Иван Сотиров: Не искам СДС да е партия в кутия

Източник: в. "Труд"

Интервю на Лилия Цачева

Г-н Сотиров, СДС ще решава на 15 май дали да потвърди "Синята коалиция" с ДСБ за вота догодина. Какво е разпределението на силите и какво решение очаквате от Националния съвет?

- Най-доброто решение, заложено, но неизпълнено от СДС още преди парламентарните избори през 2009 г., беше широко дясно обединение. Но подчинено на ясни принципи и поемане на отговорност от лидерите, които разцепиха десницата. Тяхното неоттегляне стоварва всички негативи от миналото върху СДС и партиите в "Синята коалиция". Затова продължаваме да губим доверие. Ние нямаме принципни различия нито с колегите от ДСБ, нито с останалите партии в коалицията, нито на ниво избиратели. Различията ни са в оценката за ролята на тези лидери. Докато те продължават на всяка цена да искат да са ментори на "Синята коалиция", да правят безпринципни договорки с единствената цел да се възпроизведат и в следващ парламент, нищо добро не ни очаква.

- Кои са тези лидери?

- Мисля, че другите неща са преодолими, но лидерът на ДСБ Иван Костов е най-сериозният проблем. С него широко дясно обединение не може да се случи, наивно е да се мисли, че той ще се оттегли. При това положение единственият полезен вариант за СДС е да се яви сам на избори. Дълбокото ми убеждение е, че СДС има шанс не просто да влезе в парламента, но и да участва в управлението на България.
 

- На президентския вот през есента Костов и ДСБ ги нямаше в коалицията, но кандидатът на СДС Румен Христов взе 60 000 гласа. С толкова в парламента не се влиза.

- Случилото се на президентските избори е продукт на взаимоотношенията в "Синята коалиция". Първо, беше необмислена идеята след частичните избори в София да обявим, че ние ще имаме собствен кандидат за президент. И в това ни вкара Костов. Идеята му беше СДС да излъчи кандидат за президент, защото беше ясно, че това ще е изключително тежка битка. А кандидатът за кмет на София да е от ДСБ. Стигна се до предварителни избори, избрани кандидати, но Костов 2 месеца отказа да посочи вицепрезидент! Така СДС беше тласнат да търси друга подкрепа. Беше очевидно, че Костов се опитва да избяга от тази битка. Нещо повече - това са думи на председателя на СДС Мартин Димитров на Националния съвет след изборите - Костов умишлено ни тласна и съдейства да се провалим на президентските избори, за да не може СДС да помисли за самостоятелно явяване на парламентарния вот. 
Костов превърна президентските избори в средство за опаковане на СДС. Колега, бивш депутат, преди време каза, че отношението на Костов към СДС е като във филма "Елена в кутия". В него доктор осакати една красива жена, която го презираше, за да я притежава. Накрая тя се привърза към него, защото нямаше кой друг да се грижи за нея. Аз не желая СДС да бъде партия в кутия.

- И все пак ако "Синята коалиция" се запази на 15 май, какво следва? От ДСБ напускат хора, да не тръгне "заразата" и при вас?

- В тази коалиция ние сме обречени. Винаги съм отстоявал, че СДС трябва да търси обединение със своите избиратели и с авторитетни и качествени хора. Целият елит на България през годините беше част и е работил за СДС. За СДС никога не е било непрестижно да се гласува, напротив. Десните избиратели, разочаровани от ГЕРБ, не искат да гласуват и за Меглена Кунева, но не искат и за "Синята коалиция", защото я приемат като проект на Костов. Ако на 15 май запазим "Синята коалиция", това значи, че СДС приключва като самостоятелен, идентичен субект на политическия терен. Това значи пак да се разминем с избирателите си и да се разцепим в СДС. А е престъпление при състоянието на държавата, при отсъствието на автентичен десен проект, ние да не предложим този проект. Ние, каквито и грешки да сме допуснали, сме партията, която определи дневния ред на държавата. Ред, последван дори от нашите политически опоненти - членството в НАТО, в ЕС... И днес ГЕРБ, притиснати от Европа или от обществото, стигат до решения, които СДС първи е дал - и за спирането на АЕЦ "Белене", и за Сребърния фонд...
 

- Защо не направихте така, че да се чуват позициите ви, вместо да ровите в миналото, което правите от години в десницата? Не виждам кой ви пречи. 

- Когато носиш на гърба си лицата, които носят персоналната отговорност да се допуснат груби грешки и да не се изпълнят неща, които сме обещавали, и с тях атакуваш тройната коалиция или ГЕРБ, няма как да те чуят. Защото те казват: Тези неща не ги ли правеше Иван Костов? Това важи и за прозрачността във властта, и за приватизацията, за какво ли не. Стигнахме дотам, че радикалният закон за отваряне на досиетата да се приеме от Сергей Станишев! Питам и защо по времето на ОДС, когато имахме пълно мнозинство, не се потърси отговорност на хората, които доведоха до Виденовата криза, които откраднаха милиарди. Това беше един от ангажиментите ни. Защо стратегическите предприятия бяха продавани на офшорки с изпраните пари на комунистическата номенклатура, а не се привлякоха западни инвеститори. Когато отговорността не се носи лично, тя се поема от цялата партия. Така СДС загуби ресурса си да атакува. Мартин Димитров не може да носи негативите на миналото. Но когато излиза рамо до рамо с Костов, как да предизвиква доверие? Така стигаме до абсурдната ситуация Меглена Кунева и министри от тройната коалиция да ни бъдат пробутвани като алтернатива на политическото статукво. А това е теренът на СДС.
 

- СДС се кичи с успехите на ОДС, но за лощите неща е виновен само премиерът в този кабинет - Иван Костов. Не се връзва.

- Години наред ни се пробутва версията как има един изключителен държавник Костов и една лоша партия, която го проваля. А е точно обратното. Всичко добро, което се постигна, беше защото основните принципи и идеали на СДС бяха непреодолими. И те се изпълняваха въпреки липсата на решителност и ангажираност на Костов. Но можеха да се случат много повече неща. Негова е отговорността, че народни представители бяха карани да си оттеглят радикални предложения от Закона за досиетата. През 1996 г. ръководството на СДС на закрито заседание ни предложи да придобием 25% от акциите на банката на Атанас Тилев! Агент на ДС, човек на Бригадир Аспарухов, участник в грабежа на България. Ако тогава нямаше силен Национален координационен съвет на СДС, партията щеше да осъмне като акционер в престъпна банка. Второ - 1997 г., когато навън течеше революция, ръководството на СДС ни предложи да правим програмно правителство с БСП€. Спряхме и това, за да не осъмнем с премиер Николай Добрев. С превръщането на СДС в единна партия от Костов, бяха изгонени хората, които се противопоставяха на тези решения. Партията беше централизирана, за да може да се изпълнят ангажиментите към определени хора, към паралелната власт на кукловодите на прехода.

- Ако това е вярно, защо не сте казали тези неща още тогава? И защо например сега напускащите ДСБ отиват при Кунева, а не обратно в СДС?

- Казвано е, но тогава всеки инакомислещ и говорещ биваше изгонен, заглушен. Мисля, че трябваше да изживеем този катарзис, да изговорим нещата, да прочетем миналото и да продължим напред.
А за напускащите ДСБ - хората възприемат "Синята коалиция" като персонален проект на Костов. Как тези, които бягат от него, да се върнат в СДС, за да се коалират пак с него?

- Да приемем, че на 15 май СДС скъса със "Синята коалиция". Ако това доведе до невлизане в следващия парламент, кой ще носи отговорността?

- Аз съм убеден, че СДС ще успее. Липсва ни само кураж. Уви, единственият аргумент в полза на "Синята коалиция" е страхът.