Проф. Евелина Келбечева: Продължаваме да бъдем жертви на скудоумните клишета на комунистическата пропаганда

Преподаватели сигнализираха, че в някои от вариантите за нови учебници по история комунистическият период е представен силно променен, отдалечаващ се от историческата действителност, която дори на моменти е спестена. От СДС изразиха категорично възмущението си от опитите историята да бъде пренаписана. Какво буди най-голямо притеснение и защо е важно миналото да бъде коректно представено? За коментар потърсихме проф. Евелина Келбечева, преподавател в Американския университет в Благоевград в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Дебати предизвика темата за новите учебници, конкретно изучаването на периода 1944-1989 година. Какво най-много притеснява в начина, в който този период е представен?

Евелина Келбечева: Темата може да изглежда маловажна, но тя не е. Познаването на историята в нейния адекватен вид е основното средство, което формира самосъзнанието и гражданските реакции на нашето общество и специално на младите хора, които нямат почти никаква представа нито за идеологията, нито за практиката, нито за метастазите на комунизма. В този смисъл тази тема е изключително значима и не може да бъде минимизирана: „Голяма работа, някакъв учебник“. Начинът, по който нашето общество се самоопознава чрез най-близкото минало, е една от най-важните институции – училището и специално новите програми, които бяха приети миналата година за детето. Това, на което искам специално да обърна внимание, е, че и петте учебника, които са представени за одобрение в МОН, са различни. Два от тях са много по-осъвременени, в тях има много повече информация и извеждане на историческите процесите, докато другите са по-тенденциозни. Но във всички  учебници има пропуски, има и много грешки. Основното нещо, за което искам да пледирам, е, че има няколко неща, които са точно conditio sine qua non – без тях не би могло да се разбере какъв е характерът на тоталитарната комунистическа власт и с какво тя дълбоко, за жалост и в някакъв смисъл необратимо, е преобърнала българското общество.

Водещ: Кои са тези основи, които очевидно остават недобре поднесени или изобщо неподнесени на учениците?

Евелина Келбечева: Ще ви кажа няколко примера, които според мен са най-драстични. Първото е, че веднага след 9 септември до началото на ноември в България започва една кървава баня. В цяла България местните политически и културни елити са изтребени. Всичко идва, разбира се, от Москва с богословията на Георги Димитров. Жертвите още тогава по сведения на самия Антон Югов, са около 20 хиляди човека. Данните варират зависи кой ги поднася – между 18 и 30 хиляди. При всички положения това е първият ужасяващ терор, който е без съд, без присъда. Изчезват кметове, учители, свещеници, а масовите гробове навсякъде из България се намират. Това не може по никакви критерии никой да оправдае липсата на това знание в учебниците по история. На някои места само се споменава. Но представете си да говорим за национално-освободителното ни движение през Възраждането и да не споменем жертвите след Априлското въстание. Точно това е терорът, изследва се от законовата му форма на антиконституционния Народен съд, което нарежда България на първо място по политически репресии в Източна Европа. Това трябва да се каже – но никъде не е казано като статистика и като сравнение с другите страни от Източния блок. В новите варианти виждаме тотална подмяна, изкривяване и манипулиране на истината на по принцип неработещата икономика на социализма. Няма такова нещо като социалистическа икономика, която да работи. Три фалита преживява България, последните бяха при Виденов, когато хиперинфлацията беше 3 000%, между другото, нито една дума за това в учебниците. Трябва да се разбере, че всичките тези реформи и псевдореформи, и непрекъснати уж опити за подобряване на състоянието икономическо и финансово на България са резултат от невъзможността тази система да работи. И представянето на Тодор Живков като благодетел на българския народ и реформатор е меко казано абсолютно неприемливо от гледна точка на критичната съвременна история.

Водещ: Нека да обясним  от къде идват тези разминавания, каква е причината – своеволия на различните издателства или категорично несъобразяване със зададената програма?

Евелина Келбечева: Зададената програма беше приета след много ожесточени спорове в МОН, но този процес беше изключително прозрачен. Участваха водещи историци, участваха експерти от МОН, политици, журналисти и т.н. Въпреки всичко, имаше компромиси. Например терминът „съветска окупация“, ние сме окупирани от Червената армия, която стои в България от 1944 до 1947 година и ние плащаме милиарди, за да я издържаме- това не влезе в учебниците. Не влезе в програмата, съответно и в учебниците, защото програмата има силата на закон и учебниците трябва да я отразяват. Всички учебници фактически споменават понятията, които са в програмата, но изводите, голямото разбиране за какво става въпрос в този период бих казала по някакъв начин трагичен за българската история, според мен, не се показва ясно, или е толкова запушено с факти, много от които са подбрани най-малкото с големи въпроси. Примерно личности на епохата, като Елена Лагадинова или Георги Атанасов. По този начин чрез монтажни техники се замазват големите процеси и не се говори в края на краищата за престъпността на този режим.

Водещ: Защо е важно този изключително чувствителен период от нашата история да бъде коректно изучаван.

Евелина Келбечева: Разбира се, че е важно. Всеки период, не става въпрос само за този, но този е може би е един от най-спорните, не само че има живи свидетели, но защото ние продължаваме да бъдем жертви на скудоумните клишета на комунистическата пропаганда.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Аудио: http://focus-radio.net/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b5%d0%bb%d0%b1%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%83/