Мирослав Трифонов, областен лидер на СДС: В европейската и българската политика левият завой е забранен

Мирослав Трифонов е областен  председател на СДС във Велико Търново. От влизането си в синята партия през 1990 година, не е членувал в друга политическа формация. В момента е регионален мениджър на ЗАД „Армеец“ и заместник- председател на Общинския съвет във Велико Търново.

Основната разлика между демокрацията и социализма е, че от едната страна имаш свобода, а от другата си затворник!

Почивките

Носталгиците казват, че сме имали дълги почивки през лятото. Да! С карта, дадена от профсъюзите, за където те са преценили, или където има свободни места, а не където имаш желание да отидеш. И за време, в което се прецени, че можеш да почиваш! С други думи – почиваш по нареждане! Отиваш където те насочат, ползваш стол, можеш да си избираш  меню, ако столът предлага избор. Ако не – каквото са преценили. Ползваш и не се оплакваш! Щото догодина – без теб! Ако те изпратят в Равда, почиваш в Равда. Почиваш веднъж в годината! Няма да се глезим сега де! За зимните почивки никой не знаеше, че има такива. Лятото е сезонът на  отпуските. За тях се чакаше по списък.

И между другото, много хора ползваха отпуските си, за да си отидат на село. Да си помогнат финансово, като си направят  консерви, защото може ли всичко да си купиш?! Живееше се много добре и парите стигаха - глупости!



Пътуването в чужбина

Пътуването в чужбина беше мит. За съжаление от две поколения, които живяха при социализма, повечето хора не бяха излизали в чужбина никога. Възможността да пътуваш, ако имаш късмет и заслуги, бе да отидеш в Румъния, ГДР, Полша, Унгария, СССР. В страните от „сплотеното социалистическо семейство“!

 В така наречените „западни държави“ можеха да пътуват само „избраните“. И шофьорите от международния транспорт. Най-желаната професия – шофьор на ТИР! Хем виждаш свят, хем ти плащат във валутни бонове (хартиени заместители на западните валути), хем може да вкараш контрабанда някой пуловер, или чифт джинси, които да продадеш на някой от многобройните желаещи срещу стабилна надценка! Разбира се, имаше и изключения – учени, спортисти, хора на изкуството. Ако си такъв и пътуваш до западна държава, минаваш на инструктаж-как да се държиш, къде може и къде не може да ходиш. И си инструктиран, че винаги си под наблюдение и не може и да си помислиш да  кривнеш от „правия път“.  Какво трябва да говориш като се върнеш, да не би да ги похвалиш нещо ония капиталисти. Границите на Народната Република  бяха оградени с бодлива тел и кльонове - така направени, че не да пречат някой да влезе, а да е невъзможно излизането от България! И когато носталгиците казват колко хубаво ни е било при соца, нека отговорят колко граждани от Западния блок напуснаха страните си, за да дойдат да живея под слънцето на милиционеро-социализма!  А те можеха да пътуват спокойно и да го направят, ако пожелаят! Но предпочитаха да си живеят там! Тук идваха на евтини почивки,но никой от тях не остана да живее и работи тук.

А колко млади хора в желанието си да бъдат свободни, напуснаха нелегално България, с риск да бъдат застреляни, или хванати на границата и вкарани в лагери и затвори? Така наречените „невъзвръщенци“ и „родоотстъпници“ !

Стандартът на живот

„Хората разполагаха с достатъчно пари и имаха всичко, от което имат нужда“! Още една лъжа! Влизаш в магазин, магазинът  празен! Едва ли съвременниците могат да си представят социалистическите магазини! Дефицит във всяко едно отношение! Затова и  сред най- предпочитаните професии бяха продавач и сервитьор. Имаш позната продавачка в магазин? Ти си щастлив човек! Като получат стока, може да си сред вредилите се щастливци! Дори може да ти запази чифт обувки! Домашната техника! Ееех..телевизор, перална машина! Мечта! Забравиха ли живелите тогава опашките? Такава техника се купуваше с връзки! Опашки от вечерта преди да бъде доставена стоката, бележки с пореден номер на чакащия! И ако напуснеш опашката, губиш ред! Наистина ли не помните, уважаеми „носталгици“? Един телевизор струваше около хиляда лева, марката „Велико Търново 84“ беше 925 лева. Заплатата, която  получавах, когато тези телевизори се продаваха, беше 145 лева месечно, като получавах чисти 110 лева! Тоест, работил съм почти девет месеца за един български телевизор с японски кинескоп...

Автомобили и жилища

Последните години на социализма се чакаше между 15 и 18 години за съветски автомобил Лада. Правиш  вноската от 1000 лева, чакаш 18 години и си купуваш автомобил! Предлаганите автомобили бяха съветски, чешки - Шкода и от Трабант, или Вартбург от ГДР! Все небивали върхове в автомобилостроенето! Ако някой се появи със западна кола, това беше събитие.

А пък да се сдобиеш с панелен апартамент – е, няма по-голямо щастие! Важно е търпение да имаш и да си благодарен на БКП! Нищо, че приемаш панелката с хиляди кусури - криви стени, с огромните фуги, калпава дограма! Не ти харесва? Ами откажи се,  чакащият ред след теб е готов да го вземе! Жилище е това! И това ли е забравено?

Свобода на информацията, на словото, на личната позиция

За младите ще дам пример с Чернобилската авария през 1986 година. Беше пазена в тайна, защото великият Съветски съюз не можеше да греши. Дори това, че отровният облак се е движил няколко дни  и стигна над България, бе скрито в тайна. И докато и деца, и възрастни  ядяхме опасни храни и марширувахме под отровния дъжд на 1 май 1986, партийният елит е знаел! Но си мълчаха! И са взели мерки само за себе си и за семействата си!

Не искам да оневинявам съвременните политици, те също имат своите грехове, но днес в България подобно укриване на информация би било невъзможно.Днес  имаме свободата да ползваме и обменяме информация, което ни прави информирани и свободни! И ако някой иска да си представи как сме изглеждали ние, просто да потърси в свободната мрежа как живеят днес в Корейската народно-демократична република.

Музика

За забраната да се слуша „западна музика“, защото е „упадъчна“...

„Бийтълс“ и „Ролингстоунс“ безспорно са едни истински врагове на светлото комунистическо бъдеще!

Мода

Джинсите и късите поли – отвратителната мода на „загниващия империализъм“

Репресии и преследване на инакомислещите

В Стария Пловдив има паметник на Сашо Сладура- известен пловдивски музикант, който е вкаран и убит в лагер, само заради това, че е разказвал смешни вицове за властта. Ако тази страшна практика се завърне  в този момент, всички сме в затвора! Свободата на словото е една от красивите черти на демокрацията! А за нечуваните жестокости в лагерите на смъртта, всеки може да се запознае в свободната мрежа: http://www.budnaera.com/2009-01/2009-01-30_08.html, https://sdsvarna.net/?p=2336

Днес сме свободни и можем да живеем където пожелаем – у нас и по света. Днес имаме свободата да подреждаме живота си, според желанията и възможностите си, да решаваме съдбите си!

Ако направим една ретроспекция и трябва да отговорим на въпроса какво беше положителното  на социализма, може би единодушно ние, които го помним, бихме отговорили: Това, че бяхме млади!

Аз съм изключително щастлив, че се разделихме с този строй! Може би не стана така, както трябваше да се случи, защото смяната на социализма с демокрация и последвалият преход бяха планирани и до голяма степен осъществени по плана на самите комунисти,които от директори на държавни предприятия, за кратко време станаха собственици на същите предприятия.

Ние позволихме да бъдем излъгани в началото на прехода, но поколенията,  идващи след нас не бива и не могат да бъдат лъгани!

Но въпреки всички грешки, които допуснахме,  нямаме право да сменим посоката, която поехме преди 30 години, защото това е правилният път! Може да го вървим по трудния начин, но друг път няма, връщане назад няма да има!

Тези, които сънуват отново залповете на Аврора и връщането на комунизма, просто ще останат със сънищата си!

При ляв завой стават много автопроизшествия.

А когато става въпрос за политика, и във Велико Търново, и в областта, и в България, и в ЕС, левият завой е забранен!