Валя Станимирова: Тези, които и досега са в СДС - това са хората, които останаха заради идеята

Валя Станимирова, член на НС на СДС и председател на общинска организация Илинден-София в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

Водещ: Иска ми се да започнем с един поглед в годините назад, в които и вие сте част от КТ „Подкрепа“. Какво си спомняте от онези години, в които и СДС се заражда като коалиция, която беше най-важната спойка тогава?

Валя Станимирова: Спойката беше, че всички тези милиони, които влязоха и в СДС, и в „Подкрепа“, СДС и „Подкрепа“ имаха обща членска маса, когато се правеха инструкциите, те се правеха едновременно. Това беше времето на ентусиазма, времето на вяра, че сме тръгнали по пътя на промяната, че страната ще се демократизира като използвахме модела на западните развити демокрации. Не си давахме въобще сметка колко време ще ни е нужно. Мислихме, че за 10 години ще станем Швейцария на Балканите. Движеха ни ентусиазмът и вярата всъщност.

Водещ: Казвате ентусиазъм, вяра за промяна, в онези динамични в политически план времена, особено през 90-те години, в каква степен обстановката, настроенията вътре в страната повлияха на процесите, случили се по-късно в СДС?

Валя Станимирова: Първо бяхме неопитни. Поне тези, които се изявявахме като лидери. На нас ни липсваше въобще умението да бъдем организатори, политически умения, абсолютно неопитни хора от различни сфери, събрани заедно. Свободолюбиви, които носят демокрацията в себе си. Така че първото, което понесохме като удар, беше, че използвайки тази неопитност, всъщност старата номенклатура ни излъга. Трябва да минат може би още години, историята ще каже дали цялата опозиция, цялото демократично общество е било излъгано с поставени лица, вкарани вътре в „Подкрепа“, в СДС, които обърнаха хода на историята. Не мога да го твърдя изцяло, аз като политолог, анализирайки събитията и през моя поглед индиректно участвайки, си мисля, че наистина се случи това нещо. Отделно, че и много хора с чисто кариеристични цели се вляха в редиците, дори тези, които може би бяха най-шумни, точно те използваха момента, за да направят своята кариера. Просто липсата на подготовка, липсата на нагласата, липсата на знание и на опит ни изигра лошата шега.

Водещ: Времето ли е това, което може да даде отговор на спорните въпроси за миналото на партията?

Валя Станимирова: Ами много, много съратници наши написаха книги между другото. Някои вече не са сред нас. Всеки излага една оценка и своето мнение навремето тогава от своя гледна точка. Но фактологията, историята почива на фактите, и на документите, фактологията всъщност е описана. Николай Василев написа мисля, че една или две книги, това се случи пред очите ми. Пламен Даракчиев също, както и други колеги. Така че те пречупват събитията през своя поглед. Но човек, когато ги чете, особено младите, които не са съвременници на това време, могат да видят всъщност, ако решат да търсят историческа вина, да видят докъде се простира тази вина. Аз не мисля, че всички сме виновни изцяло, тъй ката страната се промени. Тя се промени за добро. Така че ако търсим историческата вина, тя вече ще бъде отделни политически постъпки на лидери, на политици, които са влияли по един или друг начин на развитието на страната.

Водещ:  Казахте липсата на опит е изиграла лоша шега в годините назад. 29 години оказват ли се достатъчни за натрупването на необходимия опит?

Валя Станимирова:  Вече го има опита, да, вече го има. Той се натрупа още първите 10 години. Всъщност демократичните организации и от старата демокрация изпратиха свои екипи тук, които ни обучиха. Американските синдикати, някъде през 1996-1997 г. дойдоха и освен с чисто финансова и материална помощ ни помогнаха най-вече с обучение. Те пратиха свои екипи тук, които да ни обучат и съответно „Подкрепа“ дълги години мисля, че и сега продължава, има център за синдикално обучение, което обучава следващото поколение на лидерски умения. Пак такива обучения се извършиха в демократическите формации, партии и т.н. Така че първите 10 години вече мога да кажа, че бяхме подготвени, обучени. Но ние говорим съвсем в началото, когато беше голямата еуфория и когато хората с огромен ентусиазъм тръгнаха да промяната страната. И точно липсата на опит ни изигра голяма и лоша шега. Просто ние не можахме да уловим хората, които дръпнаха прехода назад или го обърнаха в нежеланата посока.

Водещ:  В целия този процес на динамична промяна, развитие напред положително за страната ни, в кой момент синята партия изпусна тази промяна, тази вълна, оставайки малко по-встрани от полезрението на избирателя?

Валя Станимирова:  Аз си мисля, че всъщност след Иван Костов на СДС не й се даде да управлява. Аз мисля дори, че НДСВ се направи точно с тази цел, СДС да бъде спряно повече от власт и никога да не бъде допуснато. Защото с всичките грешки или критики, които можем да отправим към мандата на Иван Костов, всъщност аз мисля, че това беше най-успешният мандат, четиригодишен, който в една изключително тежка ситуация, и обществено-политическа, и икономическа, пое България и стабилизира страната. Не само я стабилизира финансово, но и начерта пътя на нейното развитие към ЕС и НАТО. Така че мисля, че нездравите елементи се уплашиха и всъщност направиха така, че СДС да изпадне извън партиите, които могат да влияят по някакъв начин в политическите процеси в България.

Водещ: Говорейки си за обществения ентусиазъм, как ви се струват в тази връзка протестите, които видяхме в няколко града на страната? Много анализатори ги съпоставиха със събитията от 2013-а, като че ли обаче на сегашното недоволство нещо му липсваше, за да придобие по-големи мащаби. Какво беше то според вас?

Валя Станимирова: Ами има разлики. Първата разлика, че тогава нямаше толкова високо развити технологии, нямаше социални мрежи. Организацията се правеше от една централа или примерно две-три. Да кажем, „Подкрепа“ организира митинг, шествие, стачка или каквото и да е. Ставаше от централата. Същото беше и със СДС. Сега хората се организират отдолу, чрез интернет. Но ето тук е голямата разлика и аз мисля, че тези протести водят до неуспех, колкото и да са масови. Тази човешка енергия сякаш се размива. Защото, организирайки се така в мрежата, оставете, че нямат изявен лидер, има някакъв екип от организатори, няма ясна цел. Правят се на различни места протести, всеки един протест издига свое искане. Едните искат по-евтино гориво, другите скачат за промяна в съдебна система, трети скачат за не знам си какво. Проблеми в обществото има, колкото си искате. Ако трябва да ги систематизираме, да излизаме за тях, ние трябва да спим на площадите. Но просто така не може да се повлияе на политическите сили да обърнат внимание или под натиск от улицата да вземат някакви решения, които да подобрят ситуацията, политическата или икономическото състояние на хората.  Защото просто целите се размиват, човешката енергия се експлоатира и нищо не се постига. И вие виждате, че всъщност ако в началото са многобройни точно на принципа на ентусиазма, на втория, третия, петия ден те започват да стават малобройни.

Водещ: Освен обаче липсата на ясна, единна, конкретна цел усещате ли страх да се застане начело и тази масова вълна на недоволство всъщност да бъде канализирана в една посока?

Валя Станимирова: Има страх, разбира се, че има страх, и това е нещото, което мен много, ама много ме тревожи и ме боли. Защото такъв страх имаше по време на тоталитарната държава, нали всеки се страхуваше да изрази позиция и да излезе да я защити. Тогава се страхувахме повече от репресивните органи на комунистическата власт: от милиция, ДС и т.н. Сега – страхът е икономически, хората просто се страхуват да не изгубят работата си. Защото държавната машина точно по икономически начин може да те притисне и да те унищожи. Ние изпуснахме ето тази свобода да излязат хората, да са свободни да изразяват позиция и да защитават мнение. Това е един от стълбовете на демокрацията и ние го изпуснахме.

Водещ: Има ли обаче шанс тази цикличност- страх, недоволство, избори, оставки и отново, да бъде изчистена, да бъде сложен край с идването на различна управленска сила на власт?

