Д-р Антон Койчев: Нараства отговорността на системните партии

Д-р Антон Койчев, председател на СДС-София, общински съветник в Столичния общински съвет и член на НИС на СДС в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

Водещ: Д-р Койчев, усеща се вече – в изборна година сме. Всички политически формации започнаха затягане на редиците. На фона обаче на политическата картина, която наблюдавахме през последните месеци, кои ще са силните козове на СДС?

Антон Койчев: СДС също се готви за предстоящата политическа година. Въпреки че не сме анонсирали все още в публичното пространство, ние сме в период на много изявен диалог вътре в структурите. Не е тайна, че сме търсени за неофициални разговори от редица политически формации, което не ни ласкае излишно, но което подчертава нашето голямо значение като фундамент въобще за демокрацията в България, в частност за едно дясно обединение. Решенията ще предстои да ги вземем най-рано, както виждам да върви процесът, ако не възникнат форсмажорни обстоятелства, до  средата на февруари. Дотогава ние ще си избистрим помежду си какъв ще бъде коалиционният формат, какви ще бъдат посланията ни за европейските избори. А в същото време се готвим много сериозно и за местния вот, който е след 10 месеца.

Водещ: От СДС многократно заявихте категорично, че коалиране с БСП, ДПС няма да има. Относно другите десни формации има ли увереност, категоричност, че при евентуално коалиране и обединение вдясно, нещата ще се стиковат по най-правилния начин?

Антон Койчев: Ние няма да отстъпим от нашата позиция, че БСП и ДПС не може по никакъв начин да бъдат припознати като наши коалиционни партньори. Това е повече от ясно. Много време се говори, дори се спекулира с това прословуто дясно обединени. Ние настояваме да направим идейна коалиция. В основата на нашата коалиционна политика ще бъдат не временните изгоди и кулминации кой да влезе с един или двама души в парламента или с някаква малка част от парламентарна група, или пък да има евродепутат. Коалициите трябва да бъдат около идеи, програми, визии за развитие на България и конкретни политики за тяхното осъществяване. Това е една наша много постоянна позиция, която застъпваме поне от няколко години, особено в последните шест месеца. Това ще бъдат нашите репери за коалиция, за коалиционни преговори и тези условия ще поставим. Всичко друго са технологии, както неведнъж  сме го казвали.

Водещ: Започнахме със стягането на редиците на всички политически формации, разбира се и търсенето на правилната формула за печелене на вота на обществото. Преди това обаче може би трябва да се направи един анализ на политиката, на това как и по какъв начин тя се променя през последните години. Има ли изобщо промяна? Какво отчитате вие?

Антон Койчев: Най-напред – относно стягането на редиците. Нашите редици са стегнати достатъчно. Просто е необходимо само едно малко движение да бъдат приведени структурите ни в съответната мобилизация за самите избори, които и без това горят от желание за работа. Иначе въпросът за посланията, които ще отправим към цялото общество – това е съвсем отделен и доста по-голяма въпрос. Нашите политики не могат да бъдат никакви други, освен в съзвучие с евроатлантическата ориентация на България, отстояването на тези приоритети. Тъй като виждаме, че има определени тежнения към опита България да бъде отклонена от този път или той да бъде поставен под съмнение. Ние категорично ще заявим и ще отстояваме безалтернативността на политическата ориентация на  България, както геополитическа, така и геостратегическа. Ще отстояваме всички тези решения, които гарантират нашия цивилизационен избор – нещо, за което СДС има историческа роля и това винаги трябва да се подчертава, защото е самата истина. Ние бяхме хората, които 90-те години поставихме тези цели пред България като национални приоритети, до голяма степен положихме основните те да се случат и ще продължаваме да отстояваме именно тази политическа линия. Оттам-нататък вече са останалите политики. Виждаме, че ЕС е в една доста трудна ситуация. В някои от своите фундаменти има много голямо преосмисляне или опити за преосмисляне на неговата роля. Ние сме за засилен ЕС, но със зачитане разбира се на спецификите на националната държава, тъй като има в момента от всички избиратели в Европа едно негодувание към брюкселската бюрокрация . Разбира се на трябва да се отива в крайности – такива, каквито видяхме, да кажем, във Франция или на други места, тъй като такава голяма сложна система като ЕС не може още да функционира без бюрокрация. Но много е важно за България да можем да знаем и отстояваме какво е нашето място. Добър пример за това беше обединението относно Пакета „Мобилност“ на Макрон, тъй като за първи път видяхме от различни политически сили да отстояват една национална кауза, тъй като знаете много добре, че беше застрашен поминъкът на над 150 00 български семейства. Ние успяхме да се обединим като общество и да излъчим ясен сигнал, че сме в състояние да отстояваме някакви национални приоритети. Трябва да продължаваме в същия дух. Да имаме дух на обединение, дух на патриотизъм, без разбира се да забравяме различията, които ние имаме относно едни или други политики. Това е бъдещето на България.

