Д-р Антон Койчев: Полезна за всички местни общности наесен ще бъде битка на идеи, а не изродена компроматна война

Председателят на СДС-София и член на НИС на партията д-р Антон Койчев в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

Водещ: Д-р Койчев, депутатите излизат във ваканция. Имайки предвид законодателната дейност, която видяхме, и избухването, и туширането на различни скандали и проблеми, какъв политически сезон изпращаме?

Антон Койчев: Ние изпращаме един турбулентен политически сезон, както между впрочем в повечето от последните години. Сезон, изпълнен с множество скандали, с доста нерешени проблеми, заложени някои от тях даже в миналото, които периодично избухваха, ангажираха общественото внимание, обществената енергия. Имаше и положителни неща, които се случиха. Не можем да не споменем ратификацията на договора за изтребителите – едно доста дългоочаквано и знаково събитие, както от геополитически, така и от национален характер. За съжаление обаче сезонът приключи в разгара на една много сериозна криза с африканската чума по свинете и с масивното изтичане на лични данни от НАП. В тази връзка се налагат някои спешни законодателни инициативи. Това е, разбира се работа на политическите сили, които са парламентарно представени, както и на депутатите- да решат дали ще се събират извънредно, дали ще се налагат някакви законодателни мерки. Според нас те се налагат, както за едното, така и за другото, тъй като цари една несигурност у гражданите, въпреки че те могат да проверят дали са им изтегли личните данни. Това обаче съвсем не решава проблемите им и по никакъв начин не разсейва техните опасения от злоупотреба. Може би трябва да се помисли за законодателни промени относно гарантиране сигурността при подобни ситуации.

Водещ: Оптимистично ли е обаче да очакваме законодателни мерки именно в тези летни почивни месеци, може би септември ще се активизират?

Антон Койчев: То не е оптимистично, то е наложително, с оглед на това, което се случи и от което гражданите съвсем основателно се опасяват. А дали това ще се случи, вече аз и вие няма как да го решим, ние можем само мнение да имаме по въпроса и да го споделяме с нашите слушатели.

Водещ: Това ли очаквате да бъдат може би две от важните теми, които и наесен ще напомнят за себе си?

Антон Койчев: Точно тези теми може би ще напомнят, но няма да се отразят, ако разбира се не избухне междувременно някой друг по-сериозен скандал. Но имаме заявки за опити за много сериозно разместване на политическите пластове на есен. Дали те ще се осъществят или не, ще видим. Но, както в последните няколко години, отново сме свидетели на една нагласа за истерична кампания от страна не само на БСП, но и на либералната извънпарламентарна опозиция. Визирам в частност кметските избори в София. Те го схващат като някакъв своеобразен Рубикон или като политическо Ватерло. Готови са на всичко, само и само да могат да извлекат дивиденти за евентуален успех – нещо, което трябва да си дадат сметка, че много трудно би се реализирало, тъй като самата конструкция на правене на политика и при едните, и при другите, е сгрешена. Неслучайно ги слагам заедно, тъй като действията им са много сходни. Те имат една и съща цел – да свалят сегашния кмет на София и по този начин, според техните въжделения, да поставят началото на края на политическата доминация на ГЕРБ. Това е изключително глупаво като цел. Казвам неслучайно това, тъй като в политиката никога не можеш да имаш успех и да спечелиш доверие, ако подхождаш само и единствено с омраза, без да даваш и да доказваш конкретни конструктивни решения, да налагаш своите тези и да се опиташ така да ги представиш на хората, че те да могат да видят ползите от това да гласуват за теб. Изключително силната и немотивирана на моменти омраза към нещо, само за да не бъде то, никога не е водило до положителен резултат, и най-малкото пък е дало някаква добавена стойност в политиката, нито пък е давало достатъчно електорална тежест на тези, които го изразяват, за да могат те да формират такова мнозинство, че евентуално да взимат важни решения и да прилагат собствените си политики. Очертаха се вече основните играчи. Ясно е за повечето хора, които познават политическия живот, дори и за тези, които не са пряко ангажирани в момента с политика, че Мая Манолова няма да се въздържи да не влезе в тази битка, познавайки профила й през годините и следейки нейната кариера. Според мен я очаква разочарование, тъй като силните желания и заблудата на институционалния рейтинг, който е подвеждал много хора, между другото, с далеч по-големи и ярко очертани политически кариери, и ги е водил към загуба, в случая ще се повтори подобна ситуация. Но всеки има право да мечтае, всеки има право да гради планове и да участва в изборния процес. Да видим какво ще се случи, но аз си позволих да анонсирам една скромна прогноза, че няма да се осъществи това нещо. По много причини, разбира се. Мога да се аргументирам защо мисля така. Това не е произволна прогноза, тя се базира на реално познаване на проблемите в града, които безспорно не са малко, но и реално познаване на това, което е свършено, плюс съпоставка на профила на двамата основни кандидати, които се очертават в изборите. Това, без разбира се все още настоящият кмет да е анонсирал официално своето участие. Неслучайно казва, че ще го направи през есента, но общо взето ГЕРБ биха загубили, ако не заложат на госпожа Фандъкова. Тя очевидно умее да печели доверие и общо взето се справя с управлението на града. Разбира се, че има кризи, има и неуспехи, има и неудачи, няма как да бъде иначе при един толкова мащабен процес, ангажиращ много, както различни по своята посока интереси, така и изключително почти всяка сфера на живот на гражданите. Няма да е пресилено да кажем, че да бъдеш кмет на София, се равнява на това да бъдеш министър-председател в малко по-умален мащаб. И това е вън от всякакво преувеличение. Хората, които познават и са достатъчно интелигентни, и четат, знаят, че това сравнение е абсолютно вярно и релевантно към настоящата ситуация.

Водещ: Това са именно очакванията – в София, Пловдив, големите градове – там да бъде най-голямата интрига, а и не само интрига, но и битка на личности. Това ли ще видим и по места на местните избори – битка между личности или по-скоро ще има битка на идеи?

Антон Койчев: Ако има битка на идеи, би било много хубаво и би било полезно за всички местни общности, не само за градовете, които вие изброихте. Но, както обикновено, това ще се изроди в компроматна война или в безпочвени нападки, тъй като аргументите на опозиционно настроените политически сили към момента не предполагат качествен, съдържателен дебат. Да сте чули например от либералната опозиция някои разумни решения за основните проблеми, в частност визирам София? А те не са малко. Да кажат какво мислят те за чистотата на въздуха, отчитат ли прогреса, който имаше с новите транспортни схеми, с въвеждането на метрото, с новата тарифна политика в градския транспорт, допринесе ли това за подобряване чистотата на въздуха или не допринесе? Съсредоточаваме се върху едни по-второстепенни проблеми, разпалваме едни мними страхове. Типичен пример за това е напразните опасения и насаждането на някаква психоза за застрояване в Борисовата градина, което се предвижда в Подробния устройствен план. Нищо такова няма и няма да се случи. Който и да е, трябва да е луд, за да допусне подобно нещо, не само в тази ситуация. Това, че в минали периоди са се допускали подобни решения, това е ставало в съвсем друг исторически контекст, при други социално-икономически отношения. Между другото, част от десните мнозинства в София, някои от чиито представители в момента гравитират около либералната опозиция, имат известна съпричастност към това. Дори някои от тях са в близки родствени връзки с хора, които са се възползвали от разпарчетосването на Борисовата градина. И това е самата истина и го знаят всички. Така че, когато се опитваш да бъдеш морален ментор на цялото общество, много добре трябва да се огледаш в себе си –какво си правил в миналото и дали пък и ти не си грешил някога. Защото всеки има биография със своите успехи, неуспехи. Така че това е един съвсем приятелски съвет към тях, с който аз знам, че няма да се съобразят. Сигурен съм в това.

Водещ: Споменахте страховете в политиката и тяхното използване. Да припомня само на нашите слушатели, традиционно на Бузлуджа бяха отбелязани 128 години социалистическо движение в България. Там силна реч чухме от лидера на БСП Корнелия Нинова, тя определи ГЕРБ като управляващи на основата на страха, на апатията на обществото. Звучат ли актуално подобни изказвания и намират ли почва сред електората?

Антон Койчев: Първо искам да отбележа общата истерична атмосфера, в която протече това събитие. Все пак съм се постарал като човек, занимаващ се с политика, да го проследя, макар и да не е едно от най-любимите ми занимания. Но това са, разбира се, несъстоятелни тези. Няма как на базата на апатия и страх да формираш трайна подкрепа. Много е важно не само в политиката, а въобще в житейски план, да имаш реална преценка за ситуацията. Това е основната грешка, която допускат не само БСП, но и либералната опозиция. Те не могат да разберат някои предимства, които има лидерът на ГЕРБ, чисто политически, без в никакъв случай да се явявам негов говорител. Но очевидно този човек притежава качества, за да бъде на тази позиция вече 10 години и не само да я удържа, да запазва влиянието, но да съумява да го разшири. Много обаче има и за какво да ги критикуваме ГЕРБ – както относно кадровите решения, така и страха от някои реформи, нерешителност в определени моменти, огъване в някои ситуации пред моментни интереси. Но не можем да отречем, че като политическо явление най-малкото можем да кажем, че то е нетрайно. Ако господа социалистите искат да спечелят властта, не е този начинът и не по този начин се поднасят посланията. Защото се създава едно усещане за племенна организация, която има ритуали на някакво мистично място, като някакъв езически храм, в което ние едни с други се самоиндуцираме, облъчваме и смятаме, че сме много силни. Според мен ги очаква разочарование за пореден път.

Водещ: От СДС реагирахте остро и на една друга новина, която се появи съвсем скоро – новината, че паметникът Бузлуджа ще получи една немалка сума – 185 000 долара от американска фондация „Гети“, за да се изготви план за неговата консервация. Какви са мотивите и притесненията в случая?

Антон Койчев: Те са много ясно изразени в нашата декларация. Ще си позволя да ги припомня. Част от нашата идентичност и нашия генетичен код, и това, което ни определя като автентична дясна партия, най-стара, най-голяма, свързана с най-важните промени в България през последните 30 години, това е нашият антикомунизъм. Ние не можем да се примирим, а и не само ние, всеки нормален гражданин, това свято за България място, където костите си е оставил Хаджи Димитър, да бъде узурпирано от БКП, нарекла се сега социалистическа, и това да бъде превръщано в някакво място за езически култ. Не знам какъв е бил мотивът на фондацията, вероятно чисто добронамерено са се отнесли към подобна идея, но те са били подведени или не са проучили символното значение на това място. Между другото, БСП са царе на присвояване и преиначаване на историята и за пореден път трябва да констатираме – Димитър Благоев не е основател на комунистическата партия, а на социалистическото движение в България. Това е нещо доста различно. Както Никола Вапцаров не е бил комунист. Той е гениален поет, синдикалист, със своята политическа позиция, но никога не е бил комунист. Така че това е още един щрих към тяхната многогодишна историческа практика да узурпират определени символи и да ги пришиват към комунистическото движение. България има изключително много богато културно-историческо наследство. Стотици са паметниците. Поне десетина можем да изброим, които са много по-важни, със световно значение, за различка от чинията на Бузлуджа.

Водещ: Много като че ли червени точки се очертават преди тези избори наесен. Видяхме, СДС постигна едни изключително добри резултати след европейските избори. Кои обаче ще са предизвикателствата сега пред местния вот? Оптимист ли сте, че този резултат от евровота ще бъде надграден значително?

Антон Койчев: Да, общо взето съм положително настроен за подобна теза, като си давам сметка за всички трудности, които предстоят. Но най-важната ни задача е да надградим резултата, който сме имали 2015 година. В рамките на тогавашния Реформаторски блок, СДС има най-много областни кметове и общински съветници като бройка. Кой каквото и да разказва, резултатите говорят сами за себе си. Ние ще се постараем да ги разширим и вероятно, даже почти сигурно, ще съумеем да го направим. Но тук в тези избори има една национална политическа тенденция – това е за преформатиране на дясното пространство. Надявам се, че нашите партньори от ПП ГЕРБ са си дали много ясна и точна сметка с какво им е помогнал СДС. Не само с гласове, той им е помогнал с легитимация. Това е нещо много важно. Така че аз се надявам, че те ще преценят правилно тези знаци и сътрудничеството ще продължи, то ще бъде развито и надградено и ще премине в едно истинско коалиционно споразумение, на местата, разбира се, където двете структури могат да работят заедно. Тъй като, както знаете, ние не се уморяваме да повтаряме, че нашата партия е демократична, тя не е лидерска. Всяка местна структура, това е залегнало в Устава и е решено на конференция- има право да провежда коалиционни преговори, да се явяват в коалиционни формати, като единствено червените линии в забранителния списък включват две партии, от което ние няма въобще да се отклоним. Това е БСП и ДПС. В останалите случаи ние можем на местно ниво да имаме коалиционни формати, да имаме разговори. Но за големите градове е много знаково СДС и ГЕРБ да бъдат в коалиционен формат. Това ще помогне много на ГЕРБ, тъй като след няколко управленски мандата на повечето места имат затруднение, има умора, едно изхабяване, независимо че повечето кметове са успешни, направили са, допринесли са немалко за развитието на техните общини, които са управлявали. Изключвам разбира се Бургас и Стара Загора, където кметовете са безспорни. Но аз съм сигурен, те ще си дадат ясна сметка. Това разбира се е много важна задача на двамата лидери на партията, от тях трябва да тръгне процесът. Но отдолу вече този процес е започнал. Има такива диалози, има такава нагласа, както при тях, така и при нас.

Водещ: Иска ми се да чуя мнението ви за един друг въпрос, като специалист разбира се. Вероятно вече се запознахте с новия здравноосигурителен модел на министър Ананиев или поне идеята за такъв. На пръв поглед приложим ли ви се струва у нас?

