Здравна реформа срещу лекарските грешки

Коментар на  д-р Ваньо Шарков, депутат от СДС и зам.-председател на комисията по здравеопазването в 41 НС, публикуван във  в-к "Труд"

В последните седмици и месеци зачестиха случаите на лекарски грешки и пациенти с право излязоха на протести. Почти по същото време протестираха и близките на пострадалите и загиналите в катастрофи, причинени от водачи, употребили алкохол. Няма спор - те също имат своето основание. Онези, които останаха само свидетели на тези протести, се прекръстиха и си пожелаха дано на тях да не се случва. От солидарност или от страх - няма значение.

Еднаквото между двата протеста е единствено търсенето на сурово възмездие за виновниците. И това е правилно, защото чувството на безнаказаност трайно се е настанило на всички нива в държавата - от портиера до министъра, и от днес протестиращите до утре обвиняемите. Има обаче и един умишлено забравян, но, надявам се, очакван ефект както от протести, така и от управленски решения. И той се нарича - повече наказани или по-малко жертви искаме да има в България? Може ли държавата да въведе такива правила, които да гарантират живота на гражданите, или винаги ще се оправдава с индивидуални грешки? Нормално ли е управление, което постоянно заменя политическата отговорност с насаждане на омраза към определено съсловие?

Българското здравеопазване е в дълбока криза и всички управляващи през последните десет години с безхаберие и некомпетентност го правят все по-опасно и за пациентите и за лекарите. Страхът на управляващите от реформи създава условия лекарските грешки да стават все по-чести. Все повече млади хора ще отказват да следват медицина, защото се усещат като потенциални престъпници.

А държава като политика, като дългосрочна визия, като приоритети, като финансиране, като контрол просто няма! От време на време ще се намира някой виновен лекар. Министърът или негов подчинен ще говори как тепърва ще вземе мерки и така до следващия трагичен инцидент.

През това време:

- Ще продължат да съществуват болници, в които нито има необходимата апаратура, нито квалифициран персонал, цари мизерия и трупат дългове. Реформирането на болничната помощ е отдавна изгорял бушон, който и предните, и днешните управляващи не пипат, за да не ги удари ток на избори.

А пациентите в тези болници? А техните близки? Кой ще протестира заради неадекватната държавна политика в здравната система, която ражда лекарски грешки една след друга?

- Кадърният медицински персонал, лекари и медицински сестри ще заминават на работа в чужбина, защото там и заплащането е по-добро, и отношението е по-коректно, а и здравната система не им пречи да се реализират професионално. Там корупцията не е толериран от държавата механизъм за що-годе нормални месечни доходи, защото заплатите са адекватни на полаганите грижи за пациентите. А в България ще останат само идеалистите, попълнени с медицински персонал от Пакистан или Зимбабве! Някой ден и те ще попитат има ли здравна политика в държавата ни?

Администратори с власт ще определят продължителността на клинични пътеки, броя на направленията за изследвания или делегираните бюджети на болниците. Пациенти с инсулт ще се изписват на седмия ден или родилки няма да се приемат, защото някакъв чиновник в касата е записал, че разкритието им трябва непременно да е 4 сантиметра. Лекарите, останали в България, ще се ръководят от изисквания в клинични пътеки, а не от правила за добра медицинска практика. А пациентите? Те пак ще протестират, защото чиновниците вече ще са по-важни от лекарите.

Оптимистите, завършили медицина, ще продължават да специализират в страните от Европейския съюз, защото у нас системата е запушена и не им дава възможност за повишаване на квалификацията. Ако искаш да станеш добър лекар в България и си приел за своя съдба Хипократовата клетва, правителството те възнаграждава с две минимални работни заплати и родната милиция те наблюдава ежедневно! Ето това е истински стимул?! Това ли е държавната здравна политика, за която носи отговорност Министерският съвет съгласно Закона за здравето? Младите лекари масово отговарят: “Не, благодаря!”

Работещите в Спешна помощ ще продължават да се питат защо държавата приема за нормално лумпени и пияници да ги обиждат, ругаят, нападат и нараняват, вероятно защото са си виновни по презумпция. Или защото хора, които никога не са работили в тази система, всяка сутрин се събуждат с нова идея къде да ги преместят. Липсата на ясна идея и сигурност ражда недоверие и невъзможност за отговорни действия при кризисни ситуации.

Финансирането на разпадащата се здравна система ще продължи да бъде на база преминали пациенти, а не на база ефективност на проведените лечебни процедури и изхода от лечението. Контролиращите органи ще работят, ако има сигнал за лекарски грешки, и ще надуят сирените, когато са сезирани, но предварителният и текущ контрол на качеството на оказваната медицинска помощ ще продължи да чака пациентските протести.

Това е класическият пример за здравна политика, подчинена не на потребностите на населението, а на безотговорността на управляващите.

Всичко това е въпрос на отговорност на правителството, на неговите възможности да защити пациентите, да им осигури адекватни здравни грижи, да гарантира професионализъм на лекарите и непримиримост към всяка проява на недобросъвестност.

Има обаче и още една особена проява на отсъстващата здравна политика и тя придобива особена сила напоследък. Това е неспособността на здравната система да се противопостави с цялата сила на властта на некадърниците, върлуващи в здравеопазването ни! Разпадащото се здравеопазване като държавна политика “пази” и крие всеки уронващ престижа на лекарската професия, за да намира оправдание за своята неадекватност в индивидуалните лекарски грешки. Така при всеки безспорно трагичен инцидент в родното здравеопазване може да бъде намерен лекар престъпник и оправдание за отсъстващата национална здравна стратегия и политика.

Какво е необходимо?

1. Приемане на закон за правата и задълженията на пациентите - два пъти ние от “Синята коалиция” го предлагаме в този парламент и три пъти в предния на тройната коалиция. И тези управляващи не го приемат, както и предишните. Тогава кое е различното между тях?

2. Заместване на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи. И предните, и днешните управляващи отказват да разберат, че това е от полза на пациентите.

3. Бързо въвеждане на нова система за специализация, която дава възможност за повишаване знанията и уменията на българските лекари и стимулира повишаването на качеството на здравните услуги.

4. Въвеждане на ясни правила, с които всеки, проявил непрофесионализъм и нарушил правилата за добра медицинска практика, да бъде лишаван от право да упражнява медицинска професия за определен период от време, и то веднага след нарушението.

5. Максимално ограничаване на административния подход и влиянието на фармацевтичните олигарси при формирането на здравната политика.

Всичко това е политика. Тя трябва да се прави в полза на пациентите и лекарите. Отказът от провеждане на реформа облагодетелства финансови корпоративни интереси. Тогава лекарските грешки ще са постоянно и лесно оправдание за неспособността на управляващите да променят здравната система в България. Писменият отказ от качествена промяна на здравеопазването в България, заявен с последния бюджет на правителството на ГЕРБ, е гаранция единствено за нови протести на пациентските организации!

Старата латинска поговорка казва: Primum non nocere - Преди всичко не вреди. Пациентите като организации и лекарите като съсловие са длъжни да настояват за такава здравна политика, която намалява възможностите за “лекарски грешки”.