години не правиха нищо, предприятието е пред фалит и сега тръгнаха да правят някаква реформа. Каква реформа ще правят, то досега трябваше да има оздравителен план година по година как се намаляват загубите, какво се прави. Те чакат нещата съвсем да се сгромолясат и тогава да се търсят решения, ама така не става.

А ще се сгромоляса ли бюджетът заради възможността да вземем нов заем?

Сигналът, който се излъчва отвън, е сигнал на несигурност. Когато се предвижда взимането на големи заеми, това е сигнал за целия свят, че нещата тук не изглеждат стабилни. А защо трябва да изглеждат стабилни - за да можем да привличаме чужди инвеститори. Сега гледах данни на Българска народна банка, преките чужди инвестиции към септември спрямо септември миналата година са спаднали с около 50 процента. Т.е. в България вече много малко инвеститори си рискуват парите, тъй като средата е несигурна, нестабилна. А това е единственият източник на развитие, на растеж. Този източник го няма и той не може да бъде компенсиран по никакъв начин. Другото, което трябва да се направи, е ударно усвояване на европейските фондове. Разберете, ако в тази криза не бъдат усвоени 100 процента европейските фондове, това е престъпление, буквално е престъпление. Администрацията, която в момента работи, е на такова ниво, че не виждам как това може да се случи въобще в тази администрация. А сегашното правителство, разбира се, и предишното, те нищо не направиха в тази насока, абсолютно нищо.

Ето, сега ще има една административна реформа, започва различно плащане на държавните служители, но явно се говори за увеличаване на пенсионната възраст. Вие какво мислите за това?

Има един много интелигентен начин, когато става въпрос за пенсионна възраст, а именно да се даде възможност на хората доброволно да работят по-дълго, това да е тяхно лично решение и това да води до увеличаване на пенсията, която ще получава. Това съм го предлагал многократно и ето, насилственото увеличаване на пенсионната възраст е силно обезкуражително. А средната продължителност на живота в България е около 70 години, за мъжете особено. Аз като мъж ще говоря за мъжете. А ако възрастта за пенсиониране стане 65 години, каква е перспективата при един млад човек да плаща 40 години или 45 години осигурителни вноски с идеята евентуално ако е оцелял средно 5 години да получава пенсия. Нали разбирате, че една такава перспектива не изглежда никак привлекателна. А много по-интелигентният вариант е, вместо да се увеличава насилствено пенсионната възраст, е да се създадат стимули хората да работят допълнително и те самите да имат желание да се пенсионират по-късно, за да получават по-висока пенсия. Това е много интелигентно решение, но не виждам интелигентни решения, взимани от сегашното правителство. 

Как интелигентно да се справят с проблема дефицит на НОИ?

Схемата е много проста. Сегашните работещи плащат пенсиите на сегашните пенсионери. Тоест аз като работя плащам пенсията на моята майка. Вие като работите плащате пенсията на вашите родители. Дефицитът идва от това, че няма развитие на икономиката. Икономиката като не се развива, т.е. пенсионната система е силно зависима от състоянието на българската икономика, а то е лошо, което означава, че няма как тази система да не е силно дефицитна. Трябва да се направят няколко неща. Едното, което трябва да се направи, е мерки за развитие на икономиката. Разберете, ако този проблем не се е реши, а вместо това виждаме фалити, то една след друга ще избухват всякакви бомби. Така че ние не си ли оправим икономиката, ще ме питате за НОИ, после ще ме питате за здравната система, после ще ме питате какво става в други сфери. Ами, нищо не става и няма как да стане. 

Има ли мерки за стимулиране на икономиката в бюджета и постижим ли е растеж от 2,9 процента?

Аз съм силно скептичен, че догодина е възможен такъв растеж на икономиката, гледайки прогнозите на различни авторитетни международни институции. По-скоро този растеж е неизпълним и е надценен.

Песимистичният вариант е един процент растеж. Това е минимумът, на който е смятан бюджетът в настоящия му вариант. Трябва ли да се резервира към по-ниска прогноза. 

Това, което трябва да гарантира финансовият министър и правителството е много нисък или нулев бюджетен дефицит. Понятието, което ние искаме, е широко балансиран бюджет, като сигнал към международните среди, че кризата от Гърция няма по никакъв начин да се пренесе и да стане криза в България.

Това беше ваша стара идея, още от миналата година. Мислите ли, че този път ще бъде чута между първо и второ четене, когато дебатът е отворен наистина за промяна на бюджета. 

Ще видим, нашата идея за фискален борд, фискални правила се реализира донякъде, предложена от Дянков. Това е една от причините в момента да го подкрепим, тъй като. . . а той застана зад ключови наши идеи като въвеждането на фискални правила и фискален борд. До момента се прие дефицитът да бъде под 2 процента и преразпределението през бюджета да бъде под 40 процента. Аз знам, че. .. особено в едно такова правителство, което е популистско и харчещо, е много трудно да се налагат такива идеи, давате си сметка.

Да, обаче в пакта за финансова стабилност липсва точка за поемането на нов дълг, дори маастрихтските критерии имат такова задължение за дълга. И именно през липсата на тази точка всъщност идва най-голямата опасност може би за бюджета догодина.

Да, и то не е само опасност за бюджета, хората не трябва да разглеждат бюджета като нещо, което не ги засяга, защото съм чувал и такива неща, и то не рядко. Опасността от нов дълг е "Белене". Нека да наречем имената. . . да ги наречем с истинските имена. "Белене" е опасността от нов дълг. Оттам идва огромната опасност от нов дълг и аз за съжаление смятам, че задкулисно сегашното правителство смята да довърши всички проблемни проекти, започнати от миналото правителство, и най-вече "Белене". 

С това ли си обяснявате факта, че е заложена възможност за повече от 4 милиарда нов дълг, а всъщност облигациите, които трябва да платим 2013 година, са около 2 милиарда, а обяснението е взимаме дълг, за да можем да платим облигациите.

Има две възможни обяснения. Едното възможно обяснение е голяма гаранция, ако нещо лошо се случи. Ако това е обяснението, то все пак е малко по-доброто обяснение, но е обяснение на хора, които не се чувстват сигурни в собствения си бюджет. Другото, по-лошо обяснение е, че е калкулиран проектът "Белене" и взимането на много големи заеми във връзка с този проект. А винаги съм казвал, че една централа, която в нито един анализ за потреблението на ток не се вижда, че е необходима, просто не трябва да бъде строена.

Дарик 

Tags: Бюджет 2012, АЕЦ БЕЛЕНЕ, Мартин Димитров