- Доколкото разбрах от изявленията, които бяха направени през последната седмица, става въпрос за преструктуриране на системата за Спешна помощ, при която центровете за Спешна медицинска помощ към областните болници, което означава и филиалите за Спешна медицинска помощ, които са в общините, да преминат съответно към т. нар. областни болници. Първо трябва да се анализира причината, поради която се прави тази промяна. Изтъкнатата причина беше, че това ще намали броя на администрацията и оттам щяло да се увеличи трудовото възнаграждение на работещите в Спешната помощ. Говореше се за някакви 1300 души, които били заети в администрацията. Проверката, която аз направих, показва, че там работят не 1300, а малко повече от 300 души в администрацията. Това означава, че няма как с премахването на администрацията да се увеличат заплатите на работещите в Спешната помощ. Принципът на заплащане на труда на работещите в системата не зависи от броя на администрацията. Къде ще бъде Спешната помощ като решение на Министерството на здравеопазването е свързано и със системата на финансиране. Спешната помощ е финансов ангажимент изцяло на Министерството на здравеопазването. Преминаването към областните болници би означавало, че те трябва да финансират съответните центрове, а оттам и филиалите.

- Тъй като те функционират като търговски дружества в момента.

- Точно понеже са такива няма как през техните бюджети Министерството на здравеопазването да продължи да плаща дейността на Спешната медицинска помощ в страната. Това ще блокира работата на системата на Спешна помощ. Най-големият проблем на Спешната помощ в страната не е това къде ще бъдат центровете за Спешна медицинска помощ. Най-големият проблем не е и в медицинската апаратура и линейките, защото има достатъчно линейки и достатъчно медицинска апаратура. Няма хора, които да работят в Спешната помощ. Причината да няма е мизерното заплащане на труда на лекарите и останалия медицински персонал, най-трудните условия изобщо в сферата на здравеопазването и не на последно място отношението на управляващите към работещите в системата. Миналата седмица те отказаха да подкрепят промяна в Наказателния кодекс, която защитаваше труда на работещите в Спешната помощ. Знаем за нападенията, които са срещу тях. Всичко това, взето накуп, показва една неправилна политика в системата за Спешна помощ. Непрекъснатото разместване на структурите само блокира работата на работещите в Спешната помощ и създава усещането за несигурност и неяснота какво ще се случи другия месец, камо ли пък другата година.

- Вие смятате ли, че правителството знае какво ще се случи другия месец или другата година, при положение че премиерът изнася невярна информация за администрацията в Спешната помощ например?

- Министър-председателят не е човекът, който трябва да говори по темата здравеопазване. Говорител по темата здравеопазване трябва да бъде министърът на здравеопазването. Когато той е заблуден и оттам се заблуждава съответно министър-председателят, трябва да се потърси отговорност от хората, които дават тази невярна информация. Някой си е позволил да направи тежка грешка в изказването си, след като знаем, че отдавна в Министерството на здравеопазването цари едно неподозирано и несрещано до момента мълчание. Причина за всичко това е нежеланието нещо да се прави в системата, за да се оцелява на постовете.

- Възможно ли е липсата на пари да е една от причините Спешната помощ да премине към областните болници?

- А възможно ли е да се търси подобен подход? Възможно ли е това да е причината за подобни нелепи изказвания? Всичко е възможно с оглед на това, което се случва през последните месеци. Парадоксът обаче е в това, че едно такова преструктуриране не помага нито на хората, които работят в Спешната помощ, нито на пациентите. Какво ще се случи, ако бъдат преместени центровете към областните болници? Линейките ще стигат по-бързо до пациентите? Те ще получават по-качествено обслужване или ще има по-добре обучен медицински персонал, който да работи там? В Министерството на здравеопазването има европейски пари за разработване на система за подготовка и непрекъснато обучение на работещите в системата на Спешната помощ. Все още абсолютно нищо не е направено за тези европейски пари, усвояват се едни средства само като заплати за хората, които отговарят за тази програма, и в същото време няма проведено обучение на нито един медик от областта на спешната помощ в страната. Тази програма съществува от три години.

- Вие споменахте, че има много малко желаещи да работят в Спешната помощ. Имате ли информация например през последната година колко служители са напуснали системата?

- Нямам подобна информация. Това, което знам, е, че абсолютно на всички места в страната има недокомплектуване на реанимационните екипи. Това е в резултат на нежеланието на лекари да работят в системата за Спешна помощ. Екипите се попълват с хора, които навремето са учили за медицински фелдшери. Те определено си разбират от работата, защото дълги години работят в системата на Спешна помощ, но това не вдига нивото на качеството на медицинското обслужване. Знам, че във всички филиали и центрове за Спешна медицинска помощ в страната има незаети лекарски бройки, за медицински персонал. Само за София-град, доколкото си спомням, по последни данни имаше незаети 150 бройки от общата численост на персонала. Това създава изключителни затруднения, защото, за да се попълнят графиците, хората, които са в тази система, трябва да работят извънредно, за да може наистина да се стига до пациента и да се оказва адекватна медицинска помощ.

- Миналата седмица стана ясно, че намерението на министър Стефан Константинов за реформа чрез диагностично свързаните групи може би няма да се реализира през следващата година. Вашият коментар?

- Гледайки бюджета, който е в сферата на здравеопазването за следващата година, правят впечатление няколко неща. На първо място, сумата е над 3 милиарда лева. Второ - от Министерството на здравеопазването се взимат парите за лекарства за онкоболните и за пациентите на хемодиализа и се изпращат в Националната здравноосигурителна каса, която с тях започва да плаща. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса не е увеличен с тази сума. Сумата, като общи приходи и разходи по бюджета на НЗОК, е абсолютно еднаква с тази от миналата година. Прави впечатление фактът, че се отменя член в Закона за здравното осигуряване, който задължаваше правителството от 1 януари 2012 г. да въведе електронното здравно досие. Явно, че електронното здравеопазване няма място в бюджета за 2012 г. Прави впечатление, че за първи път се въвежда забрана новооткрито лечебно заведение за болнична помощ, след като е получило разрешителното за работа от страна на Министерството на здравеопазването, няма право да сключва договор с касата за срок от 1 година, след като е получило разрешението за дейност. Това означава, че, ако една нова болница бъде направена в страната, и в нея има изключително качествени специалисти, добра медицинска техника, апаратура, т.е. направена е инвестиция, която гарантира добро здравеопазване, това лечебно заведение няма да има право на достъп до средствата, събрани като здравноосигурителни вноски от българските граждани. Т.е. качеството не е водещо, водещи са някакви чиновници в Министерството на здравеопазването и в НЗОК

в-к. Новинар