Ваньо Шарков е роден на 25 септември 1962 г. в Белоградчик. По професия е лекар. Депутат е в 40-ото и 41-вото Народно събрание от квотата на Синята коалиция, зам.-председател на парламентарната комисия по здравеопазване.

- Вече втора седмица се говори за хаоса в лекарствената политика. Какво доведе до това състояние?
- Една от причините да възникне проблем с лекарствената политика и основно с цените на медикаментите бяха последните промени в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Там се смесват комисията по ценообразуването и комисията по позитивния списък. Това промени цялостната концепция за институциите, които участват в ценообразуването. Преди в междуведомствената комисия имаше представители на министерството на икономиката, на финансите. Така възможностите за въздействие върху членовете на тази комисия бяха значително по-ограничени. Сега една и съща комисия определя кои са лекарствата,заплащани с публични средства и какви са цените. В нея влизат 5 представители на НЗОК , 5 от здравното ведомство, както и 1 от министерството на финансите. Той председателства комисията. В нея има и по един представител на БЛС и Съюза на зъболекарите. При такава конфигурация, възможностите за въздействие при вземането на решение в полза на една или друга фармацевтична компания са много по-големи.

Другата страна на проблема е липсата на достатъчно яснота за всички български граждани как се формират цените на лекарствата. Механизмът е определен в наредба на Министерски съвет. Не е разписан в закон. Тя е приета в края на миналата година. Но не променя много начина на ценообразуване.

Има четири компонента. Първата е цената на производител. У нас се приема, че това е цената заплащана за същото лекарство от Фондовете в няколко европейски държави. Цената , която Фондът в Испания плаща е крайна цена , а не на производител. Върху тази цена идват следващите компоненти. Възможната надценка за търговеца на едно е между 6 и 9 %, след това е надценката на търговеца на дребно между 18 и 22 %, на трето място е ДДС-то от 20 %. Такъв ДДС върху лекарствата има само в три европейски държави . Това са Швеция, Норвегия и Германия. Ние едва ли сме на тези държави, за да си позволим такъв висок ДДС.
Затова ние предлагаме , че единият от механизмите е да се намали ДДС и то да стане диференцирана ставка. Това се позволява и от регламентите на ЕС.

- А кои са другите държави, където ДДС-то на лекарствата е по-малък?
- Във всички европейски държави ДДС върху лекарствата и върху козметичните изделия е по-малък. Дори в такива, които не са членове на ЕС също им диференцирана ставка. Сред тях са дори Турция, Македония, Черна гора и Сърбия, където ДДС-то се движи между 5 и 10 %. В Гърция данъкът е под 10 на сто. Това дава възможност да се случат две неща. Всяка година здравното министерство и НЗОК поръчват медикаменти заплащат и ДДС. Всяка година те плащат между 150 млн. и 250 млн. лева ДДС. При ДДС под 10 %, половината от тази сума би останала в системата на здравеопазването.
Лечебните заведения също провеждат търгове за доставка на медикаменти. Понижавайки ДДС-то биха останали повече пари за упражняване на тяхната дейност.
На трето място тази мярка би довело до поевтиняване на крайната цена на лекарствата за потребителите.
Само с едно действие може да има поне три нива на ефект. Всичко е въпрос на воля от мнозинството. В предния парламент подобна мярка я предлагахме заедно с хора, които сега са членове на ГЕРБ.

- Визирате Лъчезар Иванов?
- Да. В предизборната програма на ГЕРБ за този парламент бе записано , че ще има диференцирана ставка на ДДС върху лекарствата. В предишния БСП също записаха подобен текст. Всъщност ДДС върху медикаментите бе въведен 2001 от кабинета на НДСВ. Дотогава имаше нулева ставка. Когато въведоха 20 % ДДС бе причината за първия вот на недоверие срещу кабинета на Сакскобургготски.

- Как си обяснявате категоричното решение на ГЕРБ да не намалят ДДС върху лекарствата?
- От високата ставка печелят фирмите, които си възстановяват ДДС-то. Осъществявайки фиктивен износ на медикаменти след това те възстановяват ДДС. Вторият, който печели е държавата. Ако едно лекарство струва 10 лева. Надценката на търговеца е примерно 9 %, т.е. 90 стотинки. Надценката за търговеца на дребно е 20 %, което е 1,80 лева. Върху тази сума се прибавя и 20 % ДДС . Вярно е, че в една държава с неработеща икономика, каквато е България, основните приходи в бюджета са от ДДС. Сумата възлиза на около 6 млн. годишно. Но в същото време обаче приходите от ДДС върху лекарствата са едва 0,4 %.
Това означава, че ако въведем диференцирана ставка, ощетяването на бюджета няма да бъде толкова сериозно колкото твърдят от ГЕРБ. Далече е от истината , че България има политика по единна ставка по ДДС. Ставката за туризма е 9 %, а не 20%.

- Само това ли е единствената мярка , с което може да се въздейства на цените на лекарствата?
- Всяко едно въздействие върху 4-те компонента може да доведе до спад на цената. Ако се потърси действително цена на производителя , а не тази която се плаща от фондовете на другите държави. Ако се проведат разговори с представители на търговците на едро и дребно , то може да се постигне съгласие да се коригират % на надценка. Сериозно намаление на цените на лекарствата не би могло да се осъществи само с въздействието само върху един компонент. Преговорите , които министърът смята да води с производителите едва биха довели до това мечтано понижение от 50 %.

- Т.е Вие сте съгласни с браншовите организации, че това намаление е невъзможно и по –скоро трябва да се говори за спад от 5-10 %?
- Не бих се ангажирал с това да определям процентите. Разговорите трябва да продължат. Когато се опитваш да притиснеш производителите, то трябва да покажеш и ответни действия. Не може да имаш само изисквания без да дадеш нещо. Това, което може да се предложи е именно намалено ДДС.

- Стана ясно, че дори и при спад в цените, това ще засегне малък брой медикаменти и икономите няма да са големи?
- Не познавам в подробности пазара на лекарства в България. Винаги съм се стремял да стоя по-далече от тази тема, защото в нея има много лобистки интереси. В предния парламент доц. Щерев каза следното „ Няма пипане в закона за хуманната медицина, която да не е свързано с определени интереси”. На какъв брой лекарства ще бъде намалена цената зависи само от тези, които управляват системата в момента. Изпълнителната власт е тази , която може да повлияе на цените на лекарствата.

- Ще има ли ефект независим одитът , за който настоява Стефан Константинов?
- Не знам кой би могъл да направи такава независима оценка след като в ценовата комисия има представители на НЗОК, на министерство здравеопазването и на финансите. Това означава, че той би могъл да се направи със представители на професионалните и пациентските организации. Единствено техни представители могат да гарантират независимост. Но на последното заседание на здравната комисия приехме решение Стефан Константинов в срок от 2 седмици да представи анализ на действащото ценообразуване, както и какви са пропуските. Той ще трябва да предложи и механизми за намаление на цените.
Сега се чуват гласове за замразяване на цените за 1 година. Те обаче са на достатъчно високи суми, че да гарантират печалбите на фармацевтичните компании и да продължат да се ощетяват гражданите. Ще изчакаме, но аз съм скептичен, че Константинов има някаква идея. Неговата демонстрирана воля минава единствено през това да чака нареждане от премиера.

- Това означава ли, че той трябва да подаде оставка?
- Да, и то поради много причини. Продължава да лъже за наградите раздадени през 2011 във ведомството. Разказа колко пари са дадени в Спешната помощ, както и за центрове по хемотрансфузиология. Не казва обаче на кого са надени 2 ,5 млн. лева бонуси. Продължава да стоварва тежестта за това върху лекарите от Спешната помощ.

- Това обаче ще се превърне в една от сферите с най-много кадрови смени? Не е ли вредно за системата толкова чести смени?
- По-добре да си замине някой , който не върши никаква работа и създава проблеми, отколкото да заема този пост. Константинов не работеше в екип с вече бившата шефка на НЗОК Нели Нешева. Когато зададохме въпроса за бонусите , той ми изпрати първо отговора от НЗОК. Такива чести смени показват лош кадрови ресурс. Намирахме някакви министри по кръстовищата на магистралите, след това други по предложение на някои от вицепремиерите. Ако не си бил шеф на едно отделение на клиника или ръководил поне 5-6 души, то как да ръководиш една система с толкова много хора и да носиш отговорността за такава мега структура? Кадровият подбор се прави по неясни принципи. Ако има изисквания за заемане на определени управленски в здравеопазването , то при министъра няма такива освен партийна вярност.