Валя Станимирова: Ами трябва да се сложи край. Първото което е, ако правим аналогия с миналото – това, че сме в ЕС и НАТО, е факторът, който не би позволил все пак България да се превърне пак в тоталитарна държава. Това е едното, второто вече информация не може да бъде скрита. И ми се иска политиците да го разберат това нещо. Всяка една тяхна стъпка, всеки един гаф, който правят, включително и корупционен – той излиза наяве. Просто хората вече чрез компютъра имат достъп до абсолютно всяка информация и е глупаво те да си мислят, че ще скрият нещо, ще направят нещо нередно и то ще остане скрито. Няма да остане скрито и ние виждаме, че всичко излиза наяве, нещото, което също може да обърне колата. В момента това събира негативизъм в обществото, който се натрупва и в един момент ще избие. Има една приказка: „Пазете се от гнева на търпеливия“, точно като тенджера под налягане. И ако не вземат мерки, наистина не знам, може би ще дойде моментът, в който както 1997 г. гладът изкара хората на улиците и всеки грабна дървото.

Водещ: Въпросът обаче може би е не дали, а кога ще видим израз на този гняв на търпеливия. Кой обаче ще бъде способен да го овладее, да го тушира? И как опитът, който СДС е придобил през годините, особено в овладяването на такива кризи, би могъл да бъде полезен в една такава ситуация?

Валя Станимирова: Ами вижте, то зависи от партията – от лидерите всъщност. Аз мисля, че СДС като най-старата демократична партия, която претърпя много удари – и от вътрешни, и отвън, по-скоро беше може би отвън разбита най-вече, тя има опита и усета. Тези, които останаха в СДС това са хората, които останаха заради идеята. Никой не е тръгнал да прави политическа кариера или да печели от партийна активност. Напротив – просто хората отделят от свободното си време, верни на идеята на принципа на демокрацията. Това ги държи все още вътре в партията. И ни държи, защото съм част от нея, разбира се. Но СДС има опит, СДС все още има хората по места. И наблюдавам една много хубава тенденция, че поколенията се сменят в СДС, идват новите поколения. Това са нашите деца, които са израснали по площадите, и които не са потърсили друга партия да се изявяват и да се развиват партийно, политически. Има една смяна в момента на поколението в СДС. И трябва да ви кажа, че имаме страхотни млади хора. Изучили се в чужбина или в България, които имат своята кариера и въпреки всичко те имат визията какво трябва да се направи и каква България искат да направят. Те не са избягали навън, те са останали тук. Имаме потенциала да променим нещата. Въпросът е да накараме хората да ни повярват. И тъй като хората са лъгани толкова много, ето това е най-трудният момент – имаме лидерите, имаме хората, имаме потенциала и кадровия капацитет, но трябва да накараме хората да ни повярват.

Водещ: Придържането към идеята ли е може би един от ключовете за възвръщането на тази вяра на обществото?

Валя Станимирова: Ами да, да – идеята. Ако направим съпоставка за времето, когато всъщност СДС управлява 4 години пълен мандат при Костов, и година и половина и там няколко месеца бяха – при Филип Димитров, на СДС не й дадоха да управлява. Това е, не й дадоха. Един мандат, който Костов, наистина трябва, нали, ако не броим служебните кабинети: на Стефан Софиянски и после на Ренета. Значи това, което направи СДС от 1997 г. до 2001 г., разберете, нито една след това политическа сила не е била поставяна да управлява в такава ситуация след 1997 г. Една разрушена държава, икономически фалирана, която трябваше да намери пари моментално, за да може първо да не обрече хората на глад. Вие знаете, 3 долара беше работната заплата и СДС се справи. Лошото е, че пропагандната машина след което излезе и обезличи или омаловажи или направо срина това, което СДС направи. И ни докара дотам, че седесарите да се срамуваме.  Не, аз не се срамувам, аз се гордея с това, което СДС направи. Вярно е, че после се разделихме, голямата ни грешка, но пък демокрацията позволява, ако примерно имаш различно виждане, да разделяш на принципа политическа визия за развитието след това. Няма лошо, но това не трябваше да се случва, тъй като ние имахме не правото, ние имахме задължението да продължим напред, да продължим в развитието на България по правилния път, по който тръгнахме.

Звуков файл на : http://focus-radio.net/%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d1%8f-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d0%b4%d1%81-%d1%87%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%b5/

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА