Мартин Димитров: В този си вид законопроектът за електронните съобщения не може да бъде приет

Мартин Димитров, председател на СДС: Добър ден на всички. На днешното заседание на НИС на СДС бяха обсъдени темите за Интернет подслушването и новата позиция относно АЕЦ „Белене" след посещението на видни руски представители в България.
В миналия парламент СДС на четири пъти спираше интернет следенето, най-вече чрез публичен дебат, и ограничаването на личната свобода. За съжаление това е петият път, в който сме поставени в подобна ситуация. Ние няма да променим своята позиция. Представяме нашето становище сега, защото до този момент провеждахме дебати с различни граждански организации. Моето усещане е, че самото гражданско общество налага вето на този законопроект и призовавам правителството и партия ГЕРБ да обърнат много сериозно внимание на нашите аргументи и на аргументите на гражданското общество. В този си вид законопроекта е неприемлив и ние ще гласуваме против него. Надявам се да има политическа и човешка воля тези текстове да бъдат коригирани. Давате ли си сметка, че няма друга европейска страна, в която да има такъв пасивен достъп? Където един служител на реда да може да провери данните за всеки един гражданин, всеки един политик, за всеки един журналист. Възниква въпроса - защото това се предлага? Може ли да си позволим като хора, които се считаме за демократи и държим на свободата, тези текстове да бъдат одобрени и да бъдат приети? Не можем. Не мога да разбера защо за пети път се поставяме в ситуация, в която някой се опитва да модифицира Директивата, която ясно казва, че подобно следене на трафичните данни може да има за тежки престъпления над пет години. Защо пак се опитват да прокарат текста за две и повече години, който отваря мащаба на една нова, огромна страна от случаи, в които отново да има проследяване на лични данни. За пети път ще го водим този дебат в Народното събрание. Както беше неприемливо първите четири пъти, така ще бъде неприемливо и сега. Давате ли си сметка, че ако тези текстове бъдат приети може да се стигне до тежки злоупотреби с информация за иновативни продукти на фирми, с разработки на медиите, с работата на конкретни политически партии?
Не е уредено и съхранението на тази информация, кой има достъп до нея. Самите мобилни оператори нямат капацитета да я съхраняват прекалено дълго време и ако бъдат нормативно задължени затова, тези услуги ще се оскъпят. Цялата тази акция се оправдава със сивата икономика и криминалния контингент в България, но това не ни е достатъчно. Искаме конкретни примери, когато заради липса на подобно следене не са разкрити престъпления. Затова призоваваме за сериозен дебат по темата с гражданското общество, защото този въпрос не трябва да бъде подминаван и гласуван на бързо. Не е случайно, че беше внесен малко преди Коледа. Отворени сме за диалог. Вярваме в едно и го повтаряме и пред вас - едни и същи са авторите на тези предложения и те са част от системата за сигурност. Същите тези хора бяха предложили преди време и правя следната аналогия - личните карти да бъдат в такъв вид, за да може от разстояние да се следи кой къде ходи. Има граница, която трябва да се постави и не може да бъде преминавана - на личната неприкосновеност. Винаги ще има някакво оправдание, винаги някой заради борбата със сивата икономика ще се опитва да отнеме нашата лична свобода. Тази граница трябва да бъде поставена днес, за да не съжаляваме утре. Един мъдър човек е казал, че ако някой, за да получи повече сигурност е склонен да се лиши от част от личната си свобода накрая ще има по-малко сигурност и по-малко лична свобода. В момента това е положението в България. Ние сме твърди в своите искания, защото в този си вид законопроекта за електронните съобщения не може да бъде приет. Давам думата на господин Цветозар Томов като представител на гражданското общество да ви запознае с неговото виждане по този въпрос.

Цветозар Томов : Радвам се, че има партии които предлагат открита обществена дискусия. Искам да изразя негодуванието си относно поредния опит да се промени ЗЕС. Първо това е изцяло противоконституционно. Ще ви прочета три норми които са абсолютно ясни и не мотат да бъдат тълкувани погрешно.Чл 34 ал 1 на действащата конституция гласи:" Свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са неприкосновенни." Чл. 34 ал.2 дефинира единственото изключение от тази норма." Изключения от това правило се допускат само с разрешение от съдебната власт , когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления." Ще цитирам и третата норма, която е от Наказателния кодекс чл.93 ал.7: „тежко престъпление е това за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 5 години доживотен затвор." Тези три норми са достатъчни за да се види че е нагло да се внесе законопроект , който предвижда следене на лични съобщения и кореспонденция и престъпления които се наказват с 2 и повече години. Има и още нещо законопоекта предвижда освен това специално да се създаде разрешителен режим за глава 9 „а" от Наказателния кодекс, който касае компютърните престъпления . Това е очевадно противоконституционен текст. Освен противоконституционен този законопроект нагло се позовава и на директива 24 от ЕО. Тази директива наистина предвижда възможност за след трафични данни , но много ясно се дефинират възможностите при които това би било възможо. Чл. 24 не съдържа никакво задължение за синхрон с националните законодателства по отношение достъпа до трафични данни , а тъкмо обратното , твърди се изключително, че това трябва да става в съответствие с националните законодателства. Въпреки това вносителите на този законопроект се позовават на чл. 24 като мотив за синхронизиране на българското законодателство.
Освен това има и уникалното искане за пасивен достъп. Кому е нужно ,за да получат разследващите органи достъп до трафични данни за разследване на престъпления, при положение, че и в момента има такава възможност, да се задължават всички оператори да осигуряват пасивен достъп и без да се предвиждат сравнително нормални контролни процедури срещу евентуална злоупотреба с тези данни. Целта за мен е само една, да бъде тотално наблюдавано и контролирано българското общество.

Мартин Димитров: По въпроса за АЕЦ „Белене", както знаете миналата седмица имаше посещение от видни руски представители, които заявиха, че са готови да поемат част от финансовия иск по проекта АЕЦ „Белене". Накратко как се стигна до това. Заслугата на реформаторското мнозинство в парламента, включително и на правителството, е изваждането на истинската цена за проекта Белене, която е 10 милиарда евро. Това, което бяха договорили Станишев и компания е до месец юни догодина да бъдат платени 5 милиарда евро от страна на българската държава. Сега станаха ясни истинската цена и условия. Какви рискове остават и какво ни притеснява:
Първо, става въпрос за остаряла технология - реактори от поколение, което е изостанало. Има ли смисъл да се прави такава огромна инвестиция с остаряла технология? И задавам следния прост въпрос - някой пое ли отговорността за предсрочното спиране на 3 и 4 реактор на АЕЦ „Козлодуй"? Някой може ли да поеме отговорността кой ще бъде виновен и кой ще носи риска, ако тези реактори бъдат предсрочно затворени?
Второ, ако Русия поеме по-голяма част от инвестицията допускаме, че ще има претенции за изкупуване на електроенергия на фиксирани цени с държавни гаранции. И двете са неприемливи за нас.
Трето, зависимостта от Русия ще стане още по-голяма, ако бъде подписан такъв договор. Може би това са част от целите, които се преследват от руската страна.
Призоваваме кабинета и парламента да не се бърза по никакъв начин с проекта „Белене". Да има широко обществено обсъждане, ако трябва референдум, защото в условия на криза ние нямаме право на грешки. Не ни разбирайте погрешно, ние не сме против атомната електроенергия, но задаваме простия въпрос - защо да няма допълнителен блок в Козлодуй, там където има площадка, има свързване с енергийната система и ще бъде по-евтино от това да правим нова атомна централа. Още повече ще повторя нещо, което е казвано много пъти, но не е добре чуто - Белене не се прави, за да не бъде спиран тока в България, Белене се прави, защото някой хора искат България да е енергиен център на Балканите. Само да не стане като с Кремиковци, има го предприятието, но никой не иска да купува.