Водещ: Проследихме целия процес на водене на преговори, много разнопосочни мнения се чуха през това време. Трудно ли беше стигането до решение за съвместно явяване на евроизборите с ГЕРБ?

Илия Лазаров: Трудно достигнахме до решението да не се занимаваме повече с „Демократична България“. Няма да крия, че в рамките на СДС половината от партийните структури имаха желание за едно обединение с „Демократична България“. Председателят на СДС между септември и ноември започна първите разговори с представители на ДСБ. Румен Христов имаше достатъчно дълго търпение да води разговорите, някъде около десетина дни преди да постигнем съгласие с ГЕРБ, ние бяхме на едни от последните разговори, преговори, ако искате да ги наречем по-точно, защото бяха в представителен формат в ДСБ с представителите на „Демократична България“ като цяло. Тоест беше Христо Иванов, Антоанета Цонева, Атанас Атанасов, представителите на „Зелените“ Борислав Сандов и други техни партийни деятели от трите основни политически сили в „Демократична България“. По време на тези разговори те ясно ни заявиха, че нямат желание да обсъждат нашите предложения за нашето общо явяване. Тоест те са си подредили листата, построили са си къщичката и ние се явяваме в ролята на молители или просители, както искате го наречете, с които евентуално би могло да се обсъжда четвърто или пето място в листата да им се даде. Изхождайки, че СДС е най-старата партия в България, създадена като такава, СДС претърпя своите метаморфози, тръгвайки от коалиция от партии, еволюира в партия от дясноконсервативния спектър, от народен тип партия. Самото ДСБ е една от отломките, които излязоха от СДС, няма какво да го крием. Автентичното дясно са СДС и партиите, които са го предали или хората, които са го предали и са излезли от него. Истината е, че ДСБ беше най-съществената част, която се отдели от СДС. Аз не говоря за предателство, тогава времената бяха доста сложни, не искам да квалифицирам нито едната, нито другата страна, но ние винаги сме търсили някакъв диалог с ДСБ като сродна партия. ДСБ по времето на Иван Костов, де факто това е партията на Иван Костов, беше дясноконсервативна партия. „Демократи за силна България“ са със силно изразен консервативен десен елемент, по-надясно даже от СДС. Не случайно ги наричаха тъмносините, а нас ни наричаха светлосините. Защото ние бяхме да кажем широко скроени. В един момент след Иван Костов, по времето на Радан Кънев и в момента ДСБ еволюира много силно към ляволибералните формации. Достигна до откровено леви идеи в много отношения и направи тази коалиция, която е в момента, със Зелените и с „Демократична България“. И двете партии са с подчертан състав на леви елементи в себе си. „Зелените“ по цял свят са леви, въпреки че някой твърди, че в България били десни, това е несъстоятелно. „Да, България“ е партия, която се позиционира център-ляво по-скоро и като състав, и като виждания. В някои отношения имат и десни виждания, но в повечето случаи са ляво-центристка партия. По време на тези разговори аз лично видях, че не е останало нищо от онова ДСБ, което аз познавам. Затова просто не се получиха разговорите. Освен това те се държаха твърде надменно. Ако искате, ще ви разкажа и за ГЕРБ. Ние достигнахме буквално с два разговора до предложението на ГЕРБ, официалните преговори започнаха на третия разговор, в който се включи и Бойко Борисов, и де факто се финализира за по-малко от десет дни, ако не се лъжа. Толкова беше. Държаха се изключително отговорно, отзоваха се на призива за дясно обединение, отправено от председателя на ЕНП Жозеф Дол. Призивът не беше само към ГЕРБ и към нас, призивът беше и към другите партии от ЕНП в България. Това са „Демократи за силна България“ и партията на Миглена Кунева. Ние се отзовахме. Това, че другите не го направиха си е тяхно решение суверенно.

Водещ: Да си поговорим още малко за тези неуспешни разговори. Следяхме ги активно, видяхме какво стана с предложението на „Воля“, с разговорите, за които сега стана въпрос с „Демократична България“, имаше обаче идеи за разговори с НФСБ. Там какво се случи?