Водещ: В тази връзка колко съдбоносен ще се окаже този евровот конкретно за България в рамките на страна-членка?

Антон Койчев: Евровота можем да го разгледаме от няколко ъгъла. За някой това е това е начин да се преброим кой каква тежест има. Но ние в СДС не го разглеждаме точно така. Ние го разглеждаме като много важен за самото позициониране на България в ЕС. Тъй като виждате една тенденция за Европа на две скорости, за формиране на Европа на ядро и на периферия. По никакъв начин България и страните от Източна Европа не могат да бъдат в периферията повече на ЕС. Те трябва да отстояват своето място първоначално по определени казуси. Исторически погледнато ние винаги сме били в ядрото на европейската цивилизация. Дори нещо повече – ние сме били в ядрото на европейската цивилизация много преди сегашните стари- членки на ЕС да имат формирани държавни образувания. Така че ние няма от какво да се срамуваме. България не е страна, която е имала колониално минало и да има гузна съвест относно това. Напротив – ние винаги сме давали на Европа, винаги сме давали на европейската цивилизация, отстоявали сме своя християнски характер, на нашата култура и на нашата държава. Така че ние много по-смело и по-категорично трябва да заявяваме своите позиции и трябва да бъдем в тези процеси, заедно казах, със страните от Централна и Източна Европа. Относно тенденцията да се преброяваме – това е стара слабост на българската политика – да смятаме места, депутати. Според мен първо трябва да видим какви визии за развитието на българина и на мястото му в ЕС ще предложим, какви политики, които ще кореспондират с националните политики. Тогава можем да бъдем чути. Иначе знаем, че технологично изборите за Европейски парламент имат своя специфика. Те винаги са протичали при по-ниска активност, което е обяснимо, тъй като за хората Европа е нещо далечно в сравнение с едни местни или парламентарни избори. Те имат много по-голяма интрига, много по-голям заряд, тъй като касаят по-пряко хората или поне така мислят по-голяма част от избирателите. Не трябва да забравяме, че изборният ден ще бъде на 26 май, в поредица от няколко почивни дни. Демократично и дясномислещите хора, както знаем, сме хора-индивидуалисти, които поставяме понякога нашите лични или семейни интереси над това. Така че много е трудно в момента да се предскаже какъв ще бъде резултатът. Очаква се да няма по-висока от обичайната изборна активност, но нещото, което може все пак да мобилизира нашите избиратели, това са тезите, около които ще се обединим, коалициите, които ще формираме и разбира се личностите, които ние ще представим в нашите листи. Те имат много голямо значение. СДС се готвим за това. За да можем да реализираме личности, които са знакови за  европейския път на България или такива, които могат да дадат някаква, казано най-схематично –добавена стойност в идеологически, личностен професионален план, а не просто да напълним с някакви прекалено амбициозни хора, които са жадни за слава или хора, които просто искат да си прекарат 5 години в Брюксел. Такова нещо повече няма и няма и да има.

Водещ: Да разбираме, че можем да видим и стари, добре познати лица от дясното пространство през годините?

