Любомир Ковачев: Освен да се надгражда, постигнатото през последните 30 години в България, трябва да и да се брани

Любомир Ковачев, бивш член на НИС на СДС и политолог в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Ковачев, краят на годината традиционно е време за равносметка, каква ви се стори отминаващата 2018-та за страната ни? Какво се промени, какво не се?

Любомир Ковачев: Като говорим за равносметка, трябва да мислим това откъде тръгваме и накъде вървим. За съжаление тази година не беше от най-добрите плодотворни години за страната. Доста неща трябваше да се случат и те трябва да се случат, най-вероятно ще се случат, но така или иначе не станаха тази година. Доста скандали имаше, доста разправии. Това не е много хубаво, но в крайна сметка не трябва да гледаме и съвсем негативно на нещата. Една сравнително нормална година, така да го кажем. Една година, в която, разбира се, имаше и хубави работи, важни неща приключиха за страната, първото ни председателство на ЕС. Така че можем да я определим като интересна година.

Водещ:  Извършиха ли се обаче поне част от необходимите, от очакваните реформи в редица проблемни сектори?

Любомир Ковачев:  За съжаление не. Въпреки че доста, доста неща се случват, но най-проблемните сектори в страната продължават да са такива. За съжаление в много от тях продължава практиката проблемите по-скоро да се запушват, отколкото да се решават. Става въпрос за здравеопазване, за сектори, за които дори сме спрели да говорим, като пенсионната реформа, върху която трябва сериозно да се замислим. Доста сектори има, в които трябва да се мисли. За съжаление обаче и обстановката е такава, че очевидно не остава време. В крайна сметка, една година, която трябва да изпратим със смесени чувства. И хубави неща се случиха, важни неща. Така да се надяваме, че следващата ще е по-добра.

Водещ:  Казахте важно е да видим и накъде вървим. Съвпада ли визията, погледът напред в бъдещето на управляващите и на обществото, или там има известни разминавания през тази година?

Любомир Ковачев: Никога не съм бил на мнението, че някой може да говори от името на обществото. Не мога да кажа. В крайна сметка начинът, по който се разбира дали действията и визията на управляващите съвпадат с вижданията и желанията на обществото, са резултатите от изборите. Така че не мога да бъда категоричен в подобна оценка. Мога да кажа моето мнение и донякъде мнението на СДС като партия. Дали нашите виждания съвпадат с тези на управляващите, а пък така за обществото не е хубаво да се говори на ангро. Не си го позволявам. Доста сфери има, в които трябва да се вършат реформи, те не се извършват и това не е добре. Защото забавянето на решаването на каквито и да е проблеми винаги води до оскъпяването на тези проблеми в крайна сметка.

Водещ: Вече са ни ясни едни от основните акценти през следващата години. Местни, европейски избори. Извън тези вотове обаче можем ли да разпознаем други потенциални предизвикателства пред страната, както във вътрешен, така и във външен план?

Любомир Ковачев: Изборите сами по себе си не са предизвикателство, изборите са част от демокрацията, дори са едно от хубавите неща, които ни се случват. В крайна сметка преди не чак толкова далечно време мечтаехме за избори, истински такива избори. Предизвикателствата пред страната всъщност са доста повече и по-различни. Поне на мен така ми се струва. От една страна, свързано с факта, че сме заградени от проблеми, дори не с проблеми, ами направо райони, които са във война. От една страна, проблемите в Близкия изток, с които ние сме съсед фактически, са още далеч, но не са решени. Проблемите, свързани с кризата между Русия и Украйна. Изобщо проблемите ни за близките ни страни са част от предизвикателствата пред нас. Другото сериозно много важно предизвикателство това е развитието на ЕС като такъв. ЕС в момента има един основен проблем и това е как точно ще бъде решен и как ще приключи проблемът с напускането на Великобритания. Това е една потенциална заплаха за нас като част от ЕС. Ще видим как ще се решат нещата. Много, много важно и в крайна сметка независещо от нас е икономическото развитие на ЕС и нашето позициониране в тази обстановка, в смисъл това са важните проблеми пред държавата, които трябва да бъдат решавани от управляващите. А кои са управляващите, в крайна сметка се решава от избори.

Водещ: Споменахте излизането на Великобритания от общността. Без значение от изхода, как точно ще бъде реализиран Брекзит, един от аспектите, който ще окаже влияние на страната ни, безспорно ще бъде финансовият. Готови ли сме да поемем тази тежест, без значение в какви размери ще бъде тя?

Любомир Ковачев: В последните години забелязвам, че обичаме да се самоподценяваме и като държава, и като нация. Ние сме една средноголяма европейска държава, член на ЕС. Проблемът с напускането на Великобритания на ЕС е един общ проблем и това как ще ни се отрази, е свързано с това как ще се отрази на целия ЕС. Аз мисля, че няма да има кой знае какви съществени проблеми от това напускане, които да се отразят много видимо на Съюза, но самият акт е притеснителен и неприятен и в крайна сметка това напускане трябва да даде сигнал за промяна на политиките въобще в целия съюз. Трябва да си дадем сметка как се развива общността, в каква посока желаем да тръгнем и в крайна сметка накъде ще тръгне цялата общност. Това е много важен дебат, от който ние безспорно трябва да сме част и в крайна сметка това е нещото, което трябва да мислим в бъдеще.

