Ваньо Шарков: Чиновниците да кажат колко пари взимат

Интервю за в-к Република на депутата от СДС д-р Ваньо Шарков

 - Д-р Шарков, СДС създаде скандал като обяви, че шефката на здравната каса Нели Нешева е взела 30 000 лв. бонус за миналата година. Тя твърди, че сумата е 12 156 лв и че обмисля да съди депутата Димо Гяуров за клевета.

 - Ние зададохме парламентарно питане към всички министри и през тях и към агенциите към техните министерства какви бонуси са раздадени през миналата година. Направихме го, защото няма прозрачност в тази практика. Ние държим на мнението, че всеки служител, който си гледа съвестно работата трябва да получава адекватно възнаграждение.  Когато сумите като работни заплати са малки, това може да бъде компенсирано с допълнително материално стимулирне. Само че то трябва да бъде прозрачно. Ние не искаме имената и ЕГН-та им, искаме всеки български гражданин да може да разбере какви допълнителни възнаграждения са получили по длъжности. В крайна сметка единствено министерството на външните работи даде много конкретен и почтен отговор – как са разпределени по тримесечие и по длъжност. Наистина раздали са половин милион лв., но това са суми, с които са помогнали на нормалната работа на техните служители.

 - Какъв е проблемът с другите министерства?

 - Въпросът е, че там където са раздадени наистина големите суми, в случая в сферата на здравеопазването – около 9 милиона и половина, там няма никаква прозрачност.

 - Откъде идват тези почти 10 милиона за бонуси в сферата на здравеопазването?

 - Отговорите, които дадоха от министерството на здравеопазването и от Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) е, че това са икономии от фонд работна заплата, както и суми по член 108, алинея 3 от Закона за здравното осигуряване, който позволява до 25 % от средствата, събрани от глоби и санкции, да бъдат раздавани за допълнително материално стимулиране на служителите. Аз съм на  категоричното мнение, че един юрист в Районна здравно осигурителна каса няма как да бъде стимулиран да остане на  работа при положение, че заплатата му е 550 лв. Той наистина разчита на допълнителното материално стимулиране. Няма нищо лошо то да бъде дадено, след като е разрешено по закон. 

 - Какво е притеснителното тогава?

 - Притеснителното е, че ако двама души вземат бонус например  по 40 000 лв и 200 вземат по хиляда, това прави 280 000 лв. Ако вземем средните стойности излиза, че всеки е взел по 1200 лв. Да, ама не е честно, защото не е вярно.

 - Все пак на какво се основава  сметката, която направихте в сряда, че г-жа Нешева е взела 30 000 лв. бонус?

 - Това беше груба сметка, защото тя е на базата на това, което управителят на НЗОК е разписала като методика за разпределяне на бонусите. Първо не знам до колко е редно да разписваш колко самият ти да получиш. Второто е, че там пише, че управителят и подуправителят на касата имат право на 1,5% от парите от глобите и санкциите. 1.5% от 2 000 000 лв. прави 30 000 лв. В документа е казано, че имат право на това, а колко са си раздали, нека те да кажат. Днес (вчера б. а.) разбрахме, че били 13 000 лв. Даже сутринта чух някакво твърдение, че били толкова с ДДС. Няма как да има ДДС на допълнително материално стимулиране. Вероятно това е някакво леко изпускане на нерви. Просто веднъж завинаги трябва да се прекрати практиката да се пазят в тайна тези възнаграждения, така винаги възникват съмненията, че нещо не е законно.

 - Преди дни съобщихте, че сте отправили питане до премиера по този въпрос.

 - Първо трябва юристите да се произнесат по въпроса. Димо Гяуров беше сезиран по конкретния повод. Причината е, че управителят на НЗОК работи с договор за управление. Г-жа Нешева е избрана от Народното събрание и има договор за управление, който сключва с Надзорния съвет на касата. Тя не е служител на касата. А в закона пише, че парите от глоби и санкции, които отиват за бонуси, са за служители на касата. Отправихме питане към Надзорния съвет управителят на НЗОК служител ли е на касата. Юристите, с които ние контактуваме смятат, че не е служител.

 - Каква реакция очаквате от Бойко Борисов?

 - Ние му изпратихме всички отговори, които получихме от министерствата и агенциите. Искаме той да отговори на въпроса трябва ли да бъде тайна допълнителното материално стимулиране. Другото, което обсъждаме да направим, е да внесем промяна в законодателството, която изрично да казва, че тези бонуси трябва да бъдат огласявани в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни.

 - В сряда беше приет на първо четене Законът за лечебните заведения. Вие имахте остри критики по текстовете.

 - Има много проблеми, които законът в този му вид създава. Той смесва първичната извънболнична помощ и специализираната извънболнична помощ. Т.е. медицинските центрове, където се намира специализираната помощ да могат да извършват работата на джипитата. Това би било проблем за самите пациенти, защото би създало ситуация, в която направленията да се движат в затворен кръг. Пациентите няма да имат право да изберат къде да отидат, ще им казват: Отиваш на втория етаж.

 - Законът ще претърпи ли промяна преди второ четене?

 - Имаме принципното споразумение доста от текстовете да отпаднат и да го променим в значителна степен преди второ четене. Има и други парадокси. Много притеснително е създаването на прочутата Национална здравна карта. Макар че министърът на здравеопазването казва, че ще има комисия за това, на практика той еднолично ще определя колко лечебни заведения ще има в една област, както и на територията на цяла България. Предложенията на областните управители, които са назначени от Министерски съвет, ще бъдат приемани само за сведение. Закриването на лечебни заведения не може да стане с административни мерки. Пациентите трябва да бъдат тези, които да определят това. Ако те не посещават някое от медицинските заведения, то тази болница, в която няма дейност, всъщност спира да съществува. Някои от болниците преустановиха своята дейност по този начин. Първо избягаха лекарите им, понеже няма заплащане заради липсата на клинични пътеки.

 - Лекарите бягат не само от нефункциониращите болници, но и от България.

 - Да, това е другата страна на въпроса. Най-големият проблем в момента е, че над 75% от новозавършилите лекари отиват в чужбина. Това се случва, защото системата за специализация е запушена. За да специализират, да се усъвършенстват, развиват и  повишават своята квалификация те трябва да плащат от собствения си джоб. Първо специализацията е ограничена като бройка и ако се домогнат изобщо до нея, на тях им се заплащат до три минимални работни заплати. При положение, че в съседна Гърция или в Германия специализацията е отворена. Можеш веднага след завършването да започнеш и получаваш три хиляди евро. Няма новозавършил лекар, освен ако не е воден единствено от патриотизма, да иска да си скъса нервите, за да работи в българското здравеопазване.

Нещо повече:

За ACTA

„Оттеглянето на подписа на България от ACTA е добър резултат. Обаче се страхуваме, дали нещата, които са разписани в споразумението, без да са приети, се извършват на територията на България. Дълбоко се съмнявам, че законодателството се изпълнява така, че да бъдат защитени правата и личната свобода на всеки български гражданин. Въпросът не опира само до министър Цветанов. Той опира и до натиска, който се оказва до всички служители на МВР. Спускат им се някакви нормативи – колко глоби и фишове трябва да има. Под натиск никой не върши добре работата си. Остават само изкривявания на основни демократични принципи”, смята Ваньо Шарков. 

ДОРОТЕЯ НИКОЛОВА