Отчет на евродепутата Надежда Нейнски

 ОТЧЕТ на

евродепутата Надежда Нейнски

/Синята коалиция, ЕНП/

за политически сезон 2009-2010 в Европейския парламент

 1. Бюджетна Комисия

 300 млн. евро компенсации за затварянето на АЕЦ "Козлодуй".

Бях докладчик (в сянка) за Европейската Народна Партия /ЕНП/ в Бюджетната Комисия по темата за защита на необходимостта от преразглеждане на бюджетната рамка на ЕС за 2007 г.-2013 г. с цел осигуряване на допълнителни 300 млн. евро компенсации за АЕЦ "Козлодуй". В началото това изглеждаше почти невъзможна кауза, тъй като парите не бяха предвидени в бюджета на ЕС и срещнаха съпротива в почти всички политически групи на ЕП. Предложих да се използва Инструмента за гъвкавост на ЕС, за да се осигурят средствата. Участвах в т. нар.„Помирителна Комисия", включваща представители на Бюджетната Комисия на Парламента, Европейския съвет и ЕК, която трябваше да постигне компромис по всички проблемни области за Бюджет 2010 и да ги договори в пакет. При липса на такава договореност ЕС би посрещнал новата година без бюджет - нещо, което се е случвало само два пъти в досегашната му история. В резултат на усилията ни България получи сумата от първите 75 мл. евро в рамките на бюджет 2010 през Инструмента за гъвкавост.

 Становище относно Годишния доклад за ОВППС за 2008 г.,

В качеството си и на постоянен докладчик на Комисията по бюджети по темите на Общата Външна Политика и Политиката на Сигурност на Съюза (ОВППС) представих Становище относно Годишния доклад за ОВППС за 2008 г. В него <Titre>изразих съжаление, че въпреки нарастващото значение на ОВППС за ролята на ЕС като фактор от световно значение, бюджетът на ОВППС за 2008 г. възлиза на 289 млн. евро. Това е по-малко от 4 % от парите, разпределени за дейности на ЕС като глобален играч. Защитих тезата, че е необходимо ЕС да вземе предвид поуките от приключилите мисии, включвайки всички аспекти (финанси, прогнозиране, административна организация и т.н.) за съставянето на консолидиран архив на мисиите в областта на ОВППС. В становището призовах за засилен парламентарен надзор и контрол върху назначенията на специалните представители на ЕС поради ограничения бюджет на ОВППС.

В тази връзка през март призовах Върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън да инициира преглед и оценка на миналите и настоящи мисии по линия на ОВППС, както и гражданските мисии по линия на Общата политика за сигурност и отбрана.

 Устройство и организация на Европейската Служба за Външна Дейност (ЕСВД).

Бях избрана и за докладчик (в сянка) на ЕНП в Бюджетната Комисия за устройството и организацията на Европейската Служба за Външна Дейност (ЕСВД). Целта на новата институция е да подпомага дейността на Върховния представител при определянето на политиката при външните отношения на ЕС. Задавайки въпрос на кандидата за еврокомисар по бюджет и финансово планиране Януш Левандовски по време на изслушването му в ЕП, аз поисках яснота за сроковете, в които ще бъде одобрен бюджетът на новата институция, за да може тя да заработи така, както бе заложено в Договора от Лисабон. Бях избрана да подготвя Становището на Бюджетната Комисия по въпроса със Статута на Служителите, който е тясно свързан и с Финансовия Регламент на новата служба. Двата документа са политически силно чувствителни и ще бъдат гласувано в Комисията през септември.

 2. Комисия по външна политика

 Либерализиране на визовия режим на Западните Балкани

В първите месеци от работата на новия ЕП комисарят по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността Жак Баро и Съветът изложиха мотивите си за частичното премахване на визовия режим на Западните Балкани - за Сърбия, Черна гора и Македония, както и запазването на визите за Босна и Херцеговина и Албания. Аз направих първото си изказване в Пленарна зала в подкрепа на лиребализацията. Отбелязвах, че като "бивш външен министър, по чието време бе отменен визовият режим за България, знам какъв голям емоционален ефект върху гражданите има отпадането на визите и преодоляване на униженията". Същевременно като европейски политик не можех да не се съглася с някои от колегите си в ЕП, че истинската европейска солидарност се изразява в оказване на логистична помощ от ЕС за покриване на критериите, а не в отстъпление от тях, защото това действа деморализиращо за обществата и безотговорно за общността.

 Напредък на Македония по пътя към еврочленството

През януари 2010 Комисията по Външни работи на ЕП изготви доклад относно Предложение за Резолюция на ЕП по доклада на ЕК за напредъка на бившата югославска република Македония. Аз подкрепих предложение за включване на текст, с който се "призовава Македония да вземе необходимите мерки, за да се премахнат условията за подбуждащи омраза изказвания по отношение на съседни държави-членки на ЕС в средствата за масово осведомяване, както и сходни твърдения в учебници, и да се гарантират правата на лицата от български етнически произход".

 На среща с еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, заедно с колегите ми от България в ЕП, запознахме комисаря със случая на сънародничката ни Спаска Митрова. Аз изразих опасението си, че съществува трайна и опасна тенденция към преследване на македонски граждани с българско самосъзнание, на която ЕС трябва да обърне сериозно внимание.

 Нова версия на противоракетния щит

Като член на Комисията по Външни работи в ЕП и Комисията за сигурност и отбрана, заедно с други 40 евродепутати направих предложение за изменение в съвместен Доклад на двете комисии за изпълнението на Европейската стратегия за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана. С изменението, изрично се отбеляза, че на новата версия на противоракетния щит, предложен от американската администрация, трябва да се направи задълбочено проучване и оценка, и ако тази система се развива, трябва да се вземе предвид общия европейски подход на защита на Европа срещу балистични заплахи в континентален мащаб, както и да се предприемат мерки за включване на европейската отбранителна индустрия в развитието на тази система.

 Средносрочен преглед на европейските програми за спътникова навигация „Галилео"

Бях докладчик /в сянка/ от страна на ЕНП по Становище относно приемането на законодателна Pезолюция на Европейския парламент за Средносрочен преглед на европейските програми за спътникова навигация „Галилео": оценка на изпълнението, бъдещите предизвикателства и перспективи за финансиране. 

 Становището на Комисията за Външни работи подчерта подкрепата си за „Галилео", поощри ЕК и Европейската Космическа Агенция да провеждат диалог и сътрудничество с доставчиците на други глобални навигационни спътникови системи (ГНСС), а именно САЩ, Русия, Китай, Индия и Япония. Водещо бе мнението, че „Галилео" е гражданска система под граждански контрол, и че всичките й ползватели трябва да спазват международното право, Устава на ООН и Договорите на ЕС.

Защитих позицията на ЕНП, която не изключва възможността и за военна употреба на "Галилео", както и за употреба в подкрепа на Общата Външна Политика и Политика на Сигурност /Обща Политика на Сигурност и Отбрана, в т.ч. при управление на кризи, при изпълнение на клаузите за солидарност и взаимопомощ на ЕС и т.н./

 Въпрос към ЕК за Дунавската стратегия

Заедно с колегите си от Интергрупата "Приятели на Дунав", зададох въпрос към ЕК, свързан с Дунавската стратегия. В своето изказване направих две предложения: изграждане на панорамен път, свързващ градовете по поречието на р. Дунав, от Регенсбург, през Свищов, до Силистра; и решаване на геоекологичните проблеми по поречието на река Дунав и използването на сериозния икономически потенциал.   

 Въпрос към ЕК за удължаване на срока за допустимост на разходите за някои проекти по програма ИСПА в областта на опазване на околната среда,

одобрени в периода 2000-2006 г. и изпълнявани по правилата на Кохезионния фонд? Отговорът на Комисията гласеше, че при обосновани обстоятелства тя може да удължи крайния срок за допустимост след 31 декември 2010 г. за проекти, приети за първи път през периода от 2004 г. нататък. Но се оказа, че до този момент българските компетентни органи не са представили искания за удължаване на крайния срок за допустимост на бивши проекти за околна среда по ИСПА.

 Въпрос към ЕК за мерките, които Комисията смята да предприеме, за да се създаде възможност в Директива 2001/18/ЕО всяка държава-членка, ако желае, да въвежда допълнителни ограничения за освобождаване на ГМО

в околната среда на модифицирани разновидности на селскостопански култури, с важно стопанско значение за съответната страна, както и за създаване на площи, свободни от ГМО, с цел осигуряване на биологично и конвенционално земеделие и защита на биоразнообразието?

От ЕК получих отговор, че Директивата изрично предвижда да бъде направена оценка на всички отрицателни ефекти върху здравето и околната среда, които може да възникнат вследствие от освобождаването на ГМО в околната среда. Тази оценка включва потенциалното прехвърляне на генетичен материал от вируси върху други организми.

През юли 2010 г. ЕК предложи да предаде на страните-членки свободата да разрешат, ограничат или забранят отглеждането на ГМО на части или на цялата си територия.

 В България

Като част от ангажиментите ми на евродепутат, свързани с разясняването на европейската политика в дадени области, аз организирах в София международна кръгла маса на тема

 "Проектът АЕЦ Белене и европейската енергийна сигурност: българските дилеми"

В нея участваха евродепутати, политици, посланиците на ключови европейски държави, САЩ и представители на Русия, експерти, анализатори, журналисти.

Строежът на АЕЦ "Белене" бе най-горещо дебатираната тема в България през изминалия политически сезон. Особено активна в този дебат, бе моята партия СДС, която през изминалите 20 години единствена последователно изразява резерви към реализирането на проекта. Целта на организираната от мен кръгла маса бе да представи максимално широк кръг от гледни точки за стратегическите измерения на проекта. На конференцията за първи път се чу ясната позиция на българското правителство, изразено от заместник министър Мая Христова: „В момента не търсим руско финансиране, а европейско съучастие в проекта АЕЦ "Белене".Бившият преговарящ по предприсъединителния процес на България към ЕС и настоящ евродепутат Джефри ван Орден добави, че „Към проекта има доста сериозен скептицизъм в момента. Важно е бъде гарантирана енергийна сигурност, диверсификация на доставките, обществена прозрачност и защита на икономическите интереси." Авторитетният експерт по атомна енергетика от Института за изследване на риска към Виенския университет Георги Касчиев, беше категоричен, че „България няма нужда от този проект поне до 2025 - 2030- година."

След събитието проведох среща с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер в Страсбург, на която го запознах с резултатите от кръглата маса и изложих становището си по енергийните проекти на ЕС. С резултатите от кръглата маса запознах и министър-председателя Бойко Борисов.

По случай Деня на Европа - 9 май, съвместно със СДС и в партньорство с Националната библиотека в София организирах

 Конкурс за есе на тема по избор: „Европа.bg" или „Дясното в България: 20 години по-късно".

За мен бе важно да разбера как младите виждат пътя на България оттук нататък и мястото й в Европа. Получих 153 есета, 22 - ма от авторите бяха наградени с посещение в Европейския парламент в Брюксел, а през септемри ще бъде издаден и сборник с 92 от творбите.

 

Пълният отчет вижте на: www.nadejdaneynsky.bg