Мартин Димитров: България има нужда от дясна програма за излизане от кризата

Забелязваме хаотични действия и липса на ясна концепция за излизане от кризата. Наблюдават се първите положителни сигнали за растеж на износа, за намаляване на спада и за евентуален растеж на индустриалното производство, но всичко това може да бъде пресечено, ако няма ясна визия и концепция, няма ясни стъпки и политика. България има нужда от дясна програма за излизане от кризата. Това подчерта председателят на СДС Мартин Димитров на кръгла маса, организирана от синята партия, на която беше представена антикризисната й програма.

Той представи икономическите мерки на СДС за излизане от кризата, като започна с идеята за национален антикризисен щаб, който да огледа бюджетните разходи и да изреже всичко излишно. Димитров обясни, че в този щаб трябва да влязат синдикати, работодатели, организации и партии, за да се види от кои сфери могат да се съкратят разходи. Не трябва да се чака до последния момент, за да има сериозен дефицит в бюджета. Според него, ако има дефицит в бюджета от над 1 млрд. лв. и ако не се предприемат мерки за съкращаване на разходите, има опасност той да не издържи. Димитров прогнозира, че най-вероятно през юни ще има актуализация на бюджета, но тя трябва да бъде подготвена, а не да се чака последния момент. Това може да стане като се прецени намаляването или съкращаването на кои разходи няма да повлияе върху стабилността на държавата и икономиката, допълни синият лидер.

Запазването на макроикономическата стабилност е другият приоритет, според Димитров. Той призова да не се увеличава здравната вноска, защото в условия на криза това няма да доведе повече приходи в бюджета. Това ще увеличи фалитите и има опасност да доведе до по-висока безработица. Това ще бъде грешка. Дори Унгария намали осигуровките, вместо да ги увеличава, обясни председателят на СДС. Спрете увеличаване на здравната вноска, заяви той. По думите му не е правилно хората да се облагат в 3, 4 качества. Трябва да се намерят решения, каза Димитров. Според него трябва да се направи анализ на разходите и орязване на всички излишни разходи. Целият ЕС намалява осигурителната тежест, а България прави точно обратното. Няма дебат за това решение, а не може без оценка на въздействието, да бъде направено увеличението. Трябват методи за изсветляване на българската икономика чрез намаляване на данъците и осигуровките. Сегашното увеличение можело да съсипе усилията от предишните осем години в тази посока.

Проектът „Белене" трябва да бъде спрян, защото няма полза от него, допълни Димитров.

От СДС усещаме паника в правителството. Тези несъбрани пари и дефицит водят до сложна обстановка, подчерта той. Според него решението е в силното намаляване на разходите и в увеличаване на приходната част чрез концесия и приватизация.

Повишаването на здравната вноска ще доведе до увеличение на безработицата в кризисна година обедини икономическите експерти, които участваха в кръглата маса.

Зад тезата застанаха повечето експерти, участващи в дискусията. Георги Ангелов от Института за пазарни изследвания посочи, че е против увеличаването на здравната осигуровка, данъците върху труда и преките данъци. Дори Гърция, която трябва да вдига данъци не го прави във време на криза, посочи той. В Холандия, която е най-добрата здравна система, здравната вноска е 6,5 процента, посочи Ангелов.

Божидар Данев от Българската стопанска камара заяви, че в момента бюджетът издъхва и причините за това са много. Според него трябва да се направи анализ и реална оценка на бизнеса. По думите му, когато няма финансова дисциплина от страна на държавата, бизнесът също започва да „лъже". 10,4 на сто са официално регистрираните безработни. 240 хиляди са нерегистрираните безработни.

Ние сме в една доста сериозна рецесия, ако влезем в капана на двойния дефицит нещата стават драматични", каза той. Според него е абсурдно вдигането на здравните осигуровки, когато се прави реформа. Относно мнението на Синята коалиция, че трябва да се разработи по-добра електронна система за плащане в банките, Данев коментира, че българската банкова структура е в драматично състояние и не позволява подобни подобрения.

Той даде пример, че Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/ влиза в 2010 г. с над 800 млн. лева излишък, в бюджета е предвиден отново излишък от 830 млн. лева, а цялостната сума на надвзетите, но неизползвани пари ще стане около 1,3 млрд лева. Данев определи като хаотична мярка повишаването на здравната вноска. За 14 месеца вноската е повишена със 66 на сто, каква реформа, която цели намаляване на разходите изисква такова увеличение, попита Данев. По думите му от декември 2009 г. държавата не е плащала дължимите здравни осигуровки.

Петко Ганев от Института за пазарна икономика посочи, че не може да се води дебат за здравните вноските, без да се води дебат за реформите в здравния сектор.