Мартин Димитров: Пазарът и интересът на инвеститорите ще определят дали ще има газова централа на площадката на АЕЦ „Белене”

Мартин Димитров, председател на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм в НС и съпредседател на Синята коалиция в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Водещ: Г-н Димитров, поздравихте днес премиера за решението за АЕЦ „Белене” но се оказа, че там ще има газова централа, но не е ясно от къде ще идва суровината. Да не се окаже, че сте прибързал с поздравите?

Мартин Димитров: Това е една голяма победа за СДС и за Синята коалиция, защото ние отдавна искаме спиране на проекта „Белене”, защото беше адски скъп, неефективен, щеше да произвежда много скъп ток и щеше да бъде удар по финансовата стабилност на българската икономика и българската държава. Сега, какво ще има на мястото на „Белене”, всички опции са отворени, ако има инвеститор, който да направи газова централа, ако може да поеме всички разходи и всички рискове, аз нямам нищо против, но то не може да става нито с държавни гаранции, нито с държавни пари, нито с купуване на фиксирана цена на тока, но ако има частен инвеститор, който да поеме всички тези рискове, нямам нищо против.

Водещ: Дори и ако природният газ идва от „Газпром” ли?

Мартин Димитров: Вижте, в момента целият природен газ, който се употребява в момента в България, или голям процент, е руски.

Водещ: Именно затова ви питам, защото това е един от вариантите явно.

Мартин Димитров: Има много малък процент българско производство, всичко друго е руски газ, вносен, но бъдещето е такова, че с направата на междусистемните връзки ще може да бъде купуван и различен природен газ от руския, така че, ако има частен инвеститор, който желае да направи такава централа, аз проблем с това нямам.

Водещ: Изненадващо ли е за вас именно газова централа да замени АЕЦ „Белене”, а не например да няма нищо на тази площадка?

Мартин Димитров: Знаете ли, аз ще бъда до край откровен с вас, защото в този момент има нужда от подобен откровен разговор. Тази идея за газова централа в момента се казва от правителството не за друго, а поради една много проста причина. Тъй като те от чисто PR гледна точка не искат просто да спират една централа и да не предлагат нищо на нейно място. Готовност за такава газова централа няма, няма разговори, няма инвестиционен интерес, т.е. това е само една идея. Все едно аз да ви кажа, че планирам някой ден да отида някъде, нищо повече. Т.е., за да разберете за какво става въпрос. Няма конкретен проект, няма инвестиционен интерес, нищо няма. Иначе, на тази площадка може да бъде направена такава централа, може да бъде направен конкурс и това е идеята, иначе не е лоша.

Водещ: Казахте PR ход, възможно ли е този ход да е обвързан и с това, че надеждите са именно „Газпром” да направи тази централа, или пък тя да бъде построена, но наистина да се използва руски природен газ, но на намалени цени, смятате ли, че това е част от политическия ход на българското правителство, обявявайки именно, че там ще има газова централа? Т.е. „Няма да правим АЕЦ „Белене”, но ще правим газова централа”.

Мартин Димитров: Там има площадка. Тази площадка може да бъде използвана за различни неща. Може да бъде направена газова централа, може да бъде направено и нещо друго. Ролята на държавата е да продаде площадката и инвеститорът, който я купи, със собствените си средства може да направи това, което иска. Трябва да се направи конкурс, ако ще е за газова централа, и който купи площадката, спокойно може за собствен риск и за собствена сметка, повтарям ви ги тези думи няколко пъти, да направи подобна централа. Важното е, че проектът, който струва 20 милиарда – „Белене” - проектът, който щеше да увеличи цената на тока поне с 50 процента, проектът, който щеше да натовари всяко едно българско домакинство, проектът, който щеше да съсипе българската икономика – „Белене” – е спрян. За мен това е важното днес. Иначе, вие ме карате една идея на правителството за газова централа сега да обсъждаме...

Водещ: Питам ви за вашата политическа оценка, защото се появиха много коментари. Смятате ли, че такъв инвеститор, за който говорите, би се появил. Като наблюдавате европейските и световните икономически тенденции специално в енергийния сектор, смятате ли, че има шанс за такова нещо?

Мартин Димитров: Има много хубав подход да се види дали в един проект има хляб, или не. Дали е добър, или е лош. „Белене” се видя, че за толкова време там кьорав инвеститор не можа да се свърти, което означава, че проектът е много неизгоден, много скъп, че пукната пара не струва, а за газова централа, ще видим дали има хляб в тази идея, от това дали има инвестиционен интерес, дали има хора, които са готови да си дадат парите за такова нещо. И ако се види, че няма, това ще означава, че няма хляб в тази идея и че няма хора, които са готови да си рискуват парите в един такъв проект. Т.е. това е пазарният тест. Ще видим този пазарен тест, дали ще има желаещи, които да участват.

Водещ: Продължавайки да говорим за природен газ, днес на заседанието на икономическата комисия обсъждахте и законопроект за ратифициране на споразумението за газопровода „Набуко”. Какво е развитието там? Какво да се очаква?

Мартин Димитров: Първо, икономическата комисия гласува консенсусно този законопроект за споразумение. От тук нататък вече е въпрос на инвестиции, на създаване на проектна компания и т.н. „Набуко” е много важен проект, но той за съжаление зависи от решенията на поне 5 държави и вече от тук нататък ще видим как ще се развият нещата и до къде ще стигнат.

Водещ: А ще има ли развитие скоро за интерконеккторната газова връзка с Турция,? Това беше още един от обсъжданите въпроси.

Мартин Димитров: Аз съм доволен, въпреки че заседанието беше закрито, мога да ви кажа, че премиерът си е поставил като лична важна задача създаването на тази връзка и това наистина трябва да бъде така, защото можем да купуваме през връзката с Турция азербайджански газ, който е 30 процента по-евтин в момента от руския. Така че такава връзка е необходима да бъде направена в кратки срокове. Истината е, че сегашното правителство няма никакъв прогрес с междусистемните връзки със Сърбия, Гърция, Румъния, за които има европейско финансиране. За Гърция и Румъния има европейско финансиране и Турция. Прогресът до момента е минимален, а това е необходимо. Защото, нещо простичко ще ви кажа, но много важно, всички страни, които успяха да намалят цената на доставка на природен газ за съответната страна, имат междусистемни връзки, имат алтернативи. Т.е. ние ако нямаме алтернативи, руският газ винаги ще е скъп за нас. Като видят руснаците, че ние имаме алтернативи и цената ще вземе да пада.

Димитър ДРАГАНОВ

Информационна агенция "Фокус"