Румен Христов: Добро представяне на местните избори ще бъде отлична основа за парламентарния вот

Преди една година на 7 юли 23-та Национална конференция на СДС избра за свои председател със 369 гласа Румен Христов. Новият лидер пое управлението на партията с нелеката задача Съюзът на демократичните сили да бъде възроден. Година по-късно кои от набелязаните цели се постигнаха и за кои времето не стигна? Тези и други въпроси задаваме на председателя на СДС Румен Христов в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“.  

Водещ: Господин Христов, навърши се вече една година откакто поехте председателския пост в СДС. Тогава си пожелахте най-вече консолидация. Постигнахте ли я?

Румен Христов: Мисля, че да. Макар че не бива аз да давам тази оценка. Разбира се, има различни мнения, но ние сме демократична формация и това само обогатява СДС. Като цяло гледаме в една посока и работим заедно. Имаше наистина два кръга, две групи, едните застанали зад единия кандидат за председател, другите – зад другия, и по-скоро зад тезите, които бяха наложени след парламентарните избори. Но консолидацията е факт и аз се радвам, че успяхме да я постигнем.

Водещ: Годината се оказа изключително динамична. Кои са най-големите постижения на Съюза за този период?

Румен Христов: Да, наистина динамична. Това ни даде възможност да излезем с ярки позиции по 34 теми, защото дадох отчета и помня точната цифра. Това, от една страна, дава възможност да правиш политика, когато е динамично времето, от друга страна, тази честа динамика и решения, които трябва да бъдат взети, не означават в пълния смисъл на думата стабилност. Но, ако говоря за СДС, бих могъл да кажа, че се върнахме на сцената, успяхме да участваме на евроизборите успешно и имаме за евродепутат една знакова фигура, в лицето на господин Александър Йорданов.

Водещ: Може ли да се каже, че периодът на разговори с другите политически формации преди евроизборите се оказа най-тежкият период за СДС за тази година?

Румен Христов: Да, защото не можахме да се разберем със стари приятели, ако мога така да се изразя, с хора, с които сме били заедно. Особено с „Демократи за силна България“. Както знаете, те образуваха своята формация, излизайки от СДС, преди това бяха наши приятели, наши съидейници, наши съмишленици. И когато не постигнеш договорка, когато не постигнеш съгласие, когато не постигнеш гледане в една посока с приятели, не е добре. Трудно беше, около 5 месеца траяха преговорите, но в крайна сметка не успяхме да постигнем съгласие за явяване на тези избори. За което аз лично съжалявам, но такъв е животът.

Водещ: За какво обаче тази година, начело на председателския пост, се оказа недостатъчна?

Румен Христов: Ролята на СДС в обществото, макар че тя се повиши, макар че се върнахме на сцената, когато не си в парламента, ролята ти не е толкова видима, не е толкова ярка, не е толкова значима. Нямаш тези възможности, които предлага парламентът и механизмите на парламента, и в този смисъл ни беше трудно. Оставането извън парламента беше много тежък удар за СДС. Това се случва за втори път в 30-годишната история. Първия път, за радост, бяхме само една година извън парламента, а сега вече станаха малко повече от 2 години. Парламентът липсва преди всичко като инструмент за правене на политика. Затова ни липсва парламентът, на не това, че ще имаме 10, или 8, или 5 народни представители.

Водещ: Заставайки начело на СДС, помним, не бяхте пощаден от критики, от различни наставления тогава, оказва се такива има и днес. Визирам думите на Божидар Лукарски от днешно негово телевизионно интервю, в което той казва, че споразумението между ГЕРБ и СДС за евроизборите е само за пред медиите, че коалирането не се е случило по най-добрия за СДС начин. Как разтълкувахте тези думи?

Румен Христов: Аз по принцип не коментирам бивши председатели на СДС. Помолил съм и колегите от Националния изпълнителен съвет да не коментират. Но понеже има конкретно обвинение, искам да кажа, че това беше възможното споразумение, то беше добро за СДС. Не искам да давам оценка за господин Лукарски. Оценката беше дадена за неговата дейност на последната Национална конференция, на която той се яви като кандидат за заместник-председател и от 9 кандидати остана 8. Членовете на СДС дадоха оценка за него, така че аз няма да давам оценка.

Водещ: Сам казахте, парламентът дава изключително силни инструменти. Хващайки се за други изказвания на господин Лукарски- безгласна буква ли е СДС в съюза с ГЕРБ?