Водещ: На фона на всичко това, на въпросителните, които събитията през годината поставиха, безспорно 2018-та беше важна и за СДС. Каква беше тя за синята партия и с какви очаквания ще посрещнете новата?

Любомир Ковачев:  Мога да кажа, че това не е най-щастливата година за СДС. Знаете, не е в парламента, голямата част от коалицията, в която участвахме се разпадна и се преформатира. Как ще се посрещне следващата година?  С надежда в крайна сметка. И не само с надежда и с доста работа, която ни чака. Защото това е година, в която ще се случат най-малко два избора – европейските избори на пролет и местните избори наесен. Може да има, разбира се, и предсрочни парламентарни. Но със сигурност ще има два избора, което никак не е малко за годината. В тези два избора СДС определено не само че ще участваме, а и трябва да направим всичко възможно да се представим добре. Така че да посрещнем Новата година с надежда и защото само с надежда не става и със желание за работа.

Водещ:  Появи се информация, че „Демократична България“ ще търси партньорство със СДС и с други десни формации. Имайки предвид решението за свободно коалиране на местните избори, би ли могло подобно партньорство да сработи за европейските?

Любомир Ковачев: Тепърва ще видим. Но не е необходимо да си кой знае какъв социолог или политолог, за да видиш как практиката води до това какво се случва на традиционната десница, когато се явява разделена. Резултатите обикновено не са добри. От друга страна, винаги когато успяваме по някакъв начин да се съберем,  получаваме едни ако не много добри, то прилични резултати. Ще видим. Аз силно се надявам, че разумът ще надделее, защото в крайна сметка е важно, важни са избирателите на традиционната десница, тя да бъде представена в парламента и надявам се разумът да надделее. А за местните избори, вие сте права, че имаме решение всяка местна организация да прецени кое ще е най-добро за нейните избиратели и кой формат на явяване да избере, но в крайна сметка те са далеч и тепърва ще се мисли, ще се говори, ще се преценява. Силно се надявам, че ще успеем да постигнем сериозна консолидация.

Водещ: Председателят г-н Христов заговори за една 10-процентова подкрепа на избирателите. Постижимо ли е това?

Любомир Ковачев:  Дай Боже, 10 % не е малък резултат. Ние обаче сме организация с вече немалка история, на 29 години в крайна сметка станахме. Освен това СДС е може би единствената партия в последните години, да го кажем годините на прехода, въпреки че аз точно това определение много не го харесвам, които успяхме да формулираме общонационални цели за държавата. Така че исторически погледнато, не е невъзможно. Вижте, в крайна сметка политиката се прави и партиите съществуват не сами за себе си, а за избирателите и хората, чиито искания и цели представляват. Така че ако успеем да формулираме цел, посока, успеем да я представим пред хората, това не звучи невъзможно.

Водещ: В тази връзка за какво бяха достатъчни тези 29 години и за какво се оказаха твърде кратки?

Любомир Ковачев:  За доста неща бяха достатъчни. Избягвайки от всекидневното, от всекидневия ни нихилизъм и всекидневното ни недоволство от ежедневни проблеми, трябва да си дадем сметка, че за последните 30 години България страшно много се промени. Страшно много неща се промениха и повечето от нещата, които се промениха, са за добра. В тази връзка искам да кажа, че тази промяна до голяма степен се дължи на хората, изразител на чието мнение беше СДС. Трябва да си дадем сметка откъде тръгнахме и къде в момента е държавата. Трябва да спрем да се подценяваме. Ние сме една средноголяма европейска държава, която е член на ЕС, в смисъл ние сме член на най-богатия и проспериращ клуб в света. Един клуб от държави, към които всички се стремят. Така че трябва, поглеждайки назад тези вече почти 30 години, трябва да си дадем сметка, че много сме постигнали. Доста неща се промениха за добро. Много неща, разбира се, не се случиха така, както ги мислеха хората. Много неща тепърва има да се променят и да се поправят, но генерално погледнато, България е не само в по-добра ситуация, а и на много по-добро място в сравнение с преди 30 години.

Водещ:  Тази стартирала промяна обаче как трябва да бъде надградена за в бъдеще?

Любомир Ковачев:  Много неща има да се дооправят в държавата. Всичко това обаче е свързано, разбира се, с работа, със стратегия за това как да се променят. Защото нищо в един държавен механизъм не се променя лесно. Всички системи са взаимосвързани и зависят една от друга. Така че доста, доста неща има да се променят, но и много неща трябва да бъдат пазени. Защото като започнем от демокрацията, минем през пазарната икономика, всички тези базови неща, които на някои хора може би им се струват като даденост вече, сега трябва да бъдат във  всеки един момент защитавани както от външни намеси, така и в крайна сметка от чисто вътрешни, от обществени процеси, които могат да ги застрашат. Това е на първо място запазването на това, което сме постигнали за тези 30 години, трябва да е важна цел. Защото то не е даденост. Ние през последните години някак си започнахме всичките неща да ги приемаме за необратими, но трябва винаги да имаме едно наум, че не е точно така. В крайна сметка трябва като държава и общество да си набележим основни приоритети, които да преследваме, защото това е начинът за подобряване. Какви ще са те, в крайна сметка решава цялото общество и го решава през избори. Така че следващата година е интересна, защото ще има два избора, които ще са като лакмус какво желаят хората и накъде отиваме.

Звуков файл на: http://focus-radio.net/%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%80-%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%87%d0%b5%d0%b2-%d0%be%d1%81%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b6%d0%b4%d0%b0/

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА