Илия Лазаров: Липсата на подготвени кадри е най-сериозният проблем в политиката

Водещ: Г-н Лазаров, динамична е обстановката в политически план. Как бихте я определили- по-скоро като сюжет с предизвестен край или вероятността за изненади не е изключена.

Илия Лазаров: Аз имам малко по-различно мнение от колегите, които се занимават с политика в България. Смятам, че в момента кризата е по-скоро виртуална, отколкото реална. Под реална криза разбирам икономически обоснована криза, която да създава проблеми в обществото, да има напрежение в обществото от гледна точка на икономиката. Било голяма безработица, било инфлация, било нещо друго. Това, което е в момента напрежението, е предимно между отделните политически субекти, които се опитват да се прегрупират. Било от управляващата коалиция, било от опозицията. В един момент всички осъзнаха, че както клатят правителството, така не са готови за избори. Защото едни избори предполагат алтернатива на управлението. И моята философия е, че в момента всички партии поради голямата миграция на млади хора, на кадърни хора извън България нямат кадрови ресурс. Или кадровият ресурс е по-скоро застаряващ. И това важи еднакво за БСП, за нас самите, за СДС и за всички политически партии. Хайде да си представим една хипотетична ситуация, че БСП удря джакпота на едни извънредни парламентарни избори и трябва да състави правителство. Може ли да ми изредите 16-18 министри  от тяхното ръководство, които да поемат ресорите и вие да им вярвате, че ще се справят? Същото се отнася и за нас, същото се отнася и за други. България има нужда от много широк дебат как ние да имаме подготвени кадри. Да не говорим за това, че на ниво област или община кадровият ресурс е нищожен. Административният капацитет на общините е практически нулев. Въпросът защо ни бягат инвестициите, те не ни бягат, има голям интерес, аз лично съм се занимавал с тая тема, има голям интерес към България. Повечето външни инвеститори бягат, защото като дойдат в България да инвестират не могат да се споразумеят с кмета на съответната община-колкото е по-малка общината на ресорния кмет, толкова му е по-голям апетитът. И това важи за кметовете на всички политически сили. Той гледа да си оправи своите да кажем улица, болница или нещо друго и на него му трябват  половин, един, два милиона и той се чуди как да рекетира инвеститора. Кой нормален външен инвеститор още преди да си е направил инвестицията, поемайки риск да инвестира в България, ще приеме и да го рекетират. След това му се явява ДНСК, Агенцията за труда, еди-какво си и при нас идват само авантюристични капитали. Това е реалният проблем на България в момента. Липсват хората, липсват ни кадри, хора, които да вършат работа. Вие, ако имате заведение и трябва да наемете три момичета за сервитьорки, ще ги търсите половин година. Не може да намерите хора за никакви длъжности. Същото е и в политическите партии. И затова в един момент се усетиха, че не са готови за избори, никой не е готов за избори. ГЕРБ има същия проблем. Трябва да излъчи трима министри, трябва да са много компетентни министрите. Моите уважения към кандидатурите, Манолев беше подготвен човек, други са причините при него за отказа от номинацията. Уважавам госпожата от Враца, която я номинираха за министър на регионалното развитие, но едно е да си зам.-кмет на Враца, съвсем различно е да си регионален на министър на цялата страна. Дай Боже, да не съм прав и да се справи със задачата.

Водещ: Предстои да видим. Факт обаче, европейските избори, местните избори чукат на вратата. Логичният въпрос доколко СДС е кадрово подготвена?

Илия Лазаров: Голямата истина е, че за европейските избори имаме виждане по-въпроса. Там е по-лесно, ако трябва да бъдем честни. Защото там спокойно може да се направи една листа от млади хора, амбициозни хора, подготвени, с езици, които биха желали да се кандидатират. Те могат и от България, могат да бъдат и от чужбина, включително могат да бъдат и чужденци. Това много малко хора знаят, че чужди граждани могат да бъдат кандидати в нашите европейски листи. Всичко това е въпрос на технология. Така че ние имаме своите възгледи за европейските възгледи. Имаме различия в ръководството. Аз например смятам, че ние трябва да се явим сами с трите букви, други колеги смятат, че ние трябва да сме в някакъв вид коалиция. Защото моята теза носи по-голям риск, другата дава по-големи шансове да се излъчи евродепутат. Въпрос на разговори, ние затова сме по-широко скроена партия. Нямаме единоначалие да го наречем. За сметка на това в дебата се ражда истината.