Румен Христов: Безспорно СДС е малката буква. Никой не отрича голямата, водещата роля на ПП ГЕРБ. Добре е тези, които критикуват това, което се случи на тези избори, да си дадат сметка какво допринесе това обединение. Първо, десницата има с ДСБ 7 представители в ЕНП – толкова, колкото имахме в предишния парламент. Знае се, че големи държави, като Германия, Франция и други, имат спад на своите представители в ЕНП. За нас от СДС е изключително важно и се радваме, че това най-вероятно ще се случи- Европа да се управлява от десницата. Европа има нужда от дясно управление, България има нужда от дясно управление. А като изхождаме от обстоятелството, че основният опонент на СДС е БСП, ние от СДС не искахме, правейки недалновидна коалиция, гласовете, които получим и които не можеха да вкарат евентуално евродепутат в парламента, да бъдат разпределени между БСП и ДПС. Това беше избегнато. СДС участва на равностойни начала в кампанията, която премина, независимо, че ние сме малкият партньор. И смятам, че това, за което бяхме помолени от страна на ръководството на ЕНП, беше изпълнено, а именно да запазим броя на нашите евродепутати в групата на ЕНП.

Водещ: Още малко остава до края на политическия сезон. Активната работа обаче не спира до последно. Знаете, днес от ГЕРБ излязоха с предложение машинно гласуване за местни и парламентарни избори да няма, заради неточностите, които видяхме от европейските избори. Как ви се струва тази идея – по-скоро работеща или не съвсем?

Румен Христов: СДС винаги е отстоявал тезата за електронно, дистанционно и машинно гласуване- и трите вариант, защото смятаме, че това е демократично и трябва да дадем възможност на повече хора да могат да изразяват своята воля кой да бъде управляващ или кои да бъдат излъчени съответно в Европейския парламент или в българския парламент. Видяхме, че има доста пропуски по отношение на машинното гласуване на тези избори, но аз смятам, че не бива толкова бързо да се отказваме. Можеше да се опита още веднъж на местните избори. 6000 бяха машините, които бяха предвидени за гласуване. Но като неспециалист не мога да оспоря и тезата на ЦИК, която казва, че очакваният ефект не се изпълнява и че те не са готови да проведат това машинно гласуване толкова скоро. Принципно това е добре, защото се надяваме, че чрез машинното гласуване ще можем да преодолеем най-после купуването на гласове, за които говорят всички. Но от друга страна, недостатъците, които се появиха, са аргумент в обратна посока. Истината най-вероятно е някъде по средата, нека експертите да се произнесат. Но ние по принцип сме за тези модерни форми за гласуване.

Водещ: Бихте дали още един шанс на тази форма за гласуване?

Румен Христов: Бих дал още един шанс, да. Още повече, че те няма да бъдат закупени машините, доколкото знам, тоест разходът няма да бъде чак толкова голям, защото ще бъдат взети под наем. Няма да бъдат 12 000, колкото са секциите, а ще бъдат 6000, тоест на половината секции. Да видим пък наесен, ако успешно се прилагат, може да има полза от тях. Още повече, че при местните избори избирането на кметове и на общински съветници, понякога се решава с няколко гласа, тъй като там процентът на влизане в малките общини или избор на кмет в малка община броят на гласовете по-скоро, а не процент, е доста нисък.

Водещ: Ще си поговорим и за местните избори. Преди това ви връщам малко назад. Широки дискусии предизвика и темата за партийната субсидия, намалена беше от 11 на 1 лев – решение, с което в СДС не бяхте много съгласни. Защо?

Румен Христов: Искам да обърна внимание в началото, че СДС като извънпарламентарна политическа формация не получава субсидия. Много ни е трудно. Практически без държавна помощ много трудно се развива активна политическа дейност. Както и да коментираме, ние живеем в условията на пазарна икономика, такова е обществото, което избра българският народ, и тук важат т.нар. пазарни механизми, особено по време на избори, когато цялата реклама и всяко участие е платено. И когато нямаш субсидия, не можеш да дадеш някой лев за поредните избори, ти е много трудно. Имаше една нагласа в обществото субсидията от 11 лева да бъде намалена, но 1 лев е съвсем символично. Аз давам пример с малка формация, каквато е СДС, за съжаление, надявам се да порастваме малко по малко, ако ние влезем в следващия парламент и прескочим 4-процентовата бариера, това означава около 130-140 хиляди гласа, това означава 140 хиляди лева субсидия годишно. Ние имаме около 200 структури в страната, разделени на 200 структури, това означава някъде около 700 лева за цялата година за една община. Със 700 лева една община може ли да поддържа клуб, може ли да участва в отбелязването на дати, на които ние оказваме почит към жертвите, паднали в борбата с комунизма. Това са пет дати, по един венец да поднесем, един венец струва 80 лева, това са 400 лева. Изобщо крайно недостатъчна сума.

Водещ: В тази връзка, коя е необходимата сума, за да може една партия или формация, малка или голяма, да функционира нормално и спокойно?

