Петър Славов: СДС категорично подкрепя електронното гласуване

По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 година. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен кодекс, който по думите на проф. Михаил Константинов «безспорно е най-важният български политически закон» и ще засегне всички граждани и у нас и зад граница, www.Eurochicago.com се обърна към българските партии с 5 еднакви въпроси, вълнуващи диаспората.

Днес ви предлагаме отговорите на Петър Славов - секретар по Правни и конституционни въпроси на Съюз на демократичните сили. Становищата на други 12 парламентарни и извън парламентарни партии, както и още материали засягащи гласуването на българите зад граница, можете да намерите в нашата обзорна тема

 Петър Славов (СДС): Кабинетите Сакскобургготски и Станишев и управляващите мнозинства не предприеха нужното за изпълнението на разписаното в закона от 2000 година, приет в края на синьото управление

 В момента се подготвя ново изборно законодателство (изборен кодекс). Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната - право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина", както в районите в страната?

 Сегашното разпределение на мандатите за парламентарните избори в 31 МИР не съответства на действителното разпределение на населението на територията на страната и изкривява представителността на изборните резултати. Това добре личи от следния пример за 6-ти МИР-Враца:

6-ти МИР-ВрацаПартии Гласове Мандати

РСЗ 3228 1

ГЕРБ 38422 2

ДПС 7104 0

Атака 9451 1

КБ 24978 1

СК 4590 1

 СДС предложи окрупняване на МИР-овете по начин, който ще ще позволи да се преодолее тази диспропорция, която силно изкривява представителността на даден регион в Парламента /напр. в 8 МИР-а, 7 от които съвшадащи с Европейските Райони за Планиране и 1 самостоятелен за чужбина/. Последното ще елиминира възможността да се манипулират изборните резултати чрез механично „преливане" на гласовете от чужбина към даден район.

 Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?

 СДС категорично подкрепя електронното гласуване при ясни гаранции за невъзможност за фалшифициране на вота /системи за криптиране подобни на използваните при електронното банкиране, електронен подпис и др./, като проведе редица кампании за популяризиране на идеята и има изработени и внесени няколко законопроекта за въвеждането му в предходните парламенти /за съжаление отвхвърлени от управляващите мнозинства/.Допълнително, СДС разработи и предложи и идеята за гласуване по електронен път на електронни терминали /гишета/, на които се гласува. Терминалите ще са свързани директно с ЦИК и първоначално ще дублират гласуването с хартиена бюлетина, а в перспектива могат изцяло да изместят класическия тип гласуване. Предимства:- Отчетност в реално време, което намалява възможността от злоупотреби;- Икономия на хартия и разходи по подготовка на всеки избор- Гарантиране на „действителността" на подадения вот /терминалите ще указват при невалидна бюлетина и ще изискват корекцията й, така че тя да бъде зачетена/

 На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?

 СДС е за регламентиране на ясна и справедлива процедура за откриване на избирателни секции зад граница /при наличие на определен брой граждани имащи право на глас/ и премахване по този начин на субективното право на посланици от дадена политическа партия конюнктурно да откриват или не секции по свое усмотрение. Такива следва да се откриват задължително в посолствата и консулствата на Р България, в градовете, където живеят големи български общности, а при искане от 20 или повече гласоподаватели - и в съответен град на държавата. Същевременно е задължително да се гарантира честността и справедливостта на изборния процес.

 Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция ? Kаква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора?

СДС винаги е отстоявал конституционното право на всеки български гражданин да гласува, независимо в коя държава се намира. В този смисъл са и предложенията на СДС за въвеждане на електронното гласуване, откриване на избирателни секции в чужбина не само в консулствата и посолствата на Р България, но и в градове, където живеят големи български общности и при ясни правила и процедури /вж. в.3/. С приетия по време на управлението на ОДС ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000г./ след допитване до представители на българската диаспора се опитахме да дадем институционален облик на представителството на нашите съннародници, живеещи зад граница, като същевременно се даде законова регламентация на техните взаимоотношения с българската държава. Законът бе приет в края на синьото управление и за съжаление следващите кабинети Сакскобургготски и Станишев и управляващи мнозинства не предприеха нужното както за изпълнението на разписаното в закона, в това число и за конституирането на Националния съвет за българите в чужбина, така и за приобщаване на българската диаспора зад граница.

 Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията "За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство"?

 Законодателството на ЕС, от който Р България е част от 1.01.2007г., предвижда т.нар. „двойно гражданство"-европейско гражданство и гражданство на съответната страна-членка. В този смисъл е налице несъответствие между чл. 65(1) от Конституцията ни и правото на ЕС. Наред с това трябва да се има предвид и сложния историческия момент, в който бе приета действащата Конституция. В този смисъл СДС приема, че смисълът, вложен от законодателя в тази разпоредба би могъл да се постигне в модерните условия чрез съвременни институтите на правото /напр. „уседналост" и др./ и би могло да се мисли върху вариант за изменение на тази разпоредба на Конституцията в съответствие с правото на ЕС.