Д-р Ваньо Шарков: Дълговете на болниците растат заради сгрешена политика

Интервю на депутата от СДС д-р Ваньо Шарков за в-к Класа

- Г-н Шарков, защо болниците отново натрупаха огромни дългове – близо 380 млн. лева?

- В голяма степен увеличаването на задълженията на болниците в последната година е свързано с политиката на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - въвеждането на делегирани бюджети и особено изчисляването по методика, която взема за база разходите за лечебна дейност на тези болници само през последните три месеца на предходната година. Затова не бива да бъдат укорявани само мениджърите на тези болници, а е необходимо да се видят истинските причини за задлъжняването. Сред тях е и отказът от смяна на модела на финансиране, т.е. в преминаването от клинични пътеки към диагностично свързани групи.

- Има ли опасност от фалити на болници?

- Да, и тя е по-скоро свързана с опитите на някои доставчици да блокират сметките на лечебните заведения, с което изключително много ще затруднят дейността им и това може да доведе до закриването на лечебни заведения по финансови причини. Опасността е най-голяма за болниците в малките и отдалечените от областните центрове места. От три години насам Министерството на финансите вече не финансира лечебните заведения по критерия „отдалечени и трудно достъпни населени места“. В предните години това финансиране беше от 80 до 100 млн. лева годишно. То се договаряше между Националното сдружение на общините в Република България и Министерството на финансите. За съжаление тази добра мярка вече не съществува.

- Според министъра на здравеопазването една сериозна част от задълженията на болниците е свързана с обслужването на пациенти без здравни осигуровки. Така ли е?

- Безспорно това е така. Хората с прекратени здравноосигурителни права вече са почти два милиона. Това също е свързано с едно недалновидно решение от началото на мандата на правителството на ГЕРБ. То удължи от 8 месеца на три години периодът, в който не трябва да има повече от три неплатени здравни вноски, което моментално увеличи броя на хората с прекъснати права.

Вече има някои законодателни инициативи, целящи въвеждането на по-строги санкции спрямо хората, които не плащат здравните си осигуровки. Важно е обаче да се намери балансът между санкционирането на нарушителите и стимулирането на коректните платци и това е отговорност на управляващите системата - Министерството на здравеопазването и НЗОК.

- Напоследък като че ли се набляга на санкциите. Има предложения за криминализиране неплащането на здравни вноски; чуха и някои нестандартни идеи: например да не се издават лични документи на неплащащите...

- По принцип за всяка предлагана мярка трябва да има предварителна оценка за очаквания и възможен ефект от прилагането й. А това може да бъде постигнато, само ако преди това се направи сериозен анализ на причините защо толкова много хора са здравнонеосигурени.

Съгласно действащото законодателство, хората, които са социално слаби и получават социални помощи, трябва да бъдат здравноосигурявани от държавата. Струва ми се, че голяма част от тези хора не се обръщат към общините единствено защото не са добре информирани за правата си.

Има и една група хора, които никога няма да си плащат здравноосигурителните вноски, защото смятат, че са си надвили на масрафа и могат да си позволяват изцяло платени здравни услуги. Тези богати граждани практически отказват да участват в солидарния модел на здравеопазване у нас и на това трябва да се реагира.

Принудата обаче едва ли е подходът, който може да помогне. Скептичен съм и към приравняването на неплащането за здраве с неплащането на данъци – не за друго, а защото немалко хора го правят с години, без срещу тях да се предприемат каквито и да са мерки.

Важно е също да се види какъв е броят на здравнонеосигурените по вина на работодателя. На едно мое питане до Министерството на финансите, отправено в края на 2009 г., ми бе казано, че работодателите дължат здравни вноски на обща стойност над 200 милиона лева. Тази несъбираемост също трябва да бъде преодоляна.

- Вие сте член на временната анкетна комисия, която трябва да изясни причините за поскъпване на медикаментите и да предложи начини за поевтиняването им. Има ли вече някакви резултати от работата на комисията?

- Досега комисията е провела две заседания. Вече сме уточнили своите питания, т.е. информацията, която комисията изисква от Министерството на здравеопазването, НЗОК и други институции, както и експертите, които привличаме да работят с комисията.

Но сама по себе си, като единствен орган, тази комисия не би могла да свърши работа в достатъчна степен. Нужна е съвместна работа с Изпълнителната агенция по лекарствата, с дирекция „Лекарствена политика“ към министерството, със здравната каса. Сериозна помощ може да ни окаже и Сметната палата чрез одит на лекарствената политика за периода 2008-2012 г. - нещо, което поиска именно Синята коалиция. Ние имахме среща с ръководството на Сметната палата и те ни увериха, че могат да направят нужните проверки.

Борислав Михайлов