Марио Топчийски, СДС: Липсата на системен подход е една от причините нещата в България да не вървят

Липсата на системен подход е една от причините нещата в България да не вървят. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” водачът на листата на СДС за 24 МИР София Марио Топчийски. Според него като се започне от Конституцията, енергийните монополи, съдебната реформа, общините - всичко се прави на парче.

Фокус: Г-н Топчийски, какви законодателни промени са заложени в програмата на СДС?
Марио Топчийски: СДС е настоява в следващия парламент да се подготви и да се проведе бързо референдум за или против тютюнопушенето на обществени места. Налагането по силов начин на норми, които Европейския съюз препоръчва, не е в демократичните традиции на Европа. Хората трябва да бъдат питани по този въпрос, за да видим дали искат да остане пълната забрана или да се върне частичното ограничаване на тютюнопушенето в заведенията. СДС първа поде инициативата за свикването на такъв референдум. За нас е крайна мярка да се забрани тютюнопушенето в заведенията.
Другото, което ще се опитаме максимално бързо да променим, е законовият статут на неизбежната самоотбрана.
Смятаме, че е много важно въвеждане на горска и полска полиция. Такива органи е имало преди 1948 г. и те са играли положителна роля в опазване на земеделската продукция на хората. Това е изключително актуално в момента и трябва да се акцентира върху него. Тази полиция може да е към общините, защото те познават най-добре територията, особеностите на релефа и хората.
Фокус: Колко сериозен е този проблем, за да се налага създаването на такава горска и полска полиция?
Марио Топчийски: Проблемът е много сериозен. Най-големият проблем е липсата на действаща икономика. В малкия бизнес са включени земеделските производители, които не се чувстват защитени и нямат стимул. Арендаторът намира начин да си защити продукцията, но голямата част от хората имат малки ниви, за които няма никаква сигурност.
Фокус: Какви промени трябва да се предприемат в областта на съдебната система?
Марио Топчийски: Важен акцент е отговорността на магистратите, по чиито решения България е била осъдена от международните съдилища да заплати обезщетения. Това може и сега да се направи от Висшия съдебен съвет. Идеята е да се създаде публичен регистър на магистратите, които са довели със своите решения до това България да заплати обезщетения, след като бъде осъдена в Страсбург с оглед правата на човека. Такъв регистър няма. Той ще има роля на превенция.
Друго важно нещо е включване на представители на адвокатурата във Висшия съдебен съвет. Във ВСС има магистрати – съдии, но има представители на правни професии, които не са магистратски – прокурори и следователи, които имат своя квота. В адвокатурата отдавна се говори, че за да бъде успешна правната реформа в България, е добре във ВСС да има квота и на най-многобройната от правните професии – адвокатурата. След като държавният адвокат – прокурорът, е представен във ВСС, би трябвало и другата страна да бъде представена. Това би било една от гаранциите за това съдебната реформа да е успешна. ВСС администрира с огромен бюджет около 5000 души за цялата страна – прокурори, съдии, следователи. Само в София адвокатите са над 5000, а в страната са около 11 500. Няма друга толкова многобройна правна професия.
Фокус: Колко според вас трябва да са представителите на адвокатурата във ВСС?
Марио Топчийски: Трябва да има пропорционалност. Държавата инвестира много средства, но контролът по инвестициите и по реализацията на политиките на държавата в правната сфера ще бъде силно улеснен, ако независимата професия на адвокатите също бъде включена във ВСС. Има такива прецеденти в Европа.
Фокус: Кое е най-важното нещо, което трябва да се случи в съдебната реформа?
Марио Топчийски: Най-важен за всяка една реформа е системният подход. Всичко в България се прави на парче. Трябва да се създадат предпоставки за системно реформиране. Съдебната реформа е изведена като акцент и ежедневните заглавия във вестниците обикновено са за личности, чиновници, а не за политики. Съдебната реформа трябва да се разглежда като нещо, което трябва да се провежда като процес, а не като еднократен акт. Трябва да се изучават причините за това защо съдебната реформа в България е бавна, куца и не е ефективна.
Фокус: Защо съдебната реформа в България не е ефективна?
Марио Топчийски: Има обективни и субективни причини. Обективните са две. Първата е, че след 1989 г. сменихме обществения модел. Това наложи промяна на цялостната нормативна база. До 1991 г. нямаше Търговски закон, нямаше много други закони. Смяната на обществено-икономическите отношения не доведе до системна, обмислена и балансирана промяна на нормативните актове. Втората обективна причина е свързана с това, че по пътя си към интегриране към ЕС България трябва да положи огромни усилия да интегрира нови норми, които не са еднократно дадени в ЕС. Тази илюзия трябва да отпадне у повечето политици. ЕС непрекъснато създава правни норми. Процесът на интеграция не е приключил и не е еднократен акт и затова в ЕС се засилва ролята на правото на съдебния прецедента. Нито една от правните професии у нас не е била обучавана в това. Всеки от нас сега се обучава индивидуално и следи как това се променя.
Фокус: Как може да се върне доверието на гражданите в съдебната система?
Марио Топчийски: Доверието на гражданите в съдебната система могат да върнат тези, които са в системата. Ако има хора, които имат добра воля, ако са добре „стимулирани” от медиите, т.е. медиите им дишат във врата и ги контролират, ако има вслушване в гласа на редовите практикуващи съдии, прокурори, разследващи полицаи и адвокати, смятам, че доверието сравнително бързо ще се върне. Първо обаче трябва да се осъзнае проблемът. След това да се мисли как да се решава, а решенията трябва да са публично оповестени. Публичният регистър, който ние предлагаме, е една от стъпките за връщане на доверието на гражданите в съдебната система. Доверието в съдебните институции е основен стълб в държавността още от римско време.
Фокус: Как ще коментирате скандала с подслушванията в МВР?
Марио Топчийски: Темата с подслушванията е една много болна и чувствителна тема. Цял огромен стогодишен вестник във Великобритания беше закрит заради частно подслушване. Ние не можем да закрием МВР, но отговорността трябва да се поеме.
Фокус: Каква е позицията ви по появилите се искания за свикване на Велико народно събрание и смяна на Конституцията?
Марио Топчийски: Лично аз съм бил против тази Конституция. Навремето участвах като експерт на кръглата маса за променянето на член първи от Живковата конституция. Конституцията трябва да се пипа много внимателно. Според СДС трябва да започне широк обществен дебат. Конституция не се прави за няколко месеца. Трябва да се мине през обществен дебат. Например, когато се променяше конституцията на Петата Френска република в частта за намаляване срокът на продължителност на президентския мандат от 7 на 5 години това отне повече от една година. Смяната на цяла Конституция означава смяна на концепцията за това как да изглежда обществото. Аз не мисля, че ние като общество сме готови за такъв тип промяна. Широк обществен дебат не се направи при създаването на сега действащата Конституция. Тогава позицията на СДС беше да се изчака и да се работи по-дълго време по Конституция. Като цяло тя е добра, но не се обмислиха докарай нещата.
Една от причините нещата в България да не вървят е липсата на системен подход – като започнете от Конституцията, енергийните монополи, съдебната реформа, общините - всичко се прави на парче. Правителството на ГЕРБ падна защото му липсваше системен подход. Те не обърнаха внимание на това как да се управлява системата общество. Безспорно имаха постижения – например хора, които бяха свързани с корупционни практики, бяха отстранявани много бързо. Но нямаха никакви постижения в системния подход в икономиката. Те си поставиха за самоцел фискалните изисквания. От там нататък нямаше никаква политика в областта на икономиката. Няма системен подход и в областта на енергетиката. ГЕРБ очевидно е сестринска партия на СДС в Европейската народна партия, но ГЕРБ не може да управлява самостоятелно и това се доказа. Масово се тиражира, че те могат сами да управляват или им се иска. Да, те имат волята, но нямат компетентността. Компетентността е в СДС, която е най-старата и най-демократичната дясна организация. Тя има много грехове към своите избиратели, но има най-дълъг път и отработени техники как да реагира. СДС не е лидерска партии. Другите две десни партии – ГЕРБ и ДСБ, са лидерски партии. Няма как да се управлява с воля, трябва и компетентност.
Екатерина ПАНОВА