СДС настоява за изслушване на министър – председателя в Народното събрание, за да бъде изработена позиция на България по кризата в еврозоната

 Пресконференция след редовно заседание на НИС на СДС

Мартин Димитров, председател на СДС: Добър ден на всички. Ние от СДС настояваме и ще предложим изслушване на министър – председателя като първа точка от дневния ред за четвъртък, за да бъде изработена позиция на България по кризата в еврозоната.

България на практика няма позиция, има много коментатори, които често си противоречат, дори самото правителство. Това е типично за държава, която сега кандидатства за член на Европейския съюз, но не може да е характерно за страна, която вече е член на Европейския съюз и трябва да участва в правенето на европейски политики. Тезата, че България е малка държава и няма как да има влияние в голямата европейска политика е несериозна и невярна, защото когато има добри аргументи и коалиции в рамките на Европейския съюз всяка една теза може да бъде подкрепена.

Затова СДС прави следните конкретни предложения:

-          Идеята за стриктни фискални правила трябва да бъде реализирана. Не случайно СДС още септември 2010 г. предложи приемането на фискален борд, който за съжаление беше отхвърлен първоначално от депутатите от Герб. Тогава за пореден път сработи инстинктът, щом не се предлага от правителството се гласува против, без много да се мисли. Още преди година и половина СДС предвиди, че трябва да се приемат стриктни фискални правила като инструмент за стабилност и растеж. Най-добрият вариант беше вече да са гласувани и приети, но не стигна разум за това. Тези правила не означават намаляване на суверенитета на България. Те ще изпълняват същата роля като светофарите и мантинелите, ще пазят от неприятни инциденти.

Надяваме се, че Герб не си представят, че няма да има дебат по текстовете. Важно е да се чуят всички предложения и редакции.

-          В никакъв случай не трябва да се приемат идеите за уеднаквяване на данъците. За България това ще означава сигурно увеличение на данъчната тежест, което ще отнеме основно конкурентно предимство. Убедени сме, че много европейски страни ще имат подобни проблеми и ще се противопоставят.

-          България да предложи всяка държава в ЕС сама да определя акцизното си облагане. Това би свалило значително цените на горивата в Източна Европа, което ще е генератор на растеж. По-евтините горива ще подобрят конкурентоспособността на много страни в Общността.

-          България трябва категорично да се противопостави на предложението за данък върху финансовите транзакции. Комбинацията от проблемите на Гърция, опасенията за бъдещето за еврозоната и нов финансов данък трайно ще отклонят значителни финансови потоци към Азия и САЩ. Това само ще задълбочи кризата. Никой не трябва да забравя, че макар и ЕС да е най-големият пазар, алтернативите са много.

-          Не трябва да се допуска централизация на ЕС. Всички идеи за квалифицирано мнозинство означават големите страни да взимат решенията вместо малките и средните. Принципът на равнопоставеност (доколкото е възможно) трябва да бъде запазен.

Въпрос: Вашите партньори от ДСБ са срещу участието с вноска в план за спасяване на еврозоната, вашата позиция каква е и ако това се наложи какво ще се случи?

Мартин Димитров, председател на СДС: Ако няма изискване за квалифицирано мнозинство при взимането на решения, няма как да ни задължат да платим тази вноска. Затова и не трябва да се променя принципа на единодушие при вземането на подобни решения, важни за целия Европейски съюз. Ако този принцип не се промени няма да има вноска, в противен случай тя ще е само част от проблемите, които ще последват, а именно – данъчната хармонизация и други проблематични въпроси и теми, т.е. необходима е конкуренция и равнопоставеност в ЕС. Не доминиране на големите страни.

Въпрос: ДСБ са на мнение, че на този етап не трябва да бързане с влизането в тази зона, какво е вашето становище?

Мартин Димитров, председател на СДС: Този въпрос дори не стои на дневен ред, докато не премине тази криза. Няма да има разширяване на еврозоната до момента, в който не се стабилизира. Нещо, което се тресе и е в проблеми, никога не се разширява, защото не се знае как ще подейства и повлияе. На дневен ред са въпросите за укрепване на еврозоната преди да се поставят въпросите за нейното разширяване.

Въпрос: Бихте ли конкретизирали вашите идеи за фискален борд?

Мартин Димитров, председател на СДС: Нашето предложение включваше ограничен бюджетен дефицит до 2%, което вече е записано в Закона за устройство на държавния бюджет, но може да бъде записано и в Конституцията по следната причина – ако това не е заложено там всяко едно популистко ляво правителство, а защо не и сегашното, може да се откаже от тези вече взети решения. Т.е. конституцията е гаранцията, че тези текстове ще бъдат спазвани и устойчиви. Друг е въпроса, че и тази тема не е еднозначна, видяхте препоръката на Европейската комисия за още по-ниски нива на дефицит.

Въпрос: Премиерът говори за отличници и слабаци и нас ни поставя при първите, вие къде ни поставяте?

Мартин Димитров, председател на СДС: Когато гладния човек, а за съжаление българинът е гладен, сам се обяви за отличник означава, че сам си харесва глада, немотията и положението, в което се намира. Аз не разбирам и не одобрявам и продължавам да питам премиера - не смятали за несериозно България предвид средните доходи, които са около 400-500 лв. и са шест – седем пъти по-ниски от средните за Европа, да обикаляме на различни европейски форуми и да им обясняваме, че трябва да взимат пример от нас. Да, имаме финансова и фискална стабилност, но тя е нивата на бедността.

Въпрос: Как си представяте това изслушване на премиера, което предлагате да е в четвъртък?

Мартин Димитров, председател на СДС: Допускаме разбира се премиерът да не се съгласи, защото посещенията на това правителство в парламента станаха изключително редки и това е политика на кабинета. Ако това се случи България ще продължи да няма позиция, а премиерът ще поиска подкрепа от Народното събрание по тези текстове и как ще се случи това, ако няма сериозен дебат и не се чуят всички предложения. Аз призовавам подобно на СДС и останалите парламентарни сили да направят своите предложения. Необходими са конкретни теми, които да обсъждаме. Ще бъде полезно за самия премиер и за цялото правителство, ако дойдат в четвъртък и дискутираме заедно тази тема.

Въпрос: Д-р Шарков, какво мислите по отношение на подновяване на дебата от страна на здравния министър относно тоталната забрана за пушене на обществени места? 

Д-р Ваньо Шарков, народен представител от СДС: Стана практика в това управление да се приемат закони, които започват да действат след шест месеца или след една или две години. Това беше предложение, което два пъти е гласувано в пленарна зала. Веднъж беше гласувано по време на управлението на Тройната коалиция като срока мисля, че беше 2010г. и след това беше прегласувано по предложение на ГЕРБ и срокът беше удължен. Сега ще има нов срок и съм убеден, че ако правителството го приеме и гласуваме да влезе в сила от 1 юли 2012г. след това ще бъде прегласувано и срокът отново ще бъде удължен. Ние два пъти сме го подкрепяли в пленарна зала като моят мотив е, че когато отиваме в Европа спазваме това правило, а вкъщи не го правим и по този начин не изглеждаме европейци.

Въпрос: Каква е позицията на СДС относно наложеното вето на президента Първанов върху бюджета на ДОО?

Д-р Ваньо Шарков, народен представител от СДС: Искам да отбележа няколко неща в тази връзка. Първо, безспорен факт е, че социалистическата партия е наследник на онази партия, която на практика национализира пенсионния фонд и доведе до там в края на миналия век да няма пари в него. Второ, президентът Първанов, който налага вето е президент на Република България от десет години и ако през тези десет години пенсионната реформа е минала на един сантиметър напред, моля всички да го покажат. Трето, президентът Първанов е архитектът на Тройната коалиция, която трупаше излишъци вместо да има достатъчно средства в пенсионния фонд и да стартира пенсионната реформа. Безспорен факт е, че това, което предложиха от ПП ГЕРБ не решава проблема с дефицита на НОИ. Второ, то не води до сигурност и предвидимост за хората, които им предстои да се пенсионират. Трето, тази фиктивна реформа, както те я наричат, защото това не е пенсионна реформа, не създава дългосрочна визия за това какво ще се случва с пенсионния модел на страната ни. В този смисъл, когато два пъти сме гласували против предложението на ПП ГЕРБ, това че Първанов налага вето не е основание ние да си променим позицията. Ние от години настояваме за реална пенсионна реформа в страната, която обаче трябваше да бъде с ясно начертани срокове, за да могат хората да не изпадат в положението на крайна неяснота кога да подадат своите документи за пенсиониране. За пореден път ще гласуваме против предложенията на ПП ГЕРБ.

Въпрос: А имате ли конкретни предложения за ограничаване на дефицита на НОИ?

Мартин Димитров, председател на СДС: Да, и много пъти сме ги включвали в нашите антикризисни мерки. На първо място при тези нива на сива икономика, а те по време на мандата на ГЕРБ рязко скочиха, е нормално да има голям дефицит в пенсионната система. За съжаление едно от ключовите обещания на ГЕРБ за намаляване размера на сивата икономика не се случва. Това е една от областите, в които има сериозен потенциал за приходи в НОИ. На следващо място, от колко време говорим всички да си плащат осигуровките. Какво се случи до момента – нищо? Времето за реформи е през първото полувреме - първата част от мандата на едно правителство. После нищо не става, това показва опита. През първото полувреме имаш повече доверие, повече потенциал и хората очакват да свършиш нещо. А когато първото полувреме се провалиш и почнеш да правиш нещо през второто, то е от отчаяние. Ако всички си плащат осигуровките дефицита като тенденция ще бъде по-малък. Подобна мярка е справедлива и честна спрямо хората. На трето място ние предлагахме и продължаваме да го правим – доброволното увеличение на пенсионната възраст, а именно хората да имат стимули да работят повече и който работи повече да взима по-висока пенсия, а не с административни мерки да им налагаме други години на пенсиониране. Вижте какво направиха ГЕРБ – те на практика увеличиха дефицита в пенсионната система, защото вдигайки пенсионната възраст те изненадаха собствения си народ и собствените си избиратели. Това предизвика паника и много хора тръгнаха да търсят начини за бързо пенсиониране, защото те си казват така – след тази изненада на ГЕРБ няма ли да последват други, например да вдигат всяка година пенсионната възраст или през няколко месеца.

Д-р Ваньо Шарков, народен представител от СДС: Искам да направя допълнение по първата тема, която засегнахме. Вие поставихте въпроса какво ще се случи, ако министър-председателя не дойде в парламента. Ние предлагаме пет точки, по които сме готови да дискутираме и да дадем своята подкрепа за хората, които управляват страната, за да могат да защитят интересите на България пред Европейския съюз. Готови сме да приемем и други такива точки, които са приемливи и дават стимул на страната ни. Отказът от провеждане на подобен дебат и вземането на решение на парламента по основните теми, които поставяме, на практика оставя правителството без вътрешната подкрепа на Народното събрание. Тя е изключително важна, за да намериш след това и външна подкрепа. Ще прозвучи силно, но ако министър – председателя е воден само от мания за величие ще се опитва сам да защитава позициите без парламентарна подкрепа на държавата ни. България е парламентарна република и тази подкрепа е важна, защото момента е изключително труден.