Мартин Димитров: Най-големият грях на тройната коалиция е, че те нарочно разрушиха контролната система в България

Докладът и комисията бяха сформирани по предложение на Синята коалиция и аз мисля, че беше свършена добра работа, включително от председателя господин Мавродиев. По-важното обаче са изводите и какво правим оттук нататък, защото излязоха много нелицеприятни факти.

Исках да ви кажа, че е важно 41-то Народно събрание да направи следния паралел. Възможно ли е, колеги, в ХХІ век примерно да излезе сега Ангела Меркел и да каже, че открила за милиарди договори, за които не е знаела? Възможно ли е примерно във Великобритания да се окаже, че строят атомна централа и тя струва три пъти повече от това, което твърди правителството? Възможно ли е примерно във Франция да се окаже че са направени заменки, за които има нарушени правила, за които цените не съответстват на пазарните и са далеч от тях? Възможно ли е? Възможно ли е - представете си Ангела Меркел, да й се налага да препитва служители от отделни министерства какво се е случило. Да ги покани и да я питат: какво правите, госпожо Меркел днес? Ами събрала съм ги от Финансите и ги разпитвам какви договори са сключили.

Какъв е изводът, колеги? Има огромен проблем с контролната система в България. Това е изводът, който трябва да бъде направен днес. Ще слушаме много оправдания от БСП и ДПС - някои по-емоционални, други по-тъжни. Въпросът е, че тая контролна система не работи.

Най-важният въпрос - превантивният контрол трябва да бъде направен и възстановен в България наистина да заработи. Не да научаваме постфактум за сключени договори, не постфактум да научаваме, че има десетки анекси, за които никой не знае, а още преди да бъдат сключени договорите да има, първо, звено в Министерството на финансите, което да ги разглежда и одобрява; да има превантивен контрол; да има общ регистър, в който да се вписват всички договори на правителството и всички задължения на правителството и какво е движението по тези договори. Защото, колеги, ако не бъде направена една такава ясна контролна система, то още от тройната коалиция постоянно ще излизат нови и нови неща, за които няма да знаем. Някой ще зададе въпроса: а сега какво правим? Трябва да има ясен регистър с всички договори, всички анекси, кой ги подписал, кой ги разрешил - с ясен превантивен контрол. Иначе оправия, колеги, няма на това положение и ще се чудим като народни представители как да решаваме проблемите на държавата и няма да ги решим. Те просто са неразрешими.

Най-големият грях на тройната коалиция е, че те нарочно разрушиха контролната система в България, за да може никой да не проследи или трудно да се проследи какви са ги вършили. Това им е най-големият грях. Давам ви пример: тези одитори, които специално бяха обучени да работят по европейски програми, ги уволниха, за да намалят броя на администрацията. Ето тази белея направиха, да речем. Нарочно унищожиха контролната система в България. И се оказва - харчи министър от БСП, а го контролира човек от ДПС и накрая на годината се оказва, че няма подписан одит Не е подписан! Затова, колеги, днешният ден и целият този доклад е важно да доведат до правилните изводи оттук нататък - че не може да се продължава по този начин и ние трябва да направим работеща контролна система.
Сега се предвиждат промени в Комисията по финансов надзор, но тези промени ще бъдат успешни, ако там започнат да работят професионалисти, ако там има хора, които работят за истински контрол. Трябва да бъдат направени промени в Сметната палата, които да направят така тази институция да работи, да има истински контрол, да знае всеки министър, че договорите, които сключва, ще бъдат проверени.

Пак се връщам на превантивния контрол. Колеги, това трябва да бъде свършено и направено, иначе бюджетът - чуйте ми думите: ако няма превантивен контрол в България, бюджетът никога няма да стига. Никога няма да стига! Винаги ще има дефицит, особено в условия на криза. Винаги ще има изхарчени много пари, за които никой не знае. Липсата на превантивен контрол позволява на тройната коалиция в края на 2008 г. да похарчат близо 4 млрд. лв. от фискалния резерв. Даже Орешарски сега си признава: „Повече". Чувам, господин Орешарски „даже повече", правилно. Липсата на превантивен контрол, за които и до момента не е ясно точно за какво са изхарчени и с каква ефективност. Това трябва да бъде променено в България веднъж завинаги, защото иначе има смисъл да се правят много доклади оттук нататък.

Следващият въпрос, трябва да приключи ревизията на управлението на тройната коалиция с ясна оценка по всички сделки. Не може това да бъде бавено още много месеци и постоянно да избухват нови и нови бомби. Забележете какво се получава: разбитата контролна система от тройната коалиция продължава да работи и сега. Хората от БСП и ДПС са сложени там, за да няма контролна система и в момента са там. За тях вече носи отговорност обаче новото управление, защото не ги е махнало и не е взело мерки. И при тази нефункционираща контролна система проблемите продължават и не могат да бъдат избегнати. Това е проблемът, по който отношение трябва да вземе 41-то Народно събрание, заедно с правителството. Защото, колеги, повтарям за трети или за четвърти път, иначе ще четем доклади, ще се упражняваме по риторика. Сега след малко ще излезе Станишев, за да каже, че всичко това не е вярно, че не било така, че вярно, че той ги изхарчил парите, ама хубаво ги бил изхарчил и т.н. Всички знаем, че лошо сте ги изхарчили, господин Станишев.

Трябва да има система, която като напише който и да е министър преди да подпише проект да трябва да мине оценка на въздействието, да трябва да се види какви са ползите и какви са разходите, колко струва тоя проект, за да нямаме „Цанков камък". Да не се окаже, че тръгнали от една сума, сумата станала два пъти по-голяма, струва два пъти повече пари и това е масово в администрацията - два пъти повече от първоначалните. И няма ясна обосновка защо. На никой не се е налагало да обясни за „Цанков камък" защо струва два пъти повече от това, което е било първоначално. Защо струва два пъти повече? На никой не му се е налагало да направи тия обосновки. Това трябва да бъде променено в държавата, защото тези проблеми ги има и в момента. И в момента, когато се сключват такива договори, няма ясна оценка на въздействието колко струва, какви са ползите, какви са разходите - ясна и публична оценка. Това е голямата промяна, която трябва да направим в България.

И накрая, искам да ви върна към онова, от което започнах. Причината да не се налага госпожа Меркел да кани чиновници от всички министерства и да ги пита: „Какви договори сега сте сключили?", е тази, че Германия има работеща контролна система. Когато тя иска да провери какви са договорите, какви са анексите, кой какво е свършил - гледа в общ регистър, където ги пише всички тия работи. Не й се налага министерство по министерство и чиновник по чиновник да ги проверява тези неща.

В момента като питаме какви са задълженията на държавата към бизнеса, чуваме различни числа. Няма яснота, защото няма също така единен регистър на всички задължения на държавата. Това е основният извод от доклада - от добрия доклад, който господин Мавродиев представи днес.
Колеги, трябва да възстановим контролната система, иначе просто оправия няма. Благодаря.