Илия Лазаров: Новият състав на ЕК ще даде перспектива за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани, стига и у тях да има воля за загърбване на противоречията

Наближаващият край на българския политически сезон провокира да направим равносметка на случващото се и извън страната ни през последните месеци. Кои бяха събитията, генератори на промяната в Европа и кои региони тепърва ще напомнят за себе си? За изводите до тук и очакванията наесен разговаряме с главния секретар на СДС Илия Лазаров в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Лазаров, ако трябва да използваме една дума и за Европа, и за балканския регион, то може би ще бъде „избори“. Първо, има ли индикация, че от есента ще сме членове на нов, променен Европейски съюз, имайки предвид промените, случващи се в Общността?

Илия Лазаров: Да, Европейският съюз еволюира, но ако трябва да бъда точен, страховете, които имаше, че антиевропейските сили или деструктивните сили на Европа, националисти, най-различни крайни фоби и т.н. ще имат сериозно представителство- не се случиха. Традиционните, класическите партии преобладават, има разместване естествено. Голямата новина е, че за пръв път Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС), двете заедно не могат да формират мнозинство в Европейския парламент и се налага участието и на либералите. Либералите са традиционна политическа сила в Европа и те управляват част от държавите. Както виждаме сегашният председател на Съвета на Европейския съюз Шарл Мишел е син на Луи Мишел. Баща му беше външен министър на Белгия преди 20-30 години, беше еврокомисар, традиционна валонска фамилия, която участва в управлението и на Белгия, и на Европа през годините. Прононсиран проевропеец и федералист. Така че либералното в Европа е едно от традиционните неща. Сега, друг е въпросът вече на политическите пристрастия: ляво, дясно, център, които ние ги имаме и в нашия политически спектър, и в Европа. Мисля, че се достигна до една съвсем разумна конструкция в момента в Европа. Това, че водещите кандидати отпаднаха, аз го разглеждам по-скоро като игра на шах: отпада единият водещ кандидат, няма как да не отпадне другият водещ кандидат, защото ЕНП е победител на тези избори безспорен, въпреки че намалява своето присъствие. Водещият кандидат на ЕНП не може да стане председател на ЕК, съответно не е редно и водещият кандидат на ПЕС да бъде такъв. Това означава преконфигуриране на изборите. И се стигна до логичния резултат: представител на ЕНП да бъде предложен да оглави Комисията. Това е германската военна министърка Урсула фон дер Лайън. Доста се спекулира по неин адрес. Аз смея да твърдя, че една жена, която е родила 7 деца, има много повече качества и характер, отколкото много мъже. И мисля, че тя ще бъде един добър председател на Европейската комисия. Избраха Шарл Мишел за председател на Европейския съвет – също един прононсиран европеец. Някои наричат и двамата, и Фон дер Лайън, и Шарл Мишел „федералисти“. Сега, „за“ федерализма и „против“ федерализма в Европа много се говори. Истината е, аз лично смятам, че не е въпросът дали сме „за“ или „против“, а каква е дозата на федерализъм. Европа по своята същност в момента е една голяма конфедерация, ако трябва подхождаме чисто правно, теоретически от гледна точка на държавата и правото с тенденция към федерализация. Процесът, който наблюдаваме, на обща система за сигурност, която се готви да се създаде, обща охрана на границите, което е нещо изключително важно и за България, не само за България, то е важно и за Гърция, за Италия, и за Испания, а е също толкова важно и за страните, които не са гранични. Тези, които влизат в Европа те не се задържат до голяма степен в нашите страни, а отиват в Централна и Северна Европа, където жизненият стандарт е по-висок, социалните придобивки са по-високи и нарушават системата. Така че това са важни моменти. Няма как да няма обща охрана на границите, няма как да няма обща отбрана. Това е една трансформация на една реалност след Втората световна война, където основните военни държави, победителките след Втората световна война са Франция и Великобритания, тук големи държави, а Германия е принудена да няма сериозни въоръжени сили, тоест, стриктно отбранителни има. В момента този факт постепенно ще бъде променен. От една страна имаме Брекзит, Франция става най-голямата военна сила в Европа, но същевременно тя само по себе си не е достатъчна да гарантира сигурността на Европа. НАТО все още е изключително важен фактор и ще бъде дълго време още исторически важен фактор за гарантиране стабилността на Европа, но Европа трябва да поеме в свои ръце бъдеща отбрана. Тоест, ще стигнем до общи въоръжени сили, формулирани по някакъв начин. Това е вид федерализъм. Системата за сигурност е много важно как ще се федерализира също, защото съвременните предизвикателства, като тероризъм, като различни видове наркотрафици, въобще глобализацията и на престъпността, и на тероризма в различните му форми показват нещо много ясно.  Нито една държава, колкото и голяма да е тя, колкото и силна да е – 11 септември го показа като нагледен пример – не е достатъчно силна, за да се справи с този феномен. Информацията е нещо, с което може да се прави превенция на тероризма, може да се прави превенция на наркотрафици, на други най-различни такива феномени, които ги имаме. И затова има такава тенденция за федерализация именно в тази сфера – на сигурността: за обмен на информация. Как точно ще се случи, това е въпрос на процес, на обсъждане в рамките на Европа. Същевременно, имаме вид федерализация по отношение на еврото. В България сме твърди привърженици на различната икономическа политика, защото една е фискалната и икономическа политика, която може да се води в развитите държави европейски, по-напредналите, като Франция, Германия, Холандия, Австрия ако щете, и доста по-различна е политиката в едни развиващи се пазари, каквито са източноевропейските държави, които трябва да догонват това, което се е случило. Тоест, трябва да се стимулира. То не става през голямо данъчно бреме. В Италия видяхме, като наложиха, мисля че до 70-80% достигнаха преките и косвени данъци в Италия, получи се голям отлив на капитали от Италия, които се отчитат като грешка. И ако примерно много хора говорят за фискалната политика, която въведе навремето Конти в Италия като правилна, като дисциплина, тя обаче доведе до свиване на икономиката. Да, много голяма дисциплина имаше в Италия, но сви икономиката. Това е и разликата между Конти и Берлускони. При Берлускони имаше икономически бум в Италия, независимо от неговите ексцентричности.

