Защо отговорът отново е СДС

Марио Топчийски, водач на листата на СДС в 24-ти МИР София-град

          В навечерието на „Парламентарни избори 2013”, след една кампания, пълна с компромати и скандали, сякаш никоя политическа сила или коалиция не успя ясно да формулира и да обясни защо българските граждани трябва да й гласуват своето доверие. Никоя, освен Съюза на демократичните сили, който не само запази добрия тон, но и единствен представи истинска алтернатива на кризата, обхванала политическата, икономическата, съдебната и редица други сфери на живота ни. Коалицията демонстрира интегритет и действително отстояване на ценностите, които промотира – днес само СДС няма доносници измежду кандидатите си за народни представители. А това означава, че пак сме първи в защитата на политическия морал и в липсата на зависимости от структурите на бившата ДС. Съюзът на демократичните сили заяви и способност да обединява, вместо да разделя – докато във всички останали партии и предизборни коалиции текат вътрешни и външни обвинения и разпри, то в коалицията - СДС, Обединени земеделци, Движение „Гергьовден“, Радикалдемократическата партия в България, Социалдемократическата партия и редица други десни партии и организации заедно, като отбор, предлагат конкретни политически решения в своята Програма за развитието на България.

          Това съвсем не е случайно, тъй като няма спор, че всичко положително от историята на прехода у нас е свързано със СДС. В отново актуалната тема за монополите другите партии едва сега признават обществената необходимост от тяхното премахване, и то не като осъзната цел, а през болката на гражданските протести по улиците на българските градове от отминалата зима. В същото време СДС има дългогодишен опит в изправянето срещу монополите – още от 1990 г., когато тъкмо той се пребори срещу „политическия монопол” на БКП/БСП. И днес, като коалиция, Съюзът на демократичните сили е против всякакви монополи – и икономически, и политически. Днес по традиция единствено СДС се явява гарант за тяхното окончателно премахване.

          Защото СДС знае кой е верният път за България. Знаеше го, когато негови представители първи заговориха и прокараха политическата „пъртина”, а впоследствие и единодушно подкрепиха с гласуване посоката на България към НАТО и към Европейския съюз – факти, които днес, слава Богу, са се превърнали в ежедневие. Знаеше го и когато през 1991 г. и през 1997 г. бе призован от българския народ на два пъти да спаси страната и да я извади от поредния икономически провал на БКП/ БСП. И докато СДС никога не е свалян от управление от протести, БСП вече два пъти (1991 и 1997 г.) си е отивала от властта предсрочно заради народа, излязъл на улиците, а тази година и ГЕРБ я последва.

          СДС не само е основополагаща част от съвременната ни история, СДС е люлката на политическата демокрация в България. Идеите на СДС от началото на прехода станаха общи за цялото общество и днес дори политическите опоненти на Съюза на демократичните сили продължават да заимстват позициите му („валутния борд”, „плоският данък” и други ключови приоритети на държавата). Така през последните 23 години СДС се оказва в ролята на нетен донор на идеи, кадри и политики на всички партии, движения и обществени формирования – даже на БСП и ДПС. Дори днес те предлагат и подкрепят за бъдещ премиер след изборите отново бивш кадър на СДС. Халал да им е!

          СДС изхарчи много от своята енергия, за да се освободи от хора с предимно „лични свои каузи”. Освен мнозината личности, които приеха демокрацията и СДС като идеята на своя живот, немалко кариеристи и нереализирани лица видяха шанс да получат „своето време” именно чрез СДС. Други, със зависимости към бившата и неизкоренима ДС пък бяха директно командировани в коалицията. Част от бившите лидери на СДС за съжаление не бяха на висотата на обществените очаквания към тях. Вместо навреме и мъдро да дават шанс на богатите с различията си кадри на СДС, повечето лидери се бореха за своето лично политическо фиксиране, което обективно беше невъзможно. Кой може да се закрепи за дълго в центъра на буйна река? Вместо от позицията на водачи да търсят и селектират политически таланти, които да поемат натиска на повишаващите се граждански надежди, те провеждаха опити за подбор на „лични кръгове”, което също обективно бе обречено на провал. Един особено опасен за СДС и за демокрацията бивш лидер не просто пропиля най-ценния капитал на обществено доверие на демократичната коалиция СДС, но и откровено демонстрираше своето презрение към нейните каузи – Иван Костов, застанал начело на коалиция от 17 партии и организации, без да е бил нито ден член на която и да е от тях. Той елиминира демократичното обсъждане и вземане на решения в коалицията и наложи своето еднолично разпореждане, съзнателно убивайки „присъдружните партии и организации” в СДС. Така освободи политическото пространство за формации като НДСВ (излъгала го първоначално с двама „мандатоносителя”), „Атака” (с лидер бившия главен редактор на в-к „Демокрация”), РЗС (бивши земеделци, впоследствие консерватори, накрая – просто „пощенски кутии”) и ГЕРБ (черпещи кадри най-вече от ВИФ и Школата на МВР в Симеоново). Имайки под контрола си (от началото на 1997 до 2001 г.) цялата власт в държавата – законодателна, изпълнителна и съдебна, Костов не обвини нито един член на грабителското хиперинфлационно управление на БСП и така за втори път еднолично ги реабилитира. А след като получи всичко от организацията СДС, която го създаде, издигна и поддържа като политик, реши да я зареже и завинаги я напусна. Учреди своя еднолична лидерска партийка, отнемайки от СДС ценни кадри и най-вече обществено доверие.

