Интегриране на регионалните пазари и свързване на транспортната и енергийна инфраструктура стават фокус в сътрудничеството на страните от Югоизточна Европа

„Планираме и изграждаме общи транспортни коридори, гранични пунктове, енергийни и цифрови мрежи. Със съвместни усилия можем да отворим нови пазари, да привлечем стратегически инвеститори, да увеличим туризма и производството“. Това заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски при откриването на кръгла маса на министрите на икономиката на страните от Югоизточна Европа, която се провежда в рамките на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Срещата е първата от поредица събития, които страната ни организира, поемайки за трети път председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Участие в нея взеха представители на 8 страни от региона.

„Сътрудничеството между страните в региона е мощен инструмент за постигане на икономическо развитие“, посочи министър Лукарски. Той постави акцента на търговията и инвестициите като механизъм за повишаване конкурентноспособността не само на отделните икономики на страните в региона, но и за позиционирането на Югоизточна Европа като интегриран регионален пазар, който може да предостави много по-голям потенциал на партньорите в рамките на ЕС и на трети страни. Същевременно изграждането на интегрирана инвестиционна среда в страните от региона по негови думи би предоставило значително по-добри възможности за реализиране на проектите на стратегически инвеститори, насочили погледа си към Югоизточна Европа.

Министър Лукарски заяви, че основен приоритет в работата на Министерство на икономиката е създаването на условия и предоставяне на подкрепа за българските предприятия за интегрирането им в регионалните вериги на добавена стойност чрез насърчаване на секторните клъстери и експортните консорциуми. За да стимулира процеса Министерство на икономиката организира и поредица срещи между агенциите за насърчаване на МСП и износа от страните в региона, както и контактна борса с участие на бизнеса. „Важен аспект за нашите компании е и подобреният достъп до финансиране“, поясни министър Лукарски. Той определи страната ни като благоприятна среда за финансиране чрез рисков капитал, като посочи, че близо 150 стартиращи компании от региона са финансирали своите идеи  чрез българските фондове за рисков капитал „Eleven” и „Launchub”.

Участието на български компании като изпълнители или подизпълнители по трансгранични проекти, както и в обществените поръчки в страни от региона е друг механизъм за включването им в регионалните вериги на добавена стойност. „Това ще създаде възможности и за трансфер на know-how и подобрен достъп до външните пазари“, допълни министър Лукарски.

Той посочи, че в рамките на председателството си България ще работи за засилване нивото на сътрудничество в три основни сфери – транспорт, енергетика и инфраструктура, медийна свобода и свобода на изразяване и миграция и справяне с бежанския поток. Той допълни, че страната ни ще продължи да полага усилия и по отношение на икономическото развитие, сигурност и правов ред, опазване на околната среда и борба с климатичните промени, регионална политика за младежта и спорта, развитие на човешкия потенциал.

„Приветствам избора на българското председателство да фокусира усилията си върху бизнеса и инвестициите“, коментира Горан Свиланович, генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество. Той поясни, че основният страх на близо 70% от гражданите на страните в Югоизточна Европа е, че могат да загубя работата си или да не успеят да намерят такава в идните години. „Това е основният проблем и трябва да намерим решение по пътя на сътрудничеството“, завърши той.

Интегрирането на страните в региона по думите на министър Лукарски изисква не само взаимодействие между Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и ЕС, но и с други международни организации и регионални формати като Съвета за регионално сътрудничество, Стратегията на ЕС за Дунавския регион, Адриатическо-Йонийската стратегия и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.