Водещ: Очевидно предстои търсенето на консенсус за много важни въпроси. Обичаме да обсъждаме имена, биографии на личностите, които ще видим начело на важните ръководни постове в Европейския съюз, но влияе ли се структурата на Общността до такава степен, че да има значение националността на ръководителите?

Илия Лазаров: И да, и не. Има значение, защото всеки един комисар или съответната ръководна позиция, която заема, си идва със своята биография. По-голямата част от своята политическа биография всеки един от тях е изградил на национално ниво. Ако вземем в близкото минало примера с Хавиер Солана, който беше и генерален секретар на НАТО, впоследствие и върховен представител по външна политика и сигурност на Европейския съюз, външен министър на Европейския съюз да го наречем, титлата беше създадена де факто за него, да му е по мярка след генерален секретар на НАТО, и тя не е лоша като система. Той първо, еволюира много от социалист антинатовец в рамките на правителството на Филипе Гонсалес и преди това в Испания до генерален секретар на НАТО. Изключително голяма еволюция през годините, прононсиран защитник на европейските ценности. Той си остана социалист по своите убеждения, европеец, но с много силен центристки уклон. В някои отношения даже може да кажем, че беше външнополитически доста десен. Неговият испански характер му предаваше този чар и отваряше много врати по време на двете му длъжности, които той заемаше. Така че националността в този смисъл има своето значение. А други фигури, които са от северните страни, които са доста компетентни, сериозни политици, със своята сдържаност, скованост до голяма степен, понякога не предизвикват симпатии, както южните политици. Има го този феномен, така че влияе се от това, няма как да не се влияе. Ще видим външния министър, върховния представител по външна политика и сигурност новият- Жозеп Борел е много интересна фигура. Той произхожда от Испания, каталунец по произход. Имаме казуса с Каталуния. Същевременно, той е против отделянето на Каталуния. Така че е доста интересен самият този казус – каква ще бъде неговата визия към страните от Западните Балкани, Косово – сега доста актуална тема. Аз лично смятам, че няма да се повлияе от позицията, която Испания има– категорично против признаването на Косово. Защото ние трябва да знаем, че всеки един еврокомисар или всеки член на правителството, не е там в качеството си на представител на националната държава. Естествено, няма как да избяга от това. И в тези нови назначения имаме много силна фигура за европейската централна банка – Кристин Лагард. Изключително опитна. Като погледнем нейната биография, тя е възхитителна и като юридическа кариера, и като политическа кариера – невероятна биография има. Много силна фигура. В момента се лансират силни жени, което е добре за Европа.

Водещ: Могат ли да се изведат ясни победители и победени от пренебрегването на процедурата за т.нар. „шпитцен кандидати“, и ако можем, къде попада Германия?

Илия Лазаров: Не бих искал да казвам, че има победители и губещи, защото понякога някой си мисли, че е спечелил нещо – в случая може да се обърне внимание на това, че Макрон предложи Фон дер Лайън и едва ли не Макрон е конструирал съвременна Европа. Да, Франция в много отношения успя да наложи една традиционна своя теза от времето на Де Гол и отпреди това, че в рамките на европейските структури не могат да се заемат сериозни позиции от хора, които не знаят френски. Аз лично споделям тази философия, самият аз съм франкофон. Европа през XVIII-XIX век, цялата Европа е говорила на френски. Знаем фразата на един пруски крал, че е говорил на немски само с конете си. Но голямата истина е следната: в момента от Европа се отделя Великобритания. Английският език няма да му спадне влиянието – той е основно комуникационен език. Цяла Северна Европа всички знаят английски перфектно. Съвременният свят говори на английски, но френският език по своята същност в рамките на Европа има своята тежест. И ако забелязвате в момента сериозните позиции в Европейския съюз, ако щете и в администрацията, не могат бъдат заети, ако дадена кандидатура не знае и трите основни езика на Европа: френски, немски и английски. Така че това е една от тезите за Франция, която казваме, че може да се счита, че Макрон в рамките на това раздаване наложи своите тези. Дали това е вярно в бъдеще време, ще го видим. Самият Макрон след време му предстоят президентски избори и това е неговият тест. Ако той бъде преизбран за президент, да, може да се каже, че той е от европейския дебат и не само европейския, вътрешния дебат, който се води във Франция, е победител. Ако обаче той не бъде преизбран или не е кандидат за втори мандат, тогава ще считаме, че той не е постигнал своите цели.

Водещ: Поглед и към Балканския регион. Някои последни събитие припомниха колко лесно се разпалват страстите за щастие и бързо стихват, но поводите обикновено са добре познати, стари, все още нерешени въпроси. Има ли потенциал регионът сам да се справи с тях или очакванията основателно са насочени към силата на европейските институции?

Илия Лазаров:  Бих казал, че и от двете неща има необходимост. Без волята на самите държави няма как да стане.

Например Гърция при Ципрас зае едно решение, което беше ключово и за Гърция, и за Северна Македония, за сключване на този договор за бъдещето на Северна Македония. Естествено, Ципрас си плати цената. Обикновено е така в политиката. Но в политиката винаги когато някой извършва сериозни действия или реформи или взима някакви кардинални решения, впоследствие плаща за това и това е осъзнато. Така че без волята на съответните ръководства на тези държави няма как да се случи нормализацията на Балканите. От друга страна, Европа и не само Европа, общо международната общност като цяло е важен катализатор и на позитивните, и на негативните неща, които се случват на Балканите. В повечето случаи балканските проблеми са породени от различни игри между великите сили. Говоря за 19-и век основно или за 20-и век. В момента НАТО изигра много силно катализиращ процес за успокояване на Балканите в лицето на България и на Румъния, когато ние бяхме кандидати. Ние имахме изричното условие тогава да имаме нормално добросъседски отношения с всичките държави около нас, независимо какви са. Като условие, за да бъдем приети. И Румъния, и България изпълниха тези свои изисквания. Сега е ред на следващите да го изпълнят. Тоест, ако искат да имат бъдеще, и Албания, и Македония, и Сърбия в рамките на Европейския съюз и на европейския процес, те трябва да си изпълнят именно това изискване за добросъседски отношения. Добросъседските отношения означава да загърбят именно тези дребни раздори от миналото. За някои са важни. Да, важни са, но много по-важно е съвместният бъдещ живот. Чест му прави на македонския президент, че призна де факто една реалност – македонската нация, македонската държава съществува последните 60-70 години като такава в рамките на бивша Югославия и в момента след това като самостоятелна държави. Преди това не е имало нито македонска нация, нито македонска държава. Това е един проект тогава на Коминтерна. Но вече за тези 60-70-80 години вече ще станат, в които се развива този процес, да има различаване. Това са т.нар. в международното право се нарича нации в процес на установяване. Ние не можем да избягаме от този процес, но те трябва да спрат да търсят да направят своята история на базата било на Гърция, било на България, да се фокусират върху своето бъдеще, много по-полезно е, отколкото да се фокусират върху някакви минали истории, които само ще им създадат раздори. Същото се касае за Сърбия, но не за историята. Те трябва да намерят формулата, по която да имат добросъседски отношения с всички около себе си. Това е важно. Този процес премина в Хърватия, преминаха през един катарзис и не случайно са член на  Европейския съюз. Албания по същия начин. Босна и Херцеговина ще бъде един много дълъг процес, много време ще отнеме в бъдеще. Така че това също предстои, но не в близко бъдеще. Важна е и темата Косово как ще се реши, какво ще се случи. И надявам се, че тази комисия в рамките на тези пет години ще отвори сериозно вратата за този процес. Няма да бъдат приети в рамките на тези пет години по моето лично мнение, но поне ще имат към края на този мандат ясен хоризонт, ясна перспектива, стига те да си изпълнят своите ангажименти.

Водещ: Говорейки си за волята на страните от Балканите, видяхме я заявена при резултатите от изборите в някои държави. Как тези процеси се отразяват върху трупането на позитиви или негативи пред европейската общност и върху стартирането по отваряне на процеса на ЕС?