Антон Койчев: Да ви кажа малко се уплаших, въпреки че министър Ананиев е предпазлив човек и човек с достатъчно голям професионален и житейски опит. Веднага ви казвам от какво дойде това мое опасение. Разбира се, този модел е анонсиран, той още му предстои обществена дискусия и прием. Мисля обаче, че трудно ще бъде приет. Търси се едно съчетание на два концептуално различни модела: осигурителен, който се базира на солидарността, и застрахователен, който се базира на реимбурсация на рискове или на постъпели събития. Винаги ще остане едно съмнение от обществото за прокарване на една легитимна форма на изтичане на обществени средства към застрахователните дружества. Няма как да бъде по друг начин. Веднага ще ви кажа защо е така. НЗОК при всичките си кусури, при всичките си недобри практики в някои случаи, при всичките подозрения, които е имало към нея, разплаща поне 98% от средствата за здраве. Тоест, тя няма почти никакви административни разходи, и не може да се отрече, тъй като принципът е солидарен. При застраховането нещата са съвсем различни. Застрахователните дружества са създадени по съответното законодателство и те имат основна цел печалба. Винаги ще има съмнения относно селектиране на болни по различни показатели. Да кажем каква е гаранцията, че застрахователите няма да подберат болни от определени възрастови групи, които са млади и здрави, и техните застрахователните премии няма да бъдат най-желани за тях? Няма такава гаранция, независимо че министър Ананиев казва, че той ще се опита да приложи някакви механизми, никъде по света това не е правено. Между другото, ако трябва да говорим за застрахователен модел в здравеопазването, флагманът на този модел е САЩ. Неслучайно има голямо обществено недоволство относно основните здравни индикатори в САЩ, независимо, че САЩ са меката на клиничната медицина и повечето иновации идват и се прилагат от там – това е извън всякакво съмнение, но говоря за обща удовлетвореност на населението. Има индекс, който измерва ефективността на здравните политики, и да кажем за 2015-2016 година, колкото и за някой да се стори странно, България е на 54-о място, а САЩ на 56-о. Без да казвам, че българската медицина произлиза от американската. Това няма как да го кажеш, защото ще бъде доста наивно и няма да бъде вярно. Така че застрахователният модел и там имаше няколко опита да бъде намалено неговото влияние, да се премине към единен здравноосигурителен модел. Не успяха няколко американски президенти. Дори президентът Тръмп в неговата програма има подобни виждания да го направи. Иначе има два опита: единият беше на Обама, другият още 1993 година на Клинтън, но много силните застрахователни лобита в Америка съумяха,  чрез масирано лобиране и мощна медийна кампания да спрат този процес. Така че това не е панацея, това можем да го разглеждаме като стъпка към прословутата демонополизация на НЗОК, но според мен, няма да има този ефект, който някои желаят или си мислят, че могат да постигнат.

Водещ: Има ли опасност така приет подобен модел изключително да оскъпи разходите на всеки един от нас?

Антон Койчев: Категорично има опасност, да. И не само има опасност, това най-вероятно ще се случи, ако се приеме в този вид. Но аз смятам, че и гилдията в лицето на Лекарския съюз, и Сдружението на управителите на болници, съзнавайки рисковете, ще се противопоставят и тази така анонсирана промяна на здравния модел няма да мине в този вариант.

Водещ: Може би все пак е добра новина, че се поглежда и към един от дългогодишните проблеми на здравеопазването, в конкретния случай изтичането на кадри в чужбина, млади кадри. Оттам пък идва и идеята на министъра – завършили млади специалисти задължително да работят едни 3 години в родни болници. Ще сработи ли това?

Антон Койчев: Това нещо го имаше и когато аз завършвах отпадна. В началото на демократичните промени това го имаше – т.нар. „разпределение“. Сега, доколко то е било ефективно или не, говорим за съвсем различни условия, съвсем различен икономически строй. Ще ви кажа най-напред, че проблемът с изтичането на кадри не е толкова драматичен, който беше първите години след влизане в Европейския съюз. Да, има такова изтичане на кадри, но то в никакъв случай не може да се сравнява с мащабите, с които това се случваше 2008-2009-2010 година. Той съществува, но не е най-острият проблем. В условието на свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали, това под някаква договорна форма може и да се направи, но няма административен механизъм, който да задължи, естествено, извън свободното договаряне. Струва си да се помисли дали това ще има ефект. Например ние, в Столична община, вече сме пробвали, макар и в по-малък мащаб нещо подобно. Отпускаме средства като стипендии на средни  медицински кадри или специалистите по здравни грижи, както се наричат сега медицинските сестри, срещу определени условия, успех и условие да работят в градските болници. Към момента се радваме на едно умерено търсене, не толкова голямо, но все пак се радваме. Така че ще видим дали нашият пилотен проект за държавата, както много други неща сме правили в Столична община, ще бъде ефективен.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Аудио на: http://focus-radio.net/%d0%b4-%d1%80-%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bd-%d0%ba%d0%be%d0%b9%d1%87%d0%b5%d0%b2-%d1%81%d0%b4%d1%81-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b7%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8/