Антон Койчев: Говоря за символни хора, които са показали присъствия по един или друг начин и са работили за принадлежността на България към ЕС. В момента ние очертаваме профила на кандидатите. Наистина не сме мислили в тесния смисъл за конкретни личности, които могат това нещо да го направят. Но мислим наистина за такива хора, независимо в какъв формат ще бъдем. Хора, които могат да изпълнят със съдържание понятието „кандидат за евродепутат“.

Водещ: Споменахте политиките. С оглед на предизвикателствата пред общността -какви политики трябва да предложим, на какво трябва да заложи България?

Антон Койчев: България трябва да заложи на някои от нещата, които досега е правила, но не толкова ясно и отчетливо. Най-напред българските евродепутати трябва да загърбят партийните си различия, независимо в кои политически семейства принадлежат, тъй като все пак те така или иначе са евродепутати на България. Това не е българският парламент, в който може да има крамоли. Там има отстояване на позиции и на виждания, но за да могат те да работят ефективно трябва националните ръководства на съответните партии, които ги излъчват, да имат много ясно виждане какво място искат да има България, тъй като Европа, има много големи разделителни линии, както териториални – относно стари и нови членки, така и относно виждането за бъдещето на ЕС и какъв да бъде той – Европа на брюкселската бюрокрация или Европа на отечествата? Европа, която ще върви към по-голяма интеграция или Европа, която ще върви към малко или много –дезинтеграция? Тези неща ги коментираме в партията. Трябва да се стремим към Европа, която ще има единна външна политика, единна европейска армия, тоест интеграция в тези сфери. В другите сфери отделните национални държави могат да запазят своите приоритети, включително определени бизнеси, определени регионални интереси. Ние за тях трябва да се борим.

Водещ: Очаквате ли да видим след изборите през май един по-шарен ЕП? Можем ли да прогнозираме кой ще успее да влезе там и има ли съответно в тази връзка някакви опасности?

Антон Койчев: Категорично очакваме. Има опасност ЕНП и ПЕС – двете най-големи политически семейства  – да не могат да излъчат толкова много евродепутати, колкото имаха в досегашния Европейски парламент. Даже това е почти сигурно за сметка на евроскептични или крайнодясно или лявопопулистки движения . Това почти сигурно ще се случи. Така че отговорността на системните партии, тези, които формират големите европейски политически семейства, е много голяма. Те трябва да създадат политиките за реформиране на ЕС, а не това да става под натиска на улицата.

Водещ: Това за европейските, но след това предстоят и местни избор, доста по-популярни сред българските избиратели. Откри ли СДС формулата, по която ще бъде спечелен вотът на електората?

Антон Койчев: Най-напред ще ви кажа за общите рамки, които ние имаме. Нашият указ е доста демократичен. Той винаги се е спазвал в годините. Имаме свободата на местните структури за коалиции по места. Това е абсолютно логично, това е обяснимо, това е демократично. Кой друг, ако не местните хора, знае кои са лидерите на обществено мнение, хора, които се ползват с добро име и с които може да се работи през годините? Така че централното ръководство по никакъв начин няма да се набърква в тези избори. Разбира се, червените линии, които сме ги сложили към БСП и ДПС, остават в сила. Всички останали варианти и конфигурации, особено с изявени лидери на обществено мнение или познати хора в общините, хора с реноме, което са трупали през годините, те винаги могат да бъдат добре дошли както в коалиционни формати, така и в нашите листи. Ще приложим, разбира се много различни тактики и способи. Ние и до момента имаме достатъчно голямо присъствие от всички стари десни партии или автентично десни парти. СДС има много общински съветници и кметове. Ще положим усилия да разширим това представителство, не само да го запазим, включително и с включване на хора от гражданска квота, хора, които както вече споменах –доказани по места, хора, които се ползват с неоспорим авторитет. Има много такива хора, които малко или много или са били встрани от политиката, или по-скоро са били представители на обществено мнение. Ние ще се постараем да ги излъчим, да им дадем шанс, да бъдат наши кандидати или да бъдат в наши листи. Тоест няма да има тема-табу. Листите няма да бъдат както за общински съветници, така и за кметове затворени само за тяснопартийно активисти, тъй като знаете, че човешкият потенциал в България за съжаление не е толкова голям, за да си позволим ние лукса да реализираме само и единствено партийни кадри. Там трябва да бъдат хора, които трябва да бъдат за пример пред цялото общество.

Водещ: През последните месеци и обществото, и по-голяма част от партиите, като че ли достигнаха до извода, че има нужда от промяна на модела на управление, на воденето на политика като цяло. Как обаче ще се справите с трудната задача, която стои пред всички- да убедите избирателя, че ще успеете да запълните този глад, тази нужда за промяна?

Антон Койчев: Един единствен начин има – когато предлагаме и отстояваме разумни и общественополезни политики. Зад тази формулировка ние инициираме в момента много голям дебат относно промяна в Конституцията. Това не е нещо ново, но какво трябва да се случи, за да разберем цялото българско общество, че това се налага? Конституция, всички помним 1991 година при какви обстоятелства беше гласувана, при какво съотношение на силите и до какво доведе тя. Няма нищо еретично, нито пък страшно да минем през Велико Народно събрание и да сменим Конституцията. Всякакви други опити се правеха, промяна на закони на парче, гласуване на всякакви видове закони, поправка с чужди такива. Вижте какво е качеството на законодателната дейност на сегашния парламент. Редица водещи юристи дори споделят, че не това е правото, което те са учили. Тоест очевидно ние имаме някаква грешка в сега съществуващия модел. Той може би е бил адекватен  на тогавашните времена – 90-те години и първата половина на 21 век, но сега вече се вижда, че този модел е изчерпан. Оттам трябва да започнем. Иначе да търсим разни месии, да внасяме от чужбина успешни българи. Това сме го пробвали. Видяхме докъде ни доведоха и юпитата на царя и редица други месии, които се явяваха. Нищо добро не ни чака. Прогресът на една страна се осъществява чрез бавен и системен труд, най-вече на средната класа, но и на всички нейни граждани. Няма друга измислена формула в световната история за прогрес, натрупване на богатство в едно общество и за просперитет.

Водещ: Промяна обаче на Конституцията, Велико Народно събрание някак си звучат стряскащо за българския политически живот. Вярвате ли, че ще успеете да убедите всички във важността на тази ви идея?

Антон Койчев: Да, те звучат стряскащо на фона на партиите на статуквото, на хората, чието статукво ги устройва. Но нима за повечето хора не е ясно това нещо? Все пак да не забравяме, че тези партии на статуквото, които се ужасяват от тази мисъл, не са представителна извадка. Независимо, че някои са печелили парламентарни избори. Какво от това? Ако видите активността на избори и процентите там, оказва се, че по-голямата част от обществото желае подобно нещо. Става въпрос дали това ще стане непременно през нова конституция, ново Велико народно събрание. Ние СДС сме системна партия и затова го предлагаме. Това е начинът. А не непрекъснато да хвърляме някакви идеи, да се подлъгват хората по тях и след което да не се изпълняват. Това ние няма да го направим и не го очаква никой от нас.

Водещ: В каква обаче е конкретна посока виждате тези промени?

Антон Койчев:  В СДС виждаме тези промени в инициирането наистина на един дебат не безконечен, доста интензивен, но в обозримо бъдеще ние ще предложим на всички, на цялото българско общество това нещо. Кратки, точни и ясни идеи за промяната в Конституцията, за да може по тази начин да обясним на хората как ще се промени животът им. В демокрацията всичко става през гласуване, през избори и през закони.

Водещ: С наближаването на изборите често виждаме едно добре позната тенденция – обществено болезнени теми и въпроси да се използват като политически лостове. Една от тях безспорно е здравеопазването. Кога ще дойде момент, в който темата Здравеопазване“ ще бъде приоритетна за държавата, а не просто тема, част от определен политически дебат?

