Румен Христов: Избирателите очакват от нас ясна, дясна, проевропейска политика- ще я имат

Председателят на СДС Румен Христов в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Господин Христов в началото на Новата година гадаем какво ни очаква през следващата в политически план. Ако изминалата 2018 г. може би ще запомним основно с Европредседателството от една страна, от друга страна с множество скандали във властта- каква ще бъде или каква ви се иска да бъде настоящата 2019 г.?

Румен Христов: Да кажа две думи за миналата година. Действително тя беше година на Европредседателство, беше година на много скандали. Дори не се наемам да изброя всички от тях, но тя беше и година на пропуснати възможности. Знаем, че икономическият растеж в цял свят и в Европа вървеше нагоре. Да, ние ще приключим годината с около 3,5 % ръст на брутния вътрешен продукт, но това според мен не е достатъчно. Ние можехме да използваме тези благоприятни тенденции да подобрим резултата и по отношение на брутния вътрешен продукт и като състояние на икономиката като цяло. Много ми се иска тази година да бъдат стабилни икономическите показатели, да успеем да постигнем и по-висок икономически растеж, защото това е важно за стандарта на всеки български гражданин. А иначе най-вероятно скандалите ще продължат. Виждаме фал-старта на винетната система, многото разочаровани граждани и чужденци и българи, които не можаха да се възползват от своевременното и лесно закупуване на винетки, което е много лош атестат, както за управляващите, така и за държавата като цяло. Особено за тези чужденци, които посетиха България и продължават да я посещават в началото на годината. Ще бъде една напрегната година. Надявам се да бъде ползотворна за всички българи.

Водещ: Не веднъж вие призовавахте политическите партии за обединение около идеята за удвояване на БВП в един план за следващите 10 години. Вярвате ли, че такова нещо изобщо е постижим, с оглед на политическата картината сега, на икономическите показатели?

Румен Христов: Трябва да си повярваме, че ако си поставим голяма цел, която е национално отговорна, която касае всички български граждани, тя може да бъде постигната със задружните усилия на всички нас, независимо от нашите политически пристрастия, защото истината е, че основният проблем пред българските граждани, това са доходите. Това е възнаграждението, което получава българинът и стандартът на живот, който има българинът. В този смисъл не виждам нищо лошо да търсим допирни точки и да постигнем това двойно увеличение на БВП. Само по този начин ще може да бъдат увеличени доходите и да бъде повишен стандартът на българите. Знаем ,че сме далеч от стандарта на европейските граждани, но това трябва да бъде нашата основна цел, защото България постигна основните политически свои цели. България е член на НАТО и на Европейския съюз, България е кандидат за Шенген и кандидат за член на еврозоната. Но стандартът на живот е нещото, което прогонва от родината много българи, а това не трябва да се случва. Това трябва да бъде преодоляно по някакъв начин. Няма да стане от днес за утре и затова ни трябва консенсус . СДС иска нещо много просто – просто държавата да работи така, че да създаде предпоставки за развитие на бизнеса. Бизнесът да се развива, да се увеличават заплатите и българите да живеят по-добре. Няма по-просто нещо от това да си поставиш за цел да повишиш стандарта на българските граждани, и изобщо на гражданите в държавата, в която живееш. Не става лесно, но това е важно и основно нещо към което трябва да се стремим.

Водещ: Поглеждайки икономическите данни, имаме ли основата, може би 2019 да бъде годината, когато ще видим стабилен ръст на доходите, едно догонване на европейските такива дори?

Румен Христов: Няма да стане за 1 година, но всяка година е важна. Ако погледнем една икономика каквато е полската примерно, ще видим, че почти за целия си преход те имат ръст дори и в годините, когато беше икономическата криза след 2008 г., като икономическата криза важеше и за тях. Това е едно добре организирано общество, една добре работеща икономика, която натрупва по малко година след година. Там обаче ръста не е малък, той е около 5 % и с голям успех догонва средноевропейското равнище. Това трябва да бъде целта и на България. Разбира се трябва да говорим и за повишаване производителността на труда, за увеличаване на брутния вътрешен продукт. Разбира се, трябва да говорим и за създаване на предпоставки тази икономика да работи свободно, да не бъде опекунствана и така администрирана грубо от българските чиновници. Но няма друг път, за да се доближим до средноевропейските доходи, още повече, че ние тръгваме от много ниска база. Действително доходите на българските граждани през последните години, ако говорим например за минималната работна заплата, тя се удвои, но това не е достатъчно. Ние имахме възможност тези 3-4 години, когато икономиката в световен и европейски мащаб вървеше нагоре, да бъдем добре организирани, да работим така, че БВП да достига 6-7 % ръст годишно, а не 3-3,5, защото с тези темпове, с които нараства БВП и увеличаваме доходите, ще ни трябват десетилетия, за да догоним средноевропейските стандарти.

Водещ: Ако се движим с тези темпове, можем ли все повече да се отдалечим от така желаната еврозона?

Румен Христов: Формално ние покриваме критериите за членство в еврозоната. Бяха въведени допълнителни изисквания, които ние много коментираме. Но така или иначе те бяха въведени след кризата преди всичко в Гърция, пък и в други държави от южна Европа. Те са факт тези изисквания. Става дума за членство в Банковия съюз. Ние трябва да станем член на Банковия съюз, да бъде направен стрес тест на българските банки, и ако покрием и тези изисквания да влезем в чакалнята на еврозоната и да станем член на еврозоната в обозримо бъдеще. Колкото по-рано, толкова по-добре. Аз смятам, че това, че правителството взе това решение от една страна е добро решение, добра стъпка. От друга страна смятам, че се забавихме, защото това можеше да се случи по-рано и тези години така на проверка допълнителна проверка, може би щяха да бъдат вече преполовени така да се каже, щяха да бъдат минати част от проучванията, които са необходими преди влизането ни в еврозоната. Това е много важно за България, защото това гарантира една допълнителна сигурност на чуждестранните инвеститори. Това означава допълнителни инвестиции в България, това означава спестяване на не малко средства от смяна на валута и транзакциите, които осъществява българският бизнес и българските граждани. По данни на Института по пазарна икономика българите губят и България, разбира се и фирмите основно около 600-700 милиона от обмяна и разлика във валутните курсове. А най-вероятно тези средства, които постъпват от работещите в чужбина българи, които неофициално не са обхванати от изследванията на този Институт, вероятно сумата е по-голяма. Защо тези пари да не останат в българските фирми, защо тези пари да не останат в българските граждани? Защо така да не облекчим търговията на българските фирми и на българските граждани, която е повече от 60 % с Европейския съюз? Изобщо е добре да бъдеш член на клуба на богатите. Това е един смисъл, който облекчава икономиката. Аз нямам никакви опасения, че след въвеждането на еврото ще има рязък скок на цените, напротив – не очаквам такова нещо. Много държави го доказаха. Предполагам, че и при България ще има някакви минимални закръгляния. Това в никакъв случай, обаче не пречи и не омаловажава обстоятелството, че влизайки в еврозоната България само ще спечели.

Водещ: Освен сериозна работа в сферата на икономиката, за която СДС има ясна визия, какви ще са другите задачи, с които ще бъдете ангажирани в поне следващите 12 месеца?

Румен Христов: 2019 г. е година на избори, най-малко 2 ще бъдат те. Това са евроизборите, които ще бъдат края на май и края на октомври – местните избори. Всяка партия трябва да се готви и трябва да е готова за избори. Ако се случат и предсрочни парламентарни, също трябва да имаме готовност и за тях. Така че от тук нататък много работа с нашите структури, много работа с тези, които ни подкрепят. А това означава да бъдем адекватни на всички процеси, на всички проблеми случващи се в българското общество. СДС да има своите позиции, своята така експертна оценка, своята политическа оценка за това, което се случва. Да предлага своите решения, своето виждане за решаването на тези проблеми, за да можем да привлечем тези наши избиратели, които не са никак малко, но които не винаги дават лесно гласа си за нас. Те очакват от нас ясна, дясна, проевропейска политика, и ще я имат.
Водещ: В края на миналата година вие споменахте за едно 10-процентово доверие, което пък и ви нарежда на 4 място. Как обаче това доверие може да се превърне в реален вот?

Румен Христов: Да, това е така. Това означава, че много хора вярват в СДС, в идеала на СДС, в това за което мечтаехме всички ние. Това бяха свобода на словото, пазарната икономика, свободното движение на хора, след като станахме член на ЕС и след като паднаха визите, това е възможно. Много от нещата се сбъднаха. Това бяха мечти на хората от СДС. Тези хора все още ни вярват, но виждайки че десницата е разделена, имат своите опасения, своите притеснения. Както бяхме свидетели на последните избори- когато бяхме разделени не постигнахме успех. Притесняват се може би техният глас да не бъде загубен. И затова нашата задача е да ги убедим, че доверието, което имат, може да има превърнато и в реален вот и да има реално присъствие на представители на автентичната десница. Автентичната десница е реформаторска десница. Тя трябва да присъства в парламента, защото в парламента е необходимо да има представители на всички слоеве и хора с различни политически възгледи, каквито са хората от автентичното дясно. Това не е лесен процес – да обърнеш своето доверие във вот.

