Златко Живков, кмет на Монтана: Реализирането на скъпи проекти не трябва да е самоцел, а да се случва с мисъл за гражданите

9 правителства и 7 парламента. Това е кратка равносметка за последните двайсет години, през които Златко Живков заема кметския пост в Монтана без прекъсване. При избирането му на първия мандат през 1999 година Живков е кандидатът на Съюза на демократичните сили, от където идва и единствената твърда политическа подкрепа през годините. Днес градоначалникът получава доверие от общо четири политически формации. За свършената работа до тук и за бъдещите планове разговаряме със Златко Живков в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“.

 Водещ: Г-н Живков, пет поредни мандата на кметския пост, впускате се в битката и за шести. Лесно ли взехте това решение или то по-скоро беше естествено продължение на работата ви до сега?

Златко Живков: Чисто емоционално аз отдавна съм наясно със себе си, нямам никакви притеснения по отношение на това да доказвам на някого нещо, признанието и уважението на хората го имам. Разбира се, всеки път съм се ръководил от максимата, че ако хората подкрепят това, което върша аз и екипът ми заедно и е добре за преобладаващата част от хората, това е добре, и ми дава основания за следващ опит. Ако това не се приема добре от хората, в никакъв случай това не ми е детската мечта да бъда кмет, така че изключително спокойно подходих този път. В интерес на истината трябва да кажа, че 2015-2019 година е един много силен мандат за Монтана, с десетки проекти. И то не самоцелни проекти, просто колкото да споменеш, че има проекти, а смятам с една изключително подобрена жизнена среда в Монтана: паркове, градини, учебни заведения, социални заведения, спортни и младежки дейности. Да не говоря за развитие на икономика и екологични проекти – наистина сме в Топ 5 в България в последните 15 години по екологични проекти. На базата на многото свършена работа, на променената и преобразена Монтана, на проучванията, които бяха направени, които ми дават огромна преднина и никаква алтернатива в момента, всичкото това е един пакет от мерки и действия, които внимателно обмислих, и смятам, че има основания за още един успешен мандат категорично.

Водещ: Споменахте множеството проекти в общината, къде обаче се нарежда Монтана- сред първенците ли е по усвояването на европейски средства?

Златко Живков: Усвояването на европейски средства не е самоцел. Аз съм член на Управителния съвет на сдружението и трети мандат на българската делегация на Европейския комитет на градовете и регионите в Брюксел – самото изброяване на цифри и проекти не означава нищо, защото има проекти, които на пръв поглед не са за много големи стойности, но същевременно са изключително важни за хората. Така са например осветлението на градския стадион – 1 млн. лева бяха отделени за него. На пръв поглед сумата не е голяма, но това за първи път се случва в историята на Монтана. Парковете и градините, които са общо за около 8.5 млн. лева- четирите стари парка на древна Кутловица, Фердинанд и Михайловград. Вие знаете, че през различните периоди градът ни е носил различни имена, а са в едно състояние, което никога в преходния период категорично не е изглеждало по този начин. Проектите сами по себе си като сума и като цифри не са толкова големи, но по-важно те дали стигат до хората, дали подобряват средата на живот на хората. Ще ви дам за пример само екологичните проекти. 2006 година, преди да сме членка на Европейския съюз, аз бях кмет и тогава, направихме депото за твърди битови отпадъци. Около 15 млн. лева беше цената. 2009 година, градската пречиствателна станция за отпадни води – 22 млн. лева. Дотогава век и половина мръсните води на града се заустяваха в Огоста. И с оглед на това, че сме страна членка и има нови европейски изисквания в частта за екология, смятам, че това беше нещо също изключително важно. 2012 година направихме сепаратор за твърди битови отпадъци, за разделно приемане на битовия отпадък за 6 млн. лева. 2015 година водният цикъл за 54 милиона лева. Дотогава преобладаващата част от тръбопровода на Монтана беше в лошо състояние,  в момента имаме 7% по-високо средно ниво, дори повече отколкото на столицата. И връщайки се в далечната 2000 година, за 365 дни имаше 700 аварии на ВиК. Градът беше като швейцарско сирене – тъмен, разбит и финансово задлъжнял огромно. Тази година откриваме компостер за 6 млн. лева, за компостираща инсталация. Следващият месец – депо за опасни отпадъци за 3  млн. лева. И като финал на тези екопроекти и Програмата за подобряване на чистия въздух и намаляване на фини прахови частици по ОП „Околно среда“ и по LIFE над 3 500 домакинства ще получат нови уреди или ново по-добро екологично отопление на природен газ, на климатици или на пелети. Тоест, само това, което ви разказвам, в тази част струва над 120 млн. лева. Да, то е направено в последните 15 години постепенно, и не е самоцел или хвърляне на прах в очите преди които и да е избори, тъй като мен това отдавна не ме интересува, стига все още да имам доверието на гражданите на моята община. Така че когато говорим за развитие и за проекти, аз ги гледам по такъв начин в развитие, затова твърдя, че сме сред 5-те общини от 265, които имат най-много реализирани проекти в отделни области. Аз мога да ви продължа да изброявам проектите във всяка една от другите дейности, които са важни за всяка градска среда, но рискуваме да си говорим цял ден.

