Европейският бюджет - шансът на България да има визия

 Надежда Нейнски, член на Бюджетна комисия в ЕП, в коментар за в. "Класа".

Бюджет 2011 е различен бюджет. Преди всичко, защото това е първият бюджет на ЕС след приемането на Лисабонския договор, чрез който се изравняват правомощията на Парламента и Съвета в бюджетната сфера. Второ, защото в сянката на икономическата и финансова криза, Бюджет 2011 е надежда за съфинансиране по различни европейски програми в условия на редуцирани национални бюджети. Трето, защото Бюджет 2011 в голяма степен ще се окаже тест и отправна точка за бъдещата Многогодишна Финансова Рамка на ЕС след 2013.

В известен смисъл Бюджет 2011 е експерименален бюджет. Той няма отработени в практиката механизми за справяне с проблемите, които възникват по пътя на прилагането на Лисабонския договор. Европейският парламент даде ясна заявка, че ще използва всички политически лостове в границите на новата законова рамка, за да влияе върху Съвета на министрите при прокарване на своите приоритети - финансирането на Европейската дипломатическа служба, общата външна политика и политиката за отбрана, конкурентоспособността и иновациите, общата политика за космоса, туризма, околната среда, общата енергийна политика, правосъдието и вътрешните работи.

Бюджетната комисия гласува своите предложения по бюджета и даде ясно послание- строг контрол върху разходите и прецизиране на приоритетите. Бюджет 2011 се превръща в онзи решаващ ключ, чрез който Европейският парламент може да отключи дебата и да провокира националите правителства също да участват активно в намирането на решения за бюджетните проблеми.

Дебатът по въпросите на европейския бюджет е шанс за България да формулира стратегическите си цели за следващата бюджетна рамка 2013 - 2020, да посочи приоритетите си, да намери пресечната им точка с европейските стратегически цели, да начертае визия за развитие на страната и за управление на европейските средства в помощ на това развитие.

Ако иска да участва реално в европейската политика, а не само да бъде изпълнител на взети вече решения, българското правителство трябва активно и компетентно да участва в дебатите по бюджетните въпроси в ЕС. Такъв е например дебатът за намаляване на средствата за селскостопанска политика за сметка на увеличаване на тези за регионална политика. Миналата седмица ЕП прие резолюция, която гарантира, че регионалната политика в бъдеще ще бъде по-обвързана с резултатите, с цел еврофондовете да бъдат изразходвани по-ефективно.

В резолюцията се отбелязва, че харченето на средствата трябва да бъде в подкрепа на устойчивото икономическо развитие, особено в градските райони. Като цяло Европейският парламент има волята да осигури от бюджета достатъчно пари, за да се поддържа "силна и добре финансирана регионална политика на ЕС", след като настоящите програми приключат през 2013.

Ясно е, че подобряване на инфраструктурата с европейски средства е сред приоритети на страната ни в момента. Но сред задължителните приоритети трябва да се нареди и образованието. Защото дори да оправим пътищата и инфраструктурата, дори да привлечем чуждите инвеститори, без квалифицирана работна ръка оставаме извън динамичното развитие на Европа.

Образованието и развитието на младежта са основен приоритет на европейския бюджет 2011, а само за сравнение в България парите за този ресор в националния бюджет са едва 3.3%(напомням, че за развитите страни минимумът е 3.5% . Ако една страна падне под този минимум се счита за развиваща се).

Важен дебат с европейски измерения е дебатът за интеграцията на малцинствата. Трябва да настояваме за реалната интеграция през образование и създаване на работни места, а не да подкрепяме отпускане на социални помощи, които потъват безрезултатно в дълбоките джобове на неясни фондации.

В тази връзка направих предложение към Европейската народна партия за принципна промяна в подхода по решаването на този въпрос като се изработи през Съюза за малкия и средни предприятия стратегия за приобщаване на бизнеса в образованието и създаването на заетост сред малцинствата. Така ще им се даде възможност да живеят нормално без да разчитат на подаяния и благоволението на държавата за сметка на мнозинството. Ще се ограничи и употребяването им за политически цели по време на избори.

Буксуващата здравна реформа в България постави въпроса за политическата почтеност при изготвянето на бюджета. Трябва да се запитаме възможно ли е при изготвяне на европейския бюджет парите за здравеопазване да отидат за покриване на дефицита или за пенсии? Отговорът очевидно е "не" и то не защото в Европа не са се сетили за това, а защото в Европа се следи кой плаща сметките и за какво.

Все по важен не само за българския, но и за европейския бюджет ще става и въпросът как и дали ще бъде подобрена усвояемостта на средства от европейските фондове, ще се гласуват ли промените в Закона за обществените поръчки, през който минават близо 80% от европейските средства.

Европа чертае своята визия 2020. Европа, въпреки трудностите на кризата, следва реализацията на своите мащабни проекти. Бюджет 2011 на България не трябва да бъде бюджет на оцеляването. Той трябва да покаже ясен курс към реформи, без които оцеляването ще стане проблем на самите оцеляващи. Той трябва да очертае стратегия за развитието на България в европейски контекст и категорична воля за нейната реализация.

nadejdaneynsky.bg