Индустрията вдигна ръста на икономиката

Скокът с 22% на инвестициите оборва скептиците, че само еврофондовете работят у нас

 Забавянето на съдебната реформа и на дуалното обучение пречи за по-бързите темпове, казва Божидар Лукарски

Икономическият растеж за 2015 г. е 3% - най-високият от кризата насам. Какви са очакванията за 2016 г.? Кои са факторите, които забавят растежа, и какви са мерките за насърчаване на инвестициите? За отговор на тези въпроси потърсихме министъра на икономиката Божидар Лукарски.

През 2016 г. очаквам растеж при автомобилостроенето, аутсорсинга и високите технологии

Насърчителни мерки от държавата ще има според нуждите на всеки вложител или бранш

Индустриалните зони може да решат проблемите на регионите и локалната безработица

- Господин Лукарски, как ще коментирате данните на НСИ за 3% икономически растеж през 2015 г., който се определя за най-висок от кризата насам?

- България реално е била в криза само през 2009 г., когато имахме икономически спад от 5%. След това 5 г. имаше растеж, но беше много слаб. Сега за първи път от 2007 г. бележим 3% ръст, което е повод за гордост, защото само 7 страни от ЕС имат такъв ръст през м.г. - средният за ЕС е 1.8%. Пред нас са Швеция, Словакия, Чехия, Румъния, Полша и Испания.

Но интересно е какво се крие зад тези 3%. За отбелязване е, че имаме нарастване на индустриалния сектор и той вече произвежда над 25% от БВП на страната. Промишленото производство расте с около 2,6%, за сметка на агросектора и услугите, които намаляват. Сега една четвърт от БВП се формира от индустрията. Това показва, че българският индустриален сектор се стабилизира и има голям потенциал за развитие. Очакваме НСИ да изнесе и много добри окончателни данни за инвестициите през 2015 г., които са нараснали с над 22% и достигат близо 1,6 млрд. евро, като представляват 23.2% от произведения БВП. Тези данни оборват скептиците, които твърдят, че няма преки инвестиции и ръстът се дължи на усвояване на еврофондовете. Крайното потребление също е нараснало с 1%, увеличава се и износът на стоки и услуги със 7,6% на годишна база, което доказва, че е нараснал експортният потенциал на предприятията. Всичко това говори, че икономиката се развива в добра посока.

- Какви са очакванията ви за 2016 г.?

- Очертава се да работим в доста тежка икономическа среда и геополитическа нестабилност. Бих прогнозирал ръст между 2.1 и 3%, ако няма външни трусове, свързани с основните ни търговски партньори - страните от ЕС, Турция и Русия.

- А защо не повече от 3%?

- Разбира се, че искаме повече, но съм умерен реалист, включително и заради кризата на азиатските пазари и забавянето на китайската икономика, което се отразява в световен мащаб.

- Въпреки че сме сред първите 7 в ЕС по ръст на БВП, тези дни Еврокомисията съобщи, че оставя страната ни под наблюдение заради макроикономически дисбаланси.

- България е от началото на 2015 г. в този мониторинг заради това, което се случи с КТБ през 2014 г. Министерство на финансите подготвя доклад във връзка с препоръките, дадени от ЕК. Но тази мониторингова процедура се използва към всички страни в ЕС, в нашата група са още Франция, Испания, Италия, Португалия и Хърватска. Да не правим драма от това. В доклада е отчетено, че през 2015 г. България е осъществила съществен напредък по доста от критериите, свързани с макроикономическата среда.

- Като изключим геополитическите фактори, кои вътрешни фактори бавят ръста на икономиката?

- Това, което в голяма степен пречи на по-бързия темп на нарастване на икономиката, е забавянето на съдебната реформа. Възпиращ фактор, особено в индустриалния сектор, са и проблемите в образователната система и най-вече средното професионално образование. Бави се въвеждането на дуалната система на обучение. И чужди, и местни инвеститори, всички се оплакват от липсата на висококвалифициран персонал на среднотехническо ниво. Имам уверението на министър Кунева, че тази реформа ще се случи съвсем скоро.

- А как скандалите около обществените поръчки и съмненията за картел в пазара на горивата се отразяват на бизнес средата и растежа?

- По принцип всяка нестабилност се отразява на растежа, но не бих казал, че това са необичайни неща, подобни процеси текат и в други страни от Евросъюза. Безспорно прозрачността в обществените поръчки е важна за оформянето на бизнес средата. Поради тази причина много разчитаме на новия закон за обществените поръчки, както и на почина на премиера със спирането на поръчките, за които има съмнения за недостатъчна прозрачност или критерии, които не осигуряват еднакъв достъп на всички заинтересовани. Новият закон е много по-добър и търговете, проведени по него, съм сигурен, че ще повлияят на бизнес средата.

- Премиерът призова министрите да си огледат обществените поръчки. При вас как е положението?

- Оглеждаме и има няколко, които ще спрем. Но няма да ги изброявам. Става дума за дружествата, които са подопечни на Министерството на икономиката, както и за второстепенни разпоредители с бюджетни средства към МИ. Там има някои, към които имам забележки за недостатъчна прозрачност и те ще бъдат спрени и проведени наново по новия ЗОП. В процес на мониторинг сме.

- Кога ще ги обявите?

- Не мисля, че е нужно да ги обявяваме и да вдигаме излишен шум.

- Смятате ли, че има картелиране при обществените поръчки - този термин употреби преди няколко дни бившият финансов министър Симеон Дянков?

- Какво смятам аз и какво смята Симеон Дянков, не е толкова важно. Важно е какво смята Комисията за защита на конкуренцията. Тя даде ясен сигнал и по отношение на пазара на горива, и на други пазари, че имат основателни съмнения за съществуване на картел. Нека пожелаем късмет и да стискаме палци на новата комисия, дай, Боже, по-бързо да се конституира и да отговори на очакванията и да извърши докрай процедурите по определянето на картелите. Както и да наложи съответните санкции, ако наистина се констатират такива.

- Само че изборът на ново ръководство на КЗК ще се забави след спирането на процедурата заради оттеглянето на Росен Желязков.

- Честно казано, не само на мен като юрист не ми е ясно оттук нататък как ще протече процедурата. Но е факт, че с отказа на единствения кандидат процедурата е блокирана и трябва да се проведе нова. Моето мнение и това на СДС е да се проведе по най-бързия начин, защото сегашната комисия работи повече от 7 месеца извън мандата си. Не е добре като сигнал, не е добре и като практика.

- Кой смятате, че трябва да оглави тази комисия?

- За мен Росен Желязков отговаря в най-пълна степен на това какво трябва да представлява председателят на КЗК. Познавам го от времето, когато беше главен секретар на Столична община - доста преди господин Борисов да стане кмет. Работил съм с него и като юрист, и като администратор. Административният опит на г-н Желязков е изключително важен и смятам, че той е човекът, който би могъл да се справи най-добре със задачата. Но негово лично решение е както да оттегли кандидатурата си, така и дали ще се кандидатира отново.

- За вас като министър на икономиката важно ли е да се активизира много повече КЗК по съмненията за картели в различни сектори?

- Първо, КЗК е независима. После има Закон за защита на конкуренцията, в който е ясно казана процедурата как се сезира тази комисия. Насърчавам всеки, който има забележки и съмнения за картел, да даде съответните сигнали. Да не забравяме обаче и ролята на съдебната система. По нито един от казусите, по които се произнася КЗК, тя не е последна инстанция. След нея е Върховният административен съд. Нека проследим какво се случва с тези казуси, когато отиват във ВАС.

- Отчитате силен ръст на инвестициите. Не се ли забелязват обаче признаци на намаляване на инвестиционния интерес към региона и България заради сложната международна обстановка и бежанската криза?

- Не. България през 2015 г. се очерта като остров на стабилност - и политическа, и икономическа. Дори на фона на Румъния, защото там въпреки всички плюсове, свързани със съдебната реформа, в момента е блокирано разходването на евросредства, тъй като никой, от който зависи, не подписва проекти поради страх от евентуално преследване. От друга страна, забавянето на китайската икономика дава основания на много инвеститори, особено от Западна Европа, да поглеждат към нас като страна с по-ниски оперативни разходи и по-близка като транспортна логистика. В частност особен интерес наблюдаваме от страна на германски инвеститори за производство на автоелектроника и автомобилни компоненти у нас. Именно там очаквам повече проекти и разширяване на тези, които вече са реализирани в България. Да не забравяме и привлекателността на България като аутсорсинг дестинация. Според американската компания Cushman & Wakefield ние сме на трето място сред топ 15 на производствени локации в света по отношение на техния растеж за 2015 г. и на първо място в Европа. Освен това заемаме 12-та позиция в класацията за най-атрактивна аутсорсинг дестинация за 2016 г. на A.T. Kearney. Единствената европейска държава пред нас е Полша. Това ни дава основания, че независимо от геополитическите трусове, ще има ръст на инвестициите през 2016 г., най-вече в секторите на автомобилната индустрия, аутсорсинга и високите технологии.

- А за българските инвеститори какви нови насърчителни мерки ще предприемете? Преди време обявихте, че трябва да се събудят заспалите пари в банките.

- Новината от петък е, че ЕЦБ свали лихвените проценти почти на нула за страните от Еврозоната. Това означава борба на европейско ниво за събуждане на заспалите пари и насърчаване на инвестиционната дейност. А това, което ние ще направим тук, е свързано с промени, насочени към повече гъвкавост в Закона за насърчаване на инвестициите. В момента той предлага един стандартен и доста общ пакет от насърчителни мерки - олекотени административни процедури, предоставяне на общинска или държавна земя без търг или конкурс и т.н. Предвиждаме да може да се предлагат според нуждите на всеки конкретен инвеститор или за определени браншове да има определени насърчителни мерки. Ще сме готови с промените до средата на годината. Работим и по нови закони за иновациите и за индустриалните и технологични паркове.

- Прави впечатление, че с няколко общини подписвате споразумения по изграждане на индустриални зони. За какво точно се договаряте с тях?

- Непрекъснато получаваме предложения от областни управители и кметове за развиване на такива зони, с които се насърчава инвестиционният потенциал в населените места. В момента те са хит в световен мащаб. Китай например през м.г. изработи една стратегия, насочена към коопериране между техни индустриални зони и индустриални зони по света. Ще се опитаме да се възползваме от това, доколкото е приложимо по европейското законодателство. Със закона за индустриалните зони ще предоставим допълнителни преференции, които също трябва да съобразим с европейското законодателство. С развиването на индустриалните зони може да се решат проблемите на регионалните диспропорции и локалната безработица. Например, има интерес от областния управител на Сливен да се развие индустриалната зона там, която е близо до професионалната гимназия за подготовка на кадри в автомобилостроенето. Подобна инициатива имаме с областния управител на Пазарджик. Също и с областния управител на Бургас, с който имаме виждане за старата военна база в Равнец и се надяваме на съдействие от Министерството на отбраната. Насочваме се към места, които са интересни за инвеститорите - с транспортни коридори, близост до граница, с логистика. Мисля, че това ще осигури наистина една добра база за инвестиции - не само чуждестранни, но и местни.

- Освен тези закони, кое може да посочите като приоритет в работата за 2016 г.?

- Вече казах - много важно е да въведем дуалното образование и смятам това за свой личен приоритет. Другият приоритет е насърчаването на иновациите, защото без иновации няма растеж. Това правим с помощта на европейските средства по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Разбира се, продължаваме да работим по плана за намаляване на административната тежест. Мисля, че имаме всички предпоставки в икономиката нещата да продължат да се случват и развиват добре тази година.

Интервю пред в."Стандарт"