Водещ: Това за европейските. Как стои въпросът с местните? Има ли единомислие там? Всъщност и към момента имате добро представяне в местната власт.

Илия Лазаров: Още април месец взехме решение да могат всичките местни структури да си излъчат сами кандидатите за кметове и да могат да се коалират по тяхно усмотрение. Някои колеги казват без БСП и ДПС, аз казвам за всяка една община, не говорим за големите общини София, Пловдив, Варна, Бургас, т.н., където трябва да има политическа хигиена, но в една малка община, примерно в Силистра, където реално като субекти политически не съществува кой знае каква палитра, защо да не се коалират да кажем в силистренските общини на Област Силистра било с ДПС, било с БСП, било с ГЕРБ, ако трябва. В смисъл без значение с кой, за да може да има някакво стабилно управление. Обикновено тези хора са на родова основа в тези общини и това, че той се е нарочил за ДПС или БСП или ГЕРБ, неговият род, както и хората, които са нарочени за СДС, са си също на родова основа. В по-големите градове е по-различно, там има вече реални политически възгледи.

Водещ: Кой обаче е най-амбициозният сценарий, който си представяте за местните избори?

Илия Лазаров: Да го кажа като Мечо Пух- „колкото повече, толкова повече“. Искаме да имаме максимален брой съветници, които можем да постигнем, тоест това, което имаме в момента, и още отгоре. В момента ние имаме няколко кметове на областни градове–  на Монтана, Кюстендил, Добрич. Те са на Реформаторския блок, но са с активното участие на СДС станали кметове. Докато БСП не може да се похвали с това нещо. Въпреки че минава за втора политическа сила, тя няма нито един кмет на областен град.

Водещ: Всеки на местно ниво ще се опита да намери своята формула за спечелване на максимално добър резултат. Много хора ще попита какво отличава СДС от ГЕРБ, след като и двете са ориентирани в дясното пространство. Можем ли да изведем основните разделителни линии?

Илия Лазаров: Бих казал, че основната ни разделителна линия е най-вече в тактиката и в подхода към решаване на въпросите. Истината е, че ГЕРБ е по-широкоспектърна. Тя включва центъра, включва и центристки и леви течения в ГЕРБ. Тезата например, че няма повече да раздържавяваме, е чисто лява теза. Тезите, които се прокрадват, включително в ГЕРБ,  за да се премахне плоският данък, това също е лява теза. Нищо, че Иван Костов примерно застъпва същата теза, все пак той се е формирал по времето на социализма като начин на мислене. Да, доказва го от икономическа гледна точка, но дясната формула е плоският данък. Сега може да говорим дали плоският данък трябва да бъде еднакъв за фирмите и за физическите лица и т.н. Може да се обсъжда, може да се обсъжда какъв да бъде за физическите лица, какъв да бъде за фирмите, но по принцип това е един данък, който дава възможност първо да има истинска събираемост, да привлича инвестиции сами по себе си, ако си оправи администрацията обаче и ако спрем да гледаме на външните инвеститори като на чорбаджии изедници, които трябва да бъдат максимално притиснати до стената. А това го имаме като народопсихология заложено.  ГЕРБ е да кажем дясноцентристка формация, ние сме десни. В смисъл по-консервативни сме в някакво отношение, вярно, при нас също има да го наречем по-либерални тенденции, но лявото ни крило в СДС е либералното крило, а водещото е дясноконсервативното криво вътре в СДС. Докато в ГЕРБ предимно центризъм. Те имат и много бивши членове на БКП/БСП, което също формира начина на мислене. Няма нищо лошо в това, тези хора трябва също да бъдат представени в управлението, във властта и те затова постигат този голям успех изборен. Защото обхващат по-голяма маса от хора. Ние, позиционирайки се по-вдясно, сами се обричаме на един по-малък електорат.

Водещ: Как обаче ще се преборите с обществените нагласи, че никой не е готов и никой не управлява? Нито управляващи, нито опозиция. Как всъщност ще се възвърне доверието на електората?

Илия Лазаров:  Аз лично смятам, че ние трябва рано или късно като държава да опрем до един експертен кабинет. В рамките на този експертен кабинет, дали ще бъде под формата на нови парламентарни избори, консенсусна коалиция между различни политически сили или друга формула, но трябва да се стигне до един кабинет, в който министрите да бъдат не точно политически лица, а експерти. Не казвам, че трябва да са само експерти просто взети отнякъде, от някой институт на БАН да кажем. Те също могат да бъдат и политически лица, които обаче са експерти в своята сфера. Примерно ние имаме много добра експертиза в лицето на нашия лидер в сферата на икономиката и земеделието. Г-н Румен Христов е професор по икономика, два пъти е бил служебен министър на земеделието, бил е първи зам.-министър на земеделието, работил е в тази сфера много години. Има административен опит и той спокойно може да бъде едновременно и политик, и експерт. Имаме и други колеги. Д-р Емил Кабаиванов освен да има много голям, богат опит в местното самоуправление, има и в регионалното развитие. Имаме и други колеги, които са в сферата на вътрешните работи. Сигурен съм, че и другите партии имат по същия начин. Но когато се състави едно правителство не на политически квоти, а на експертни квоти и политическите лидери от парламента на тази коалиция го контролират, тези министри ще се стараят много повече да свършат работа, отколкото когато са с политическа протекция. Защото всяка една партия си пази съответния министър. Няма как- „този е мой, може да е най-лошият на света, но е мой и трябва да го пазя колкото мога повече“.

Водещ: Споменахте проблема с кадрите, който всички имат. Кой обаче ще бъде другият проблем, с който управляващите, без значение кои са те, ще трябва да се справят?

Илия Лазаров: Има нещо, което не влияе на изборите в България и това е обкръжаващата международна обстановка. Ние сме в един доста сложен регион. Трябва да кажа, че това нещо ни влияе. Утре ако има една сериозна криза в Косово, спомнете си 1999 г, трябва да минаваме през Румъния с целия ни автотранспорт, тирове, леки коли и т.н. А там не сме готови.20 години ние нищо не правим освен един мост. Нито има магистрала до Видин, нито от другата страна има магистрала до Унгария. И това ще бъде само ЕС като връзка. Нищо не се е случило. Мостът е заслуга на това, че имаше криза 1992 г. Представете си какво става? Изолирани сме, кризата е много голям проблем. Криза в страните от бивша Югославия ще бъде много голям проблем за България. Криза в Турция ще бъде още по-голям проблем за България, ако такава, не дай Боже, се случи. Защото ние в Турция имаме около милион наши съграждани, които живеят там. Казвам милион, то е относително, някои ще кажат по-малко, но приемете, че всички тези хора имат своите семейства, женят се и т.н. При един сериозен проблем в Турция тези хора ще се върнат на границата в България и ще дойдат не като имигранти, не да разсъждаваме дали са бежанци, или еди-какво си, а ще си дойдат като български граждани, на които им се полага да си вземат своето място тук. Което рязко ще промени социално-икономическия пейзаж в България и ще натовари. Една криза в другите съседни държави също. Само си спомнете гръцката криза колко проблеми ни създаде. Добре, че я решиха.

Водещ: Говорейки си за международната обстановка, миналата седмица буквално Европейският парламент взе решение за стартирането на наказателна процедура срещу Унгария. Индикация за какво е това и каква трябва да бъде нашата позиция като страна –  член в общността?