Илия Лазаров:  Да, така е. По време на едни предизборни кампании, както гледахме сега, Мицотакис имаше едни позиции, те ще бъдат доста по-различни в бъдеще време, нюансирани да ги наречем, когато той вече е премиер на Гърция, когато трябва да взима решения от позицията на премиер на Гърция, а не позицията на опозиция. Комфортът на опозиционния лидер е голям, той може да говори всичко, може да критикува всичко. Но когато трябва да взима истински решения, нещата се случват съвсем по различен начин. Аз няма да забравя бившия президент Георги Първанов, който беше един от противниците на НАТО, правеше протести срещу бомбардировките в Сърбия и т.н. По негово време ние влязохме в НАТО. Това е един много силен пример. Едно е какво говориш, когато си в опозиция, друго е, когато трябва да си взимаш сериозни решения от позицията на държавен ръководител. По негово време влязохме в Европейския съюз също така и това е едно от хубавите неща в историята на България, че ние затворихме темата ляво-дясно на тема НАТО и ЕС. Нищо, че в момента се опитват да отворят тази тема от левицата. Самите те не си вярват в това, което говорят. И проблемът на българската левица е именно в това, че тези хора са много наясно как е конструирана Европа, какво е бъдещето на Европа. Същевременно техният електорат поради цената, която се плаща от прехода, има една носталгия към миналото. Но тази носталгия е от дистанцията на едни 30 години. И ако се замислим реално какво точно ни е носталгията, аз си направих труда да се замисля какво беше житието-битието на моите родители. Ами, няма как да имаме носталгия към онова житие-битие, независимо какво беше то. Битката беше да се набавят долари, за да можеш да си купиш пералня от Кореком, и то кой ще ти я купи. Защото не всеки можеше да отиде да купи в Кореком пералня. Живеехме в едни относително широки жилища, панелки с ниско качество. И в момента доста от тези неща, ние в момента се чудим как да генерираме този жилищен фонд. И за една ладичка човек трябваше да спазва правилата на играта, чакаше около 10-12 години. Така че каква носталгия за онова време? В магазините нямаше нищо. Да, имаше два вида кашкавал, когато го имаше. Беше една неработеща икономика.

Водещ:  Традиционно вперваме погледи към познатата Европа. Международните процеси обаче съвсем не се изчерпват със случващото се на Стария континент. Кои ще са регионите, които през следващите месеци ще напомнят за себе си?

Илия Лазаров: Персийският залив е едно от местата, където неминуемо ще има развитие. Последните 50 години винаги има с по-голям или по-малък интензитет някакво напрежение в Персийския залив. Иран е един от катализаторите на това напрежение. Какво ще бъде развитието ми е трудно да кажа. Но в момента има един процес на нагнетяване на напрежение в този регион. Текат различни процеси в Саудитска Арабия, а тя е изключително важен стабилизиращ фактор за целия този регион – стабилизиращ или дестабилизиращ според ситуацията, която е там. Предстои наследяване на трона, но не по линията брат на брата, а по линията баща-син. Това в рамките на следващите години трябва да се случи. Дали властта ще бъде призната на престолонаследника, който към този момент вече ще бъде крал, дали няма да има сътресения, дали няма да има други неща. Това е изключително важно за целия свят да се види как ще се развие Саудитска Арабия. Другият регион, в който имаме напрежение, това е на Корейския полуостров. Там започна процес на разрешаване, да видим докъде ще стигнем. Там съм по-голям оптимист, защото в самата Северна Корея осъзнават, че трябва да преминават на следващ етап на своето развитие. Чисто и просто в момента се води, по моя преценка, едно политическо наддаване за това как ще се случи преминаването на Северна Корея към пазарна икономика. И целият този ядрен сюжет, който се разиграва, е именно за да може, без да се промени политическото статукво, да се премине към индустриалното развитие на Северна Корея, която да догони в някакви темпове Южна Корея. Как ще се развие ситуацията там, ще видим. Китай е изключително важен фактор за света. Става все по-важен и по-важен. Там имаме изключителния прецедент на промяна на това редуване на лидерите след Дън Сяопин на всеки 10 години. Един силен лидер имаме, който развива икономиката. Имаме напрежението във Венецуела, което беше тръгнало да се развива по някакъв начин и се затлачи. Една от най-богатите държави в света на петрол, и не само на петрол, е в тежка икономическа криза. Реално живеят като просяци в цялата държава. Междувременно нямаме истинско развитие. Така че това са различните точки на напрежение, които ги виждам аз.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

 Аудио на:http://focus-radio.net/%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%bb%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b2-%d1%81%d0%b4%d1%81-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%ba-%d1%89/