Д-р Антон Койчев: Руската политика спрямо България е ясно изразена и тя е на по-големия към по-малкия брат, който трябва да бъде в постоянно подчинение

Д-р Антон Койчев, председател на СДС-София, общински съветник в Столичния общински съвет и член на НИС на СДС в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

 Водещ: Началото на седмицата ни ангажира с посещението на руския премиер Дмитрий Медведев у нас. Противно обаче на това, което чухме като обещания от премиера Борисов и разговорите му с Медведев от СДС излязохте с една остра позиция против рестарта на „Белене“. Какви са доводите, най-сериозните?

Антон Койчев:  Позицията освен остра е и постоянна, в нея има континуитет. Това е може би десетата ни позиция през годините и ние не изменяме на нашата първоначална позиция и отношение спрямо АЕЦ „Белене“. Доводите ги повтаряме за сетен път, неведнъж сме ги казвали на българското общество и сме защитавали аргументирано. Те са основно в икономическата неизгодност на проекта и с високия риск, който съществува във връзка със сеизмичната активност в района и сегашната площадка на АЕЦ „Белене“. Можем да ги обобщим основно в тези две направления.

Водещ:  Има ли реална опасност за предприемането на някакви конкретни стъпки около този проект, или по-скоро тази размяна на реплики остава в сферата на дипломацията на този етап?

Антон Койчев: Вижте, няма нищо случайно. От известно време има едно определено говорене, което е с нарастващ интензитет относно реанимирането на този проект. Знаете българската държава какви финансови щети понесе, бяхме осъдени, платихме доста пари, оборудването така или иначе е доставено, нямаше как да го върнем, вече поехме ангажимент като държава във връзка с договора с „Атомстройекспорт“. До момента обаче не е обсъждано сериозно или много малко говорят за възможността за инсталиране на реакторите на площадката АЕЦ „Козлодуй“, която е проверена, която като сеизмична активност и опасност от гледна точка на земетръсна зона е сравнително по-ниска, значително по-ниска от тази на площадката на АЕЦ „Белене“. Защо никой не обсъжда подобни възможности, а те съвсем  плахо се анонсират в общественото пространства. Дават се естествено безпокоения от нарастващата или ескалиращата интензивност от възкресяването на проекта АЕЦ „Белене“.

Водещ:  Извън тази тема по-скоро като положително ли можем да определим посещението?

Антон Койчев: Трудно е за нас, страничните наблюдатели да кажем дали е положително, защото то е знаково в известен смисъл. Първо идва вторият по ранг човек в държавата, ако въобще можем да говорим за рангове, ясно кой взима решенията в Руската федерация в момента. Това е един много ясен знак към България и напомня, че в момента нас ни третират като второстепенен партньор, както е било много години назад в историята. И всеки уважаващ себе си грамотен и образован български гражданин и патриот, това нещо го знае много добре. Руската политика спрямо България има една доста ясно изразена устойчивост и тя е на по-големия към по-малкия брат, който трябва да бъде в едно постоянно подчинение, да му се напомня какво и на кого дължи, и в случаите, когато по-малкият брат се опита да има някаква независима външна политика или вътрешна, или становище по някакви големи международни въпроси, не закъснява реакцията от по-големия. Това не се е променяло в годините, независимо дали начело на Русия стои цар, генерален секретар или президент.

Водещ: Важни посещения, във важен момент за страната ни.

Антон Койчев:  Но те не са важни само за страната, те са важни от геополитическа гледна точка. Виждате, че световната енергийна и специално газова карта се  променя и предстои в близко бъдеще да бъде доста променена. Няма да говорим за шистовата революция, която направи САЩ най-големия нетен износител на газ и на петрол, няма да говорим за все по-големите възможности на диверсификация, нещо, за което настояват и партньорите от ЕС, и партньорите от НАТО, в частност САЩ. Няма да говорим за големите находища, които, въпреки че си струва да се отбележи, които се очаква да бъдат откритите и въведени в експлоатация в близките десет години. Това решително ще преначертае  геополитическата и енергийна карта на целия свят. И руската страна, разбира се, си е в правото да запази своето силно и господстващо положение, макар и в близкото минало, в доставките на природен газ, тя всячески се опитва с всички средства на дипломацията, и не само на нея, да запази тази си позиция. И както знаем, енергийните източници и енергоносителите са и политически, те са натиск в определени ситуации на руската държава, те са основен елемент в опитите, които сегашното ръководство прави, да върне Русия отново като глобален играч на световната сцена и в някои случаи благодарение на слабостта, разединението най-вече в ЕС като правителство има успешни ходове в това отношение, не можем да отречем тази очевидно истина.