Антон Койчев:  Вие да сте чули напоследък някакъв консенсус относно здравния модел? Непрекъснато се хвърлят някакви идеи, пробват се някакви решения на парче, всичко се свежда до менажиране на едни пари и до финансиране на здравната система, а тя е много по-сложна, както неведнъж сме подчертавали. Тя не е само финанси. Да, много е важно финансирането, но далеч не е само това. В противен случай нямаше да го има този плачевен резултат, който го имаме в момента- да се наливат все повече и повече пари, системата да става все по-нереформирана и все по-лошо работеща. И за да не сме голословни, само няколко примера ще приведем. Има индикатори, по които се разбира дали една здравна система дава резултата, който обществото очаква от нея, или не. По продължителност на живота България е на предпоследно място в ЕС, само след Латвия. По продължителност на живота на хората в добро здраве, тоест хората, които се пенсионират и доживяват дълбока старост в добро здраве, не са хронично болни и не живеят в постоянни мъки, ни е също сме назад, дори сме колкото и тъжно е да го твърдим, сме по-назад с около година и нещо. В България тя е 63-64 години, в Албания тя е 65 години. Нищо лошо не искам да кажа за никого, но фактите говорят сами за себе си. Реформата в здравния сектор първо е един процес, който не може да бъде еднократен акт. Това първо е една консервативна система, много внимателно трябва да се работи в нея. И когато се работи, се иска целенасочено усилие в продължение на десетки  години, за да имаме адекватно работещ здравен модел. Всичко друго, което се хвърля в пространството, включително и последните  опити за промяна, на които бяхме свидетели през последната година, чрез подзаконови актове, чрез в последния момент промени в Закона за здравното осигуряване, опити за променяне на модела, няма да доведат до нищо. Но аз не се учудвам от това, което се случва, тъй като мисленето на екипа е бюджетарско. Това са хора, които произхождат от такива сфери – много от тях никога не са се докосвали до същността на това какво е да лекуваш болен човек, какво е да се бориш за живота на човек, какво е да споделяш болката му. Така че те не могат по друг начин да действат. Дори правилни стъпки, те не могат да ги обяснят, те не могат да разберат, че това няма да се случи и няма как да стане по този начин. Българското здравеопазване на първо място трябва да спре да се дехуманизира. Това е много трудна и тежка задача. За да се върне вярата на обществото в лекаря, във всички медицински специалисти, която в момента е нарушена. Едва след това следва много внимателна инвестиционна политика. Тя не трябва да бъде само за купуването на апаратури, сгради и болници. Това е вторично. Най-важен е човешкият капитал и хората. Трябва да се инвестира в медицинското образование, трябва то да се реформира, за да имаме подготвени лекари. В момента на какво сме свидетели? Само някакви панически мерки, констатации. Дори местата, на които се прави добра медицина в България, такива има немалко все пак или които са оазиси и те се развиват, въпреки общата ситуация. Трябва да се положат усилия да не им се пречи да се развиват. Да дават европейски продукт, какъвто в момента правят и те го правят въпреки системата, а не заради нея.

Водещ: Може би става въпрос за една съвкупност от неефективни политики и липса на експерти?

Антон Койчев: Комплексно е. Понякога има добри политики, но неправилно приложени. Нормативната база не всеки път е адекватна на ситуацията. Или пък се решават проблеми точно на парче, а те възникват проблеми в други сфери на системата. Много е трудно наистина да се намери толкова компетентен и компетентен екип на Министерството на здравеопазването. Това е задача, пред която ще са изправени всички бъдещи български правителства и тя няма да е въобще лесна за решаване. Освен всичко друго, здравеопазването трябва да престане да бъде мястото, където ще се реализират партийни кадри. Здравеопазването е място, което няма цвят. Медицината няма цвят и там трябва да бъдат наистина подготвени професионалистите със сърце и душа, които да отдават 24 часа времето си на този сектор. Не виждам друг вариант въобще, за да започнат да се оправят нещата. За да започнат да се оправят, не казвам, че ще се оправят. Това ще бъде много трудно и е въпрос на една много целенасочена и къртовска работа.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Аудио на: http://focus-radio.net/%d0%b4-%d1%80-%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bd-%d0%ba%d0%be%d0%b9%d1%87%d0%b5%d0%b2-%d1%81%d0%b4%d1%81-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%be%d1%82%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%bd/