Антон Койчев: Вариантите за Мая Манолова не са розови като цвета на кандидатурата ѝ

Д-р.  д.м.н. Антон Койчев е роден на 27 ноември 1965г.  През 1991г. завършва медицина в Медицински университет – град София. От 1995г. е асистент към Медицинска академия, Катедра по обща хирургия. По настоящем работи като главен асистент в същата катедра. Има специализации в Германия, Италия, САЩ, Белгия. Член на Европейската Асоциация по лапароскопска и миниинвазивна хирургия. Член е на Съюза на демократичните сили от 1998г. Общински съветник в СОС от 2015г. От януари 2017 г. е председател на СДС-София. На 21 юни 2017г. е избран за член на НИС на СДС от София – град. Женен с две деца.

– Д-р Койчев, в събота бяхте в Бургас, за да участвате като лектори с президента Петър Стоянов в конференция, организирана от младежката организация на СДС, по случай 30 години от началото на прехода. Свърши ли най-сетне той?

– Ще ви отговоря като за медиите: и да, и не. Формално завърши с приемането на страната в НАТО и Европейския съюз. За да се случи това, цялото ни законодателство беше фундаментално променено, което  ни костваше колосални усилия, мобилизация на целия експертен потенциал, който тогава притежаваше демократичната общност. Заради това ние платихме висока цена и загубихме властта през 2001г. Нещо повече – години наред бяхме анатемосвани и демонизирани от посткомунистическата левица и нейните представители във всички сфери на обществения живот.  Ролята на първите главни преговарящи за присъединяване към ЕС – Александър Божков и Владимир Кисьов от СДС – тепърва ще се изучава и оценява от историята. Тъй че с усилията, може да се каже, на цяло едно забележително  поколение политици от СДС България е съвсем различна от това, което беше в началото на 90-те години. От тази гледна точка да, преходът свърши.

От друга гледна точка не е свършил, защото у много хора все още го няма усещането, че са пристигнали там, закъдето са тръгнали. Може би вината е у тях самите, може би са имали нереалистични или дори фантастични очаквания. Затова политическият живот у нас по-правило е малко по-истеричен, отколкото е редно да бъде.

– Президентът Стоянов даде висока оценка на споразумението между  СДС и ГЕРБ, а доколкото знам, вие сте активен участник в преговорите. Каква е вашата оценка?

– Споразумението е преди всичко логично, а логичните неща заслужават високи оценки. В някои отношения ГЕРБ е продължител на онази политическа тенденция, която беше олицетворявана от СДС в първите и по-трудни години на прехода. Сега времената са други и е нормално да се сменят субектите, но тенденциите остават непроменени. Тъй че СДС и ГЕРБ  са логични партньори не само в очите на политолозите, но и на десните избиратели. Че и на левите, те също виждат какво става и кой кой е.

– Това означава ли, че навсякъде ще се явите в коалиция на местния вот?

– Вижте, споразумението е много по-стратегическо, много по-дългосрочно. За мен специално то е много по-важно с оглед на парламентарните избори през 2021, отколкото на местните през 2019. Не, в споразумението няма задължение да се явяваме навсякъде заедно. Единственият императив в него е задължително да се подкрепяме на балотаж и това е повече от достатъчно.

– А как ще постъпите в София?

– Ще вземем решение в последния момент, защото не се знае как ще се подредят нещата. Теоретично могат да се случат събития, за които все още никой даже и не подозира, поне в публичното пространство. СДС има своята стойност, автентичност и носи категорична и недвусмисленна дясна легитимност. Показахме колко тежим на европейските избори. Ние сме значителна, но все пак малка партия и затова е разумно да се изкажем последни. Което още веднъж доказва, че отношенията ни с най-голямата партия са партньорство, а не сливане или поглъщане. Но на балотаж със сигурност ще подкрепим кандидата на ГЕРБ, независимо от това в каква конфигурация са се явили едните и другите.

– Балотажът според повечето коментатори ще бъде между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Какви са според вас шансовете? Социолозите не са категорични.

– Как могат да бъдат категорични, преди да има официални кандидатури, официални предизборни програми и т.н. Какво точно мерят, че да са категорични? На този етап може да се каже как би се представил кандидат на една или друга партия въз основа на рейтинга на съответната партия, но пак няма да е точно, защото на местни избори мажоритарният мотив е много силен. Като на президентските, помните. Тъй че на този етап агенциите, които публикуват прогнози в медиите, са по-скоро PR агенции, отколкото социологически. Има и други изследвания, които „не виждат бял свят“ и са само за вътрешна употреба на предизборните щабове.

– СДС разполага ли с такива проучвания за вътрешно ползване, какво пише там?

– Че нали ако ви кажа, вече няма да са такива! (смее се). Аз съм спокоен и в добро разположение на духа, изпълнен с позитивни очаквания. Така че и да имаме такива проучвания, в тях не пише страшни неща. Напротив.

– А в какво настроение според вас трябва да е Мая Манолова? Може би възторжено?

– Не мисля. По-скоро угрижено. Вариантите за нея не са розови като цвета на кандидатурата ѝ. Вижте новината, която изтече вчера: ще обяви кандидатурата си на 4 септември и ще я издигне инициативен комитет.

– Това не е шокиращо. А Фандъкова няма ли да се опита да я изпревари със своята кандидатура?

– Може и да опита. Оттук нататък това може да се случи всеки ден, дори и днес, ще видим. Но не това е важното. Забележете: инициативният комитет на Манолова ще бъде оглавяван от тайнствен засега правозащитник и в него няма да участват социалисти, въпреки че председателят на БСП-София Калоян Паргов вече заяви готовност за подкрепа. Защо? Очевидно чрез фигурата на правозащитника Манолова желае да поддържа омбудсманския си ореол и да спаси институционалния рейтинг, на който се радва в момента и който ѝ дава основание да се впусне в тази опасна битка, но който от утре ще започне да гасне. Но по-интересното е защо сякаш се мръщи на подкрепата на БСП. Без всякакво съмнение изборите за кмет на София ще бъдат тест за интелигентност на десните избиратели и ще имат екзистенциални последици за някои от партиите, които се афишират или маскират като „десни”.

– Защо според вас Манолова се мръщи на подкрепа от БСП?

– Защото единствената ѝ игра е хем да поведе левицата, хем да се покаже нещо повече от БСП, която традиционно няма шанс в София. Тази игра е сложна и изисква сериозен интелектуален потенциал, затова Манолова е угрижена. Теоретично какво може да направи БСП по отношение на Манолова? Три неща. Първо, да я издигне за свой кандидат, с което да отнеме гражданския ѝ ореол и да я яви като най-обикновена партийна кандидатура. Това, вече се вижда, най-вероятно няма да стане. Второ, да подкрепи Манолова в качеството ѝ на независим кандидат. Но означава ли това, че БСП няма да издигне свой партиен кандидат? Нима втората по големина партия няма да играе за София? Или ако играе, подкрепяйки Мая Манолова, нима някой ще се заблуждава, че Манолова не е кандидатура на БСП? Трето: БСП издига свой партиен кандидат и казва: „Ето го нашия човек. Мая да се оправя сама“. Тази ситуация за Манолова ще е много неприятна, защото с БСП зле, но без БСП – още по-зле. Ето защо нормалното състояние на довчерашния омбудсман е редно да бъде притеснено и изпълнено с тревожни очаквания. Мимикрията като независим граждански кандидат е изключително несериозна. Тази мимикрия е директно предизвикателство и обида към интелигентността на софиянци.

– И накрая, според вас каква фигура трябва да бъде един кмет – повече експертна или повече политическа?

– Зависи на какво е кмет. Ако е на по-малко населено място, може би повече експерт, който познава местните проблеми, местната икономика, механизмите за финансиране и т.н. Но за големите градове и особено за столицата кметът трябва да е преди всичко политик, да познава изкуството на баланса, на преговорите и да умее да отстоява обществения интерес с всички средства, които законът и доверието на гражданите му дават. Вижте заместник-председателите на ГЕРБ: и двамата са кметове – единият на София, другият на Бургас. А това са тежки политически фигури. За кмет на голям град политическото чувство е особено важно, но още по-важна е политическата подкрепа. Така че, да – кметовете на големите градове трябва да са политици и то не просто политици, а политици с позиция и влияние.

Източник : Топ новини