Водещ: Успяваме ли обаче при подобни двустранни отношения най-адекватно да защитим националния си интерес? Веднага се появиха коментари, че всъщност от подобни разговори, подобни проекти ние изгода нямаме, изгодата е за Москва.

Антон Койчев:  Изгодата чисто финансова е едно нещо, тя е предмет на преговорните екипи и на стотиците експерти, които работят по подобен  тип договори. Тя е по-скоро дългосрочна, а не толкова краткосрочна, тъй като енергийната политика е обвързана с много по-сложни взаимоотношения, на много различни нива. Там договори сключват с хоризонт 20-30 до 50 години. Трудно е това нещо да се каже, но у хората остава едно усещане общо взето, че условията в договора са неизгодни за България. Тук обаче искам да обърнем внимание на нещо друго. Ако има такова нещо, поредица от български правителства значи те не са съумявали, сключвайки подобен договор, да отстояват адекватно българския интерес. А защо това се е получило, не е особено трудно да подозираме какво и как се е случвало. Ние, разбира се, нямаме преки данни за подобно нещо, но натискът за подобни договори, сключването им, особено дългосрочно в енергийната сфера, винаги е съпроводен с много силен корупционен натиск, няма защо да се лъжем. Но не е водещо това. Водещи са геостратегическите интереси на по-силните играчи, тези, които имат енергийни източници и най-вече визирам Русия. Тъй като знаете тя е основен енергоносител в целия свят по добив не само на петрол и газ, а в челните места в света. Енергийната политика на Русия е много важен, неразривен елемент в нейната външна политика, те са просто едно цяло.

Водещ:  Ще поговорим и за тези интереси, за влиянието, което безспорно оказват в Европа, което пряко ни засяга, разбира се. Преди това обаче за евровота пред СДС стоят няколко пътя. Въпросът кой е печелившият, кой е най-постижимият?

Антон Койчев: Печелившият път пред СДС, е този, който ще бъде печеливш и за България. Макар и извънпарламентарна партия в момента ние сме изключително настоятелно търсени от различни политически субекти за различни коалиционни формати. СДС безспорно започва да възвръща макар и доста в недостатъчна степен, обаянието, което имаше през 90-те години. Буквално сме залети с настоятелни искания за разговори с оглед бъдещи коалиционни формати. Нашите условия са много ясно формулирани, те още преди една година са заложени. Ние предпочитаме и ще направим идейна или коалиция с партии и организации, които имат сходни с нашите виждания. Червените линии, от които няма да отстъпим, сме ги казвали неведнъж, ще ги повторя отново: Това е евроатлантическата ориентация на България, членството в ЕС и НАТО по никакъв начин няма да бъдат поставяне въобще под въпрос и да се коалираме с политически субекти, които поставят това под въпрос. Но по-важна задача, която СДС има в момента, това е да можем да се явим най-добре според мен, а и не само според мен, във формат ЕНП, тъй като в Европа тенденцията за национал-популизъм е силна, не говоря за консервативната вълна, която не е нещо лошо, но национал-популизмът. И за да може да бъдат те общо взето неутрализирани и най-вече вредните въздействия, които могат да имат в определените политики, е много важно системните партии в ЕС, най-вече визирам ЕНП, тъй като тя е и ще остане най-голямата, ПЕС очевидно не са в кондиция да се представят добре, е да имат колкото повече депутати в Европейския парламент. Затова тази задача беше изказана не само от лидерите на ЕНП, но и от канцлера Ангела Меркел. Тя с наближаването на изборите ще бъде все по-ясно формулирана. Тоест, има определена външна нагласа за това. Ние не можем да не се съобразяваме с нея. Ние сме първите членове на ЕНП, и нека да не забравяме, че с нашата подкрепа всички останали в момента десни партии, дори по-големите от нас, са станали членове на ЕНП. Ние това сме го правили, защото ние сме партия, която не ревнува, която винаги вижда доброто в другия, но когато има грешки – критикува. Това е заложено в нашия генезис, и ние винаги сме го отстоявали, дори и в грешките, които сме допускали, политически в годините. Затова за нас водещ в момента е форматът ЕНП, това припознаване, и повечето наши членове като идейна коалиция. Много ни се искаше и продължава да ни се иска да бъдем с нашите стари приятели от Демократи за силна България (ДСБ). Това винаги при всеки повод го казвам, защото това е освен всичко друго, един наш голям сантимент и носталгия за времето, когато сме били заедно. Ние отдавна сме простили и сме забравили всичко, което се е случвало. Надявам се да намерят сили в себе си да видят ситуацията, да разчетат реалностите,  накъде върви Европа, накъде върви светът, и да намерят сили да поемат протегнатата ръка. С този тип партии ние преговаряме или сме общо взето склони да влезем в преговори за коалиционен формат. Нищо още не е решено, тепърва започват сериозните разговори. Когато имаме нещо налице, ние ще го афишираме по достатъчно ясен за обществото и прозрачен начин.

Водещ: Имаме обаче яснота вече по една друга линия – официална покана имаше от „Воля“, отхвърлена беше тя.

Антон Койчев: Да, това беше преди близо месец. Любезно, но твърдо беше отхвърлена с цялото ни уважение към тази политическа формация, която си е завоювала място в Народното събрание. Но просто някои изказвания, най-вече на нейния лидер откровена антиевропейски малко притесняват нашите членове и нас, като ръководство на партията. Така че любезно, но категорично ние отхвърлихме тази покана.

Водещ: Идеологично ли е било по-скоро разделението?

Антон Койчев: Да, ние не можем да намерим идеологически допирни точки с „Воля“.

Водещ: С вас и преди сме имали възможност да разговаряме за настроенията в Европа. Споменавали сте за опасността на разрастване на евроскептични настроения в Европейския съюз. Ако това се случи след май месец, каква е опасността за Европа, и разбира се, конкретно за България?

Антон Койчев: Бидейки страна, която е новоприсъединила се към Европейския съюз, и в нейната източна част, съзнателно избягвам термина „периферия“, защото България винаги е била в ядрото на европейската цивилизация, много повече и от много по-рано, отколкото някои от старите членки-основателки – това го казвам само като кратка историческа справка, но то трябва да се напомня- за нас опасността е много голяма. Ако надделеят евроскептичните настроения, Европа ще се фрагментира, нейните политики ще се сменят коренно. А България, досега като бенефициент на европейски средства по различни програми, е видяла само ползи от Европейския съюз. И това няма въобще защо да го дискутираме или да се съмняваме в него. Не само България, разбира се, това важи и за Румъния, това важи за всички страни от Източна Европа. Вън от съмнение е разбира се и фактът, че имаше известно стъписване, несъгласие със строго бюрократичния характер на управление на Европейския съюз и на взимане на решения. Това е също нещо, от което Европейският съюз се нуждае- да бъде реформиран. Но няма нужда от революционни промени, които ще докарат евроскептиците на решителни позиции, те не могат да имат превес, но ще ги докарат и има опасност те да имат достатъчно голяма група в Европейския парламент, за да блокират редица важни решения, които са важни и за България. Другата опасност, която разбира се дебне, това е образуването на нова либерална фракция в Европейския парламент, към която някои кандидати за депутати от сродни нам партии вече дават анонс, че биха се присъединили. Ние категорично настояваме нашият евродепутат или излъчен с подкрепата на СДС, в каквато и коалиция сме, да бъде част от ЕНП. Това е безусловно, тъй като в ядрото на анонсирането и новосформиращо се либерално крило в Европейския парламент общо взето стои президентът Макрон, който безспорно има качества на визионер, който безспорно има виждания и визия за Европейския съюз, но който ние не помним с не особено добри чувства във връзка с Мобилния пакет. Имаше опасност, която все още не е преминал окончателно, 150 хиляди български семейства да бъдат лишени от своя поминък в областта на транспортните услуги. И знаете какви усилия се положиха, и тук е моментът да благодарим на евродепутатите както от ЕНП, така и на г-н Джамбазки, който е от групата на ЕП, които положиха много усилия това за момента да не се случи, и да бъде съхранен бизнесът и поминъкът на тези българи.

Водещ: Кой ще е най-големият печеливш от една разединена Европа?

Антон Койчев: Най-големият печеливш ще бъдат другите глобални играчи – Русия, Китай и САЩ в известен смисъл, въпреки че имаме евроатлантическо сътрудничество, но в глобалната търговска война, която се води в момента, безспорно ще са печеливши тези.

Водещ: Да разбирам, че неофициалните разговори за евровота са в ход, официални такива, официални становища и решения кога?

Антон Койчев: Когато има, ние ще ги обявим. Да, официалните разговори текат, текат дискусии по-скоро вътре, в партията. Но когато има нещо официализирано, вие ще сте първите, които ще знаете и ще разберете.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

 Аудио на : http://focus-radio.net/%D0%B4-%D1%80-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%B4%D1%81-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/