Станимир Станчев: Наливането на големи парични потоци в нереформирана система трябва да спре

Станимир Станчев, член на НИС на СДС в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Станчев, какви са вашите изводи след проведената теоретична конференция на СДС?

Станимир Станчев: Изводите са доста. Надявах толкова хора да се съберат и толкова хора да вземат участие не само с присъствие, а и с изказвания, и с мнения на различен кръг наболели проблеми, но най-важното, което се видя, че духът е там, хората са там, и те са убедени, че могат да направят още една промяна, могат да дадат още за своята страна. И затова ние казваме, че за нас родолюбието е на първо място и достойният живот на хората. Защото както виждате, достойният живот на голяма част от българските граждани е поставен под много голям въпрос под една или друга форма. Защото всеки ден виждаме в най-различни престъпления, измами срещу личността, хора, които не могат да си посрещат жизненонеобходимите потребности за пълноценен живот. Това са страшни неща, при положение, че ние живеем в една райска страна, смея да твърдя.

Водещ: Изключително осезаемо е общественото недоволство от ниските доходи, масовия нисък стандарт на живот, който води българинът. Как вие от СДС виждате промяна в този проблем? На тази конференция чуха ли се някои полезни предложения?

Станимир Станчев: За да се случи това трябва да има в тази страна най-накрая някаква визия за развитие, първо. Второ, да има приоритети, около които да се обединят абсолютно всички политически сили, НПО-та, гражданско общество. Защото когато ние нямаме някаква последователност в посоката и натрупвания в постиженията, нищо не се постига. Давам пример: всички развити държави си имат стратегия за развитие. И който дойде на власт от основните 3-10-15 или 20 от основни приоритети, не мърдат. Всъщност, проблемът на нашите управляващи след 2001 година насам, че никой нямаше визия какво да направи и как да го направи, какво иска да постигне. Защото колкото и да са лоши до 2001 година реформите, да кажем, че те бяха необходими, те жизнени реформи, които трябваше да се случат. Оттам нататък какво правим? Започна всичко от този, който дойде на власт, всичко започваше от царя и свършваше до царя. И сега всичко започва от 2009 насам.

Водещ: Кои обаче са необходимите реформи в сферите на икономиката?

Станимир Станчев: Някои хора казват „Абе, стига с тези реформи, ние не можем да разберем дали тези реформи са необходими“. Те обаче са жизнено необходими. Първо, заради липсата на справедливост, де факто отиваме към реформа в съдебната система. Реформа в образованието, реформа в здравеопазването, защото се наливат едни изключително големи парични потоци в една нереформирана система. Попитах преди време директорът на нашата областна болница в Русе какво е положението в нея и той ми даде примера с една пробита кофа, в която наливаме, наливаме, но там вода не се задържа.

Водещ: Това ли е основният проблем – грешното разпределение на средствата? Виждаме, много се тръби за повечето средства, например заложени в новия бюджет, за редица сектори, важни сектори.

Станимир Станчев: Така е. Този бюджет е предизборен, няма как да не са заложени. На трезво мислещите хора предизборният характер е очевиден от километър. Да не би сега да има по-малко пари? Защо не се говори какво ще се случи с този излишък, който се формира, примерно? Сега ще видите колко бързо ще се разпредели.

Водещ: Казвате бюджетът е предизборен. Кои са останалите нереалистични моменти в него?

Станимир Станчев: Вижте, аз много не искам да влизам в подробности, защото той още е възможно да претърпи някакви промени, но винаги когато се предлага един бюджет, той винаги е доста предпазливо направен. Винаги се остават едни възможни варианти, за разтегляемост, както се казва. Така че не искам да навлизам в подробности специално за бюджета, докато всичко не е ясно едно към едно. За пример мога да дам изключителното многото административни пречки за бизнеса, които има: ако вие трябва да си бракувате примерно колата – тръгвате по една институция, по друга институция. Вие губите маса време. И обратният вариант – да си регистрирате едно превозно средство. Най-елементарни неща. Примерно в нашия бранш всяка година сменят Закона за ползването на земеделските земи. Всяка година тази наредба за горивата, тъй като знаете, че ние ползваме, имаме облекчения за акциза, всяка година нещо се сменя. Ето тази година на 2 пъти се опитаха да го направят. Това е, бизнесът не може да планира, няма сигурност. Ние всяка година стоим нащрек какво ново ще дойде на ума на управляващите да променят. А гафовете не са малко, и всеки ден има за какво да бъдеш нащрек и да внимаваш дали нещо няма да направиш както не трябва.

Водещ: Това ли са основните пречки пред родния бизнес, които отчитате – административни такива, както и едно неправилно разпределяне на средства?

Станимир Станчев: Това не са основните, това са едни от проблемите. Сигурно има още и още. Доста примери могат да се дадат в тази насока. Другото, което е – всяка година по една или друга причина се вдига минималната работна заплата. Добре, само че тази минимална работна заплата реално в голямата си част ще я плати бизнесът. И то не е проблем да я платиш, проблемът е, че винаги ти се увеличават данъчните задължения, нали така? Вдигаме минималната работна заплата, казваме: „Ето, правителството колко е добро.“ Само че то я вдига, а я плаща бизнесът. А бизнесът, когато има по-голяма свобода, аз трябва да ви кажа, че хората, които познавам, които се занимават с бизнес, и с организациите, в които  членувам, почти никой няма, който да плаща минимална работна заплата, тъй като липсата на работна ръка е изключително осезаем в доста сектори. И това е така, защото се получи по една или друга причина много голяма миграция на трудовоспособното население.

Водещ: Освен този проблем, който вие извеждате, се наблюдава обаче и друг, може би по-скоро важащ за големите градове. Следейки нивата на безработицата, те намалят с всяка изминала година, за сметка на това обаче доходите не се покачват на обществото, откъдето идва и недоволството. Къде се корени това разминаване?

Станимир Станчев: Примерно в един голям град, ние го имаме по статистика, че е 200 хиляди – образно казано, а от тези 200 хиляди, реално хората са 120-130 хиляди човека, които са на терен. И когато се налага да вземаш какъвто и да е служител, само и само да върши определена работа, ти взимаш може би понякога по двама да вършат една и съща работа. И когато двама вършат една и съща работа, ти реално му даваш 2 малки заплати. Примерно в моето предприятие има много голяма диференциация при служителите – има хора, които изкарват 2 пъти колкото изкарва един служител за една и съща работа, само че той си я изкарва, работи, изпълнява по-големи разчети и т.н. И ето тук също така един от тези фактори, за които вие говорите, че има заетост, пък няма много високи доходи. Затова ги няма, защото тези заплати трябва все пак да се изработват малко или много. Второто, което е, преките данъци казват, че са много ниски – ами косвените, ами всичко друго, което плащаме? Малко по малко като го насъберем също се събира едно голямо перо. Ние искаме удвояване на доходите през управленския мандати и удвояване на свързаност на БВП.

Водещ: Предприемането на тези стъпки може ли да ни доближи, така че българската икономика да бъде поне в някаква степен конкурентоспособна и съизмерима с европейската такава?

Станимир Станчев: Няма невъзможни неща. Българската икономика през последните години се развива добре,  доста колеги с предприятия правят нелоши неща. Модернизираха се по една или друга причина повече. Примерно в нашия регион има фирми, които 90% от продукцията им е за европейския пазар. Така че ние не показваме кой знае колко по-лошо качество. Но изводът е, че трябва просто да не се пречи на бизнеса по един или друг начин. Аз съм имал срещи с през времето с хора, които се притесняват да си разширят бизнеса в България и си го разширяват на друго място. Това за мен е по-опасното. Значи, има нещо, което ги притеснява да го направят тук. Затова сега хората излизат, защото те усещат липсата вече на справедливост, липсата на сигурност, по-страшното – липсата на свобода. Един свободен бизнес, при който знаеш какво ще се случва в годините, само този бизнес може да върви напред и да осигурява нормални доходи. Повярвайте ми, няма работодатели в по-голямата част, които да не искат да плащат подобаващо на своите служите- те да бъдат  доволни, така и да бъде той доволен. Защото едни доволни служители гарантират доста проценти по-добро качество на продукцията.

Звуков файл на: http://focus-radio.net/%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%B4%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE/

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА