Илия Лазаров: За Европа свети червена лампа

-         Г-н Лазаров, последните седмици бяха наситени с много интересни вътрешнополитически и външнополитически събития. Кои от тях бихте откроили?

-         От гледна точка на България, най-значимото събитие беше посещението на папа Франциск в нашата страна, както и в съседната Северна Македония. Интерес представлява, също така, и изборът на нов президент на Украйна, както и изборът на президент на Република Северна Македония. Това са събития, които имат важно значение за нашия регион и пряко отношение към външната политика на България.

-         Направете кратък анализ на всяко от тези събития.

-         Посещението на папа Франциск е изключително интересно за анализ, както от вътрешнополитическа гледна точка, така и от международна и регионална. Първото, което трябва да отбележим е, че папа Франциск е вторият държавен глава на Ватикана и Римокатолическата църква, който посещава България за последните 20 години. Нещо, което не е характерно за практиката на Ватикана. Ако беше нормално да се очаква посещението на Йоан-Павел II в началото на 21 век, то сегашната визита на папа Франциск показва значението на България за процесите, които текат в Югоизточна Европа и на Балканите. Страната ни все повече се превръща в ключов фактор за стабилността и развитието на региона и това е оценка за усилията за интеграция на Западните Балкани, започнали по време на нашето председателство на ЕС.

Посланията, които папата отправи от България и към България, бяха не само за повече толерантност и мир, но и за това, че само чрез човечност и добросъседски отношения, може да се живее по-добре в света и в Европа. Особено показателно беше, че след България той посети и Република Северна Македония. Ние не сме държави с големи католически общности, но винаги сме били изключително толерантни към различните вероизповедания. През 19 век Балканите се разглеждаха като барутницата на Европа. Днес, благодарение на политиката, която започна още по време на правителството на ОДС, в края на 90-те години, и успешно се продължава и от правителствата на премиера Борисов, има все по-голяма надежда този образ да бъде заличен. За да продължим темата, вотът за президент в Северна Македония показа една зрялост на тяхното общество, което категорично потвърди евроатлантическия избор на тази млада република.

На практика правителството на премиера Заев получи вот на доверие и мандат да продължи по-нататъшната интеграция на Северна Македония. Въпреки това, лошо впечатление ми направи, че новоизбраният президент на Северна Македония, казвайки, че ще бъде президент на всички различни народности, които живеят там, не спомена българите. Ние трябва да работим доста за преодоляване на стереотипите от миналото. Ако Северна Македония наистина има желание да стане пълноправен член на европейското семейство, трябва да загърби Коминтерновските клишета от миналото. Стабилизацията на Югоизточна Европа и нейната интеграция е от полза не само за тях, но и за България. Това ще позволи да се случат още повече инвестиции, което ще доведе до повишаване на жизнения стандарт у нас.

-         А какви са Вашите коментари за изборите в Украйна?

-         Изборът на нестандартен и несистемен играч за президент на Украйна не е някакъв Източноевропейски прецедент. Подобни феномени се наблюдават повече от 10 години в Западна Европа – Италия, Испания. Във Франция имаше такъв прецедент през 90-те години с кандидатурата на комика Колюш за президент. Това показва умората на гражданите от класическата политика и търсене на решения на социално-политическите проблеми чрез нестандартни методи. За съжаление, управлението на държавите изисква необходимата подготовка, сила на характера и държавническо мислене. Често пъти тези експерименти водят до трагични резултати. Времето ще покаже дали изборът на Зеленски ще бъде от полза,или от вреда за Украйна. Държавата се намира в изключително сложна геополитическа обстановка. Срещу себе си той има един много подготвен и обигран държавник, в лицето на президента Путин. Никак няма да му е лесно!

-         Какъв според Вас е добрият сценарий за Европа след Европейските избори на 26 май?

-         Според мен е изключително важно традиционните проевропейски партии да имат над 2/3 от местата в Европейския парламент. Нещо, което е абсолютно постижимо. Същевременно, протестния вот, който наблюдаваме в Европа, е важна червена лампа за това, че брюкселската бюрокрация трябва сериозно да се реформира, съкрати и да не се опитва, генерирайки безумни документи и правила, да оправдава свето съществуване.

През следващия мандат Европа трябва да задълбочи интеграцията в сферата на външната политика, отбраната, сигурността на границите и превенцията на тероризма. Нито една държава сама по себе си не е способна да отговори на съвременните предизвикателства. Същевременно трябва да се ускори икономическото развитие на новите държави-членки, да се избягват двойните стандарти, за да има по-голяма справедливост в Европа.

 Интервю за "24 часа"