Днешният ден е един от най-пагубните в българската история

ПОЗИЦИЯ НА СДС

Днешният ден е един от най-пагубните в българската история. Преди 100 години беше подписан Ньойския договор, който слага край на мечтите на българите за обединение.

Вместо това, стигаме до национална катастрофа!

Над 120 000 жертви, 2 млр.250 млн. златни франка репарации,  плащане в натура под формата на животни и зърно, армията ни – от най-голямата в света по брой на глава от населението, е намалена до 33 хил. души, голяма част от оръжието ни е отнето от победителите –това е тежката равносметка след Първата световна война.

България е поставена в унизително положение. Всичко това води до поредица от трагични събития в българската история, с много кръв и репресии.

Въпреки тази нерадостна участ, само след непълни 20 години, през 1939 г., страната ни се възражда икономически, българите са наричани прусаците на Балканите и България е сравнявана с Швейцария на Балканите.

Тези исторически уроци показват, че когато намерим сили да загърбим тясно политическите си различия, научим се да носим отговорност и да работим заедно за каузите на България, можем да постигнем успех, какъвто очакват днес българските граждани -  за икономически възход и повишаване на доходите.

Днес, 100 години по-късно, трудно можем да си представим цялостните измерения на човешката и националната трагедия, сполетели отечеството ни в онези дни.Днес ние дори не говорим за това.

Отбелязваме само датата в историческия си календар.

А трябва да си спомняме и да вадим поуките от историята ни. Защото само в паметта на народа ни се крие умението да възкръсваме, да преодоляваме  несгодите, без да се самосъжаляваме, да оцеляваме без да потъпкваме националното си самочувствие.

На днешния ден, повече от всякога, в СДС сме убедени, че си заслужава да продължим усилията ни за намиране на съюзници за постигането на очертаната от нас цел - икономическо възраждане и двойно увеличение на доходите на българите през следващия управленски мандат.

България има всички предпоставки за това, нужни са само още повече воля и съгласие между всички политически сили за националните приоритети.