Илия Лазаров: ЕК е цар на гафовете. Няма да забравя, когато искаше да прави нормотворочество в сферата на това шишетата за олио по масите какви трябва да бъдат, колко големи и от какъв материал да бъдат. Грешки и грешни решения се взимат поголовно в тази комисия, защото те се генерират от евробюрокрацията. Процедура срещу Унгария според мен стартира грешно и прекалено рано. Стартира прекалено рано, без да има разговори. Унгарското правителство защитава едно свое изконно право, то не иска да се променя християнският характер на неговата държава. Европа е изправена в момента пред една вълна от имигранти, които са с нехристиянски характер. Аз съм учил във Франция преди повече от 30 години. Искам да ви кажа, че Франция от 80-те години беше една, Франция днес е съвсем  различна. В момента човек, ако отиде в Париж, ако не знае, че е в Париж, ще си помисли дали не е Алжир. Променя се пейзажът. Не е въпрос до расизъм или до нетолерантност. Въпросът е, че Европа е такава, каквато е и трябва да бъде съхранена в този си вид. Сега може би по-малко грубо, може би малко по-неправилно го правят колегите от Унгария. Но това е тема за разговор, и то за дълъг разговор. Защото Европа е изправена пред свършен факт. Меркел решава, че ние ще приемем мигранти и след като тя го решава, започва да ги разпределя на другите. Кой е казал, че трябва да сме съгласни? Да, Германия е най-важната държава, да, Германия плаща най-голяма част от сметката. Но това не означава, че трябва да има диктат. Европа е изградена именно на компромиса и на уважението на малките, а не налагане на волята на големите. Това е философията на Европа, най-вече преговори, разговори, докато се постигне консенсус  по темите. А в момента имаме грубо администриране чрез парламента и комисията върху политиката на Унгария по отношение на имигрантите.

Водещ: Колко способни сме ние като една по-малка страна членка да влияем на тези процеси, на тези дори грешни решения, както ги определихте, на комисията?

Илия Лазаров: В рамките на Европа всяка една държава, стига да има самочувствието, може да влияе. Факт, че България в последните години влияе в известни сфери успешно. Стартира по процедурата, трябва да се отчете, на правителството „Борисов 3“, огромен успех в сферата на външната политика, и то въпреки нашето външно министерство, което доста буксува. В сферата със Западните Балкани и политиката там, авторитетът на премиера даде големи възможности именно да се стартира тази процедура за интеграция на Западните Балкани, която е жизненоважна за България. Нормализирането на Западните Балкани, дава възможност да се избягват бъдещи от кризи от военен или паравоенен характер, които да блокират нашата търговия с Европа, откъдето ние минаваме.

Водещ: Иска ми се за финал да изкоментираме и случая от последните дни,  предизвикал бурни реакции, случая със задържаните журналисти, единият от които български. Как тълкувате тези действия и кой е правилният прочит?

Илия Лазаров: Честно да ви кажа, недоумявам как могат да ги пльоснат на ливадата по средата и да ги вържат с белезници двама журналисти. Какво да ви кажа? Говорихме за кадровия подбор. И в полицията има липса на кадрови подбор. Просто хората набират служители от това, което намерят. В случая тук офицерът, който е трябвало да взима решение, не е бил достатъчно подготвен според мен. Каквито и ще да са журналистите, дори да не са журналисти, да са обикновени хора, като ги видиш, че са нормални хора, процедурата може да ти е разписана, че трябва да им сложиш белезници и да ги проснеш на земята, но все пак има и човешко достойнство и човешко уважение. Не само към журналисти, към всеки един човек. Не можеш да го пльоснеш на земята през нощта на ливадата, когато той е невъоръжен. Въпрос на оперативно решение. Аз лично не бих толерирал такова поведение. Сега ако някой се възхищава от този тип поведение, е друг въпрос.

Водещ: Как изглежда отвън обаче този случай, отразен и в международната преса?

Илия Лазаров: Той е направо комичен. Като изключим драматизма за самите хора, той е комичен. Още по-малко пък към журналисти, защото нашата демокрация е изградена на базата на свободата на словото. Не случайно СДС реагира доста бързо. Нашата демокрация се базира на словото, свободата на мисълта, свободната  пазарна инициатива. Ние застрашим ли тези ценности, се връщаме към едно минало, което автоматически води и до срив на икономиката. Липсата на свобода води до срив на икономиката. Това е нещото, което в света се осъзнава през последните години.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

Интервюто можете да чуете на: http://focus-radio.net/%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B4%D1%81-%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD/