Ивайло Кутов: Националната кръгла маса от 1990 година освободи българското общество от властващите страхове

Ивайло Кутов, един от възстановителите на Демократическата партия, член на Националния координационен съвет на СДС и участник в Националната кръгла маса от 1990 година в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Кутов, богата и динамична е историята на Демократическата партия, с нея са свързани немалко бележити личности. Като участник в нейното възстановяване- разкажете ни малко повече за този период и събитията дали нов живот на партията?

Ивайло Кутов: Благодаря за вашата покана, за да споделя с трийсетгодишна дистанция в случая, някои виждания пред Радио „Фокус“. Те ще бъдат сега една комбинация между лични преживявания и кристализации, които се получиха през дистанцията на времето. Първият публичен призив за възстановяване на Демократическата партия беше от страна на Радой Ралин на известния митинг на 18 ноември 1989 г., първият т.нар. „свободен митинг“, когато той от трибуната пред „Св. Александър Невски“ призова да бъдат възстановени  Демократическата партия на Александър Маринов и БЗНС на Никола Петков. Специално и конкретно за Демократическата партия след това процесът накратко следваше своят ход в ускоряващите се в онзи момент събития. На 02.12.1989 г. в кино „Петър Берон“ се проведе едно публично събрание. На това събрание аз имах възможността да изнеса доклад, във връзка с уроците на сега-действащата конституция и необходимостта от нова такава, която да бъде приета от Велико народно събрание. Може би един то първите, който призова за Велико народно събрание в онзи момент. На това събрание също така за първи път е отправен публичен призив за освобождението от  затвора на Ахмед Доган, от страна на неговата приятелка Таня Желязкова. На това събрание бяха отправени призиви за възстановяване на Демократическата партия и също, доколкото си спомням и на БСДП, начело с д-р Дертлиев. Демократическата партия и в този момент създаде една мрежа от контакти, заинтересувани за нейното възстановяване. В същото време работят и нейни ветерани, начело с Борис Кюркчиев, който покани заинтересувани в своя дом. На 19.12.1989 г. някъде около 28- 30 присъстващи ветерани на партия, но също така и млади симпатизанти, заинтересовани, като мен, като други, с тях беше осъществено възстановяването на Демократическата партия, формално.

Водещ: Как обаче се взимаха решенията между всичките партии в Съюза на демократичните сили? Тогава как изобщо протичаше комуникацията между толкова различни формации?

Ивайло Кутов: Ако позволите, искам да пунктирам, именно във връзка с вашия въпрос, някои събития, които са характерни, според мен за онзи период. Целта е да се опитам да илюстрирам, че рухването на тогавашната европейската комунистическа система беше един естествен ход, един много естествен процес. Но заедно с това в този момент трябва да се открои и ролята на личностите, които се наеха да насочват този процес и които в края на краищата бяха не само един логически завършек, едно заключение на този процес, включително възникването на СДС и неговото развитие занапред, но и една нова насока, една изненада. Напрежението у нас започна да се покачва видимо през октомври 1989 г. на 19 октомври във връзка с екофорума, който правителството организираше, а опозиционната организация „Екогласност“ се нае тогава да не позволи да трупа капитал тогавашното управление от тази негова инициатива. На 19 октомври, както бе отбелязано тогава и по радио „Свободна Европа“ се състоя първият, така да се каже, в историята на тоталитарна България след средата на 40-те години публичен митинг в Южния парк на Независимите дружества за правата на човека. Официално имаше уговорка между „Екогласност“ и клуба за подкрепа на гласността и преустройството за няколко публични сбирки и събирания в кино „Петър Берон“, които бяха 4 на брой – 3 от страна на „Екогласност“ и една на клуба. И там трябва да се отбележи, че самата публика допринесе за покачване на опозиционния градус, а не толкова водещите, организаторите на събитието. На 31 октомври си спомням изказване, според мен е малко извън сценария, направим Александър Йорданов, знаете сега един от евродепутатите от СДС. Той може би единствен пряко атакува властта и нейната неспособност вече да се изправи срещу проблема. Беше направен опит да бъде свален чрез викове, апострофи от трибуната, което в крайна сметка стана чрез елегантна помощ на водещия. А Жельо Желев на 2 ноември на своите изложения предложи и апелира за обединение на всички неформални групи в страната, които бяха възникнали вече. От своя страната водещият тогава апострофира Желев, че споделя лично мнение. Както виждате по различни линии вървеше процеса. Бих откроил и призива на Емил Кошлуков – председателят на Независимото студентско дружество – да се почете с едноминутно мълчание жестокото смазване на студентския и въобще на публичния протест, на студентския протест в Китай. Това беше много впечатляващо и знаково в този момент, защото митингът на 18 ноември, с редки изключения, протече под знака на подкрепа на новото ръководство на БКП, начело с Петър Младенов.

Водещ: Г-н Кутов, действително важни събития, но какви са изводите от развоя на целия този динамичен процес. Как стоеше СДС тогава, разбира се и какъв беше приносът на Демократическата партия?

Ивайло Кутов: На 23 декември КТ „Подкрепа“ излиза с една много силна декларация, вече и след събитията в Румъния, в която призовава за оставка на правителството, саморазпускане на Народното събрание, за денонощни бдения, предупредителна стачка, обща генерална стачки и предизвика паника в ръководството на БКП, което дотогава отхвърля въобще варианта за Кръгла маса, но принудено от обстоятелства се стига до разговори. До този момент самият СДС се дистанцира от една пряка претенция за поемане на властта. Демократическата партия, дойдохме с претенцията да се опитваме да принесем политическата дейност не само като една опозиционност в контекста на подобряване на тогава на режима на социализма, както бяха и част от учредителите на СДС, но и за един преход на България към една нормалност, класическа нормалност, т.е. към рушене на митовете и на противоестествените форми на живот и въобще на едно общество, чуждо на човешката природа и на естествения ход на нещата. В тази връзка бе приета една програмна декларация, която даде за първи път на СДС една ясна, ако можем да каже дясноцентристка линия.

Водещ: От бурната политически 1989 г. ми се иска да насочим поглед и към следващата- 90-те години, въпросната Кръгла маса, за която вече стана дума, вие споменахте призивите за свикване на Велико народно събрание, изготвяне на нова конституция. Именно обаче текстове в този нов закон, стават може би първите поводи за идейно разцепление в СДС, помните ли кои бяха тези спорни моменти?

Ивайло Кутов: От моя страна на 2 декември, когато говорих в „Петър Берон“, за необходимостта от нова конституция и от Велико народно събрание не беше призив, тогава беше едно пожелание. Но идеята за Кръгла маса, специално СДС лансира някъде февруари месец, чрез намерения, доколкото БКП не желаеше да отлага изборите за следващата есен. От тяхна гледна точка си беше правилно, защото те знаеха, че след това следва един силен икономически стопански срив в страната, предвиден още между другото от едно заседание на Политбюро разсекретно, от Тодор Живков на 25.10.1989 г. Така че идеята беше да се свика Велико народно събрание, но за 6 месеца и да се приеме нова конституция, тогава отново избори. Това беше лансирано и с тактическа цел. Както казах БКП се дърпаше от идеята за провеждането на Кръгла маса, дотогава докогато не беше притиснато от КТ „Подкрепа“ и от поддържащи нейната декларация граждани. Към края на декември се приема идеята за Кръгла маса, като БКП в началото се опитва да учреди две или три Кръгли маси с различни обществени сдружения, неформални, както все още ги наричат. От вече учреденият СДС поставя категорични условия да се преговаря с него като единственият ясен, вече структуриран и започнал идейно да се оформя представител на българската опозиция. Кръглата маса имаше това положително значение, че съдейства за разкрепостяването, за разширените на съзнанието на българските граждани. Освободи по-широки слоеве граждани от страха.

Водещ: Всички тези събития ни напомнят за една изключително силна, увлечена в една идея обществена енергия. Вярвате ли, че подобно нещо би могло да се случи и днес?

Ивайло Кутов: Днес обстоятелствата са различни, аз разглеждам този въпрос за 30-годишнината от СДС именно в кръга от проблеми изток- запад, които са поредица от проблеми в цивилизационната история на човечеството и независимо от измененията на конкретни исторически условия и обстоятелства, актуалността на проблема за избор на България между източни и западни принципи, източни и западни начала не се сменя и не се понижава. В този смисъл можем да говорим и за образуваща роля за проблема, във връзка с осмислянето на историята на България и нейните актуалност и перспективи. България е в една смесена геокултурна и геополитическа зона и отново бих обърнал внимание, че заслугата и на Демократическата партия е безспорна. И някъде 1991- 1992 г. вече СДС като цяло пое по този път. Сега трудно бихме могли да очакваме един общ ентусиазъм, защото сега времето е друго. Изчерпа се този потенциал на възторженост. Но днес СДС има шансове да се възроди, казано банално. Аз разчитам и на неговото ръководство. В лицето на председателят Румен Христов на главния секретар Илия Лазаров имаме двама ръководител на СДС днес, които носят историческата памет на тази организация.

Водещ: Казвате, СДС има шанс за възраждане, поглеждайки обаче всички тези събития, за които вече стана въпрос, кое беше това, което спъна и коалицията, и по-късно партия СДС и научени ли са грешките от тогава?

Ивайло Кутов: Без съмнение имаше грешки, но държа да отбележа реалистично, че много от нещата бяха заложени, все пак такива бяха възможностите на България за един завой, за една прозападна преориентация, продемократична. Влиянието, ролята на Държавна сигурност у нас винаги е било по-високо, а грешки без съмнение имаше, но тях ги обяснява конспирологията – с множество внедрени от БКП и от нейните служби лица, които да овладяват организациите  и да им дават насока на процеса.

Водещ: Днес по-лесно ли прощаваме грешките в политиката от преди?

Ивайло Кутов: Трудно е да се каже, редица деятели на СДС бяха недотам заслужено заклеймени. Без съмнение много по-взискателно е днес обществото, то се дължи и на самото изчерпване до голяма степен на класическия тип политика, говори се усилено, че се навлиза в етап една пост политика. Защото по-трудно се прощават грешки, да не говорим за умишлени такива. Но аз виждам ролята на СДС, именно да потвърди девиза „Времето е наше“, придържайки се към своите корени и традиции.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

 http://focus-radio.net/%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%b9%d0%bb%d0%be-%d0%ba%d1%83%d1%82%d0%be%d0%b2-%d1%81%d0%b4%d1%81-%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d1%8a%d0%b3%d0%bb%d0%b0/