Водещ: Да. Казвате проектите не са самоцел, в крайна сметка те се правят с мисъл за хората. В тази връзка промениха ли се през всички тези години проблемите на хората, важните теми за тях и останаха ли и нерешени такава за съжаление?

Златко Живков: Когато станах кмет преди 20 години за първи път и сега безработицата дали малко по инерция или не, но продължава да бъде проблем. От проучванията, които имаме в последния месец,  около 12-13%  съобщават, че безработицата все още е проблем. Безработицата на Северозапада по принцип е проблем, преди 20 години тя беше 25%, но сега е 5%. Сега огромният проблем е намирането на квалифицирана работна ръка, както навсякъде в България, ние не правим изключение. Тоест, многократно, над 5 пъти е намалял процентът на безработните. В Монтана има 2 340 микро, малки и средни фирми и преобладаващата част от тях се задъхват за хора, за качествени хора и специалисти, дори без значение от образованието и съответните компетенции за работа. Втората тема, която по принцип е важна, може би не само за Монтана, е темата за инфраструктура, благоустрояване, квартални улици и т.н. Това, което мога да ви кажа, а вие ще направите разлика – Монтана е 107 км, има 204 улици – в последните 15 години успяхме да сменим около 150, останали са 50. Искам да кажа, че базата от 90-те години, един изключително провален период за всички български общини в България, много тежък, с много тежки кризи, наследил съм две улици, две половинки от улици за целия този период, а въпреки това хората продължават и очакват също така работа в тази посока. Продължаваме в момента да работим и до края на мандата имаме за реализиране още два големи булеварда, които трябва да приключат. Друг проблем за Северозапада, но и общонационален такъв, това са ниските доходи. В по-малка степен това важи за София и най-големите 2-3 града, но иначе на всички други места това е важна тема: ниски пенсии и възможностите за реализации. Тоест, излизат теми, които преди 15 години не стояха по този начин.

Водещ: Очевидно обаче работата през всички тези години не спира, много е постигнато. Накъде ще бъде насочен погледът сега, занапред при спечелването на евентуален нов мандат?

Златко Живков: Това към което сме насочили поглед и което е пред финализиране, една част от проектите на този програмен период, особено на ОП „Региони в растеж“ – това е програма, която е достъпна за областен град като Монтана и за другите областни градове. Остана ни работа по социалната и културна инфраструктура, останаха ни дейности по малка част от големите обществени сгради, като театъра, Младежкия дом, читалище „Разум“, необходима е нова зала. Това са нещата, към които смятам да насоча усилия през този период. Монтана е изключителен спортен център на фона на всички останали, които имат много по-големи бюджети, но много по-малко внимание отделят за подобен тип дейности. Така че това също се очаква от хората с голям интерес. А крайно време е централният площад „Жеравица“ да бъде променен и подменен. Доста време търся вариант по програмите или със смесено финансиране да стартиране. Мисля, че това ще бъде чак в следващия мандат. Иначе всички обществени сгради в селата, 23-те села на Монтана,  читалища, църкви, кметства, всичко е ново и различно. Ние сме областен град, който няма достъп до Програмата за селските райони или почти няма достъп, затова се принуждаваме със собствени средства и с други източници да търсим варианти за поддържане на селата, които са на един радиус около града много близък – до 30 км, за да можем да запазим все пак това те да бъдат примамливи и притегателни за хората, които искат да живеят малко по-спокойно. Имаме доста проекти в Програмата за чистотата на въздуха и санирането. На практика трябва из основи да променим това, с което хората се отопляват като цяло – с дърва и въглища, тъй като това е проблем за цяла България и той постепенно трябва да бъде елиминиран в този му вид, така че да можем да помогнем и да подкрепим хората, които ще пренасочат усилията си в тази посока, все пак и въздухът ще бъде по-чист. Имам десетки други намерения в честа най-вече на социалните услуги. Невероятно голямо развитие имаме в момента от 2 на 21 услуги, за над 600 човека. На практика на общините легна грижата за болните, за хората с увреждания. Имаме невероятно много програми както за възрастни хора, така и за деца и за деца в ученическа възраст. Една изключително широка гама от услуги. Само с УНИЦЕФ имаме три и сега сме пред подписване на четвърта такава. Изобщо, в следващите четири години трябва да продължим докрай – да сменим средата.  Монтана трябва да остане зелен, тих и спокоен град, в който има шанс за работа и хората могат спокойно да гледат децата си, да работят, ако и доходите бъдат по-високи, мисля че картината би била много, много по-различна.

Водещ: Г-н Живков, как обаче години наред,  мандат след мандат, се печели доверието не само на хората, но и различни политически формации? Сега четири такива застават зад гърба ви за новия мандат.

Златко Живков: Искам да ви кажа, че за този период, от 1999 година насам работих вече с 9 правителства и 7 парламента, всичките различни, и почти всичките в гръб, ако мога така да се изразя. Аз съм бил един път партиен кандидат на СДС в първия мандат и след това с подкрепата на десни формации, но най-вече на граждани и на граждански организация. В различните периоди се работи сложно – това е друг факултет, както обичам да се изразявам. Много по-трудно е, отколкото някой наготово да ти помага, да ти дава средства. А така се случи, че станах кмет в тежки години за България и за българските общини след икономически и финансови катастрофи. В първите години беше много трудно. Поради тази причина всеки мандат с проблемите си. В първите години беше проблем даването на заплати и на помощи. По 5 месеца хората не бяха получавали възнаграждения. Сега една част сигурно са забравили това нещо, но аз имам изключително услужлива памет. Естествено, в следващия период картината е по-различна. Изисква се изключително много да обичаш мястото, където си и  хората да те подкрепят. Това, което винаги съм твърдял за тези години, е, че съм щастлив човек дотолкова, доколкото всичко, което може да поиска един човек в живота и е получил- човешкото признание, уважение и обич – имам ги, защото всичките ми избори за кмет са с категоричен вот от първи тур. Без значение от това, че голяма част от системните партии винаги са имали други кандидати. Опитвам се обаче да работя с всички, защото няма как и кметът да е опозиция, не може да бъдеш опозиция на проблемите – това не е София с жълтите павета, за да бъдеш анонимен. Тук общо взето изследванията показват, че очакванията от местната власт са изключително големи. А дали трябва да обяснявам, че ние не даваме пенсиите и не качваме минималната заплата, това няма никакво значение – хората очакват подкрепа от нас. Дали трябва да обяснявам, че част от пътищата, за които се грижи АПИ, държавните и други, не са работа на общината – това няма никакво значение. Подходите за града във всичките му части за общината трябва да бъдат решавани. Сервитутът на пътя на държавните железници, които са държавен ангажимент – в момента правим трети прелез в индустриалната зона на Монтана, защото просто има необходимост на подобно нещо, и аз не мога да обяснявам непрекъснато, че това по принцип не е работа на общината. Не е, но какво от това – след като няма друг и след като няма кой, не можеш да останеш глух за проблемите на хората и за очакванията на хората. Особено на тези, които имат желание да работят, особено тези, които гледат на мястото си, където живеят, като място за развитие.

Водещ: Характерът на местните избори у нас ви е добре познат – коя е успешната формула за справяне с компроматни войни, с непозволени игри най-вече по време на кампании – нещо, което често виждаме?

Златко Живков: В ранните години научих, че най-важното е да си местен, честен и известен, и това безспорно има значение. От една страна, аз съм 5-то поколение в нашата община, от края на XIX век, третият Златко. Тоест, семейството и фамилиите ми живеят в Монтана. Безспорно това от една страна може да е плюс. Годините ме научиха, че черните PR кампании не само че не помагат на тези, които ги правят, но общо взето се връщат като бумеранг срещу тях. В два от мандатите ми поне картината беше толкова брутална и нагла, че трябваше с големи сили да се опитам, дори да се кандидатирам в някои от мандатите, защото ми беше по-трудно да се кандидатирам, отколкото да спечеля изборите. Давам си ясна сметка, че това също е много важно, но от друга страна, това сплотява още повече хората, които добре усещат и разграничават гнилото. Надявам се искрено всичките усилия на всички да бъдат насочени в посока за изграждане, за развитие, за решаване на проблеми, а не против. А поради тази причина във всичките 5 избори досега обикновено всички бяха вкупом срещу мен, и от цялото това нещо, както казват по нашия край – нямаше никаква файда. Напротив, и тези, които не искаха да ме подкрепят, последният път имах случаи, в които директно ми заявяваха, че ще ме подкрепят, защото бяха омерзени от елементарните провокации на силно комплексирани и откровено неграмотни хора, недоброжелателни.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Аудио на: http://focus-radio.net/%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%ba%d0%be-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d0%ba%d0%bc%d0%b5%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b8-2/