Румен Христов: СДС е политическата формация, която плати най-тежката цена на прехода

Румен Христов, заместник-председател на СДС в интервю за Агенция „Фокус” по повод 26-годишнината от създаването на демократичната партия.

Фокус: Г-н Христов, СДС отбелязва 26 години от своето създаване, когато през 1989 г. се формира коалиция от неформални граждански организации. При създаването си най-старата демократична партия е единствената алтернатива на комунистическата тоталитарна система. Какво се случи със синята идея за промяна и каква е равносметката за партията през тези 26 години?
Румен Христов: Съюзът на демократичните сили беше една надежда за милиони българи. До голяма степен тези мечти за промяна бяха сбъднати. Най-важните събития, които се случиха през тези 26 години бяха членство на България в НАТО, в Европейския съюз, утвърждаване на пазарната икономика, реституция на заграбеното преди 9 септември, връщането на земеделските земи. Тази мечта се допря до милиони хора. Около 2,5 млн. собственици получиха земеделските си земи, а около 900 хил. получиха отнетите си имоти. Мисля, че това беше един много справедлив ход от страна на СДС, който, освен че изгради основите на пазарната икономика, ориентира България към голямото европейско семейство. Партията даде възможност да постигнем това, на което се радваме днес.
Фокус: В хода на промените са политическите консултации по време на Националната кръгла маса, очертала процеса на демократизацията на политическия живот в България, в която СДС участва като опонент на БКП. Кои от заложените тогава идеи бяха изпълнени и кои не?
Румен Христов: Емблематичната кръгла маса достигна договореност за мирен преход. Демократичният преход е най-голямото постижение от новата страница на българската история. В България, за разлика от други социалистически страни, не се проля кръв и това е изключително важно. За съжаление, преките участници от СДС в кръглата маса в последствие се оказаха зависими хора, агенти на Държавна сигурност. Много от тях вероятно са бойкотирали възможността за по-радикална и значителна промяна още от самото начало. Ако правителството на Филип Димитров не беше подало оставка и тя не беше подкрепена, днес България щеше да бъде на съвсем друго равнище и в политически, и в икономически план. Кръглата маса имаше важна роля за прехода, но той беше стопиран. Неговият устрем беше забавен, може би, заради това, че не получихме абсолютно мнозинство в първия демократично избран парламент.
Фокус: На 3 януари 1997 г. започват демонстрации на СДС срещу опитите да състави ново правителство, след оставката на Жан Виденов. През нощта на 10 януари разгневена тълпа подпалва сградата на Народното събрание. С какво успява СДС да обедини гражданите тогава?
Румен Христов: СДС беше единствената алтернатива на БСП. Обединението на хората обаче се случи заради несполучливото управление на Жан Виденов и партията. Толкова неуспешно, то доведе до хипер инфлация - над 3 000 лева беше 1 долар, заплатите бяха около 10-15 долара, а пенсиите - 5-6 долара. Имаше и зърнена криза, която по стечение на обстоятелствата се наложи да решавам аз като бъдещ министър. Помня много добре събитията като главен секретар на президента Петър Стоянов, неговата роля в преговорите. Връщането на мандата беше благодарение на неговия авторитет и подкрепа от българските граждани. СДС беше единствената алтернатива, но сплотяването на хората до голяма степен беше осъществено заради случващото се, в следствие на управлението на БСП. В 20 век България не можеше да осигури хляб на българските граждани, а това беше нещо нечувано. Събитията през този период обединиха хората и дадоха един тласък за драстични и важни промени.
Фокус: Споменахте, че Петър Стоянов е изиграл ключова роля в преговорите за усмиряване на демонстрациите. Какви стъпки предприе той за тази цел?
Румен Христов: Първо, той се яви при демонстрантите, които бяха настроени много радикално и пред парламента, и по улиците. Влияние оказа неговото непосредствено поведение пред хората, които бяха демократично настроени или симпатизанти на партията, които го уважаваха и държаха на него. Той повлия при разговорите, които се водеха в президентската администрация.
Различни са трактовките за това, което се случи на 4 февруари по отношение на връчване на мандата, но имаше предложено правителство, което в нарушение на Конституцията не беше одобрено от президента и беше пуснат указ за съставяне на правителство. Каквото и да говорят, това е фактът. Папката, която беше донесена от тогавашния председател на БСП Георги Първанов, съдържаше имената на министри и на втория кабинет на социалистите с премиер Николай Добрев.
Фокус: СДС преминава през трудни моменти, вътрешни разногласия и разриви. Кои са грешките, които отчитате през годините?
Румен Христов: Грешките са много, но виновниците са персони, а не СДС. Идеята на синята партия, зарядът, който носеше и това, което беше поставила за цел и сега е валидно, важно, обичано и подкрепяно от хората. Това, до което достигнахме като разпад, загуба на доверие са грешки на персоните, които бяха от СДС. Не искам да ги изброявам, но са много и до голяма степен оказаха влияние за разделението на партията.
Смятам и сега, че СДС като коалиция беше по-жизнена формация. Може би, в тежките години на реформи – 1997-2001 г. имаше нужда от по-стегната структура, но СДС беше една палитра от политически организации. Според мен създаването на единна партия беше грешка. След това разделението на СДС, излизането на Иван Костов, Евгени Бакърджиев и Стефан Софиянски бяха грешки, защото когато бяхме заедно, получавахме доверие, бяхме по-силни и успехите ни бяха по-големи.
Фокус: В момента СДС също участва в коалиция Реформаторски блок на ниво управление. Виждате ли възможност за единна партия между петте в бъдеще?
Румен Христов: Лично на мен ще ми бъде много трудно. СДС съществува от 26 години, от началото съм неин член и не мога да си представя, че ще бъде другояче. В партията не сме готови, защото животът ни е свързан с тази формация. Мисля, че ние сме успешна коалиция и сега. Формулата Реформаторски блок работи добре и при едни ясно начертани правила, които са залегнали в нашето учредително споразумение, можем да постигнем още по-добри резултати, без да бъдем единна формация. Да, има нужда от сплотяване на ръководствата за по-лесно вземане на решения, но това е въпрос на преговори и избистряне на концепцията. В СДС не сме готови за единна формация в рамките на РБ към настоящия момент. Това ми показаха многобройните срещи с нашите структури, проведени във връзка с изминалите преди месец местни избори.
Фокус: Споменахте, че доверието към СДС през годините е загубено. Какво трябва да се промени в партията, така че тя да спре да бъде свързвана с отминалите грешки?
Румен Христов: Партията трябва да бъде отворена към симпатизантите си на първо място, а не към членовете, защото те са наша безспорна подкрепа. Имаме около 80 хил. души твърд електорат, но той не е достатъчен. Според социолози и политолози десницата разполага с един резерв от 500-600 хил. гласа, които ако не ни харесват като коалиция в РБ, те не само че гласуват за нас, но и не отиват при никого. Това е резерв, който трябва да активираме. Тези 80 хил. гласа, които получаваме не са достатъчни. Трябва да се борим за периферията, за хората, които не са твърд електорат, които ни симпатизират, но не гласуват за нас и за никого, поради това, че не ни харесват в политиката. Политиката ни трябва да бъде много по-открита, пряма, реформаторска, балансирана. СДС е не просто най-старата демокрация, но тя трябва да се държи като най-мъдрата, най-опитната, най-балансираната, защото през всички тези години натрупахме голям опит, който би могъл да бъде полезен на другите две формации. Те са сравнително млади формации и можем да играем ролята на един балансьор в добрия смисъл на думата.
Фокус: Освен с прехода, СДС се свързва и с първите двама демократични президенти – Петър Стоянов и Жельо Желев. Предстоят президентски избори, какъв е профилът на бъдещия кандидат-президент, който би бил успешен за синята идея?
Румен Христов: Жельо Желев беше първият демократично избран президент. Работил съм в неговата администрация. Той беше много почтен човек, подходящ за периода, в който беше президент на Република България. При президента Петър Стоянов също работих в продължение на 5 години и имам много преки впечатления за неговата работа. Съжалявам, че той не повтори мандата си, защото би бил много успешен президент.
Що се отнася до кандидат-президента, ние от СДС смятаме, че трябва да се ползва старата практика за провеждане на вътрешни избори, каквито бяха проведени навремето между Жельо Желев и Петър Стоянов, както и по-късно, когато кандидати бяхме аз и г-н Малинов. Това е стара традиция.
В СДС си представяме изборът на кандидат за президент в рамките на РБ, а не общо в дясното пространство. Според нас, участвайки в едни общи избори на цялата десница ще загубим до голяма степен физиономията на РБ. Ако се явим заедно с ПП ГЕРБ, която е големият коалиционен партньор в управляващата коалиция, безспорно те с по-голямо влияние от нас, ще спечелят президентските избори. Хубаво е да имаме наш кандидат. На този етап не мога да кажа имена, но има много достойни хора, които могат да бъдат в средите на активните политици, значителни фигури от десницата, които й симпатизират, но не са активни в политическия живот, такива, които не са членове на ръководства на партии или изобщо не са членове на партии. Въпрос на преценка, подбор и състезание между излъчените кандидати е. Дали ще бъдат двама или повече, времето ще покаже.
Фокус: Какви качества е необходимо да има вашият кандидат-президент?
Румен Христов: На първо място, той трябва да бъде убеден демократ, проевропеец, прозападно настроен човек, убеден в правилния път на България и безспорен авторитет, който би стоял сериозно на политическата сцена в България, ЕС, както и в световен план. Все пак държавният глава представлява Република България в цял свят.
Фокус: Какво успява да съхрани партията цяла и до днес?
Румен Христов: Онази енергия, онзи плам, който имаше в началото на промените. Събития като милионния митинг преди Великото народно събрание не се забравят. Това е нещо велико и неповторимо. Не бива да живеем само със спомените, но нагърбвайки се с тези изключително важни и непопулярни реформи, синята партия плати много висока цена. СДС е политическата формация, която плати най-тежката цена на прехода. Провеждайки всички тези непопулярни реформи, бяхме пратени в опозиция, където изкарахме повече от 15 години. Не съжаляваме обаче, че тези реформи бяха направени, защото това е присъщо за десните формации – те провеждат реформи, знаейки ясно, че не са популярни, не се харесват на гражданите, но трябва да се случат.
Фокус: Вие сте в СДС от самото създаване на партията. Останаха ли и днес основните идеи, с които партията бе основана?
Румен Христов: Част от тях да, други вече са изпълнени. Стремежът за демокрация, за даване на възможност на предприемчивите, знаещите и можещите хора да се развиват, да създават бизнес, да бъдат образовани остават и днес. Демокрацията е възможността всеки да изповядва своята политическа идеология, да говори свободно, да се развива, да може да пътува в чужбина и да живее по-добре. Мисля, че голяма част от тези заложени при създаването на СДС демократични идеи остават и днес. Демокрацията е нещо непреходно и важно за всеки гражданин. Ако партията имаше шанс след 2001 г. да продължи да управлява, съм сигурен, че след като изпълнихме всички критерии, наложени от ЕС, щяхме да работим за подобряване на благосъстоянието на българските граждани. Такава беше логиката, но за съжаление не получихме правото да управляваме още един мандат. Ако СДС беше продължил да управлява, днес икономическата ситуация щеше да бъде много по-добра, България щеше да бъде член на еврозоната и нямаше да бъдем на последно място по заплати и жизнен стандарт.
Фокус: За каква промяна ще продължи да се бори СДС?
Румен Христов: СДС като член на РБ отстоява договорените в рамките на блока реформи в образованието, здравеопазването и най-вече в областта на правосъдната система, за да върнем доверието на всички български граждани в тези институции. Думата реформи, която е много непопулярна, отново е в устата на СДС и на РБ като цяло. Освен че сме най-старата и най-мъдра партия, сме абсолютно лоялен член на РБ, една успешна формула на събиране на десницата, която беше разделена преди години, излизайки от СДС като няколко формации. Правим опит да развием потенциала, с който разполагаме, да помогнем на нашите партньори от ПП ГЕРБ, да бъдат по-смели по отношение на реформите, които са важни за българското общество и за държавата като цяло.
Лора ГОРОВСКА