Илия Лазаров: Ние имахме срещи с почти целия спектър. Имахме срещи с „Воля“, имахме срещи с ВМРО, имахме срещи с НФСБ,  с Валери Симеонов. Той е наш съсед  на „Раковска“ 134, но там ние очаквахме да има една консолидация, в която те да се явят. Разбираме, че те имат вътрешнокоалиционни проблеми, ние не искаме да бъдем част от тази проблематика и затова не се получи нищо с тези разговори. Ние сме отворени, една голяма част от нашата партия по принцип гледа на тях добронамерено, както и на една бъдеща дясноконсервативна коалиция, за тези избори това не е на дневен ред, защото ние приключихме.

Водещ:  Безспорно СДС ще придаде, както смятат и много от анализаторите, повече идеологичност на ГЕРБ. Въпросът е има ли необходимост, усещане сред българския избирател зад нещо подобно?

Илия Лазаров: Има много хора, които държат на това да не се отново върне на власт БСП. Истината е, че един провал на евроизборите на десницата в лицето на ГЕРБ би довел, дали по-бързо, или по-бавно, би довел до предсрочни парламентарни избори, а конфигурацията след такова нещо би била такава, че или ще се повтори сегашната ситуация, тоест няма да има промяна и те ще са безсмислени- само ще бъде един излишен харч тези избори, или ще доведе до ляво управление начело с БСП. БСП няма с кой друг да направи коалиция освен с ДСП. Ние сме трайна партия в своите политически и идеологически възгледи и смятаме, че наш основен опонент, не обичам думата противник, враг, наш основен политически опонент е БСП и нашата основна цел е БСП по възможност да не управлява България или колкото се може по-малко да управлява България. Защото смятаме, че нейните управления водят до тежки икономически сривове на страната. Няма нищо лично в това разсъждения, няма фиксация или идеология, просто от досегашните управления се вижда, че колкото пъти е управлявала БСП, са свършвали повече или по-малко с икономически провали. Така че това е нашата основна визия. Поради тази причина ние не сме склонни да подкрепяме варианти, както в ДСБ те предпочитат Радан Кънев, официално казват, че по-добре да се гласува за БСП, отколкото да се гласува за СДС в листата на ГЕРБ, нещо, което аз не възприемам и смятам, че всеки, който претендира да е десен, трябва да каже „гласувайте за която и да е дясна партия в политическия спектър и за представителите на която и да е дясна партия в рамките на политическия десен спектър“. По възможност да не разпиляват гласовете избирателите, но да бъдеш в този спектър. А не да призоваваш тези, които не са доволни от решението на СДС да отида в коалиция с ГЕРБ на тези европейски избори, където тематиката е основно европейска, а не вътрешнопартийна, да ги призоваваш да гласуват по-добре за БСП. Не е сериозно просто, не отговорно политически.

Водещ: Има ли опасност в крайна сметка да се стигне именно до разпиляване на десния вот? Говорейки си за водача на евролистата на „Демократична България“ Радан Кънев, цитирам думите му: „Хиляди седесари не биха избрали ГЕРБ и СДС“. Може би както прогнозира премиерът, ударите ще дойдат най-вече отдясно?

Илия Лазаров: Той много се загрижи за СДС, след като те не успяха с разговорите, които водехме ние с тях. Имаха своя шанс, имаха своята възможност. Тогава не бяха загрижени къде ще гласуват седесарите, защото смятаха, че ние нямаме избор. Изрично лично аз по време на преговорите им казах, че имаме много варианти за явяване на тези избори, те гледаха с присмех на това нещо, просто бяха отписали СДС. И сега изведнъж всичките страдат, че СДС е намерило своя път в рамките на тези избори за Европейски парламент.

Водещ: Този път обаче, който СДС сега избра, по който поема, има ли опасност да доведе до някаква промяна, дори до обезличаване на съюза, знаем СДС от години се приема като марка?

Илия Лазаров:  Защо да трябва да се обезличим? Напротив, мисля, че едно ново голямо признание за СДС това, че я потърсиха, ние не сме търсили ГЕРБ, те ни се обадиха, те ни потърсиха. Което им прави чест, че осъзнаха важността на тези избори и за Европа, и за бъдещето на нашата европейска кауза на България. Така че по-скоро това е едно голямо признание за СДС, отколкото да е някакво обезличаване. Грижат се за това, че СДС ще се обезличи тези, които искаха да го обезличат в лицето на Радан Кънев, на Атанас Атанасов и на другите, които смятаха, че тяхното бъдеще минава през трупа на СДС.

Водещ: Очаквате ли тези удари, идващи от бивши приятели, ако можем така да ги наречем, да продължат, дори да се засилят с наближаването на евровота и в крайна сметка те да се окажат много по-страшни от основния политически опонент, както определихте, БСП?

Илия Лазаров: Ние с БСП имаме идеологически различия. И те са от 30 години, и винаги са били такива, ние винаги сме имали своите различия. А партията на Радан Кънев, в момента на Атанас Атанасов, ДСБ, което аз още веднъж подчертавам, че това не е Иванкостовото ДСБ е помогнало много пъти, вече втори път ще помогне по-добър резултат на БСП. Предишният път когато се постигнаха предсрочни парламентарни избори и падна правителството заедно с Реформаторския блок, който участваше, БСП имаше малко под 40 депутати. В момента има двойно количество депутати. Ако смятат това за техен политически успех? Тогава присъстваше десницата в парламента в лицето на Реформаторския блок, сега не присъства. За мен това е тежък политически провал. И в момента какво ни предлага „Демократична България“? Поредният тежък провал на десницата. Въпреки че аз продължавам да твърдя, че те не са десни, те са ляволиберални. Не случайно те водят разговори с Макрон и се ориентират към бъдещото представителство в рамките на ЕС на тази политическа структура, която ще бъде оглавена от представителите на партията на Макрон. Това не е лошо. Ляволибералното е европейско по принцип, но човек трябва да има куража да заяви, че е ляво-либерал и да предлага на хората избор за това, което казва. А не да се крие вдясно, а пък да изпълнява ляволиберални проекти.

Водещ: В крайна сметка обаче, за да може всеки един от българските избиратели да направи адекватен, премислен избор за Европейския парламент, да знае кого иска да изпрати там, трябва да знае с какво точно ще бъде ангажиран човекът, когото праща там. В тази връзка кои са основните задачи, с които следващият ЕП трябва да се справи и, разбира се, предизвикателствата, стоящи пред общността?

Илия Лазаров:  Пред следващия Европейски парламент има много важни задачи. Една от важните задачи е да се реши политически накъде ще върви Европа. Това не е само пред Европейския парламент, това е и пред новата комисия, която ще избрана, това е и пред Съвета на Европа. Накъде и как ще върви Европа? Има две основни тенденции. Европа на отечествата или федерализация на Европа. Нито едното, нито другото няма да надделее. Но аз лично смятам, че трябва да се вземат най-добрите страни от Европа на отечествата. Аз съм привърженик в много голяма степен на възгледите на генерал Де Гол, който е един от създателите заедно с канцлера Аденауер на съвременна Европа, основателите на съвременна Европа. Всяка една държава трябва да си запази своята специфика и своята тежест. Като нация, като държавност, като култура, като език и всичкото това нещо. И също така смятам, че трябва да запази и своята икономическа специфика. Един е икономическият живот във Франция и в Германия, съвсем  различен е в Източна Европа или пък на Балканите. Но пък има други неща, в които федерализмът може да надделее. Това е сферата на отбраната. Единната отбрана, единната защита на границите на Европа, единната разузнавателна и контраразузнавателна общност  – това са важни моменти в развитието на  ЕС. Те са много важни. Европейската прокуратура някои от колегите си го поставят като фиксидея. Европейската прокуратура има една единствена функция, да следи за злоупотреби с европейски средства, а не да решава вътрешнополитическите въпроси на една или друга държава. Така че тя е важна като структура, но тя не е от този тип. Но за нас е много важно като гранична държава на ЕС да решим проблемите с границата, със защитата на границите. В съвременния свят, в тази глобализация няма нито една държава, в рамките на Европа, достатъчна сама по себе си да се защити. Дори и най-големите държави като Франция, като Великобритания, като Германия. Виждате, че тези тенденции за излизане от ЕС във Великобритания доведоха до тежки парадокси  и до големи абсурдни решения и гласувания в техния парламент. А когато поднесоха идеята на народа във Великобритания за излизане от ЕС, тя звучеше много лъскаво и много хубаво и доста хора гласуваха за това. В един момент обаче като разбраха какво трябва да платят като сметка и какви ще са последствията, дори и политиците, които играха за това нещо, започнаха да се чудят как да преиначат, ама дали ще бъде със споразумение, ама как ще бъде със споразумението, и т.н. Не е лесно, в съвременния глобален свят, за да се оцелее, трябва да се съюзяваш и да се събираш. Именно това е смисълът и това е политиката, която трябва да водят нашите евродепутати – защитата на европейската цялост, но и защитата на българските национални интереси в рамките на ЕС. И там вече не трябва да има партийни различия между отделните наши депутати, когато защитават българските национални интереси.

Водещ: Да разбираме ли, че в тази връзка Брекзит ще послужи по-скоро като един предупредителен пример, а няма да бъде случай, един от многото, който да повлече след себе си още подобни настроения?

Илия Лазаров: Аз лично мисля, че ще бъде катализатор на по-голяма интеграция в Европа. Що се отнася специално до тези отбранителни способности и защитата на суверенитета на Европа. Великобритания е твърде специфична като държава. И конструкцията на Европа с Великобритания е доста сложна. Дори кормилото им е от другата страна или те казват, че нашето е от другата страна, няма значение. Но те са много специфични. Една конструкция с Великобритания е доста сложна. Докато само континентална Европа си има своето бъдеще.

Водещ:  Безспорно важни акценти поставихте, не само важни за представителите в следващия Европейския парламент, а важни и за всички вътре в страната ни. Ще се стигне ли обаче, ще ви се позволи ли да се стигне до този дебат за Европа, надхвърляйки всички вътрешнополитически проблеми и скандали?

Илия Лазаров:  За съжаление партиите в България са се фокусирали върху вътрешнополитическата проблематика. И голяма част от опозиционните партии, било БСП, било „Демократична България“, използват тези избори, за да могат или да отстранят от власт, или да разклатят властта на сегашното мнозинство. В рамките на сегашното мнозинство ние виждаме, че има също различни елементи с различни визии, и фокусирани върху нашите вътрешни проблеми, ние ще изпуснем други големи такива. А истината е, че дебатът трябва да бъде какво правим ние в Европа, каква е визията на България за Европа, каква Европа искаме да имаме и как отстояваме тези принципи. Да търсим по някои теми консенсус, а по другите да си кажем какви са ни различията, ако има такива. Но като гледам, в повечето случаи няма различия между представителите в Европейския парламент, които досега бяха, по отношение на българските интереси. Големият проблем е, че една част от тях са също фокусирани повече върху вътрешнополитическия дебат, отколкото върху конкретната работа в Европейския парламент.

Водещ: Може ли обаче това да се окаже печелившият тон, вътрешната политика, вътрешните проблеми, имайки предвид и че европейските избори не са толкова популярни у нас?

Илия Лазаров: Да, те не са популярни, но ние сме все повече и повече зависима от Европа в нашето ежедневие. Трябва да имаме все по-категорични искания каква реформа искаме да направим по отношение на Европейската комисия, по отношение на това как работи брюкселската бюрокрация. Аз например смятам, че брюкселската бюрокрация трябва да бъде ограничена в част от своите правомощия. Не могат да решават въпроси от типа за ракията или за шишета за олио какви да бъдат, това е несериозно, изпадаме в дребнотемие. Темата за Европа на брюкселската бюрокрация трябва да бъде за големите теми, за важните теми. А те, за да оправдаят своето съществуване, се занимават именно с такива дребни, лобистки теми. Включително, ако щете, и пакетът „Макрон“ е едно дребно лобистко предложение, на което ние трябваше да дадем доста по-сериозен отпор. Дадохме отпор, но видяхме, че имаше двама-трима наши депутати, които кой с причина, кой без причина не успяха да отидат навреме.

Водещ: Шансове имаме ли в следващия ЕП?

Илия Лазаров: В следващия парламент ще бъде коренно различна ситуацията. Но изхождайки, че ще има силно националистическо представителство от различните държави, може да се окажем в по-лоша ситуация, защото ние си защитаваме нашите интереси на нашите превозвачи, но от другата страна те също си защитават техните икономически интереси. И ако в този парламент имаше доста по-сериозни шансове, в следващия парламент, дано да не съм прав, може да се окажем  в по-лоша ситуация. Трябва да сме готови и трябва много да се лобира, и трябва да създадем група държави, които да играем заедно по тази тема. Тя е важна и за нашите превозвачи, и за нашите шофьори и трябва да се намери точната доза и мярка.

Водещ: В духа на слогана за европейските избори „Европа ни чува“ какво искаме да кажем на Европа?

Илия Лазаров: Ние трябва да си кажем какво искаме ние от Европа и каква Европа виждаме в бъдеще време. Аз например твърдо защитавам каузата, че ние трябва да имаме различна фискална политика, специфична за България, и да не ни се налага външна фискална политика. Същевременно ние трябва да се присъединим към Еврозоната, защото това е бъдещето за нашата икономика. Това е формулата, при която да завършим успешно този период, в който се намираме, на валутния борд, и да преминем към следващия период на икономически растеж, по-сериозен икономически растеж, който е много важен за България. Това ще позволи чрез Европа ние да позволим повишение на доходите и повишаване на средните доходи на българското население. Вдигайки доходите в България, ще позволи част от хората да се завърнат в България, бизнесът в България да е в по-конкурентна среда. Същевременно има много неща, за които ние трябва да отстояваме други принципи и трябва да събираме заедно с други държави. Много са важни тези федерални структури по отношение на отбраната, които трябва да станат. То не става през събирането автоматически на едни армии. То се започва от как се командват тези армии и тяхната съвместимост, която в момента е натовска, но в рамките на Европа трябва да бъде още по-интегрирана. След това борбата с тероризма в съвременния свят е нещо много сложно и не е по силите на нито една от тези държави, на говоря за големите като Франция и Германия, но виждате, че те самите имат доста пробиви. Ако се обединят усилията, да има изпреварваща информация, голяма част от тези проблеми могат да се спестят. Това е работа на разузнавателните служби и на контраразузнавателните служби. Иначе все повече и повече ще гърмят разни бомби или ще има атентати и колкото сме по-разделени, феодализирани, ако трябва да бъдем точни, в рамките на тази защита, толкова повече уязвими ще бъдем.

Водещ: Освен обаче глобалните проблеми, с които всяка една държава членка трябва да се справи, вероятно и националистическите гласове в тези конкретни теми ще станат много по-силни, много по-чуваеми. Как ще се преборят те?

Илия Лазаров: На фона на мигрантския натиск, който отново се появява, това е съвсем  нормално да се чуват националистите. Тука беше грешката, която се допусна в Европа, да не се вземат адекватни мерки, да се контролират и да се решава този имигрантски въпрос. Трябва да си го признаем, че в конкретния случай се водеше грешна политика. И канцлерът Меркел, както виждате, си плати цената, тя няма да е повече канцлер и няма повече да е кандидат за този пост и ще се оттегли от политическия живот.

Водещ: Вие дълги години сте в политиката, и то на различни позиции, усещате ли различни моменти  при тези предстоящи избори, действително ще се окажат ли съдбовни, както много ги определят?

Илия Лазаров: Тези избори ще бъдат доста мръсни, както тръгнаха, изключително компроматни и това е в ущърб на България. Защото ние не проведем ли дебата за това какво искаме да постигнем от Европа, след това каквито и евродепутати да пратим, те ще бъдат плод именно на вътрешнополитическия дебат. Разделението между нашите евродепутати ще продължи да го има, това няма да е от полза за България. Тези избори са европейски, трябва да водим европейския дебат. За съжаление повечето от колегите смятат, че трябва да се води вътрешнополитическият дебат. Защото първо не са по-подготвени на европейска тематика, по-лесно им е и е по-обозримо като ефект да залагат на вътрешните теми. Една победа на опозицията срещу ГЕРБ би довела до реализация на техните политически цели. Примерно Радан Кънев би постигнал отстраняването на ГЕРБ от власт и докарването на БСП на власт. Трябва това да си го признае той, че това му е целта.

Водещ: Ако политиците, повечето не могат, другите пък не искат да доведат дебата в крайна сметка до темата за Европа, ще настояват ли избирателите за тази тема, ще успеят ли да надмогнат всички „Апартаментгейт“ и други скандали, които ежедневно ни се поднасят, настоявайки да чуят какво бъдеще ни очаква в рамките на общността?

Илия Лазаров: Темата с апартаментите не е специфично българска. Френският министър Ерве Геймар също си подаде оставката именно заради апартаментни афери да го кажем, или евтини общински жилища. Имаше такъв проблем и то беше преди десетина-петнайсет години някъде. Така че изкушението съществува навсякъде по света. Не е специфично българско, използва се във всичките битки, но това не води до позитивен резултат за нацията и за държавата. Ние трябва да си водим политическия дебат, а пък тази тема тя си е тема на специализираните органи. Тя си е тема и за след изборите. В момента темата е какво правим ние в Европа, какво искаме ние от Европа и в каква Европа искаме ние да живеем. Този дебат трябва да го проведем.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Звуков файл на: http://focus-radio.net/%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B4%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8/