Румен Христов: България има нужда от президент демократ

Интервю на Румен Христов, кандидат за президент на Синята коалиция за Българско национално радио, програма "Хоризонт", "Неделя 150"

Водеща Лили Маринкова:И така, сега ще пристъпим към другата тема в нашето предаване. Това е участието на Румен Христов от Обединените демократични сили в състезанието за президент. Може да се каже, че има едно горещо лято насреща, а и като че ли разговорите повече са свързани с действията на правителството. Това е една ситуация, която прави вашата кампания малко, как да кажа, в неудобно положение, че трябва или да се конфронтирате, или да коментирате неудобни въпроси.

Румен Христов:Да, така е, но. . . в смисъл коментарите, които "Синята коалиция", Съюзът на демократичните сили, а и аз самият правим по отношение на дейността на правителството, са обективни. Когато те предлагат решения, които са в полза на обществото и на българските граждани, те се подкрепят от нас и от мен включително. Когато обаче има неща, които ни смущават, ние ги казваме на ясен глас и критикуваме. В общи линии така започна и управлението на правителството на г-н Бойко Борисов. Още от самото начало ние заявихме, че те могат да разчитат винаги на "Синята коалиция" като парламентарно представена формация тогава, когато предлагат реформи. Тоест нашето условие беше - подкрепа срещу реформи. Те обаче не се състояха в много сектори.И затова ние сме критични към правителството.

Водеща:Има един момент, свързан с гласуването на вота на недоверие,който се възприема изключително чувствително от страна на министър-председателя. . . и той коментира на този фон неуместната подкрепа, която получи кабинета от гледна точка на действията срещу монополиста "Лукойл". Като че ли едното не позволява втората стъпка на подкрепа. Вие как гледате на този проблем?

Р. Христов:Що се касае до решението на министър-председателя, на министъра на финансите и на шефа на митниците да приложат закона, ние категорично подкрепяме техния стремеж, адмирираме това, което направиха те. Това, което каза премиерът, е абсолютно така. Законът трябва да бъде прилаган еднакво към всички. Друг е въпросът защо тази наредба, която трябваше да бъде изпълнена и от "Лукойл", се забави, изпълнението се забави толкова много. Но чувайки какво говориха преди малко вашите събеседници, аз искам да кажа, че наистина ако нямаше това решение на съда, което, както се казва. . . то се изпълнява, ако нямаше това решение, може би щяхме да видим дали е възможно други доставчици да се справят с доставка на горива и дали цените ще бъдат по-високи, над това ниво, или по-ниски. Тоест този тест не можа да се направи пред българското общество, може би защото се опасявахме, че в разгара на сезона, в разгара на полските работи, в разгара на строителните работи, в разгара на строителството на автомагистрали и други големи обекти, ще закъсаме за течни горива. Аз лично не се съмнявах в това. Но така или иначе има решение на съда, което трябва да се изпълни.

Водеща:Смятахте, че няма да има проблем, това ли. . .

Р. Христов:Мисля, че нямаше да има проблем.

Водеща:Но ако обаче се върнем. . . вие участвахте в правителството на Стефан Софиянски. . .

Р. Христов:Да.

Водеща:. . . в този служебен кабинет, и гледате на пътя на България, която винаги заради европейската, така, перспектива е трябвало да се откъсне от руския монополизъм, как смятате . .

Р. Христов:Не само г-н Софиянски и г-н Костов, но и следващите правителства не го направиха това и. . .

Водеща:Да, монополът е изключително вина на държавата. . .

Р. Христов:Монополът, особено в областта на енергетиката, е налице. Монополът. . . в смисъл липсата на диверсифицирани доставки е тежест за България. Ние страдаме от това. Ние сме енергийнозависими от Русия. И преди малко, когато коментирахме "Булгартабак", аз много се притеснявам да не станем и табакозависими от Русия. Защото ако те са купувачите на това предприятие, вече можем да бъдем зависими и в още един сектор, сектор който, пак казвам. . . Независимо, че тук имаше упрек от г-н Прохаски, че не трябва да се гледа социално на тази приватизация, но има дружества, които играят и социална роля, има сектори, които играят и социална роля. Нали се сещате, че ако собствениците са руснаци, те биха могли да влияят на този електорат по някакъв начин. Ако "Бритиш американ табако" бяха участвали в приватизацията и бяха купили дружеството, всичко щеше да бъде о`кей. Аз не съм против приватизацията, аз се съмнявам какви са добрите намерения или дали са добри намеренията на тези, които останаха да купят това дружество. Дано да не съм прав в моите съмнения.

Водеща:Едно сравнение. В компанията "Лукойл Нефтохим" синдикатът не е български, той е вътрешен и вероятно е подчинен изцяло на руската страна.

Р. Христов:Това е един парадокс, който не знам дали законодателството го позволява изобщо.

Водеща:Даже има страх да се обсъжда този въпрос, а когато някой от работниците си позволи да даде интервю, категорично е получавал последици. И там цари не само въздържаност, бих казала страх. . . или се подписват декларации за конфиденциалност. Но този проблем се свързва от някои от наблюдателите с възможността една стачка в комбината да бъде изключително по посока. . . да диктува на правителството. И това е, защото. подчинява на българските, как да кажем, социални норми.

Р. Христов:Вижте, "Нефтохим" е структуроопределящо предприятие и то трябва да работи. То е много важно за българската икономика и зафиска, но то трябва да работи по правилата, по които работят и останалите дружества - и по-малки, и средни. И в този смисъл щението на правителството, на премиер-министъра и на финансовия министър наредбата да бъде изпълнена и измервателните уреди да бъдат монтирани, е съвсем правилно. Нека да знаем какво влиза навхода и какво излиза на изхода. Всичко това да се калкулира. Необходимият акциз да се внася в държавната хазна и данък добавена стойност, който също се събира от бензиностанциите, да е ясен, какъв размер ще бъде. И няма никакъв проблем, независимо че дружеството е руско. Ние не говорим, че имаме нещо против това дружество, защото е с руски капитали и е руско, ние казваме, че то трябва да спазва правилата, които са установени в Република България.

Водеща:По времето на служебния кабинет Стефан Софиянски си позволяваше да говори за начина, по който е получавал упреци, направо е бил притискан от руска страна. Тогава като че ли бяха известни разговорите му с Черномирдин. Вие, защо според вас следващите правителства не успяха да се еманципират и да не затвърждават монопола? Как вие гледате на този проблем?

Р. Христов:Ако говорим за правителствата, които не са десни, имам предвид тези, които не са, не бяха оглавявани от г-н Софиянски иг-н Костов, там имаше една носталгия. Това са правителства, в които участваха представители, ярки представители на Българската социалистическа партия, която е с широко отворени очи на изток,за разлика от нас, които гледаме с широко отворени очи на запад.

Водеща:Известният проект "Голям шлем".

Р. Христов:Да, известният проект "Голям шлем". Да, всички проекти са важни и много необходими за България, но този постигнат голям шлем беше постигнат, как да кажа, зад гърба на обществото. Когато става дума за такива важни проекти, които касаят нацията и българския гражданин за следващите 15-20, а ако говорим за АЕЦ "Козлодуй", и за следващите 50-60 години, това не може да става задкулисно, това не може да става на четири, шест или осем... Смятам, че ...(техн. прекъсване - бел.ред.)... се похвали с тозиголям шлем, е един от големите му недостатъци. И АЕЦ "Белене",
и Бургас - Александруполис, и "Южен поток" трябваше да бъдат обсъждани, да се търси консенсус в обществото. Г-н Първанов има един много важен орган - Консултативния съвет по национална сигурност, в който участват той, премиерът, председателят на парламента, основните министри, вземат участие председателите на всички парламентарни групи, включително и тезиот опозицията, шефът на Генералния щаб, шефовете на служби и т.н., тоест всички, които по някакъв начин представят нацията ни, българските граждани, и там трябваше много широко да се обсъждат тези проекти един по един и да се търси консенсус. Защото обществото е разделено за тези проекти. Ние не знаем какъв е икономическият ефект от тях. Ние не знаем каква е нуждата от тях. И съвсем нормално и логично е сега да изчакаме
HSBC, банката, да се произнесе и да видим в крайна сметка, ако говорим за АЕЦ "Белене"...

Водеща:Консултантът за "Белене".

Р. Христов:Консултантът за "Белене", да, права сте, да видим в крайна сметка имаме ли нужда от тези допълнителни мощности и колко те ще струват на българските граждани, опасна ли е зоната, където ще се изгражда АЕЦ "Белене", и кой ще купува тока. Когато имаме отговор на тези въпроси и те удовлетворяват голяма част от българското общество, електроцентралата може да бъде построена. Но аз много се съмнявам, че ние ще получим отговорите, които очакваме като граждани и като общество.

Водеща:Съмнявате се в смисъл, че ще бъдем разочаровани, или?

Р. Христов:Ами, ако говорим за нуждата от създаването на АЕЦ "Белене", най-общо казано, България в момента разполага с мощности от порядъка на 11 милиона и половина киловатчаса, а пиковите ни моменти, когато консумираме електроенергия лятото, миналата година, когато се получи сривът по Черноморието, мисля, че бяха 7,8 милиона киловатчаса, тоест останалото ние го изнасяме. Хубаво е да изнасяме електричество. Въпросът е на каква цена и какво остава като полза за България като цяло. Защото, ако това,което дават като разчети, е така и ако електричеството от "Белене" излиза на цените, които се очакват, едва ли не ние ще сме на загуба. И тази загуба ще се покрие от българските граждани. Ето тези отговори на въпросите очакваме ние, каква ще бъде ползата за гражданите и дали тази разломна плоча, която многократно е коментирана, наистина е по-опасна, защото всички изследвания показват това, от Козлодуйската плоча, те са две отделни плочи, и там опасността от риск за земетресение е много по-голяма. И вие чухте може би вчера Наото Кан, премиер-министърът на...

Водеща:Япония.

Р. Христов:...Япония, който беше на годишнината от бомбата в Хирошима, който каза, че той спира, започват програма за, така, за откъсване от зависимостта на ядрената енергетика.

Водеща:Изцяло оценката за ядрената енергетика.

Р. Христов:Да.

Водеща:Когато споменахме обаче българския президент и този план, неговия копнеж да трасира бъдещето на България десетилетия напред, което говори за една държавническа амбиция, може би дорине отговаряща изцяло на потенциала на тази институция, би трябвало да кажем и нещо друго - в бъдеще време сигурно предстоиголямото изчисление откъде да минава руското влияние в управлението на България. Това е една много голяма дилема и предсамото правителство вероятно. Това като че ли е изчислението зашанса да победи десен кандидат. Вие как гледате на този много могъщ натиск, който вероятно ще бъде осъществен?

Р. Христов:Нормално гледам. Разбира се, когато има избори, се правят различни сметки, калкулират се различни възможности и вариации...

Водеща:Ето, никой не е успял да се отърси от монополизма, нали за това говорите?

Р. Христов:Да, да, да, абсолютно сте права. Аз затова смятам, че автентичната десница е алтернатива на тези избори. България има нужда от президент демократ. България има нужда от президент, който няма никаква носталгия към миналото, президент, който ще гледа на връзките с Русия по един много прагматичен начин. Да, Русия е голяма държава. Да, трябва да има, но те трябва да бъдатна взаимна изгода, на взаимоизгодна основа. Президентът трябва да бъде човек с дясна визия, човек демократ най-вече, който ще бъде приет от западните партньори, защото виждаме, че за двата мандата на г-н Първанов, особено втория, нямаше знакови посещения в България, нито пък той имаше знакови посещения в развитите европейски страни, а и не само в развитите европейски страни. Имаше някакво недоверие от гледна точка на неговото минало може би. Президентът трябва да бъде човек, който по никакъв начин не е зависим, човек, който няма нищо общо със, казвам сега моята характеристика, но като човек, който нямам нищо общо с бившата комунистическа партия и бившите служби на Държавна сигурност, аз нямам зависимост и нямам притеснение да отстоявам категорично и ясно интересите на България не само пред Русия, но и пред Европейския съюз. Аз искам България да се държи достойно в Европейския съюз и затова заявявам - аз няма да водя проруска или проевропейска политика, аз ще водя пробългарска политика. Защото България е страна, която трябва да има достойнство. Ние сме средноевропейска държава като територия, ние сме средноевропейска държава и като население. Ние скоро ще станем външна граница и от тази гледна точка изключително важна страна - член на Европейския съюз. Ние имаме
1300 години история. Ние сме хора със самочувствие. Трябва да гопроявяваме това самочувствие и когато се налага, както беше за пакта "Евро плюс" примерно, да кажем не, както казаха поляците, както казаха поляците с условност, както казаха чехите, както казаха унгарците, както казаха англичаните. Защото преди малко преждеговорещият г-н Прохаски каза, че ние трябва да запазим като основна цел влизането ни в еврозоната, но ако ние влезем час по-скоро в еврозоната, започваме да изпълняваме поетите ангажименти по пакта "Евро плюс". А там ангажиментът ни първоначалният е, след като станем член, разбира се, на еврозоната, е 350 милиона евро и при нужда, ако всички страни имат, говоря за страните, които са в тежко положение - Ирландия,Испания, Италия, не дай боже, Гърция и т.н. - имат нужда, този пакет стига до 6,1 милиарда евро. Това е непоносимо за България.И аз не съм съгласен ние, които сме на предпредпоследно място, ние сме пред Люксембург и пред Естония по задължения към брутниявътрешен продукт, ние имаме само 14,8 или 14,9 процента задължения към брутния вътрешен продукт, дълг към брутния вътрешен продукт, да сме на първо място по вноска. Ние трябва давнасяме в пакта "Евро плюс" или по-скоро в европейския пакт за стабилност, да бъда още по-конкретен, 16,9 процента. Ами, аз не съм съгласен най-бедната държава в Европейския съюз да покрива разходите на Гърция, Испания, Ирландия, Италия и т.н. Да, Европейският съюз е съюз на солидарност, но нека да бъдем справедливо солидарни. Не можем да си го позволим това нещо и според мен, след като ние приехме така безусловно влизането в пакта "Евро плюс", не бива да бързаме да се присъединяваме в Европейския съюз, защото автоматично ще почнем да плащаме тези вноски, като станем член. Още повече че тези дни заради кризата,която се развихри в Испания, в Италия, дано тя да бъде овладяна, дано, казвам, бяха прекратени и отпуските от страна напремиер-министрите, имаше спешно свикване на лидерите на основните държави в Европейския съюз. Председателят на Европейската комисия Барозу каза, че сумите, които се заделят в този стабилизационен план, пакт, са недостатъчни. Едва ли не ниеще трябва да участваме с повече от 6,1 милиарда. В този смисъл и премиер-министърът, и министрите на България, и президентът трябва ясно и категорично да казват тогава, когато нещо не е в тяхна полза - не. Няма нищо страшно освен yes да можеш да казваш и no.

Водеща:Как стои въпросът с вашето мнение за наследството във... на Обединените демократични сили? Имате подкрепата на една нова организация, която също се казва ОДС. Това неминуемо засяга невралгичния ъгъл с раздялата на Иван Костов с негови бивши приближени.

Р. Христов:Действително аз от повече от 2 години работя много активно за събиране на десните формации или, да ги генерализирам, демократичните формации, защото в България сега да говорим за чисто дясно, при положение, че 80-90 процента от хората изнемогват, не е много... Значи, нека да говорим за демократичните сили, за автентичните демократични сили, тези, които бяха в рамките на Съюза на демократичните сили във времето, когато стартираха промените в България. Водя активни преговори, мисля, че ще постигнем договореност, още повече че когато става дума за подкрепата на държавен глава, който обикновено е един и при него няма подреждане на листи, това може да се получи по-лесно. Надявам се, че това ще се случи и ако тази формула проработи, ние ще намерим зрялост, мъдрост и сили да се явим и на парламентарните сили заедно, защото...

Водеща:Избори, да.

Р. Христов:..защото едно от нещата, които не ни харесва... не харесват
демократите в България, е, че сме разделени. Да, казаха се тежки думи, да, имаше обиди, имаше обидени, но аз смятам, че в името на голямата цел България да се управлява отново от реформатори, не бих казал толкова и десни, и демократи, а от
реформатори, ние трябва да загърбим всички дрязги, натрупани досега. Не да плеснем с ръце и да се прегърнем, но да загърбим тези дрязги, да преодолеем личното си его и да постигнем нещо, което се очаква от този един милион демократично мислещи хора, които не гласуваха през годините за никой друг. Те си останаха...

Водеща:Които бяха лишени от политическо представителство.

Р. Христов:Точно така, вие сте абсолютно права, бяха лишени от тяхно представителство, защото в крайна сметка ние бяхме призвани да осъществим реформите. Те бяха много тежки, много непопулярни, ноте бяха крайно необходими. Благодарение на тези реформи ние станахме член и на НАТО, и на Европейския съюз. Не само на СДС, но те бяха много важна предпоставка. Но никой не обича реформи, реформите обикновено означават затягане на колани, съкращаване на работни места, излизане на хора на улицата и заради тези реформи, които ние не обяснихме между другото както трябва, защото сега виждаме пък нещо друго, сега виждаме говорене за реформи и липса на реформи. Заради това, че те бяха много тежки и непопулярни, ние бяхме наказани. Ние сме 10 години в опозиция.Ние платихме най-тежката цена на прехода, седейки 10 години в опозиция, но ние сега заявяваме отново, че ако имаме шанс да управляваме тази държава, ще продължим да осъществяваме реформите, които са необходими на нашата страна, знаейки много ясно, че пак ще бъдем наказани, защото, повтарям, никой не обича реформи.

Водеща:Не и ако не... си дадете сметка за силата на разочарованието, за това, което го е причинило, и успеете да извадите порочния момент в този преход на управлението. Благодаря за вашето участие, г-н Христов. Желая ви успех и дано това да е в полза на гражданите на България.

Р. Христов:Благодаря ви и аз.