          Но мечтите на хората не подлежат на приватизация и вкусът към демокрация на българския народ не може да бъде манипулиран, дори от Командир. Бавно и трудно, с тежки загуби на обществена подкрепа СДС успя да се изчисти от хора като него, черпейки силата и енергията си за обновление отново от мечтите на българите за достоен живот по критериите на страна членка на ЕС през ХХІ в.

          В СДС останаха само трайно и искрено свързани с демокрацията хора и ако днес една от партиите на компрометираното статукво издига лозунга „Имаме воля”, то СДС е коалицията, която спокойно и със самочувствие може да отговори: „Имаме компетентността!”. Тази увереност идва както от дългия „преход през пустинята” на българските политически реалности, така и от „букета” от идеи и личности, оформили новия коалиционен облик на Съюза на демократичните сили. Също от смелостта сами да прочистим своите „Авгиеви обори” по демократичен път – чрез вътрешни избори и гласуване. Но най-вече – от неугасналите надежди на българите за достоен живот в обединена Европа.

          Политиката става „мръсна работа”, когато в нея влязат мръсници. Истинските политици винаги си остават малко идеалисти с много здрав разум, но никога не са търговци. И ако храмът на политиката е Народното събрание, то е дошло време от него да се изгонят „търговците” и там да започне системна, внимателна и компетентна работа по действащите закони. Дошло е време българският „политически оркестър” да спре фалшивото си свирене и да започне да извлича оригиналната българска „политическа мелодия” от предложената партитура в действащата Конституция. Дошло време също така и да започне широк обществен дебат за нова Конституция и ако обществото през следващите 3-4 години приеме нуждата от нова модерна Конституция – да започне подготовката за нова, по-красива и по-оригинална българска „политическа мелодия” в рамките на „Политическата Евровизия”.

          В своя коалиционен формат СДС предлага конкретни политически решения на наследени тежки икономически и структурни проблеми.

          Първият акцент е създаване на условия за реално формиране на стабилна „средна класа” чрез стимулиране на дребния и средния бизнес като гръбнак на проспериращата икономика. Да си припомним, че думата „бизнес” на английски е синоним на работа, не на алъш-вериш.

          Вторият акцент е повишаване стандарта на живот на българските граждани чрез конкретни мерки за намаляване на безработицата и увеличаване на доходите на всеки. Когато множество проспериращи малки и средни фирми работят, именно те ще имат нужда и ще назначат най-много на брой работници.

          Третият акцент е премахване привилегиите на монополите и създаване на условия за реална конкуренция и гарантиране правата на потребителите. Ако един монопол може да се премахне, това следва да се стори бързо, но внимателно, за да не се роди друг на негово място. Ако един монопол е от групата на т.нар. „естествени монополи”, то неговата дейност следва внимателно и системно да се регулира от държавния регулаторен орган и да се контролира, включително и от т.нар. „обществен контрол” чрез неправителствени организации и изявени лидери на общественото мнение, вкл. журналисти.

          В Програмата на коалиция Съюз на демократичните сили постигането на тези цели е разработено с детайлни и конкретни решения във всички сфери на обществения живот.

          И така - защо на 12 май 2013 г. отговорът отново е СДС?

          Защото ние не обещаваме неизпълними неща, а предлагаме конкретни мерки за всички сектори от обществения живот, така че българите да се почувстват не само географски в Европа.

          Защото предлагаме системен подход при управлението на държавата, а не „закони на парче”, както досега.

          Защото имаме компетентността да управляваме, не само волята.

          Защото освен натрупания 24-годишен политически опит СДС ще влее „свежа кръв” в държавното управление, ще използва свежи идеи и ще се опре на политически свежи хора.