Румен Христов: Не съм правил точни разчети, ще кажат специалисти, математици, но според мен някъде по средата – 7-8 лева може би са достатъчни. Защото, ако пак правим изчисление на базата на 140 хиляди гласа, по 8 лева, това означава някъде към милион и нещо. Разделено на 200, вече са една солидна сума – около 5000 лева на година. Нещата са поносими, нормални. Но нека да сметнат специалистите и да преценят колко е. Да, трябваше да има намаление, но не така драстично. Нека да кажа и още нещо. Социалистите – основната опозиционна партия в България, които в момента много се оплакват от това решение на парламента, на ГЕРБ и на тези, които го подкрепиха, след референдума постоянно натякваха на управляващите, че те не се съобразяват с допитването, че виждате ли, взимат голям процент субсидии, защото имат голям брой гласове. И в крайна сметка управляващите решиха, без да съм техен адвокат, щом има референдум и е решено да бъде 1 лев, нека да бъде 1 лев. Според мен трябва да мине известно време, да седнат политическите формации да обсъдят възможността субсидиите да бъдат в такива размери, че реално да помагат на партиите. Защото моята теза и тезата на СДС е, че ако зависиш от някого, е по-добре да зависиш от държавата, отколкото от частни структури. Като имате предвид, че в промените на закона беше дадена възможност и на юридически лица да подпомагат тези формации. Аз смятам, че по-здравословно за българското общество е партиите да зависят от държавата, а не от частни структури.

Водещ: Може ли разрешението финансирането вече да идва от различни места, от различни структури, всъщност да промени политическия живот в страната, да промени дори облика, който партиите имат сега?

Румен Христов: Вероятно да. Като погледнем практиката в Европейския съюз, където членува и България, ние сме част от Европа, дава се пример САЩ, но в крайна сметка да не забравяме, че ние сме европейска държава и членуваме в Европа, ще видите, че в по-голямата част от тях държавата е тази, която подпомага под една или друга форма дейността на партиите. Дава се пример със субсидиите, които получават в Германия, че там размерът е по-нисък, но нека да не забравяме, че там избирателите са десетократно повече, отколкото в България. Все пак Германия е 80 и няколко милиона, България е 7 и нещо, 10 и нещо са повече избирателите, които гласуват и на базата на техните гласове се разпределят субсидиите. Но има и друга форма на подпомагане. Пак в Германия примерно, по време на кампания се ползват само държавни медии, които са безплатни за участниците в съответната кампания. В България това не е така. И в националните медии, и в частните медии, тези, които искат да се рекламират по някакъв начин, искат да изкажат своите тези, си плащат. Така че въпрос на подход е. Що се отнася до американския модел, налаган дълги години, много строго регулиран, мисля, че не сме готови за него все още.

Водещ: Господин Христов, очаква ни може би интересно лято, имайки предвид, че то ще се намира между два важни за страната ни вота. Видяхме конгресите и на ГЕРБ, и на БСП, направените или не направените промени, очевидно намекват за едни подходи вече към местния вот наесен. В тази връзка, как СДС тръгва към изборите?

Румен Христов: СДС работи активно. Имайте предвид, аз и друг път съм казвал пред вашата аудитория, че най-голямо представителство от старата десница има именно СДС. Най-много гласове получаваме именно на местни избори. Обикновено това са около 120 хиляди гласа. Имаме около 200 съветници към настоящия момент в цялата страна, имаме около 30 областни, общински, районни, селски кметове. Надяваме се да постигнем и по-добър резултат наесен, ще видим. Предстои среща с представителите на ГЕРБ, за да коментираме възможността да си сътрудничим на местните избори. Подходът ни е пак рационален, както беше и на евроизборите, а именно да търсим обединение на десницата и целим да не допускаме връщане и възход на левицата, която е основен опонент- имам предвид БСП. Това е целта на СДС, на ГЕРБ, на другите формации членки на ЕНП. Наесен на местните избори, които са по-различни от парламентарни или от избори за Европейския парламент, ще има пак блоково гласуване – дясно-ляво. И предвид на това, че така се оформя гласуването, мястото на СДС е при десните формации, а не при левите. Така че гледаме в посока търсене на взаимодействие там, където има постигнато съгласие при нашите местни структури – съвместно явяване, съвместно издигане на кмет от десницата, обща листа на десницата, подкрепа задължително на втория тур – десни-десни. В тази посока гледаме.

Водещ: Очевидно сериозна задача предстои. Да завършим така, както започнахме, може би с едно пожелание и набелязване на целите за следващата година на председателския пост, разбира се извън предизвикателството, което местният вот поставя.

Румен Христов: СДС има бъдеще. Консолидацията, която беше постигната, много ме радва. Активността на членовете е добра. Ако в момента постигнем добър резултат на местните избори, това означава, че ще имаме добър резултат и на парламентарните избори. Впрочем, отдавна сме констатирали, че там, където имаме добро представителство в местната власт под форма на съветници и кметове, имаме добри резултати на парламентарните избори. За една политическа формация най-важните избори са парламентарните избори, защото, както казах в началото на интервюто, там се прави истинската политика. Но парламентарните избори не са изолирани, те са част от целия цикъл избори и затова беше толкова важно да има най-после представител на СДС в Европарламента, затова ще бъде толкова важно наесен да постигнем добри резултати в местната власт, за да можем на парламентарните избори на какво да стъпим и да надграждаме.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Аудио на:http://focus-radio.net/%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2-%d1%81%d0%b4%d1%81-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d1%8f%d0%bd%d0%b5-%d0%bd/