Георги Коритаров:

„Владимир Кисьов – член на Националния съвет на демократичните сили, а и партията Съюз на демократичните сили трябва да бъдат горещо поздравени. Владимир Кисьов за това, че спази думата си, не че е трябвало да се съмняваме, но той го направи бързо, категорично и убедено, да предложи на СДС да разработи и да публикува позиция във връзка със срамното допускане на агресора Русия да се завърне в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. А партията СДС трябва да бъде поздравена за това, че точно както си спомняме онези красиви години, когато СДС беше символ на демокрация, на евроатлантизъм, на светлата перспектива и надежди на българите за по-добър живот, за повече принципност и свобода, точно с този образ и с аргументите на онова силно и вдъхновено СДС, се съгласи и сега на сайта на тази партия може да бъде прочетена декларация „Защо Европа се солидаризира с агресора, а не с потърпевшия?“. Потърпевшият е Украйна. Украйна положи много усилия и всевъзможни дипломатически ходове, за да убеди колегите си в Парламентарната асамблея, че допускането на агресора Русия обратно, с всички произтичащи права, включително и правото на глас в Асамблеята, ще означава просто реабилитация на окупацията на Крим, негласно признаване или поне първа стъпка в негласното признаване, че Крим вече е руски. Ще означава драматична проява на безсилие и в крайна сметка висша форма на безпринципност. Украйна не успя да убеди колегите си. Сега предстои Латвия, една от прибалтийските републики, да проведе обсъждане и да гласува дали да не напусне Парламентарната асамблея в знак на протест срещу допускането на Русия да се завърне в ПАСЕ. Това, което прави много лошо впечатление, е неубедителността и безпринципността на най-старата европейска организация, каквато е Съветът на Европа и неговата Парламентарна асамблея. Защо Европа се солидаризира с агресора, а не с жертвата? Това наистина е въпрос. Това е не просто въвеждащото заглавие към декларацията на СДС. Това е истински неудобен, по смисъла на възможните отговори, политически въпрос. Защото Западът се подведе по една много добре разработвана и налагана от нова Русия идеология? Така нареченият „руски консерватизъм“, който се опитва да заличи спомена за комунистическия Съветски съюз и да наложи на Кремъл нова дясна, капиталистическа, дори с щрихите на имперски окраски физиономия, направи така, че много западни сили, държави, партии се опитаха в този нов образ на Русия да припознаят партньор. „Ето, виждате, вече не са комунисти, вече са си капиталисти. Да, имат агресивни планове, но кой ли капиталист няма понякога агресивни планове“, си намигват на Запад. В едно интервю от тези дни малко преди срещата на Г-20 в Осака, която впрочем започва днес, Владимир Путин пред „Файненшъл таймс“ казва: „Либерализмът като идеология приключи“. Всъщност зад казаното прозира нещо друго. Путин съобщава: Вашата демократична, плуралистична, мултикултурна, толерантна и свободолюбива Европа приключи. Защото Русия поработи доста за това. А руското завръщане в Парламентарната асамблея потвърждава това. С Европа сякаш наистина нещата приключват, доколкото Европа е символ на толерантност, свободолюбие и отстояване на принципи.“