Мартин Димитров: Необходимо е България да въведе фискални правила

България трябва да въведе фискален борд. За това настоя лидерът на СДС по време на кръгла маса на тема: "Фискалната дисциплина - гаранция за икономическата стабилност на Европа", състояла се днес в НС по инициатива на евродепутата от ЕНП Надежда Нейнски.

Участие в кръглата маса взеха още Юдит Ланг - посланик на Унгария у нас, председателстващата страна ЕС, Ален Ламасур - председател на бюджетната комисия в европарламента, Ласло Шуриян - докладчик по бюджет 2010 г. в бюджетната комисия на ЕП, Салвадор Гарига - координатор на ЕНП в бюджетната комисия на ЕП, министъра по еврофондовете Томислав Дончев,депутати от Синята коалиция, политици, експерти и др.  

Много хора в България смятат, че към момента фискалната дисциплина не е необходима за страната ни, а трябва да има обществен консенсус, който е достатъчен. Само, че едни от най-мощните икономики в Европейския съюз каквато е Германия вече въведе принципите на фискална стабилност, а държави като Франция, Испания и Унгария също обсъждат тази възможност. Това заяви председателят на СДС Мартин Димитров при откриването на форума. Според него е логично да се зададе въпроса защо тези мощни икономики обсъждат въвеждането на фискални правила и подчерта, че дори и те имат нужда от ясен сигнал към техните граждани, към европейските институции и към всички инвеститори, за стабилност. След кризата и всички събития, които се случиха в глобален и европейски план имаме нужди от знаци на стабилност, бе категоричен той.

Мартин Димитров заяви, че синята партия винаги е критикувала българското правителство, когато това е правилно, но в случая дава подкрепа на министър Дянков, който е един от хората, които смятат, че въвеждането на фискални правила е добро и правилно за България.

Лидерът на СДС изтъкна положителните ефекти от тази фискална дисциплина като намаляване на лихвените проценти, което е ключово за конкурентоспособността на българската икономика и оцеляването на малкия и среден бизнес. Той допълни, че през миналата година е отбелязан сериозен срив на инвестициите в България и много инвеститори гледат на нашия регион като рисков и има нужда от сигнали, че ще се опази стабилността в страната. Въвеждането на фискални правила е едно от условията за тази стабилност, категоричен бе той. Трябва у нас да се обсъдят всички възможности за въвеждане на такива правила, но не съм сигурен, че трябва да се промени Конституцията, за да стане това, смятам, че може да стане и чрез промяна в Закона за държавния бюджет, каза Димитров.

Следващата стъпка е консултации с всички парламентарни групи в сегашния парламент за това - какъв да бъде процентът на възможния дефицит, за дела на преразпределението на бюджета, дали да има праг на растящите дългове през годината и др. Възприемането на еврото е национална цел, но какво правим до момента, в който влезем в еврозоната, попита синият лидер. Моето мнение е, че трябва да имаме широк консенсус за вземането на необходимите фискални мерки, заключи той.

Повече от 50 години след създаването си и четири години след последното си разширяване ЕС се изправи пред най-голямото си изпитание - съхраняване на общностния дух и на икономическата стабилност - две от най-значимите цели, в името, на които ЕС, всъщност, беше създаден, заяви в изказването си при откриването на форума Надежда Нейнски.

Икономическата криза изправи страните от общността пред редица тежки въпроси: кой харчи повече, отколкото има в джоба си, и длъжен ли е друг да му плаща сметките? Тя зададе и други жизненоважни за европейските икономики въпроси. Кой допусна правила или липсата на такива, които доведоха едни европейски държави до угроза от фалит, а други с общи усилия и с цената на нови дългове едва са стабилизирани? Как да гарантираме, че прекалените рестрикции на фиска няма да отнемат от виталността и конкурентоспособността на европейските икономики? Какво да направи ЕС оттук нататък, за да дисциплинира националните правителства и особено популистките сред тях да не харчат прекомерно?

Институциите в Брюксел са наясно, че добрата подготовка за икономическо възстановяване изисква да се следват няколко неотложни цели: прекъсване на порочния кръг от неустойчиви дългове, предотвратяване на пазарни сривове, и гарантиране на икономически растеж, посочи Нейнски. В името на тези цели, знаете, бяха предприети редица мерки като стартирането на Постоянен механизъм за действие при кризи, Европейски семестър и наказателни процедури срещу страните - членки, чийто бюджетни дефицити надвишават 3 % от БВП, каза тя.

Неотдавна СДС лансира в публичното пространство една идея, която впоследствие беше подета и от управляващите - идеята за въвеждане на фискален борд - система от правила, която да ограничи законодателно правителството да харчи прекомерно, посочи Нейнски.

В заключение тя сподели две нейни дълбоки убеждения: най-добрите икономически мерки сработват истински само при наличието на твърда политическа воля и че един бюджет никога не е само цифри. Бюджетът е визия, приоритети и ценности, посочи евродепутатът. Дали в Европа ще продължим да живеем хазартно или ще намерим баланса и стабилността е въпрос, чийто отговор ще дадете днес тук всички вие - икономисти, експерти и специалисти по бюджет, обърна се Нейнски към участниците в кръглата маса. Аз съм по-малко бюджетар и повече политик, затова мога да си позволя известна волност, като попитам: а какво се случва, след като намерим баланса? След като стабилността е вече факт, как да накараме хората да излязат от прекомерната предпазливост и да ги насърчим към дозата не на хазартен, а разумен риск - онзи разумен риск, който всъщност е двигател на всеки успех, завърши изказването си пред форума Надежда Нейнски.