Водещ: Казвате избирателите имат вярата, имат обаче и притеснението заедно с тази вяра. Има ли необходимост да им се напомнят заслугите на СДС? Вие малко по-рано споменахте, България е член на ЕС, на НАТО, все неща за които СДС има заслуга през годините. Трябва ли тези неща отново да бъдат напомняни на избирателите?
Румен Христов: Ако говорим за тези около 80-100 хиляди наши твърди, верни привърженици, на тях няма смисъл да им се припомнят тези неща, защото това са хората, които бяха по митингите и по площадите в началото на демокрацията, които са убедени демократи, които са анти-комунисти, които са убедени проевропейски граждани, които смятат че цивилизационният избор в България е именно в ЕС, които смятат че няма алтернатива за България освен членство в ЕС и НАТО. Но те не са достатъчни. Ние имаме нужда от привличане на по-широка периферия и най-вече на по-млади хора, които очевидно е, заради своята малка възраст, които не са били свидетели на всички тези събития, добре е да казваме какво е свършил СДС, а той свърши много за България. Смятам че почти всички хубави неща, които се случиха на България през този близо 30-годишен период, до голяма степен се дължат на СДС. Има и още неща, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се сбъдне мечтата на българина да живее не само по европейски – да може да пътува в Европа, да работи в Европа, да учат децата му в Европа, но и да има стандартът поне на средноевропейските граждани.

Водещ: И говорейки си за всичко това отново стигаме до така обсъжданата тема за реформите, за липсата на такива. Като че ли обаче обществото никак не обича промените. Ще бъде ли една сериозна задача не само пред СДС, пред всички политически формации, да убедят обществото във важността на тези промени, въпреки разбира се едни евентуални моментни неудобства?
Румен Христов: Да, права сте. Когато провеждаш реформи, те повечето случаи са непопулярни. Те в повечето случаи са гарант, че на следващите избори ти няма да получиш подкрепата, която си получил преди да започнеш реформите. Но точно това е ролята на политика, това е ролята на десния политик, на политика, който мисли за развитието на държавата. Реформите трябва да се случат. Истината е, че след онези колосални реформи, които бяха проведени 1997-2001 г., колосални, защото ние преведохме България от един политически строй в друг, реформи като че ли нямаше. Ние премахнахме една система. И въведохме нова система. И то по мирен начин, и то само за 4 г. Да, тогава бяха необходими реформи. Ние ги осъществихме, знаейки много добре, че те са непопулярни и че те най-вероятно ще доведат до отлив на наши избиратели. Но това е ролята на истинския политик и на десния политик, който трябва да предпочете това, което е важно за държавата, а не това което е важно като гласове, които би получил на следващите избори. Необходими са тези реформи. Те зациклиха 2001 г. Де факто,  това което беше постигнато не се надграждаше. Очевидно е, че трябва да започнат реформи и в системата на здравеопазването, и в образованието, и в администрацията, и в системата за сигурност, в съдебната система още повече. Най–вероятно те няма да бъдат прегърнати с широка усмивка. Но те са необходими и само една автентично дясна партия би могла да се нагърби с тях, знаейки много добре, че това най-вероятно ще сведе резултатът, който са имали на последните избори до по-ниски проценти.

Водещ: Започнахме с вас с поглед върху управленската картина от изминалата година. Връщам ви отново там. Призовахте за смяна на модела на управление. Как обаче планирате това да се случи, има ли конкретни стъпки, които СДС ще предприеме?
Румен Христов: Да. Това беше и посланието на гражданите, които протестираха. Те казаха, че моделът е изчерпан, че не само примерно повишаването цената на горивата, които бяха формален повод за излизане на улицата, ги дразнят. Те имат желание да бъде променен моделът в България. За СДС промяната на модела минава през промяна на Конституцията. Работим по темата, възнамеряваме да дадем в скоро време пресконференция, да кажем нашите виждания за промяна на Конституцията, така че тя да отговаря на съвременните реалности. Тя изигра своята роля в този преходен период. Има нужда от осъвременяване. Има нужда от залагане на нов модел, който да гарантира още по-демократично управление на държавата. Управление, което да зависи повече от гражданите, а не от политиците. Начинът, по който да се вземат решенията, начинът, по който да бъде структуриран българският парламент и редица още неща, свързани със съдебната система, съдебната реформа, мястото на прокуратурата и т.н. За нас стигането до Велико народно събрание е нещо важно. Не мога да кажа дали ще бъде постигнато съгласие между политическите сили това да се случи при евентуален предсрочен вот или при изтичане мандатът на този парламент, но това трябва да се случи, най-малко заради това че анахронизмът Велико народно събрание, който липсва почти в 90 и повече процента от европейските държави, трябва да отпадне и да имаме друга форма на промяна на Конституцията. При нужда, разбира се. Така че моделът трябва да бъде сменен. Затова е необходима широка дискусия. Съгласие на всички политически формации. За да можем да пристъпим към един нов етап от развитието на България.

Водещ: Споменахте протестите. Очаквате ли общественото недоволство да продължи и през тази година? Ще има ли поводи за това?
Румен Христов: Поводи винаги има. Самите винетки подразниха много българските граждани. Ако ми позволите да направя един паралел, с това което наблюдавам в Румъния. Румъния въведе електронните винетки, ако не се лъжа преди 7-8 г. Нямаше такива трусове при въвеждането. Разбира се там не мина всичко гладко, но далеч по-малки бяха трусовете. Системата работи добре. Там годишната винетка за един лек автомобил е на половината като цена от тази на България. Да не забравяме, че Румъния е близо 30- милиона и въведе тол-системата за около 8 милиона евро. Докато в България някъде около 10 пъти, ако не се лъжа, по-скъпо излезе въвеждането на тол-системата. И тя не заработи така, както очакваха гражданите. Поводи има постоянно. Но вижте, аз и друг път съм казвал, че протестите зависят от това гражданите до каква степен могат да търпят политиците и управляващите преди всичко. И те са активната страна, те казват до кога имат доверие в една политическа формация или една политическа коалиция, или една управляваща коалиция. Така че всичко зависи от българските граждани. Естествено ние като опозиция, смятаме че колкото по-скоро, толкова по-добре, надявайки се, че влизайки в следващия парламент, ще можем да сътворим нашата програма за управление в действие. Тези, които управляват пък смятат, че всичко е наред, всичко е окей и не трябва да има предсрочни избори. Но истината е, че гражданите са тези, които казват дали ще има избори или не с тяхното активно участие като протести, като позиции, като нагласи за одобряване на това, което се случва в България. Ще видим как ще се развият събитията. На този етап нещата са спокойни, гледайки какво се случва. Но може би това спокойствие е свързано и с дългите празници, на които бяхме свидетели.

Водещ: Тепърва предстои да видим дали ще има предсрочен вот или не. Факт са обаче два други избори, заложени в календара. И ако някак си местните избори са по-ясни на избирателите, то европейските остават малко по на заден план, въпреки че са първите в календара. СДС вече има ли яснота за този европейски вот? Припознавате ли някой достатъчно близко до идеите, за да се явите заедно на тях?
Румен Христов: Разговорите предстоят. Истината е, че за мен най-добра би била така наречената идейна коалиция, коалиция заедно с колегите от „Демократична България“. Там са формациите „Демократи за силна България“, там е „Да, България“ и с тях, като че ли сме най-близки като идеи. А тук става дума наистина за обозначаване на идейната принадлежност на нашите избиратели и на нашата политическа формация. Знаете че заедно с част от тези формации ние сме член на ЕНП. Безспорно ГЕРБ е другата партия, член на ЕНП. Те имат традицията да се явяват самостоятелно и вероятно този път ще спазят своята традиция. На първо място, аз виждам допирни точки с „Демократична България“. Разбира се, в политиката никога не казвай „никога“. Не изключвам възможност и за други варианти, защото и в самия СДС има, ако мога да кажа, едно крило, което по-скоро се ориентира към консервативно-патриотичен профил на коалицията за следващите евроизбори. Истината обаче е, че ние трябва да мобилизираме максимално десните избиратели, които по всеобща оценка са около 500 хиляди души, да привлечем максимален брой от тях от гледна точка на това да изпратим послание в ЕС с наши представители, които да защитават интереса на тези 500 хиляди души в големия европейски парламент, който между впрочем не се знае до каква степен ще бъде толкова хомогенен от гледна точка на представителство на различни политически формации. Знаете че има нови течения, нови формации, популистки, крайни националистически формации, които напират за участие в ЕП. И той може би ще бъде доста по-шарен. Тогава вотът на тези десни избиратели, насочени към формация, свързана и близка до ЕНП, би бил от полза на едно статукво, което ние критикуваме, от една страна. Но от друга страна то е познато, то има нужда от реформиране. Но няма да има неприятни изненади поне.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Аудио на : http://focus-radio.net/%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2-%d1%81%d0%b4%d1%81-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%87%d0%b0%d0%ba%d0%b2/